Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Деница Кръстева, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 548/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Т.В.Т.,
ЕГН: **********,***, чрез процесуалния представител адвокат Д.К. от Варненска
адвокатска колегия, срещу Решение № 50/14.01.2020г., постановено по н.а.х.д. № 2030/2019г.
по описа на Варненския районен съд, ХLІV състав, в частта с която е потвърдено наказателно
постановление № 17 – 0819-001209 от 30.03.2017г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, в частта, с
която на Т. на основание чл.179, ал.2, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева
за допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и в
частта, с която за допуснато нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон на Т. са
наложени административни наказания глоба
в размер на сто лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец,
като съдът е намалил размера на наложената глоба до размера на 50 /петдесет/
лева.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение не
кореспондира със събраните по делото доказателства и е постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Формулирано е искане съдът да отмени обжалваното решение
в оспорените му части.
Ответникът чрез процесуалния си
представител К.Л.А.- старши юрисконсулт,
с депозирани писмени бележки с.д. № 5818/02.06.2020г. оспорва касационната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата
по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на Т.Т. ЕГН: **********, от гр. Варна срещу наказателно постановление № 17-0819-001209
от 30.03.2017г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР гр. Варна. С процесното наказателно постановление на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева; за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец; за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 /десет/ лева.
С обжалваното съдебно решение
въззивният съд е потвърдил наказателно
постановление № 17-0819-001209 от 30.03.2017г. на Началник на група в сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр.Варна в частта, с която на Т.
на основание чл.179, ал.2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за това, че около
23.30 часа на 18.01.2017г. в гр.Варна по локалното платно на бул.“Сливница“, до
входа на паркинга на хотел „Черно море“, в посока ул.“Стефан Караджа“,
управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****, собственост на „ЕС Ауто-2016“
ЕООД, като се движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя /заледен
участък/ и релефа на местността /стръмен участък/ се отклонява вляво и охлузва
будка за вестници, продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 58
40 ВА, като причинява ПТП с незначителни материални щети – нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Изменя наказателно постановление №
17-0819-001209 от 30.03.2017г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР гр.Варна в частта, с която на Т. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за това, че
около 23.30 часа на 18.01.2017г. в гр. Варна по локалното платно на
бул.“Сливница“, до входа на паркинга на хотел „Черно море“ в посока ул.“Стефан
Караджа“, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****, собственост на „ЕС
Ауто-2016“ ЕООД, като се движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя
/заледен участък/ и релефа на местността /стръмен участък/ се отклонява вляво и
охлузва будка за вестници, продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег.
№ В 58 40 ВА, като причинява ПТП с незначителни материални щети, като не остава
на място и напуска произшествието – нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като намалява размера на наложената глоба до размер от 50 лева.
Отменя наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание
чл.183, т.1, т.1, предл.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
За да постанови съдебния акт, въззивната инстанция е
приела за установено от фактическа страна следното: На 18.01.2017г. в около
23.30 часа жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****,
собственост на „ЕС Ауто-2016“ ЕООД, като се движел с него по локалното платно
на бул. „Сливница“ в гр. Варна в посока към ул.„Стефан Караджа“. По време на
движението обаче Т. не се е съобразил със състоянието на пътната настилка и с
релефа на местността, конкретно, че пътя бил заледен и се движи на стръмен
участък, като вследствие несъобразената си скорост загубил управлението на
превозното средство и блъснал паркирания лек автомобил с рег. № В 58 40 ВА,
причинявайки ПТП с незначителни материални щети. Макар, че усетил удар между
двата автомобила, Т. не спрял на място за да установи какви са последиците от
пътно-транспортното произшествие, а продължил своето движение. Сигнал за
настъпилото ПТП бил депозиран на телефон 112, като местопроизшествието било
посетено от екип на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр.
Варна, съставна част от който бил свидетеля Г Х Г . Свидетеля Г снел обяснения от собственика на блъснатия лек
автомобил с рег. № В 58 40 ВА, от които
установил, че водач на превозното средство, причинило пътно-транспортното
произшествие е жалбоподателя Т.. Преценявайки, че със своето поведение
жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на 19.01.2017г. св. Г съставил акт за установяване на
административно нарушение спрямо Т., въз основа на който е било издадено и процесното
наказателно постановление.
В
оспорения съдебен акт съдът подробно е анализирал всяко едно от посочените в
АУАН и в наказателното постановление нарушения, изложил е конкретни мотиви защо
кредитира показанията на свидетеля Г , а въз основа на фактите е приел за
категорично установени извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за
движение.
Така постановеното решение е правилно.
Съдебното решение е постановено в съответствие с материалния закон, като
изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да
постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за
изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните
доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не
почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията
на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК
всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността
на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са
направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да
се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи
извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена
фактическа обстановка.
В настоящия случай извършените от жалбоподателя
административни нарушения са безспорно доказани. Предвид това и в съответствие
с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по
чл. 189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда,
следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са
установени от контролните органите в хода на административнонаказателното
производство, каквато е и преценката на
първоинстанционния съд.
Установените
данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че
жалбоподателя е извършил вменените му нарушения от субективна и обективна
страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал
административнонаказателната му отговорност.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от
14.01.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 2030/2019г.
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН: **********,***, да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: