№ 315
гр. П., 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720103751
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
В. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Ц., срещу М. С. А.
ЕГН:**********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 1639.16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2020 г.
до 21.12.2022 г. върху главница от 7000.00 лева, поради неизпълнение да
плати на падежа - 10.04.2020 г. на запис на заповед от 10.03.2020 г. Моли да
му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът издал в полза на ищеца
запис на заповед за сумата от 7000.00 лева, която се задължил да плати на
падеж – 10.04.2020 г. Твърди, че въпреки настъпилия падеж по записа на
заповед и въпреки многобройните покани, ответникът не платил
задължението по процесния запис на заповед. При тези обстоятелства по
заявление, подадено от ищеца било образувано ч.гр.д. № *** г. на ПРС, по
което в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, с които било разпоредено ответникът да заплати на ищеца
1
сумата от 7000.00 лева, представляваща главница по запис на заповед, ведно
със законната лихва, считано от 22.12.2022 г. – датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок за отговор ответникът М. С. А. чрез
назначения му особен представител – адв. Р. П. е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора
твърди, че със записа на заповед ответникът се е задължил да плати на ищеца
сумата от 7000.00 лева, без да е поел задължения да я заплати ведно с лихва
върху същата. Твърди, че лихва би могло да се претендира, считано от датата
на предявяване на записа на заповед на ответника, но такова не било
извършено. В отговора е противопоставено и възражение за погасяване по
давност на процесното вземане за периода от 10.08.2020 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Ц.,
който поддържа иска и моли съда да га уважи, като им се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез назначения му особен представител – адв. П.,
оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно т.4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, не може да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на
падежа до подаване на заявлението, какъвто е и предявеният от ищеца иск. В
тази връзка съдът намира, че предявения иск е допустим и следва да бъде
разгледан от съда.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приложеното ч.гр.д. № 0*** г.
на ПРС, по повод подадено от ищеца заявление с искане за издаване на
2
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 22.12.2022 г., в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено М. С. А.
да заплати на В. Б. В. сумата от 7000.00 лева – главница по запис на заповед
от 10.03.2020 г., с нотариална зарека на подписа, ведно със законната лихва
върху главницата от 7000.00 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.12.2022 г. до
оконченото изплащане на задължението. От положения печат върху заповедта
за изпълнение, се установява, че въз основа на заповедта за изпълнение е бил
издаден и изпълнителен лист от 29.02.2022 г.
От приложената към заповедното производство покана за доброволно
изпълнение, се установява че на 23.02.2023 г. издадените в полза на ищеца
заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били връчени на ответника.
Няма спор, че ответника не е подал възражение срещу издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист в срока по чл.414, ал.2 от
ГПК. Тези обстоятелства се установяват от съдържащите се в заповедното
производство документи. От тук следва извода, че издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 0*** г. на ПРС е влязла в
законна сила и е породила своите правни последици.
От приложения оригинал на издадения от ответника запис на заповед в
заповедното производство се установява, че ответника се е задължил да плати
на ищеца сумата от 7000.00 лева на падежа – 10.04.2020 г.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 28.ХІІ.2005 г.по т.д. №
1/2004 г. ОСТК на ВКС е недопустимо издаването на изпълнителен лист и за
лихвата върху сумата по записа на заповед в заповедното производство,
считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист.
В горния смисъл, в производството по издаване на изпълнителен лист
въз основа на запис на заповед е недопустимо присъждането на мораторни
лихви върху него до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
защото това вземане не е ликвидно и обективирано в менителничния ефект. В
спорното исково производство по общия ред обаче е допустима такава
претенция, в който смисъл е решение № 24/12.05.2016 г. по т. д. № 3135/2013
г. по описа на ВКС, ІІ т. о. Ето защо исковата претенция на ищеца в
настоящото производство за присъждане на лихви върху главницата по
3
процесния запис на заповед за периода от датата на падежа – 10.04.2020 г. по
записа на заповед до датата на депозиране на заявлението пред ПРС е отделна
и не е включена в заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа
на заповедта изпълнителен лист, но тези обстоятелства не изключват
дължимостта на мораторна лихва за времето от падежа на паричното
задължение по записа на заповед въобще.
Вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД произтича от факта на забавата в
изпълнението на менителничното задължение, който е последващ спрямо
издаването на записа на заповед. Неизпълнението на едно парично
задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение.
Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 от ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а
когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл.84, ал.2 от ГПК.
В горния смисъл и доколкото в записа на заповед е уговорен срок за
изпълнение на задължението за плащане на сумата в размер на 7000.00 лева, а
именно падеж – 10.04.2020 г., с изтичането му ответникът е изпаднал в забава.
Тъй като в записа на заповед е посочен ясно определен падеж – датата
10.04.2020 г., то и не е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора.
Поради това и длъжникът изпада в забава с настъпване на падежа по
менителничното задължение, което в случая е 10.04.2020 г., т.е. считано от
11.04.2020 г. ответникът след като не е изпълнил поетото задължение на
падежа, е изпаднал в забава.
Мораторната лихва се дължи върху всяко парично задължение, което е
ликвидно и изискуемо. Тя има обезщетителен характер, и се дължи от деня на
забавата, който в разглеждания случай е датата на падежа на паричното
задължение на ответника – 10.04.2020 г., като крайният и срок е този в който
ищецът е предявил претенцията си по записа на заповед пред заповедния съд,
а именно 22.12.2022 г., тъй като след тази дата се дължи законната лихва,
която в настоящият случай е присъдена по подаденото от ищеца заявление.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание
чл.86, ал.2 от ЗЗД – основният лихвен процент на Българската народна банка
4
за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, в сила от 01.07.2012 г. – отм. и Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължение, в сила от 01.01.2015 г.). Предвид изложеното размерът
на претендираното обезщетение може да бъде определен чрез математическа
операция, за извършване на която не са необходими специални знания, с
каквито съдът да не разполага. Размерът на обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху сумата в размер на 7000.00 лева за процесния
период възлиза на 1639.16 лева, като с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес претенцията се явява доказана до претендирания размер
от 1639.16 лева.
При доказаност на предявения иск по основание и размер, следва да
бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, като съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно разясненията дадени с Решение №
20/30.06.2010 г. по т. д. № 484/2009 г. по описа на ВКС, I I ТО, с изпадането
на ответника в забава същия дължи обезщетение за неизпълнение на парично
задължение с настъпил падеж, като лихви се дължат за всеки изминал ден.
В случая искът е предявен на 07.08.2023 г. Ответникът е изпаднал в
забава, считано от 11.04.2020 г. Процесния период за който се претендира
законната лихва е от 31.08.2020 г. до 21.12.2022 г. Погасени по давност биха
били претендирани от ищеца суми за присъждане на мораторна лихва преди
07.08.2020 г., но такава се претендира, считано от 31.08.2020 г. Ето защо и
няма погасени по давност суми, а възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски от ищеца, за което е представил списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък ищецът претендира разноски в размер на
300.00 лева – адвокатско възнаграждение, 65.60 лева – такса за образуване на
5
дело, и сумата от 300.00 лева – възнаграждение на особен представител.
Претендираните от ищеца разноски са доказани от съдържащите се в дулото
документи, поради което и следва да бъдат възложени върху ответната
страна.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД М. С. А. ЕГН:**********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
1639.16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата в размер на 7000.00 лева, представляваща главница по
издаден от ответника в полза на ищеца запис на заповед от 10.03.2020 г. за
периода от 31.08.2020 г. до 21.12.2022 г.
ОСЪЖДА М. С. А. ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.
Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 665.60 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6