СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
5014 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 518759 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 23782/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 85 състав, е признато за установено, че „А.“ АД, ЕИК *******, дължи на А.Т.З., ЕГН **********,
сумата от 250 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
01.03.2017 г. по гр. д. № 89912/2017 г. на СРС, 85 състав.
С решението „А.“ АД е осъдено да заплати на А.Т.З., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „А.“ АД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи, че по делото не е доказано договорно правоотношение за въздушен
превоз, както и потвърдена резервация за полета. Твърди, че бордната карта не
следва да се приравнява на самолетен билет. Поддържа, че по делото липсват
доказателства за това, че ищцата е закупила самолетен билет, както и че е била
в списъка на пътниците, допуснати до борда на самолета. Излага, че не е установено
закъснение на полета повече от три часа при неговото кацане. Моли съдът да
отмени решението и да отхвърли предявения иск.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Т.З., с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че ответникът не е
оспорил наличието на потвърдена резервация за полета и явяването на ищеца на
гишето за регистрация. Сочи, че районният съд не се е позовавал на бордова
карта и такава не е представяна по делото. Поддържа, че по делото са приети два
броя платежни нареждания за плащане цената на туристическа екскурзия, която
включва и самолетни билети. Излага, че закъснението на полета се установява от
приложения документ от летищните власти. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 85 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.,
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна
на Регламент /ЕИО/ №295/91 /в сила от 17.02.2005 г./.
При така предявения иск в тежест на ищцата е да установи, че ответникът е въздушен превозвач от
Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищцата е пътник, който заминава от летище, съответно
заминава до летище в държава - членка по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници,
че си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета,
заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със закъснение
повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета,
поради което и има право на обезщетение по чл. 7 параграф 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004, че полетът е бил с дължина под 1 500 км., поради
което и размерът на
обезщетението е 250 евро.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже, че закъснението на полета
се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори ако са били взети всички необходими мерки - хипотеза на чл. 5, т. 3 от Регламент № 261/2004.
По делото не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установяват обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент №
261/2004, че ответникът
е въздушен превозвач от Общността, че ищцата е пътник, заминаващ от летище, в държава - членка на Общността, поради което и съдът приема, че
разпоредбите на Регламент 261/2004 са приложими.
От приетите по делото електронни съобщения - кореспонденция с „А.Х.И.“ АД и
платежни нареждания се установява, че процесният чартърен полет е бил извършен
по силата на сключен договор между ответника от една страна и „А.Х.И.“ АД от
друга страна като турооператор. Ищцата е направила резервация за екскурзия,
включваща самолетен билет за чартърен полет София-Ираклион-София и е заплатила
организираното пътуване.
От приетото по делото потвърждение от 08.05.2017 г., издадено от Гражданска авиационна агенция - Международно летище „Никос Казандзакис“,
Ираклио се установява, че полет VBB 4002, който
е следвало да замине на 07.05.2017 г. в 20:00 ч. е заминал на
08.05.2017 г. в 03:30 ч.
От искане за обезщетение се установява, че ищцата на 25.10.2017 г. е поискала от ответника да й заплати обезщетение за закъснял полет VBB 4002 на 07.05.2017 г. обявен за 20:00 ч., като ответникът е отказал изплащане на такова
поради наличието на извънредни обстоятелства.
По отправено преюдициално запитване досежно
приложение на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл
с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което
е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване
досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове
5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат
правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след
определения от превозвача час на пристигане по разписание/. В случая се
установи, че полетът на ищцата е закъснял с повече от три часа, предвид на което същата има право на обезщетение по чл. 7 от чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 в размерите на същия.
Размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна
точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че разстоянието
на полета на ищцата е под 1 500 км., поради което и дължимото обезщетение е в
размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно - 250 евро.
От представените по делото писмени доказателства се установи наличието на
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз между летища на
територията на държави - членки на ЕС, за чартърен полет VBB 4002 от летище
"Никос Казандзакис"- Ираклион, Гърция, до летище София, България,
определен за изпълнение по разписание в 20:00 ч. на 07.05.2017 г., както и че
полетът не е извършен на тази дата, а на следващата - 08.05.2017 г. и е кацнал
на летище София в 05:41 часа - със закъснение повече от 3 часа.
Доводите на ответника, релевирани във въззивната жалба, касателно изпълнение
от ищцата на изискванията на чл. 3 от Регламента - потвърдена резервация за
съответния полет и представяне на гишето за регистрация в посочения час или не
по - късно от 45 минути преди обявения час на излитане, съдът намира за
неоснователни. С исковата молба ищцата е направила искане до съда ответникът да
бъде задължен, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да представи списък на
пътниците, пътували на борда на самолета, с който е изпълнен чартърен полен № VBB 4002. Районният съд с
определението си по чл. 140 ГПК е задължил ответника да представи поисканите с
исковата молба документи. Доколкото ответникът не е изпълнил това задължение и
предвид разпоредбата на чл. 161 ГПК, въззивният съд приема за доказани тези
обстоятелства, а именно, че ищцата е имала потвърдена резервация за процесния
полет, както и че се е явила навреме за полета.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 300 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 518759 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 23782/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК *******, да заплати на А.Т.З., ЕГН **********, сумата от 300
лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.