Решение по дело №254/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 463
Дата: 25 ноември 2021 г.
Съдия: Станислав Стефански
Дело: 20214100500254
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Станислав Стефански

Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500254 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С Решение № 24 от 03.02.2021г., постановено по гр. д. №
1241/2020г. по описа на ГОРС, съдът е отхвърлил предявените искове от
страна на Г. ХР. П. с ЕГН **********, с адрес: с. П., ул.“Б. Т.“, № 5 против
„Актив -Транс” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. “В.“, № 10, за: сумата 1 852.00лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода: 08.11.2019г. - 01.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното й изплащане;
сумата 2 315.00лв. за периода: 01.03.2020г. - 04.08.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 5
1
615.80лв., представляваща неизплатено обезщетение (дневни пари при
командироване) за периода: 08.11.2019г. - 28.02.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 525.00лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода: 08.11.1019г. - 04.08.2020г. – 25дни, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
25.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 463.00лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното й изплащане. Със същото
съдебно решение ГОРС е отхвърлил предявения иск от страна на Г. ХР. П.
против „Актив-Транс” ЕООД, гр. Стражица за задължаване на
представляващия „Актив-Транс”ЕООД да впише в трудовата книжка на Г.
ХР. П. данните по възникналото и прекратено трудово правоотношение,
съгласно Трудов договор № 0017/08.11.2019г.; осъдил е Г. ХР. П. да заплати
на „Актив-Транс” ЕООД, гр. Стражица сумата 800.00лв. /осемстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски.
Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от Г. ХР. П. с
ЕГН: **********, с. П.. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно
основание за възникване на вземането, което се претендира. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени като основателни.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
2
„Актив-Транс”ЕООД и Г. ХР. П. са сключили Трудов договор №
0017/08.11.2019г. на основание чл.70, вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ със срок за
изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Било договорено, че
работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността
„шофьор, товарен автомобил (международни превози)”, НКИД 4941, НКПД
83322006, в отдел(място на работа) със задължения, утвърдени от
работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна
част към настоящия трудов договор, при условията на 8-часов работен ден
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463.00лв.(с
периодичност на изплащане - до края на месеца, в който е начислено
възнаграждението и с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит -0.6% за всяка година трудов стаж).
Работодателят се задължил да заплаща ежемесечно трудовото
възнаграждение на работник, както и командировъчни в размери съгласно
НСКСЧ. Страните се договорили работникът да има право на 25 работни
дни платен годишен отпуск, съгласно чл.155 от КТ. В т.V било договорено,
че след изтичане срока на изпитване, ако договорът не е прекратен, същият
се счита за безсрочен. VI. Срокът на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор след изтичане на 6 месечен изпитателен срок е еднакъв и
за двете страни и е 30 дни, съгласно т.VI от договора. Също така, според
чл.VIII работникът се задължил да постъпи на работа на 08.11.2019г.
На 08.11.2019г. ищецът обаче не се явил на работа.
Според приложената справка от ОД МВР В.Търново от 17.11.2020г. от
автоматизираната система за данни за задгранични пътувания се
установява, че Г.П. е осъществил: - влизане през ГКПП Видин с лекотоварен
автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№ВТ7511КН на 15.12.2019г.; -излизане през
ГКПП Видин с товарен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№ВТ7511КН на
26.01.2020г.; -влизане през ГКПП Видин с лекотоварен автомобил „Фиат
Дукато“ с ДК№ВТ7511КН на 29.02.2020г.
По първоинстанционното дело е допусната и изслушана съдебно -
счетоводна експертиза, като вещото лице установило, че в документите от
счетоводството на „Актив-транс“ЕООД липсват данни за Г. ХР. П., което
водело до извод, че за периода 08.11.2019г.–01.03.2020г. на работника Г. ХР.
П. не са били заплащани трудови възнаграждения. Тъй като размерът на
3
основното трудово възнаграждение при пълен работен ден, не може да е под
минималната работна заплата, установена за страната(за 2019г. –
560.00лв.; за 2020г. – 610.00лв.), вещото лице изчислило размера на
възнагражденията за ищеца(при положителен изход за ищеца): -за
м.ноември.2019г. – 426.72лв.(в брутен размер), 331.12лв.(в нетен размер); -за
м.декември.2019г. – 5 560.00лв.(в брутен размер), 434.55лв.(в нетен размер); -
за м.януари.2020г. – 610.00лв.(в брутен размер), 473.35лв.(в нетен размер); -
за м.февруари.2020г. – 610.00лв.(в брутен размер), 473.35лв.(в нетен размер).
Съгласно предоставена от „Актив-транс“ЕООД справка за изплатени
командировъчни разходи за периода: м.ноември.2019г.-м.юли.2020г., в нито
една от заповедите за командировки не фигурира името на Г. ХР. П., в т.ч.
липсвали и разходни касови ордери за изплатени командировъчни на името
на Г. ХР. П., от което следвало, че на Г. ХР. П. не са изплащани дневни пари.
Съгласно Приложение № 2 от НСКСЧ за лице, командировано до Кр. Белгия,
Кр. Холандия и ФР Германия лице с длъжност „шофьор товарен автомобил
(международни превози)“ НКИД 4941, НКПД 83322006, за периода:
08.11.2019г.–28.02.2020г. вкл., дневните пари са по 35.00€. Съобразявайки
сключеният между страните Трудов договор№0017/08.11.2019г,
работникът има право на 25 дни платен годишен отпуск. Тъй като липсвала
заповед за прекратяване на трудов договор, вещото лице приело, че
трудовият договор е прекратен към датата на подаване на уведомление за
прекратяване без предизвестие от страна на работника - 31.07.2020г.(за
2019г. – 5дни платен годишен отпуск; за 2020г. – 15дни платен годишен
отпуск). Според вещото лице в счетоводството на „Актив - Транс“ ЕООД
липсват всякакви документи относно използването на платен годишен
отпуск, в това число молба, заповед или др., поради което експертизата
приема, че за 2019г. и 2020г. полагащите се дни са неползвани от Г. ХР. П. и
са в размер на 20 дни. Тъй като нямало данни няма данни и за броя на
отработените дни, както и за начислено възнаграждение за м.юни.2020г.
или за м.юли.2020г., вещото лице приема при пълен работен месец и
неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни(общо за 2019г. и
2020г.), то обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ(при положителен за ищеца
изход от спора) – 554.60лв. Съгласно чл.19 ал.2 от НСОРЗ, Размерът на
среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на
платения годишен отпуск и обезщетенията по КТ при пълен работен ден не
4
може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на
съответното основание от размера на установената за страната
минимална работна заплата, като вещото лице определя обезщетението по
чл.221 ал.1 от КТ(при положителен изход за ищеца) – 610.00лв. Съдът е
кредитирал заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно и му е дал вяра. Същото не е било оспорено от страните.
Съобразно разпоредбата на чл.63 ал.3 изр.II от КТ, ако
работникът/служителят не постъпи на работа в границите на
едноседмичния срок от връчване на екземпляр от трудовия договор и
заверено от НАП, уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, трудовото
правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на
независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до
изтичането на срока.
В хода на производството не са ангажирани доказателства в подкрепа
на твърдението на ищеца, че на датата на сключване на трудовия договор
се е явил на работа. Не са налице основания това обстоятелство да се
приеме за доказано на основание чл.161 от ГПК, тъй като не може да се
приеме, че ответното дружество е създало пречки за събирането на
доказателства. Представянето на трудовия договор не е единствената
възможност за доказване на факта на постъпване на работа и
предоставяне на работната сила. Ищецът не е използвал възможността
посредством други доказателствени средства, в т.ч. и показанията на
свидетели, да установи факта, че се е явил за постъпване на работа и е
престирал дължимия съгласно договора труд.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е провел успешно
пълно и главно доказване на твърденията си, че за процесния период е
изпълнявал трудовите си функции.
По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на
ищеца е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Като е
достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
5
Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание
член 78 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати
направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на
855,00 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24 от 03.02.2021г., постановено по гр. д.
№ 1241 по описа за 2020г. на Районен съд – Г. Оряховица .
ОСЪЖДА Г. ХР. П. с ЕГН **********, с адрес: с. Първомайци, ул.“Баба
Тонка“, № 5 да заплати на против „Актив -Транс” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стражица ул. “Вихрен“,
№ 10 сумата от 855,00лв., представляваща сторени по делото съдебно -
деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6