№ 399
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора И. К. К.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100602271 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка по гл. ХХI от НПК е оспорената с
протест на Софийската районна прокуратура (СРП) Присъда № 178 от
19.07.2022 г. по н.о.х.д. № 16927/21 г., по описа на СРС (НО, 105 с-в), с която
подс. Н. В. Б., ЕГН: ********** е бил оправдан по обвинението, че на
23.05.2021 г. в гр.София, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство от владението на собственика му, без негово съгласие, с намерение
да го ползва, като деянието е извършено при условията на чл.195,ал.1,т.4,пр.2
НК и за отнемането на МПС е използвано техническо средство - контактен
ключ за автомобила – престъпление по чл.346,ал.2,т.3,вр. с
чл.195,ал.1,т.4,пр.2,вр. с чл.346,ал.1 НК.
Протестът, поддържан от представителя на СГП в откритото заседание
пред втората инстанция, е с искане по чл. 336, ал.1, т.2 НПК - да се постанови
осъдителна присъда,като Б. бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.346,ал.2,т.3,вр. с чл.195,ал.1,т.4,пр.2,вр. с
чл.346,ал.1 НК, тъй като, от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства по несъмнен начин е доказано, както реализирането на
престъпния състав, така и авторството от страна на подс. Б.. Излага подробни
аргументи относно горното.
Защитникът - адв. Г. моли СГС да потвърди първоинстанционната
присъда, тъй като е обоснована и напълно съответства на събрания
1
доказателствен материал. Подчертава, че Б. многократно е управлявал
процесния автомобил и винаги го е правил със съзнанието, че собствеността
му е на св. М., което потвърждава и самият подсъдим.
СГС намери, че следва да потвърди оспорената с протеста присъда.
Първоинстанционния съд е установил следната фактическа обстановка,
която въззивния съд не намира основания да променя:
Лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с per. № СА **** КМ,
рама № VF1BA0F0D15243630, бил собственост на свидетеля Д. Н. М..
Последният го закупил на 20.04.2021г. за служебни цели, свързани с
управлявания от свидетелят М. автосервиз „Д.“ /находящ се в гр. София, ул.
„5001“ № 12/, специализиран за ремонт и поправка на автомобили. От
закупуването на автомобила до 20.05.2021г. превозното средство престояло
на паркинг в халето, където се намирал автосервизът.
На 20.05.2021г., около 10:00 часа, автомобилът бил паркиран лично от
свидетеля М., след което последният напуснал страната, за да пътува към
Федерална република Германия. Ключът за автомобила се намирал, както
обичайно, в количка за инструменти, в непосредствена близост до самото
превозно средство.
По принцип, автомобилът бил ползван, освен от свидетеля М. и от негови
служители /със съгласието на самия М./.
В халето, където се намирал сервизът, стопанисван от свидетеля М., се
намирали и други сервизи с различен предмет на дейност, като отделните
сервизи не се заключвали и всеки един работник от даден сервиз имал достъп
до помещенията на останалите сервизи. Заключвала се само външната врата
на халето - със секретен ключ, като собствениците на сервизите разполагали с
такъв ключ.
Свидетелят В.И.Ц. работил като охранител в автосервиз „Д.“ към „Г.“
ЕООД. Дружеството се занимавало с отдаване на крикове под наем на
различни фирми.
В автосервиз „Д.“ работил и подсъдимият Б., който се занимавал с
поправка на автомобили.
Подсъдимият Б., подобно на останалите работници, често ползвал лек
автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с per. № СА **** КМ, за което
свидетелят М. никога нямал против и давал съгласието си. Дори подсъдимият
Б. и свидетелят М. обсъждали възможността подсъдимият да закупи
автомобила, след като събере достатъчно парични средства.
На 23.05.2021г., около обяд, подсъдимият Б. решил да ползва отново лекия
автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с per. № СА **** КМ, за да се
придвижи с него из гр. София и да отиде на бал, заедно с приятелката си -
свидетелката И.Н.М.. Подсъдимият Б. влязъл в автосервиз .Д.“, като отишъл
до сервиза, стопанисван от свидетеля М.. Приближил се до паркирания
автомобил и взел ключовете, знаейки отпреди, че се намират в количката за
инструменти, разположена в близост до превозното средство. Действията му
били забелязани от свидетеля Ц.. Двамата разговаряли и подсъдимият Б.
заявил, че ще вземе автомобила, за да отиде с него на бал.
На 24.05.2021г., подсъдимият Б. отново управлявал лекия автомобил марка
„Рено, модел „Меган“, с per. № СА **** КМ, като около 21:30 часа заедно със
свидетеля М. потеглили към квартал „Христо Б.“, където трябвало да
присъстват на бала, на който били поканени.
2
Около 22:35 часа свидетелите Н. И.ов И. и Л.Х.П. - полицейски служители
към 08 РУ-СДВР, назначени като АП - 141 се намирали в гр. София, на бул.
„Искърско шосе“. Срещу бл. 37 полицейските служители забелязали лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № СА **** КМ, управляван от
подсъдимия Б. с посока на движение от бул. „Кръстьо Пастухов“ към ул.
„Туше ДалиИ.ов“ и решили да спрат автомобила за извършване на проверка.
За целта свидетелят И. подал сигнал със стоп- палка на водача, като с ръка
показал мястото, на което автомобилът да спре. Вместо да спре
управляваното от него МПС, подсъдимият Б. ускорил движението на
автомобила, като успял да избегне полицейските служители. Свидетелите И.
и П. подали сигнал на тел. 112, след което извършили обход в ж.к. „Д.“- 1, в
хода на който, на паркинг в района на бл. 26, срещу вх. Б, установили
паркиран лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с per. № СА **** КМ.
Същият бил заключен, без видими следи от интервенции по него.
Полицейските служители продължили с обхода, за да установят водача и на
спирка на МГТ, находяща се на бул. „Искърско шосе“, в близост до бл. 26,
забелязали двама мъже - подсъдимия Б. и свидетеля А.А.Р.. Впоследствие се
оказало, че ключовете за автомобила се намирали в свидетеля М. и тя ги
предала на разследащите органи с протокол за доброволно предаване, ведно с
дистанционното управление за инкриминираното превозно средство.
Свидетелят М. бил уведомен от полицейските служители по телефона за
случилото се. Той заявил, че не знае кой е управлявал автомобила, тъй като от
няколко дни бил извън страната. На следващия ден свидетелят М. бил
извикан в 08 РУ-СДВР и потвърдил, че на процесната дата бил в чужбина и
не знае кое лице е управлявало автомобила му, като заявил, че може и да е
обв. Б., тъй като многократно му е разрешавал да го ползва, но в конкретния
случай, подсъдимият Б. не му бил искал разрешение да управлява автомобила.
В хода на разследването бил извършен оглед на лек автомобил марка
„Рено, модел „Меган“, с per. № СА **** КМ, в състоянието и с вещите, които
се намирали в него, така, както е установен на паркинга в района на ж.к. ,Д.
1“, бл. 26, срещу вх. Б.
В автомобила били намерени вещи, принадлежащи на подсъдимия Б..
С извършения оглед били иззети и приобщени два броя дактилископни
следи, като впоследствие се установило, че едната била оставена от десен
среден пръст на подсъдимия Б..
Размерът на пазарната стойност на лек автомобил марка „Рено, модел
„Меган“, с per. № СА **** КМ към 24.05.2021г. възлизал на 855,00 лева.
Горната фактическа обстановка, СРС е приел въз основа на събрания и
анализиран по делото доказателствен материал - обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Д. Н. М., , И.Н.М., А.А.Р., Л.Х.П., Н. И.ов И.,
В.И.Ц., Б.З.Б., заключенията по изготвени експертизи, както и други писмени
доказателства в делото.
СРС много внимателно е анализирал, съпоставил и оценил събрания
доказателствен материал, като изключително подробно и аргументирано е
посочил кои от доказателствата кредитира, в коя част и по каква причина,
съответно кои доказателства приема за недостоверни, посочил е и е
анализирал и противоречията в доказателствата .
При така установената фактическа обстановка, СГС намира за правилен
изводът на първата инстанция, че обв. Б. не е осъществил, от обективна и от
субективна страна, престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Непосредствения обект на престъплението по чл. 346 от НК е чуждо
моторно превозно средство, намиращо се във фактическа власт на различно
3
от дееца лице. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
отнемане на моторното превозно средство от чуждото владение, т.е. деецът
прекратява фактическата власт върху вещта на другото лице и установява
своя такава. Престъплението е резултатно и е довършено с промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателство. Елемент от обективната
страна на деянието е отсъствието на съгласие от страна на владелеца на
моторното превозно средство за отнемане на фактическата власт върху него.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно
лице, което не осъществява фактическа власт върху моторното превозно
средство, както и който не е негов собственик.
Престъплението може да се извърши само с пряк умисъл - деецът съзнава,
че отнема фактическата власт върху чуждо моторно превозно средство от
друго лице и предвижда преминаването му в своя фактическа власт, като цели
именно установяване на тази власт върху вещта. Необходимо е и деецът да
действа с намерение да ползва моторното превозно средство.
С оглед гореизложеното, СРС е намерил за безспорно установено, че на
23.05.2021г., около обяд, в гр. София, в автосервиз,Д.“, находящ се на уп.
„5001“ № 12, подсъдимият Н. В. Б. е взел ключа за лек автомобил марка
„Рено”, модел „Меган” с per. № СА **** КМ, който предварително знаел, че
се намира в количка за инструменти, разположена в близост до вещта и
потеглил с автомобила, с което действие е отнел инкриминираното моторно
превозно средство от владението на свидетеля М.. Изпълнителното деяние се
е изразило в преустановяване на фактическата власт на досегашния владелец -
свидетеля М. и установяване на собствена такава. В конкретния случай не е
било налице изрично съгласие за това от страна на владелеца М., който не е и
знаел, че Б. управлява автомобила. Безспорно е установено и, че
инкриминираното моторно превозно средство е било чуждо за подсъдимия Б.,
доколкото е било собственост на свидетеля М..
Изводи, с които се съгласява и въззивната инстанция.
По отношение налице ли е съставомерност на извършеното от обв. Б. от
субективна страна, СРС е приел, че подсъдимият Б. е съзнавал, че собственик
на лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с per. № СА **** КМ е
свидетелят М. и действителното намерение на Б. е било да се придвижи с
автомобила до определено място, където бил канен на бал, така както се е
случвало много пъти да се обслужва с този автомобил, знаейки за
принципното съгласие на собственика му да бъде ползван от всичките му
колеги.
Подсъдимият Б. не е предвиждал, че като се отдалечава с автомобила от
мястото, на което превозното средство било паркирано, прекъсва чуждата
фактическа власт на собственика и установява своя, както и, че това се
извършва без съгласието на досегашния владелец /доколкото многократно
всички работещи в сервиза са ползвали автомобила и никой от тях не е
получавал отказ от собственика му за това/, като категорично не е преследвал
настъпването именно на посочения общественоопасен резултат.
Въззивната инстанция се съгласява с горния извод на СРС, тъй като от
показанията на свидетелите М. и Ц. се установява обстоятелството, че
автомобилът бил ползван от всички работници в халето, както за служебни,
така и за лични цели и свидетелят М. нямал против всеки един от останалите
работници да ползва автомобила за лични нужди, като винаги давал своето
съгласие за това. По делото дори са събрани доказателства, че често се
случвало работниците да не искат дори разрешение от св. М., също знаейки
за принципното му съгласие, като вместо това директно взимали ключовете и
връщали превозното средство, щом си свършат работата. Самите ключове
били оставени на общоизвестно и достъпно място в автосервиза.
Показателен е и факта, че дори и в съдебно заседание пред първата
4
инстанция, св. М. не е изразил категорично несъгласие с обстоятелство, че
автомобилът му е ползван на инкричинираните дати от подсъдимия, а за да е
налице съставомерност, следва липсата на съгласие от страна на собственика
да е изразена по един категоричен начин, какъвто в конкретния случай
липсва.
Нещо повече, св. М. е изказал предположение пред полицейските
служители, когато е разбрал от тях, че автомобилът му не е на обичайното си
място, че може да е взет от подсъдимия, тъй като и друг път Б. го е ползвал.
М. не е подавал оплакване за това обстоятелство, а подсъдимият и след
случая, е продължил да работи в същия автосервиз и във възивното съдебно
заседание заяви, че са в добри отношения и продължават да контактуват
професионално, т.е. поведението на Б. не е било възприето като
противозаконно отнемане на автомобил.
В горния смисъл, правилно, предвид недоказаността на субективната
страна на престъпния състав, досежно обвинението за подсъдимия Б., СРС е
приложил последиците, визирани в чл. 304 от НПК .
Доколкото съдът е признал подсъдимият Б. за невиновен по внесеното и
поддържано обвинение, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените във
връзка с наказателното производство разноски е оставил за сметка на
държавата.
Като взе предвид всичко горе изложено, СГС намери подаденият срещу
атакуваната присъда протест за неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, Софийският градски съд,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 178 от 19.07.2022 г. по н.о.х.д. №
16927/21 г., по описа на СРС (НО, 105 с-в).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5