Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7072 по описа за 2013 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Д.К.,
с която е предявен срещу ДЗИ - О.З. ЕАД, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 05.04.2013
г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие,
осъществило се на 05.04.2013 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
да е налице вина на водача на процесния автомобил, както и качеството му на
застраховано лице. Позовава се на съпричиняване.
Третото лице-помагач на ответника – Н.Д.Н., оспорва да
има вина за настъпване на произшествието.
Третото лице-помагач на ответника – М.Н.П., оспорва
иска по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С присъда №
822/20.02.2015 г. на ОС - Б. по ВНОХД № 339/2014 г. К.С.П. е признат за виновен
в това, че на 05.04.2013 г. около 21:00 ч. в гр.Сандански, като непълнолетен,
но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и можейки да
ръководи своите постъпки, при управление на лек автомобил „Рено Шамад 19“ с
рег. № ****** собственост на М.Н.П. ***, без да притежава необходимата за това
правоспособност, движейки се в промишлената зона на гр.Сандански, по пътя от
центъра на гр.Сандански в посока към ЖП-гара гр.Сандански, в района, разположен
пред входа на тютюнева фабрика „Л.Т. ММ.“ в гр.Сандански, е нарушил правилата
за движение - чл.21, ал.1 – като неправоспособен водач на 05.04.2013 г. около
21:00 часа в района на местопроизшествието в гр.Сандански, е управлявал лек
автомобил „Рено Шамад 19“ с рег. № ****** със скорост от 75 км/ч., която
значително надвишава максимално допустимата скорост за движение в населено
място за моторни превозни средства от категория „В“, като в района на
местопроизшествието вместо да намали скоростта, е предприел рязко завой наляво
с подаване на газ, поради което е изгубил контрол върху управлението на
автомобила и се ударил в бетонна колона от портала на тютюневата фабрика, след
което автомобилът се завъртял и се ударил с дясната си странична част в задната
част на паркиран до бордюра лек автомобил, което причинил по непредпазливост средни телесни
повреди на повече от едно лице, в т.ч. на М.Д.К., изразяващи се във фрактура
/счупване/ на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на
долен десен крайник за срок, по-голям от 30 дни, излив на кръв в дясната част
на гръдната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, както и счупване на напречните израстъци на прешлени - С7, Тх1, Тх2 и
Тх3, довело до трайно затруднение в движението на снагата на пострадалата за
срок, по-голям от 30 дни.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
От приетата
по делото медицинска експертиза на вещото лице д-р М.М. и писмените
доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че вследствие
на произшествието М.Д.К. е получила: контузия на главата с охлузвания в дясната
челно-слепоочна област; контузия на гърдите и корема; хемоторакс вдясно;
счупване на десните напречни израстъци на VII-ми шиен, I, II и III гръдни
прешлени; счупване на бедрена кост в областта на трохантерите и дистално от тях
/пер- субтрохантерна фрактура/; контузия на дясното коляно. След произшествието
е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за периода 06.04.2013 г. – 19.04.2013 г.
Проведено е реанимационно, медикаментозно и оперативно лечение на счупената
бедрена кост и хемоторакса – наместване и
фиксация на счупването и дрениране на хемоторакса, провеждани са рехабилитация
и раздвижване. Изписана е в добро общо състояние и със спокойна рана. След изпиването
лечението е продължило в амбулаторни условия с рехабилитация и медикаменти за
30 дни от датата на операцията. Констатира се причинната връзка на уврежданията
с произшествието. Счупването е зараснало в нормалния срок от 6 месеца. Непосредствено
след травмата ищцата е търпяла много силни болки от счупването на костите,
разкъсването на меките тъкани около фрактурите, дразненето на периоста,
нарастващите хематоми и отоци на травмираните тъкани. Контузената гръдна
половина и хемоторакса са довели до учестено, затруднено и болезнено дишане.
Патологичната подвижност на костните краища в областта на счупването е
предизвикала силни болки поради дразнене на периоста. Изпитвала е болки в
следоперативния период и периода на рехабилитация, интензивни първите 2-3 дни
след операцията, както и дискомфорт през първите 3-4 месеца, свързан с носене
на патерици и частичното натоварване на крайника. Възстановила се е добре. Видно
от допълнителната СМЕ, изготвена въз основа на допълнително представени
медицински документи – епикриза от 23.03.2016 г., и нов личен преглед, пострадалата
е напълно възстановена. Претърпяла е повторна оперативна намеса за частично
изваждане на остеосинтезния материал, свързана с болничен престой в периода
23.03.2016 г. – 29.03.2016 г. и възстановителен период от около 30 дни. От
представената епикриза и допълнителната СМЕ се установява, че счупването е в лява, а не в дясна
тазобедрена става, в който смисъл е и уточнението на процесуалния
представител на ищцата в съдебно заседание от 27.01.2016 г.
От разпита
на свидетелката М. Г. И. се установява, че ищцата е била стресирана, неподвижна
и не е можела да задоволява сама битовите си нужди, в т.ч. да се обслужва сама;
че живее сама, сирак е, поради което свидетелката й е оказвала помощ; че е била
възпрепятствана да посещава училище, поради което се е налагало учителите да я
изпитват в дома й заради наближаващия край на учебната година; че е изпитвала
болки и страдания.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на
водача на лекия автомобил, травмите на ищцата и причинната връзка между ПТП и уврежданията. Поради
това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от К.С.П. при управление
на лек автомобил „Рено Шамад 19“ с рег. № ******.
Безспорно е
между страните, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Рено Шамад 19“ с
рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица. Неоснователни са възраженията, че липсва законно основание, по
силата на което водачът е управлявал процесния автомобил, поради което
ответникът не е длъжен да осигури застрахователно покритие за процесните вреди.
По силата на чл.267, ал.2 КЗ /отм./ застраховката покрива и отговорността за
вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно
превозно средство от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за
това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно
средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс,
покрива и отговорността на водачи, които не притежават свидетелството за
управление на моторното превозно средство. Доколкото по делото няма данни
водачът чрез престъпление да е придобил владението на автомобила, наличието или
липсата на изрично съгласие от собственика за управлението му е без значение.
Поради което
съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – интензитет
и продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на трайни
последици за здравето на пострадалата и как уврежданията са й се отразили с
оглед на нейната личност, възраст, начин на живот и среда. Съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетелката И. установяват, че ищцата е
изпитвала болки в следоперативния период и по време на рехабилитация,
интензивни първите 2-3 дни след операцията,
първите 3-4 месеца е използвала патерици, което й е причинявало
дискомфорт, имала е затруднения в придвижването, обслужването, нуждаела се е от
чужда помощ, била е възпрепятствана да посещава учебни занятия. Около осем
месеца след инцидента (при прегледа от 13.01.2014 г.) са констатирани леко
накуцваща походка и незначителни ограничения в движенията на тазобедрената
става, които към настоящия момент са напълно
възстановени.
Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, липсата на сериозни трайни последици за здравето на пострадалата
и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки начина
на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 60000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. Управлението на автомобила без
необходимата правоспособност е елемент от обективната страна на престъплението,
за което е осъден водачът К.П., съгласно чл.343, ал.3 НК. С оглед приетия от
съда механизъм на ПТП, липсата на знания и опит в управлението на МПС са в
причинна връзка с настъпването му. От показанията на свидетеля П. се установява,
че с пострадалата са били съученици и че тя е знаела, че той е неправоспособен
водач и взима колата без разрешение, поради което съдът приема, че сама се е
поставила в риск, като се е съгласила да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач. Определеното обезщетение следва да се намали с 1/4 на 45000
лв. на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради наличието на съпричиняване, като съдът
приема, че приносът на пострадалата за настъпване на вредите следва да се
определи в размер на 1/4 от обезщетението.
Неоснователно е възражението за съпричиняване в
останалата му част – поради неизпълнение на задължението да пътува с поставен предпазен
колан. Страните не спорят, че процесният автомобил е бил фабрично оборудван с
колани на задните седалки, а същото се установява и от авто-техническата
експертиза. Свидетелят П., водач на автомобила, заявява, че ищцата е била с
предпазен колан. Медицинските експертизи по делото приемат, че макар да няма типични
травми по тялото, които да сочат на поставен колан, травмите на прешлените
по-скоро означават, че тялото е било фиксирано най-вероятно с колан, в противен
случай би имало травми и в по-ниски отдели на гръбначния стълб. И двете
експертизи приемат, че процесните увреждания биха настъпили независимо от
наличието или липсата на поставен колан, макар ищцата най-вероятно да е
пътувала с поставен колан. Следователно направеното възражение за съпричиняване
не е доказано безспорно и се явява неоснователно.
При така
установените факти съдът приема, че искът следва да се уважи за сумата от 45000
лв. и да се отхвърли до пълния му предявен размер.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят
направените разноски съответно на уважената част от иска в размер на 3144.38 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените разноски съответно на отхвърлената част от иска в размер на 1028.13 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК разноски за СМЕ за сумата от 100 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З. ЕАД, ЕИК: */*******, с адрес: гр. София, район
*********, да заплати на М.Д.К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
сумата от 45000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 05.04.2013 г., заедно със законната лихва от 05.04.2013 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 3144.38 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 80000
лв.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, да
заплати на ДЗИ - О.З. ЕАД, ЕИК: */*******,
с адрес: гр. София, район *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1028.13 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З. ЕАД, ЕИК: */*******, с адрес: гр. София, район
*********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 100
лв., представляваща разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на Н.Д.Н.,
ЕГН **********, и М.Н.П., ЕГН **********,
като трети лица - помагачи на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: