№ 94
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Веселин Г. Ганев
Иван Хр. Ранчев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С Присъда № 260056/02.03.2021г. по НОХД № 7608/2020 г. на Районен
съд – Пловдив подс. А. И. К. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК и на основание чл.54, ал.1, вр. чл.58а, ал.1
от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.
Присъдата е била обжалвана от подс. А.К., като с Решение №
20/02.06.2021г. по ВНОХД № 825/2021г. Пловдивският окръжен съд я е
потвърдил и последното е окончателно.
В шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, на 23.06.2021г.,
на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане от
адв. С.Л. от АК – *, като защитник на осъдения К. за възобновяване на
1
наказателното производство.
В искането се твърди, че в хода на разглеждане на делото във въззивната
инстанция е допуснато нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и наложено явно несправедливо
наказание – основания за възобновяването на наказателното производство по
чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
В тази връзка се иска при условията на алтернативност да се възобнови
производството по делото, като на основание чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК да се отмени присъдата като осъденият А.К. бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение в рамките на приетите от инстанциите
фактически положения, тъй като е налице маловажен случай по чл.9, ал.2 от
НК или да се намали наказанието в рамките на минимално предвидения в
закона.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция осъденият К.
не се явява редовно призован, като се представлява от неговия защитник –
адв. Л., който поддържа искането си за възобновяване. Поставят акцент върху
обстоятелството, че в нарушение на материалния закон, не е съобразено
наличието на условията на чл.9, ал.2 от НК, като се иска отмяната на
постановените съдебни актове и признаването на осъденото лице за невинен
по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако не се възприемат тези
доводи, предлага да се намали наказанието в минимален размер, чието
изпълнение да се отложи за рок от 3 години.
Представителят на ПАП, намира искането за неоснователно. Според
него нанесената щета от деянието на осъденото лице не е малка, като е
възстановена много по-късно след образуване на наказателното
производство. Обръща внимание и на обстоятелството, че в резултат на
измамливите действия на осъдения е било образувано и досъдебно
производство, свързано и с даване на лъжливи показания, което е едно
сериозно отегчаващо отговорността обстоятелство.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид искането и
изложените в него доводи, съобрази становищата на страните и извърши
проверка за правилността на постановената влязла в законна сила
2
присъда, намира за установено следното:
Искането на осъдения К. е неоснователно.
Основните оплаквания визират наличието на всички касационни
основания, но са насочени главно към несъобразяване от съдилищата в
мотивите към съдебните им актове с наличието на основанията за
приложението на чл.9, ал.2 от НК и за наложено явно несправедливо
наказание.
На първо място, в хода на производствата пред районния и окръжен съд
не са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл.422, ал.1, т.5 от НПК, свързани с произнесените съдебни актове.
В постановената първоинстанционна присъда е направена нужната
фактологична и доказателствена обосновка на инкриминирания казус. Съдът
е обсъдил подробно отправените възражения от защитата на подсъдимия,
като се е съобразил с конкретиката на случая, която не позволява
квалифицирането на деянието по чл.9, ал.2 от НК и оправдаването на дееца по
повдигнатото обвинение или преквалифицирането му като маловажен случай.
Поради тези причини, не може да се сподели, направеното в искането
възражение, че районният съд не е положил усилия за установяване на
обективната истина и обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото – в нарушение на принципите на чл. 13, чл. 14, чл.
116 и чл. 303 от НПК.
Не отговаря на процесуалната действителност и твърдението, че
решението на окръжния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от
НПК, тъй като в него е направен също, макар и по-накратко, нужния
фактологичен и правен разбор на престъпната проява и е даден отговор на
изтъкнатите доводи във въззивната жалба, както и защо не се възприемат.
Обърнато е внимание и на възраженията, отправени и пред настоящата
извънредна съдебна инстанция, за несъставомерност на инкриминираното
деяние и за допуснати процесуални нарушения от районния съд.
На второ място, искането за възобновяване е неоснователно и по
отношение на оплакването за нарушение на материалния закон и
3
несправедливост на наложеното наказание.
При така описаната фактология по престъпната деятелност,
първостепенният и въззивният съд правилно са преценили, че не следва да
намери приложение нормата на чл.9, ал.2 НК в нито една от двете визирани в
закона хипотези. В конкретния случай извършеното от К. деяние не може да
се приеме за малозначително, тъй като причинените имуществени вреди на
ЗАД „*“ са в размер на 1209,41 лева и същите са в пряко причинно-
следствена връзка от поведението му. Вярно е че през годините „*“ ЕООД е
внесло значителни по размер суми за товарния автомобил „*“ по сключените
застраховки със застрахователното дружество, но това обстоятелство няма
отношение спрямо причинените в резултат на престъплението вреди, за да
бъдат съпоставяни и омаловажавани. Отделно от това причинената вреда е
възстановена не веднага, а след образуване на съдебното производство и
преди приключване на съдебното следствие. Последното е от значение при
преценката за наказателната отговорност на дееца, но не води до извод за
пълната липса на обществена опасност на деянието или за явната му
незначителност. И това е така, не само защото са били засегнати важни
обществени отношения, но и самото деяние е довело до образуване на
досъдебно производство, с оглед подсигуряването на доказателства, които да
убедят застрахователя, че следва да удовлетвори претенцията по предявената
от осъденото лице застраховка от „увреждането“ на процесния автомобил.
Затова и случаят не би могъл да се третира като „маловажен“ по чл.93,
т.9 НК и да доведе до преквалифициране на деянието по чл.209, ал.3 от НК, в
какъвто смисъл са мотивите към постановените съдебни актове на районния и
окръжния съд, както и доводите пред настоящата извънредна инстанция.
Няма и основание за преоценка по отношение на несправедливостта на
наложеното наказание, тъй като правилно е отхвърлено искането на защитата
за определянето му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В тази връзка
съвсем коректно е съобразен превеса на наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства спрямо отегчаващите такива, довели до налагането на едно
минимално по размер наказание от 1 година лишаване от свобода, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирано с 1/3 до 8 месеца „Лишаване от
свобода“.
4
Напълно законосъобразно предвид на наличието на условията на чл.66,
ал1 от НК спрямо осъденото лице е преценено, че не следва така
определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно, като
е отложено за минимален изпитателен срок от 3 години.
С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
доводите за нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание в искането за възобновяване на
наказателното производство се явяват неоснователни, поради което следва да
същото да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. К. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №7608/2020г. на
Районен съд – Пловдив и ВНОХД № 825/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5