Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
18.11.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 29.10.2020година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Л.Р.
Прокурор Ж.И.
Като разгледа докладваното от съдия Тагарева
Гр. дело № 106 по описа за 2020г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н.С.Н. *** е предявил
против Прокуратурата на Република България четири обективно съединени иска - иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение в размер
на 2 000лв. за причинените на ищеца
неимуществени вреди от нарушаване на правата му при задържане на 07.06.2012г.,
които права са гарантирани с чл.5, §2 и чл.8, §1 от ЕКЗПЧ; иск по чл.2, ал.1, т.3, вр. с т.1
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от задържане под
стража и незаконни обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдан
с влязла в сила присъда в размер на сумата 60 000лв.; иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от незаконни обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдан
с влязла в сила присъда в размер на сумата 59 940,02лв. и иск по чл.2б от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение в размер на сумата 25 000лв. за неимуществени вреди
от нарушение на правото на ищеца да се разгледа и реши в разумен срок
наказателното дело, образувано по повдигнатите му обвинения. Върху сумите на
обезщетенията ищецът претендира присъждане на законната лихва, считано от
07.11.2016г.
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права са следните:
Ищецът излага, че на 07.06.2012г.
по време на изпълнение на служебните му задължения е бил задържан на работното
му място от органите на служба "Военна полиция", а на 08.06.2012г. е
бил привлечен като обвиняем за осъществени две умишлени престъпления от общ
характер - по чл.202, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.201, вр. с чл.20,
ал.2 от НК и по чл.339, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, за които му е била взета мярка за неотклонение
"задържане под стража", изменена в "домашен арест", първата
продължила 40 дни, втората - 30 дни. С Постановление от 10.10.2012г.
Военно-окръжна прокуратура гр.Сливен прекратила обвинението за престъплението
по чл.202, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.201, вр. с чл.20, ал.2 НК, но
предявила обвинение за извършени
престъпления по чл.372, ал.1 НК и по чл.387, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, наред с обвинението за престъплението по чл.339, ал.2, вр. с ал.1 и
чл.20, ал.2 НК. За тези обвинения с Решение №180/07.11.2016 г. на ВКС
ищецът бил признат за невинен и бил
оправдан изцяло.
Твърденията на ищеца са, че при
задържането му на 07.06.2012г. са били нарушени основните му човешки права,
гарантирани с чл.5, § 2 и чл.8 от ЕКЗПЧ, тъй като не му е била представена
писмена заповед за арест, бил е
отведен принудително в следствения участък и не са му били съобщени обвиненията
- основание на иска му по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, предявен за сумата 2 000
лева.
Другите твърдения на ищеца са, че му е била наложена най-тежката
мярка за неотклонение за период от 40 дни, заменена с домашен арест, продължил
30 дни, а общото време, през което правата и свободите му са били ограничени е 4 години и 4
месеца. В резултат на повдигнатите му и поддържани обвинения в извършване на
престъпления, продължили в период на 4 години и 4 месеца - от 08.06.2012г. до
07.11.2016г., той е претърпял отрицателни последици - било е наранено
достойнството и авторитета му като офицер в Българската армия; времето в
ареста прекарал в унизителни условия на
живот - при ниска хигиена и заобиколен от лица от криминалния контингент;
ищецът загубил и много от приятелите си, с които били разколебани добрите им
отношения; Прокуратурата обявила пред медиите имената на ищеца, военното му
звание и повдигнатите обвинения, с което също били уронени престижа, честта и
достойнството на ищеца; с наложената му забрана за напускане пределите на
страната ищецът бил препятстван да
потърси лекарска помощ в чужбина за лечението на автоимунно заболяване на
дъщеря си; цялото време на наказателното производство ищецът преживял тежко, бил съсипан и изтерзан от
мисълта, че може да бъде осъден, настъпил срив в психическото му и физическо
състояние, загубил апетита си и част от телесното тегло, започнал да се
придвижва бавно, влошило се зрението му и започнал да носи очила със силен
диоптър, бил подтиснат, не виждал смисъл да живее, влошил се съня му, в
резултат на тежката психологическа травма получил психиатрично заболяване
"умерен тежък депресивен епизод". В резултат на обвиненията срещу
ищеца се влошило и здравословното състояние на баща му С. С. и на дъщеря му Н.Н..
За всички тези понесени силни душевни страдания, постоянни притеснения, стрес и
депресия, свързани с уронване на честта и доброто му име, ограничаване на
възможността да практикува професията си, да расте и да се развива
професионално, за несигурността да получава доходи и да се грижи за семейството
си, ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 60 000 лева.
В резултат на повдигнатите му
незаконни обвинения, за които е оправдан, ищецът твърди, че е понесъл и
имуществени вреди в размер на общата сума 59 940.02 лева, от която сума - 7900
лева са изплатените от ищеца адвокатски възнаграждения на защитниците му в
наказателните производства; 814.86 лева - пътните разходи които е направил за
17 пътувания с личния си автомобил Фиат "Брава" рег. № У 47 60 ВВ, от
гр.Ямбол до гр.Сливен и до гр.София при личното явяване на ищеца в съдебните
заседания пред съдебните инстанции, разгледали делата му; сумата 3659.16лева -
пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 08.06.2012г. -
17.08.2012г., през който временно е бил отстранен от работа; сумата 44 921.58
лева - пропуснати ползи от това, че е бил отчислен от списъчния състав на
военното формирование, в което е работил, от която сума - 6055.88 лева
възстановени разходи за издръжка във Военна академия, неполучено обезщетение по
чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ в размер на 30 993.40 лева, неполучено обезщетение по
чл.168 от ЗОВСРБ в размер на 8 830.50 лева и еднократно вещество доволствие по
чл.224, ал.1 т.1, вр. с чл.227, ал.5 ЗОВСРБ в размер на 600 лева; както и пътни
разходи в размер на 1086.22 лева за лечение на дъщеря му Н.Н..
Ищецът твърди, че наказателното
производство по повод повдигнатите му обвинения не е разгледано в разумен срок,
а за 4 години и 5 месеца, претенцията му за обезщетение от този деликт не е
била удовлетворена в административната процедура по Глава трета а от ЗСВ, с
което е обосновал и иска за обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на
сумата 25 000 лева за обезщетяване на неимуществените вреди от нарушение на
правото му да се разгледа и реши делото в разумен срок.
С отговора на исковата молба,
именуван становище, ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор от
ЯОП, е оспорил исковете изцяло като неоснователни и недоказани. Относно иска по
чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ са направени
възражения, че се поглъща от иска за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и че арестът на ищеца е извършен при спазване на ЕКЗПЧ. Искът за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е оспорен като неоснователен и
недоказан с твърденията, че за отрицателните последици - емоционално,
психическо и физическо страдание на ищеца не са събрани доказателства; че
интензитетът на негативните преживявания не превишава обикновените в подобни
случаи и че размерът на обезщетението не е съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Искът за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3
ат ЗОДОВ е оспорен, като относно
адвокатските възнаграждения е възразено, че два хонорара от по 600 лева при
вземане на мярката за неотклонение "Задържане под стража" на ищеца и
по обжалването й, не са реално заплатени, а останалите адвокатски
възнаграждения на защитниците са прекомерно завишени, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на работата; относно перото за пътни разходи
на ищеца, включително за лечението на дъщеря му, е възразено, че е недоказано,
тъй като за тези вземания ищецът е направил собствени изчисления; относно
вземането за неплатени трудови възнаграждения, възстановени средства за
обучение и неизплатени обезщетения от освобождаване на ищеца от военна служба е
възразено, че същите ищецът е следвало да претендира по друг законов ред, тъй
като е имало възможност да поиска възстановяване на работа в Българската армия.
Относно иска по чл.2б от ЗОДОВ е направено възражение за неоснователност, тъй
като досъдебното производство е приключило в изключително кратки срокове, а за
забавата на производството в съдебната му фаза прокуратурата не носи
отговорност, както и че този иск се поглъща от иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Относно искането за присъждане на законната лихва за забава, е направено
възражение за изтекла погасителна давност за срока по-дълъг от три години преди подаване на исковата молба.
В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат изцяло от пълномощниците на ищеца
- адв.К. и адв.М. Адв.К. е депозирал и подробна писмена защита.
Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор
от ЯОП, в с.з. е поддържал изцяло съображенията по представения
писмен отговор, като е изразено становище за основателност на претенцията на
ищеца за заплащане на имуществени вреди само в частта на неизплатеното му
трудово възнаграждение в периода 08.06.2012г.- 22.08.2012г., в който период
ищецът е бил отстранен от длъжност поради наложените му мерки за неотклонение.
Относно обезщетението по чл.2, ал.1, т.2
от ЗОДОВ
становището на ответника е, че не носи отговорност за 24-часовото полицейско
задържане на ищеца, тъй като то е осъществено от органите на Военна полиция по
друг ред, а не по реда на НПК.
ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД №208/2015г. по описа на Сливенски военен съд, към което
са приложени НОХД№255/2012г. на СлВС, НОХД №48/2013г. на СлВС, НОХД №37/2015г.
на СлВС, както и пълноокмплектованото ДП №46-СЛ-V-2/2012г. по описа на ВОП-Сливен, се
установява, че соченото досъдебно производство (№VI-59/07.06.2012г. на РС"ВП"-Сливен) е било образувано на 07.06.2012г.
с първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие на
разследващ полицай от РС"ВП"-Сливен, срещу ищеца - майор Н.С.Н. и серж.Ж.
И. С., двамата длъжностни лица във в.ф.26030-Безмер,
за осъществени от тях престъпления по чл.202, ал.2,т.1, вр. с ал.1, т.11 вр. с
чл.201,вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.339, ал.2,вр. с ал.1,вр. с чл.20, ал.2 НК - за това, че на 07.06.2012г., двамата, след
предварителен сговор са присвоили 103 броя неуправляеми авиационни ракети от
различни модификации без взривители на стойност 47 380лв., а Н.Н., в съучастие
с Ж.Спасов, е държал боеприпаси - 103 броя неуправляеми авиационни ракети без
да има за това надлежно разрешение. С постановление от 08.06.2012г. на прокурор
от Сливенска военноокръжна прокуратура ищецът Н.Н. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за посочените престъпления и същият е бил задържан под стража за
срок от 72 часа. С определение №42/08.06.2012г. по ч.н.д.№140/2012г. на СлВС,
спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под
стража". С влязлото в сила на 17.07.2012г. Определение №64/12.07.2012г. по
ч.н.д.№184/2012г. на СлВС, взетата спрямо ищеца най-тежка мярка за неотклонение
е била изменена в "Домашен арест". Последната е била изменена в
"Подписка" с постановление на наблюдаващия прокурор от 17.08.2012г.
Не е спорно, като за това е дала показния и св.С.Н., че на датата 07.06.2012г.
ищецът е бил задържан за 24 часа от полицейски орган на Военна полиция, за
което задържане не са налице данни по досъдебното производство и по делото. С
постановление от 03.07.2012г. на наблюдаващия прокурор от ВОП-Сливен, на ищеца
е била наложена забрана да напуска пределите на страната, която забрана е била
отменена с Постановление от 27.04.2015г. на прокурор от ВОП. В хода на
досъдебното производство на ищеца Н.Н. са повдигнати още две обвинения - за
извършено от него престъпление по чл.372, ал.1, НК - за това, че не е изпълнил
устна заповед на началника си, командира на военното формирование, да не
предава боеприпаси - неуправляемите авиационни ракети, които не са документално
въведени във военното формирование, на представители на
"ВМЗ"АД-Сопот, както и за престъпление по чл.387, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 НК - за това, че в условията на продължавано престъпление в периода от
началото на м.04.2012г. до 07.06.2012г., умишлено не е изпълнил задълженията си
по военна служба като началник отделение "Логистика", като не е
предприел действия, свързани със службата му, визирани в чл.168,т.5 от УВС и
чл.172, чл.175, ал.2 и чл.176, ал.1-ал.13 от Счетоводния документооборот. С
постановление от 10.10.2012г. на наблюдаващия прокурор е било прекратено
наказателното производство по досъдебното производство в частта на повдигнатите
на ищеца и другия обвиняем обвинения за престъплението по чл.202, ал.2,т.1,вр.
с ал.1,т.2 и чл.201, вр. с чл.20,ал.2 НС, като по отношение на ищеца са
останали обвиненията за престъпленията по чл.339 НК, по чл.372,ал.1 НК и по
чл.387, ал.1 НК.
Със заповед №663 от 08.06.2012г. на командира на в.ф. 26030-Безмер, ищецът е бил отстранен
временно от длъжност за периода на наложената му мярка за неотклонение
"Задължане под стража", а със заповед №802/18.07.2012г. на командира
на в.ф., поради наложената на ищеца мярка "домашен арест", временното
отстраняване е постановено до отмяната на тази мярка за процесуална принуда.
Със Заповед №380 от 22.08.2012г. на Министъра на отбраната на РБългария, за
нарушение на военната дисциплина по чл.242, т.1 и т.4 ЗОВСРБ на ищеца е било
наложено дисциплинарното наказание "уволнение", при което със Заповед №930/29.08.2012г. на командира на
в.ф. 26030-Безмер ищецът е отчислен от списъчния състав на военното
формирование, наредено е на Н.Н. да се изплатят обезщетения за неползван платен
годишен отпуск и за неусвоен годишен лимит, а Н.Н. е задължен да заплати сумата
6 055,88лв. - разходи за издръжка и обучение, поради неизпълнение на срока на
договора му за военна служба, пропорционално на срока на неизпълнение на
договора - за 2 години и 10 месеца. Видно от мотивите на заповедта на МО, с
която ищецът е бил дисциплинарно уволнен, наложеното му дисциплинарно наказание е обосновано с извършена служебна
проверка от комисия, назначена със заповеди на Командира на военновъздушните
сили, която комисия е констатирала нарушения на военната дисциплина по повод
допуснат инцидент на 07.06.2012г. във в.ф. 26030 - Безмер, свързан с
организацията на движение на отбранителни продукти - НУРС от типа C-5. Посочено е, че се касае за изнасяне от военното формирование на
неводещи се на отчет 103 броя НУРС от типа С-5, при организиране на
нерегламентирано влизане на гражданско МПС в района на формированието и без
нареждане за движение на активи - форма ПД 243. Прието е, че този инцидент е
свързан със занижен контрол, липса на отговорност, слаба дисциплина и допуснати
нарушения на военната дисциплина от майор Н.Н. - началник на отделение
"Логистика" във военното формирование, който не е изпълнил в пълен
обем задълженията си, произтичащи от чл.168, т.5 от Устава за войсковата служба
на Въоръжените сили на Р България, а именно да организира и контролира воденото
на отчета, отчетността, заявяването, получаването, изразходването и отчитането
на бойните припаси за стрелба във в.ф., като същият в нарушение на чл.35, ал.3
от Счетоводния документооборот в МО, БА и структурите, подчинени на Министъра
на отбраната, не е осъществявал текущ и непрекъснат контрол върху дейността на
материално отговорното лице в склада на секция "Авиационно и артилерийско
въоръжение" и е допуснал установени излишъци от тях да се заведат на отчет
в нарушение на разпоредбата на чл.186, ал.13 от Счетоводния документо- оборот. Организирането
и изнасянето от склада на отбранителни продукти без нареждане за движение на активи
- форма ПД 243 е посочено като нарушение на чл.38, ал.2 от Счетоводния
документооборот, а влизането на гражданско МПС в района на военното
формирование, неговото товарене с НУРС от типа С-5, напускането на района от
същото, е квалифицирано като нарушение на чл.154, т.17 от УВСВСРБ.
От приложените наказателни дела по делото е установено, че срещу ищеца Н.Н.
и другия обвиняем Ж.С., е внесен обвинителен акт
за извършеното от двамата престъпление
по чл.339, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, а срещу ищеца Н.Н. и за
престъпленията по чл.372, ал.1 НК и по чл.387, ал.1 НК, по който обвинителен
акт е било образувано НОХД №255/2012г. по описа на Сливенски военен съд. С
постановената по това дело Присъда №4/05.03.2012г. ищецът е бил оправдан по
така предявените му обвинения, като със същата присъда е бил оправдан и другият
подсъдим - Ж.Спасов.
Присъдата е била протестирана и по образуваното ВНОХД №23/2013г. Военно-
апелативен съд - София е постановил Решение №23/22.05.2013г., с което е отменена
първоинстанционната присъда, а делото е върнато на прокурора, с указания по
приложението на закона.
След внасяне на нов обвинителен акт срещу ищеца за същите престъпления,
Сливенски военен съд е образувал НОХД №48/2013г., по което е постановил Присъда
№10 от 15.11.2013г., с която е признал подсъдимия Н.Н. и другия подсъдим
Ж.Спасов за виновни в престъплението по чл.339, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20
ал.2 НК за предаване на боеприпаси за огнестрелно оръжие - 6 броя неуправляеми
авиационни ракети НАРС С- 5 КР, като
двамата обвиняеми са признати за невиновни и са оправдани по обвинението им за
същото престъпление за неправомерно предадени още 97 броя НАРС. Със същата
присъда ищецът Н. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления
по чл.372, ал.1 НК и по чл.387, ал.1 НК.
Присъда № 10/15.11.2013г. на Сливенски военен съд, постановена по НОХД №48/2013
г. е била потвърдена изцяло с Решение №1/20.02.2014г. на Военноапелативен съд -
София, постановено по ВНОХД №4/2014г. Въззивното решение е било обжалвано пред
ВКС, който с Решение №270/10.06.2014г. по н.д №710/2014г. е отменил въззивното
решение само в осъдителната му част и делото е върнато за ново разглеждане от апелативния
съд, като в оправдателната част решението, респ. присъдата за престъплението по
чл.339, ал.2 НК относно неправомерно предадените 97бр. НАРС, е потвърдена и е
влязла в сила.
След връщане на делото от касационната инстанция е образувано ВНОХД №24/2014г.
по описа на Военноапелативен съд-София, по което е постановено Решение №24/20.03.2015г.,
с което е отменена първоинстанционната присъда №10/15.11.2013г. (погрешно
посочена №48) по НОХД №48/2013г. на Сливенски военен съд и делото е върнато на
този съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
След връщане на делото на Сливенски военен съд, същият е образувал по описа
си НОХД №37/2015г., което е прекратено с
определение от 17.04.2015г. и делото отново е върнато на прокурора за
отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.
След внасяне на нов обвинителен акт, Сливенски военен съд е образувал НОХД №208/2015г.,
по което е постановил Присъда №4/09.03.2016г., с която двамата подсъдими са
признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъплението по чл.339,
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, а подсъдимият Н.Н. е оправдан и за
престъпленията по чл.372, ал.1 НК и по чл.387, ал.1 НК.
Тази присъда е била протестирана пред Военноапелативен съд - София, който с
Решение №20/27.05.2016г. по ВНОХД № 33/2016г. я е потвърдил изцяло, а с Решение
№180/07.11.2016г. по н.д. №765/2016г. на ВКС въззивното решение е потвърдено,
като същото е отменено само в частта относно престъплението по чл.339, ал.2 НК за
взривното вещество, съдържащо се в 97 броя НАРС, за което престъпление ВКС е приел
и посочил, че е налице вече влязла в сила оправдателна присъда №10/15.11.2013г.
на Сл.ВС по НОХД №48/2013г. и в тази му част наказателното производство е
прекратено.
Видно е от приложените наказателни дела, че ищецът се е явявал лично на
всички проведени открити съдебни заседания - в три съдебни заседания по НОХД №255/2012г.,
в три съдебни заседания по НОХД № 48/2013г., в едно съдебно заседание по НОХД №37/
2015г., в три съдебни заседания по НОХД № 208/2015г., всички по описа на Сливенски
военен съд, като при едно от връщанията
на делото на прокурора лично се е явил за разпит по ДП на 04.07.2013г. Ищецът
се е явил лично в с.з. по ВНОХД №23/2013г., в с.з. по ВНОХД №4/2014г., в с.з.
по ВНОХД №24/2014г. и в с.з. по ВНОХД № 33/2016г., всички по описа на Военноапелативен
съд София. Ищецът се е явил лично в с.з. пред ВКС по н.д. №710/2015г. и в с.з.
по н.д.№765/2016г. От показанията на разпитаните свидетели Н.Н. и С.Н., по
делото е установено, че ищецът е пътувал за явяване в съдебните заседания по
делата в гр.Сливен и в гр.София с личния си автомобил Фиат Брава, за чиито
технически данни - година на производство 1998г. и бензинов двигател, по делото
са представени писмени доказателства. Със заключението на вещото лице инж.Б.,
извършило назначената по делото САТЕ е установено, че общият размер на
разходите за гориво за пътуванията на ищеца за личното му явяване и участие в
съдебните заседания в Сливенски военен съд, Военноапелативен съд - София,
Върховен касационен съд и за разпита по ДП на 04.07.2013г., възлиза в размер на
сумата 796.90 лева.
Видно е от материалите по приложените наказателни дела и ДП, както и от
намиращите се на л.110-л.120 от делото договори за правна защита и съдействие,
ищецът е бил представляван от защитници по всички наказателните дела пред СлВС,
Военноапелативен съд - София и ВКС, като общо заплатените от него адвокатски
възнаграждения възлизат в размер на сумата 6700 лева (по договор за правна
помощ от 08.06.2012г. с адв. Й. за защита по ДП ищецът
е заплатил адв. възнаграждение 300лева; по договор от 12.12.2012г. за правна защита с
адв.Й. за процесуално представителство по НОХД №255/2012г. на СлВС е заплатил
възнаграждение от 1000 лева; по договор от 15.05.2013г. за правна защита с адв.
К. за представителство по ВНОХД № 23/2013г. на Военноапелативен съд - София е
заплатил възнаграждение в размер на 600 лева; по договор от 15.10.2013г. с адв.
К. за представителство по НОХД №48/2013г. на СлВС ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 600 лева; по договор от 20.01.2014г. с адв. К. за представителство
по ВНОХД №4/2014г. на Военноапелативен съд - София ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 600 лева; по договор от 02.06.2014г. с адв. К. за
представителство по н.д. №710/2014г. на ВКС ищецът е заплатил 600 лева
възнаграждение; по договор от 17.09.2014г. за правна защита с адв.К. за
представителство по ВНОХД №24/0214г. по описа на Военноапелативен съд - София
ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 600 лева; по договор от
17.04.2015г. с адв. К. за представителство по НОХД №37/2015г. на СлВС ищецът е
заплатил възнаграждение в размер на 600 лева; по договор от 14.01.2015г. с адв.
К. за представителство по НОХД №208/2015г. на СлВС ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 600 лева; по договор от 27.04.2016г. с адв. К. за
представителство по ВНОХД №33/2016г. на Военноапелативнен съд - София ищецът е
заплатил възнаграждение в размер на 600 лева и по договор от 26.09.2017г. за
правна защита с адв.К. за представителство по н.д. №765/2016 г. на ВКС ищецът е
заплатил възнаграждение в размер на 600 лева.).
Разпитаните по делото свидетели Н.Н. и С.Н., съответно дъщеря и съпруга на
ищеца, са дали показания, от които е установено, че при задържането на ищеца,
същият е понесъл тежко престоя си в ареста, бил съсипан, плачел, бил изцяло
засрамен, а след освобождаването му от ареста, по време на домашния арест и
докато се разглеждали делата му, ищецът изцяло се променил. Същият не бил същия
човек, не говорел, бил отчаян, отслабнал поне 7 кг., бил притеснен и тревожен
от това дали няма отново да бъде задържан и от несигурността как ще продължи
живота му. Според свидетелката С.Н. ищецът имал проблеми със съня, изпитвал
постоянно безпокойство и тревожност, не виждал перспектива в живота си и
проявил психични проблеми, заради което започнал да посещава психиатри и да
приема изписаното му медикаментозно лечение. Разпитаният свидетел Ж.Ж., бивш
колега и военнослужещ също е дал показания, според които след ареста на ищеца и
повдигнатите му обвинения, Н.Н. толкова се променил, че нямал нищо общо с
човека, когото свидетелят познавал.
Променило се цялото му поведение, ищецът преживявал тежко случващото се,
живеел с мисълта, че е обречен, отслабнал, започнал да посещава психиатър, като
най-вече била засегната "честта му на офицер", от която травма ищецът
не бил възстановен и понастоящем.
От представените по делото преписи от личната амбулаторна книжка на ищеца,
болничен лист от 17.07.2012г., три броя амбулаторни листи и етапна епикриза е
установено, че в периода 17.07.2012г. -
24.08.2012г. ищецът е посетил трима психиатари, които са му поставили
диагнозата "Умерено тежък депресивен епизод" и са му предписали
медикаментозно лечение по схема.
От представените по делото доказателства - извадки от БТВ- новините,
в.Стандарт, ДирБГ, Агенция Фокус е установено, че случаят с изнесените ракети
от поделението в с.Безмер и повдигнатите обвинения на ищеца майор Н. и
серж.Спасов е бил широко медийно разгласен от главния секретар на МВР и от административния
ръководител на Военноапелатвната прокуратура, който факт е и служебно известен
на съда (чл.155 ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, видно
от които след влизане в сила на
оправдателната присъда за престъпленията, в които е бил обвинен, е предявил
претенцията си по реда на чл.60а ЗСВ пред ИВСС за обезщетяване на понесените от
него вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото
вразумен срок. Съставен е констативен протокол от 14.07.2017г. по чл.60г ЗСВ, а
по реда на чл.60е ЗСВ с писмо от 14.08.2017г. на Зам. министъра на правосъдието
е отхвърлено заявлението на ищеца за обезщетение, по съображения, че
продължителността на наказателното производство не надхвърля разумния срок.
Ищецът е представил и писмени доказателства -
медицински документи за това, че след повдигане на обвиненията спрямо него,
дъщеря му Н.Н. е заболяла от заболяването "Лупус Еритаметодес", а
баща му на 08.09.2012г. е получил исхемичен мозъчен инсулт, но съдът не обсъжда
тези доказателства, както и данните за пътуванията на ищеца, предприети за
лечението на дъщеря му, тъй като съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, т.е тези, които са
настъпили в сферата на увреденото от обвинението лице. По реда на ЗОДОВ не
подлежат на обезвреда болките и страданията от обвинението, които са претърпени
от трети лица.
При тази фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 2 000лв. съдът намира за основателен и следва частично да
го уважи. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 ЗОДВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за
неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, както и при всички други
случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5,§ 1 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Според чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ държавата отговаря и в
случаите, когато със задържането са нарушени правата на задържаното лице,
предвидени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. Според чл.5, §2 от Конвенцията, на всяко арестувано лице трябва незабавно
да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му. В
случая предявеният от ищеца иск е по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за нарушение на
правата му именно по чл.5, §2 от Конвенцията, тъй като при задържането му на
07.06.2012г. не му е била представена писмена заповед и не са му съобщени
основанията за неговото задържане. Както се посочи по - горе, по делото, вкл.
по досъдебното производство, не се представи заповедта за 24-часовото полицейско задържане на ищеца на обсъжданата
дата 07.06.2012г., но това е безспорен по делото факт, а и за същия са събрани
гласни доказателства. С извършения по делото доклад на съда на ответника
изрично е указано, че негова е тежестта да докаже, че при полицейското задържане
на ищеца са му били съобщени основанията за арестуването и обвиненията му. Тази
доказателствена тежест не бе проведена от ответника и изводът, който се налага
е, че е осъществено твърдяното от ищеца нарушение по чл.5, §2 от Конвенцията на
правата му - че същия не е уведомен за основанията за задържането му и за
обвиненията спрямо него. Неоснователно е възражението на прокуратурата, че се
касае за полицейско задържане от орган полицията, в случая от орган на Военна
полиция, за който акт прокуратурата не може да носи отговорност. Безспорно
актът на 24-часовото полицейско задържане на ищеца е такъв по чл.63 от ЗМВР
(отм.), но се касае за класическо действие по разследването, тъй като
служителите на МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай",
съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1,т.2 НПК са разследващи органи. Съобразно ал.3 на чл.52 НПК в качеството си на разследващи органи, разследващите полицаи
действат под ръководството и контрола на прокурора, поради което отговорността на Прокуратурата
може да бъде ангажирана в случая. Последната възниква, поради неупражнени
правомощия за ръководство и надзор за законност от страна на наблюдаващия
прокурор по отношение действията на разследващите органи по досъдебното
производство. В правомощията на Прокуратурата, съгласно чл.196 НПК е да дава
указания по разследването, да изисква, проучва и проверява всички материали,
събрани от разследващия орган; всички процесуални действия се изпълняват от
разследващите органи в изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор за
събиране на достатъчно данни за извършено престъпление от конкретното лице,
респ. прокурорът осъществява надзор за законността на извършените от
разследващия полицай действия. С
оглед на това съдът приема, че при задържането на ищеца на обсъжданата дата
07.06.2012г., е било нарушено основно негово човешко право - ищецът не е
разбрал защо е арестуван, бил е поставен в ситуация на абсолютна изненада,
стрес и невъзможност да защити правата си, за което му се дължи справедливо
обезщетение, което съдът определя в размер на сумата 500лв. За разликата над
този размер, до предявения размер от 2 000лв. искът е неоснователен, тъй като
видно от Постановление от 08.06.2012г. и протокол за разпит на обвиняем от
същата дата (том 2 от ДП), при привличането му като обвиняем на следващия ден
след задържането му от наблюдаващия прокурор и извършения разпит, на ищеца са
разяснени обвиненията срещу него и същият е узнал за какви престъпления е
привлечен към наказателна отговорност.
Искът по
чл.2, ал.2, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди в размер на
сумата 60 000лв. също се прецени от съда за основателен и доказан.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ
характер - в случая Прокуратурата на Република България. Ако във връзка с
незаконното обвинение спрямо обвиняемия е постановена мярка за неотклонение
„задържане под стража”, от която са последвали вреди - имуществени или
неимуществени, оправдаването на лицето е основание за него да претендира
обезщетение и за тези вреди, като част от общото обезщетение за вредите от
незаконното обвинение, съгласно т.13 от ТР №3/ 2005г. на ОСГК на ВКС. Обективната
отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, респ. от задържането под
стража - чл.4 от ЗОДОВ.
С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика, ЯОС
намира предявеният иск за доказан по своето основание. В случая от събраните по
делото доказателства се установи, че с актовете на прокурор от Военна
прокуратура, срещу ищеца са били повдигнати обвинения за престъпления по чл.202 НК, чл.339 НК,чл.372, ал.1 НК и по чл.387, ал.1 НК, първите две от които са
тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93,т.7 НК, за които се предвиждат
наказания съответно от 3 до 15г. лишавана от свобода за първото и от 3 до 10г.
лишаване от свобода” за второто. По повод на първоначалното обвинение, на
обвиняемия - ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”,
която е търпяна от него в период от 40 дни, а по-късно заменена с "домашен
арест", продължил 30дни. Наказателното производство спрямо ищеца е
продължило 4 години и 5 месеца, до 07.11.2016г., когато е приключило с влязлото
в сила решение на ВКС по н.д.765/2016г. С него е потвърдена присъдата на СлВС
по НОХД №208/2015г., с която Н.Н. е признат за невинен и е оправдан по всички повдигнати
му обвинения за извършени престъпления от общ харакнер. Оправдателната присъда
обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на
обвиненията и на наложената по повод на същите най-тежка мярка за неотклонение,
и поражда в полза на ищеца право на обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ за вредите,
претърпени по повод незаконното обвинение и свързаното с него задържане под стража като мярка за
процесуална принуда.
При определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от
незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по
чл.4 от ЗОДОВ, а именно - настъпването на вредите в правната сфера на ищеца, които
са пряк и непосредствен резултат от обвиненията и свързаното с тях задържане
под стража. Тъй като в случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени
вреди, същото следва да се определи и в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ – по справедливост. За критерия
„справедливост”, съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, на преценка
подлежат следните обстоятелства - продължителността на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на
наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното
неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което
претендира обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ.
По делото е установено по безспорен начин от писмените и гласните доказателства,
че наказателното производство за престъпленията, за които ищецът е бил
привлечен като обвиняем, е продължило в период от 4г. и 5м., като за период от 40
дни ищецът е бил задържан под стража в изпълнение на наложената му по искане на
прокуратурата мярка за процесуална
принуда по повод обвиненията. В период от 30дни ищецът е бил и под домашен
арест. Не може да има съмнение, че през целия период на висящото наказателно производство и
мерките за неотклонение ищецът е търпял психически страдания, стрес,
притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от
осъждане. Както
последователно се сочи в практиката на ВКС, нормално е да се приеме, че
по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните
му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки човек при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Наред с това, в случая от показанията на разпитаните свидетели е установено, че в периода на воденото
наказателно производство при ищеца е настъпила видима
промяна - изглеждал е зле, бил е обезкуражен и отчаян, променил се е начина му на живот - отслабнал е,
имал е проблеми със съня, понесъл
е тежко разгласяването на обвиняванията му в медиите, изпаднал е в депресивен епизод, за който е
лекуван от специалисти - психиатри. Уроненени
са били честта и
достойнството му, чувствал се е незаслужено
злепоставен, още повече, че обвиненията са били във връзка със заеманата от него длъжност и изпълняваната
работа като офицер
в Българската армия, към
която обществените изисквания са завишени - в този смисъл са показанията на св.Ж.. Следва да се отчете, че незаконните обвинения на лица, заемащи подобни
длъжности, имат
по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма
степен това важи за случаите, какъвто е настоящият, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионална реализация (В този смисъл е Решение №.344/24.11.14г. по г.д.№.2378/14, на ІV ГО на
ВКС). Или съдът отчита именно обстоятелството, че грубо и трайно са били засегнати честта и
достойнството на ищеца като офицер от повдигнатите обвинения; че като офицер
ищецът е бил обвинен в присвояване и незаконно държание на големи количества
бойни ракети - шокиращ факт за обществените нагласи, както и в неизпълнение
като военнослужещ на заповеди на висшестоящи; че незаконните обвинения са били
широко разгласени чрез медиите - както броя бойни ракети, така и името и
военното звание на ищеца, в момент, когато за обществеността е било необичайно
да възприема извършването на такъв вид престъпления и без възможност за ищеца
към този момент да опровергае така изнесените факти. Съобразявайки всички тези
факти, както и тези, че изживените стрес и унижения са повлияли на ищеца негативно в професионално
отношение, в смисъл, че е била провалена професионалната кариера на ищеца като
офицер, както и всички посочени по-горе психически
страдания, стрес и притеснения, страх от осъждане и негативни последици в личен
и социален аспект, продължителността на времето на наложените мерки за неотклонение и фактът, че в период от 3години е било ограничено и правото на ищеца да напуска
страната, съдът приема, че
е справедливо ищецът да бъде обезщетен със сумата от 60 000лв. Този
е размерът
на предявения иск за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ и същият като
основателен и доказан, се уважава от съда изцяло.
Частично основателен и
доказан е и искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане в полза на ищеца на
имуществени вреди от незаконните обвинения.
След като предприетата срещу ищеца
наказателна репресия е приключила с пълното му оправдаване, всички разходи,
които той е направил във връзка със защитата срещу нея, съставляват за него
имуществени вреди. Отговорността на държавата да ги обезщети правилно е ангажирана на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Извършените от ищеца
разходи в наказателното производство са за адвокатска защита и за горивото за
лекия му автомобил, с който той е пътувал до гр.Сливен и до гр.София за явяване
пред съдебните инстанции, разгледали делата.
Извършените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение са установени от
събраните по делото писмени доказателства, видно от които е налице договаряне и
реално заплащане от ищеца на общата сума от 6700 лева за адвокатските
възнаграждения на защитниците му, които са осъществили защитата му в ДП и пред
всички съдебни инстанции, пред които е проведено наказателното производство. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски
възнаграждения. Както е прието в Тълкувателно
решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС, когато
ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето
на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд,
които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай,
че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за
причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. В случая обвинението срещу ищеца е било за три
престъпления, при условията на усложнена престъпна дейност и е видно от наказателните
производства, че се касае за значителен по обем фактически материал - само
материалите от досъдебното производство са в осем тома, отделно от това са
разпитвани множество свидетели, проведени са множество очни ставки, изискана е
голяма документация от военното формирование и от "ВМЗ"-Сопот,
извършени са съдебни експертизи и са изслушани четири вещи лица, т.е. работата
на защитниците е изисквала необходимост от
сериозен анализ на доказателствата и участие в множество процесуално-следствени
действия. Делото е разгледано няколко пъти от първа, въззивна и
касационна инстанция, касае се за
многообразие на инкриминираната дейност, на два пъти са били прецизирани
обвиненията срещу ищеца и е осъществявана защитата срещу тези обвинения.
Отделно от това, договорените и изплатени размери на възнагражденията са в
границите, установени с разпоредбите на чл.13, ал.1, т.4 и чл.15 от Наредба
№1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
се има предвид, че защитникът на ищеца се е явявал във всички съдебни заседания
пред всички съдебни инстанции, или налице е осъществена защита при полагане на
дължимата грижа.
Личното явяване на ищеца във всички съдебни заседания, насрочени от
съдебните инстанции, разгледали наказателните дела, е установено от приложените
наказателни дела, а фактът, че ищецът е пътувал с личния си автомобил за
явяване по делата е доказан със свидетелските показания по делото. На тази
база, съобразно разстоянието от гр.Ямбол до населените места, в които са
разгледани делата, техническите данни за личния автомобил на ищеца и цените на
горивото, вещото лице инж.Б. е дало заключение, че общият размер на направените
от ищеца разходи за пътуванията по делата възлиза на 796,90лв. Неоснователно
ищецът претендира от ответника да му заплати и разходите, които той е направил
и за пътуванията, свързани с лечението на дъщеря му, тъй като както вече се
посочи, това не са вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконните обвинения.
Основателна е претенцията на ищеца и за имуществени
вреди, в резултат на пропуснати доходи от трудово възнаграждение за периода 08.06.2012г. - 17.08.2012г., през който работните
дни са 51. В този период ищецът е бил задържан под стража и под домашен арест,
и за същия период поради наложените му мерки за неотклонение е бил отстранен от
работодателя от работа. Именно воденото наказателно
производство е станало причина за налагане на посочените мерки за неотклонение, които са незаконни
поради незаконността на самите обвинения, и които са възпрепятствали ищеца от възможността да
полага труд и съответно да получава възнаграждение за същия ( В този смисъл са
постановените по реда на чл.290 ГПК решения
на ВКС - Решение по гр.д.№1393/2011г. на IV г. о. и Решение по
гр.д. №1389/2009г. на IV г.о.). Налице е причинна
връзка между незаконността на
обвиненията и пропуснатия доход от
трудово възнаграждение, която налага уважаване
на заявената претенция за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи за сумата 3 659,16лв. Видно е от намиращата
се на л.157 от делото справка на НОИ, през м.05.2012г. осигурителният доход на
ищеца е в размер на 1 635,26лв., т. е. за 21 работни
дни х 77,86 лв.,
или за 51 работни дни обезщетението е
в размер на 3 970,86лв., но заявената претенция е в размер на 3 659,16лв. и следва да се уважи в
този предявен размер.
Неоснователна е претенцията на ищеца за имуществени вреди за сумата общо 44 921,58лв. под формата на пропуснати ползи от неполучено обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ при освобождаване от военна служба с оглед прослужените години, неполучено обезщетение по чл.168 ЗОВСРБ за неспазен срок на предизвестие и еднократно вещество доволствие по чл.224, ал.1,т.1 ЗОВСРБ, както и за заплатените от ищеца възстановени от него разходи за издръжка във Военна академия, тъй като тези заплатени от ищеца разходи и пропуснати доходи са във връзка с дисциплинарното му уволнение на основание чл.227, ал.6 ЗОВСРБ, но Прокуратурата на РБ не следва да отговаря за вредите от незаконното уволнение. В практиката на ВКС, постановена по въпроса за съотношението между наказателната отговорност и дисциплинарната отговорност е прието, че дисциплинарната отговорност и наказателната отговорност възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга (Решение №229/30.10.2017г. на ВКС по гр.д.№215/2017г., IV г.о, Решение №53/05.05.2020г. по гр.д.№2747/2019г., IV г.о). Когато съответното нарушение на трудовата дисциплина осъществява и състав на престъпление, влязлата в сила присъда на наказателния съд на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда трудовия спор относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Несъставомерността на деянието по НК обаче не изключва дисциплинарната отговорност на служителя за същото деяние и обстоятелството, че извършеното от лицето не съставлява престъпление, не обвързва гражданския съд за изводите му съставлява ли същото деяние и дисциплинарно нарушение. Предвид тези разяснения, съдът съобрази, че в случая е безспорно установено, че ищецът е бил дисциплинарно уволнен, но дисциплинарното му наказание не е обосновано с образуваното наказателно производство, с повдигнатите му обвинения и с наложените мерки за неотклонение. Видно е от уволнителната заповед на ищеца, че същата е постановена, след като за случая от 07.06.2012г., свързан с изнасянето на ракетите НУРС от типа С-5 от военното формирование, в което е работил ищецът, е била извършена проверка от комисия, назначена от командира на Военновъздушните сили. Тази проверка е установила, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.168,т.5 от УВС, чл.35, ал.3 и чл.38, ал.2 от Счетоводния документооборот - не е организирал и контролирал воденето на отчета на бойните припаси за стрелба, не е осъществил текущ и непрекъснат контрол върху материално отговорното лице в склада в секция "Авиационно и артилерийско въоръжение" и е организирал изнасяне от склада на отбранителни продукти без нареждане за движение на активи форма ПД 243. Тези нарушения са квалифицирани като неизпълнение на задължения по военната служба и злоупотреба със служебното положение по смисъла на чл.242, ал.1,т.1 и т.4 ЗОВСРБ и за същите ищецът е дисциплинарно наказан с най -тежкото дисциплинарно наказание. Или изводът, който се налага е, че работодателят на Н.Н. е извършил собствена преценка на база събрани доказателства от назначена комисия в дисциплинарното производство и въз основа на тях е наложил дисциплинарното наказание на ищеца, а не въз основа на акт на прокурора или на воденото наказателно производство, т.е. уволнението е резултат от преценката на дисциплинарно-наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл.243 ЗОВСРБ нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност, като законосъобразността на уволнителната заповед на ищеца е могла да бъде установена в производство по чл.171 ЗОВСРБ, но няма данни ищецът да е обжалвал уволнителната си заповед. С оглед на всичко изложено съдът приема, че причинната връзка между незаконните обвинения спрямо ищеца и уволнението му от служба е била прекъсната, защото повдигането на обвиненията не е основанието за уволнението и за прекратяване на договора му за военна служба, а незаконното уволнение е увреждащо действие, което има самостоятелен характер и за което Прокуратурата не носи отговорност.
В обобщение, предявеният от ищеца иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на имуществени вреди от незаконните
обвинения, като основателен и доказан следва да се уважи до размера на сумата
11 156,06лв. ( 6 700лв.- изплатени адв.възнаграждения на защитниците, 796,90лв. - разходи за гориво и 3 659,16лв. -
неполучено трудово възнаграждение), като за разликата над този размер, до
предявения размер от 59 940,02лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Върху присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ищецът има право и на законната
лихва за забава, считано от 07.11.2016г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, каквото е искането на ищеца. В този смисъл е и приетото
от ВКС в т.4 на ТР №3/2005г. - че влизането
в сила на оправдателната присъда е моментът, от който обезщетението за вреди
става изискуемо. Независимо от това, законната лихва следва да се присъди от 03.02.2017г.,
тъй като е основателно възражението на ответника за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на законната лихва по чл.111, б„в“ ЗЗД,
обхванала периода 07.11.2016г. - 02.02.2017г., т.е 3г. преди подаването на
исковата молба на 03.02.2020г.
По иска с
правно основание по чл.2б от ЗОДОВ:
Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 § 1 ЕКПЧ. Съгласно чл.8 , ал.2 от ЗОДОВ абсолютна
предпоставка за предявяване на иска по чл.2б от ЗОДОВ по приключили производства е
изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В случая наказателното производство срещу ищеца
е приключило, изчерпана е административната процедура по претенцията му за
бавно правосъдие и искът е допустим.
Според
приетото в съдебната практика
( Решение
по гр.д. №1285/2016г. на ВКС,
ІІІ г. о.),
приложимите стандарти при разглеждане на иска по чл.2б от ЗОДОВ са тези на ЕСПЧ, тъй като причината за приемане на
нормата на чл.2б от ЗОДОВ е установеният
от ЕСПЧ системен проблем във връзка с прекомерната продължителност на
производствата по наказателни и граждански дела в Република България. Въпросът
за правото на разглеждане на делото в разумен срок е самостоятелно право на едно
лице да получи произнасяне по негови права и задължения, гарантирано от чл.13
от Конвенцията и според настоящият
съдебен състав на ЯОС искът
по чл.2б
от ЗОДОВ,
предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в
разумен срок, е самостоятелен иск, който е различен
от иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В този
смисъл като неоснователно се прецени възражението на ответника, че е налице "поглъщане" на иска по чл.2б от ЗОДОВ от
иска чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Това
възражение е неоснователно, тъй като двата иска имат различен предмет. В производството по чл.2б ЗОДОВ на разглеждане и преценка
подлежат следните
три предпоставки, които не се включват в състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ: 1.Фактическа
и/или правна сложност на делото, съобразно сложността
на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на страните,
сложността на правните въпроси по делото, наличие на противоречива или
неустановена съдебна практика; 2. Поведението на жалбоподателя и
3. Поведението
на властите, като се изхожда от разбирането, че държавата е длъжна да
организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите и като примерни обстоятелства, които
могат да се вземат пред вид са
забавяне на досъдебното производство, призоваване на участници в
производството, насрочване и организация на съдебното заседание, ненавременно
постановяване на актове, организация на деловодствата, своевременно
предоставяне на заключения от вещите лица, дълги интервали между заседанията,
забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността, връщания на делото,
бездействия, липса на процесуална дисциплина на страните, издирване/призоваване
на свидетели или страни, налагане на глоби, принудително довеждане,
претовареност на съдилища, недобра организация, промени в състава на решаващия
съд, затруднения при намиране на подходящи експерти, недобра координация между
органите на прокуратура и следствие, задържане на делото в прокуратурата за
неоправдано дълъг период от време, ненавременно назначаване на служебен
защитник и др. Като
допълнителен елемент при преценката на дължимото обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ е въпроса за значението на делото за жалбоподателя - дали е "бил в риск", т. е.
дали положението му е изисквало властите да проявят по-голяма експедитивност, като например когато обвиняемият е задържан, се прилага
по-строг стандарт. Всички посочени
въпроси не са предмет на иска по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, по който само по-голямата продължителност на процеса може да доведе до
по-голям размер на обезщетение, но не се дължи в пълен обем извършването на
гореописаната преценка. При иска по чл.2б от ЗОДОВ действа оборимата презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява неимуществени вреди.
С оглед горните
разяснения относно предпоставките, които подлежат на изследване по иска по чл.2б
от ЗОДОВ , ЯОС намира, че този
иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Безспорно по делото се установи,
че общата продължителност на наказателното роизводство срещу ищеца, включващо
досъдебно производство и производството пред три съдебни инстанции, е 4 години
и 5 месеца, считано от повдигане на обвиненията срещу Н.Н. на 08.06.2012г. до
07.11.2016г. - постановяване на решението на ВКС по н.д.№765/2016г., с което е
потвърдена оправдателната присъда на ищеца. В тази обща продължителност
досъдебното производство е приключило за 4 месеца и 24 дни, а при връщането на
делото на прокурора на два пъти за отстраняване на процесуални нарушения,
същите са били отстранени в кратки срокове - до един месец. С поведението си
ищецът не е станал причина за отлагане на делата пред съдебните инстанции.
Съдебните инстанции - Сливенски военен съд, Военноапелативен съд -София и ВКС,
които са разгледали наказателното производство в съдебната му фаза, са насрочвали
съдебните заседания по делата в кратки срокове и са постановили съдебните си
актове в рамките на законоустановения срок. Налице е относително забавяне само
на производството в съдебната фаза, но същото е в резултат на това, че
постановените от първоинстанционния съд две присъди са били отменяни при
инстанционния контрол и делото връщано за ново разглеждане, като според съда се
касае за дейност по прилагане на процесуалния закон, а не за бавно правосъдие.
Както вече се прие и посочи по-горе, наказателното производство се отличава с
фактическа и правна сложност - с изключителен обем на материалите по делото, с усложнета инкриминирана дейност, с множество извършени процесуални
действия, при които данни ЯОС намира, че общата продължителност на наказателното
производство от 4г. и 5м. не надхвърля разумния срок. Не е осъществен сочения
от ищеца деликт - бавно правосъдие, нарушаващо правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок, поради което
предявеният иск за сумата 25 000лв. се отхвърля изцяло като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от
исковете – в размер на сумата 1 302,23лв. За изчисляване размера на разноските съдът взе предвид
общата сума на разноските, които ищецът е направил - 2670,40лв., включваща
изплатено адвоканско възнаграждение, заплатената за делото ДТ, ДТ за издадено
съдебно удостоверение и внесен депозит за вещо лице. В сумата на разноските
съдът не включва транспортните разходи и квартирни разходи за адв.К. и
транспортните разходи за адв.Михайлова, тъй като с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е предвидено
заплащане на разноските, свързани с производството по делото. Както е прието в
съдебната практика (Решение
№189 от 20.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о.), отговорността за разноските по делото е ограничена обективна
отговорност и включва само внесените такси и разноски по производството, както
и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски не включва
всякакви други разходи и пропуснати ползи от страните по делото и пълномощниците им (напр. пътните разноски за
явяването на страните и пълномощниците им пред съда, разходи за нощувки и др., за разлика от уредбата в отменения ЗГС). Както е прието и в
Определеине №198/19.05.2012г. на ВКС по гр.д.№203/2012г., II г.о., сумите по изплатени командировъчни на адвокат - пътни и суми за нощувки, са част от договорените такива в отношенията по защита и осъществяване на процесуално
представителство, съгласно сключения договор между страната и адвокатът.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
с адрес: гр.София, бул.”Витоша” №2, представлявана от Главния прокурор И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н. ***, ЕГН **********, със съдебен
адресат адв.А.К. с адрес ***, на
основание чл.2, ал.1,
т.2 ЗОДОВ сумата 500лв. (петстотин
лева) - обезщетение за нарушение по чл.5, §2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на правата на ищеца при задържането му на
07.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от от
03.02.2017г., до оконачетелното й изплащане, като искът за разликата над сумата 500лв. до предявения размер от 2
000лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
с посочени данни за адрес и представител, да заплати на Н.С.Н., с посочени данни за адрес,
ЕГН и съдебен адресат, на основание чл.2,
ал.1, т.3, вр. с т.1 от ЗОДОВ сумата 60 000лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнати обвинения за извършени престъпления
по чл.339, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, по чл.372, ал.1 НК и по
чл.387, ал.1 НК, за които престъпления ищецът Н.Н. е оправдан с влязла в сила присъда
на СлВС по НОХД №208/2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.02.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
с посочени данни за адрес и представител, да заплати на Н.С.Н., с посочени данни за адрес,
ЕГН и съдебен адресат, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 11 156,06лв. (единадесет хиляди сто петдесет и
шест лева и шест ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконно повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.339, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, по чл.372, ал.1 НК и по чл.387, ал.1 НК, за които
престъпления ищецът Н.Н. е оправдан с влязла в сила присъда на СлВС по НОХД
№208/2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2017г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 11
156,06лв. до предявениая размер от 59 940,02лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявеният от Н.С.Н.,
с посочени данни за адрес, ЕГН и съдебен адресат, против Прокуратурата на Република България, с
посочени данни за адрес и представител, иск
по чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата 25 000лв. - обезщетение за нарушаване
правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,с
посочени адрес и представител, да заплати на Н.С.Н., с посочени данни
за адрес, ЕГН и съдебен адресат, на основание чл.78,ал.1 ГПК направените от
него разноски пред първата инстанция в размер на сумата 1 302,23лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: