ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4008
гр. София, 30.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20221110211007 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№258765/24.11.2022 г., от адв. Д. З. – САК – пълномощник на жалбоподателя С. О. С., с
която на основание чл.248, ал.1 от ГПК се търси допълване на решение №4065 от 31.10.2022
г., постановено по НАХД№11007/2022 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за
разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 31.10.2022 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№11007/2022 г., е изменено наказателно постановление №42-0001950/05.07.2022 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на С.
О. С., с ЕГН **********, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвтП), е наложена „Глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта, като е преквалифицирано
основанието за налагане на наказанието на 93, ал.1, т.2 от ЗАвтП и размерът на „Глобата“ е
намален до 100,00 лева.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. Зарева, на 16.11.2022 г., видно от оформеното за това
съобщение, приложено към делото. Изрично в диспозитива на акта е посочено, че същото
подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на чл.59, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказанията.
1
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.59, ал.2 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни
или измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай
срокът за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за
молителя той е започнал от дата 16.11.2022 г. и е изтекъл на 01.12.2022 г. (работен ден -
четвъртък). Молбата е подадена на 24.11.2022 г. (видно от датата на положения щемпел за
входящ номер), поради което следва да се приеме, че тя е подадена в рамките на
установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок. Доколкото изхожда от процесуално
легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на въззиваемата страна – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“.
Този извод не се опровергава от обстоятелството, че се изменя издаденото наказателно
постановление. Това разбиране намира своята опора в ТР №3 от 08.04.1985г. по н.д.
№98/84г. на ВС, което не е изгубило своето значение. Съгласно същото, доколкото
производството по обжалване на административно наказателните постановления е вид
наказателна процедура, то за нея важат правилата относно делата за престъпления от общ
характер, като ако наказателното постановление бъде изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.
В конкретния случай издаденото наказателно постановление не е отменено, а
единствено е преквалифицирано основание за налагане на административно наказание и
съответно е намален неговият размер. Нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща по
въпроса за определяне на разноските към реда, установен в Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Текстът на чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда, при отмяна на обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Така установеният правен регламент не разкрива непълнота, поради което и не се
налага субсидиарното прилагане на Гражданскопроцесуалния кодекс по смисъла на чл. 144
от АПК. Буквата на закона е категорична, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат
само при отмяна на атакувания акт. Съгласно нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, районният
съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН. Изменението на акта обаче не е равнозначно на неговата отмяна,
доколкото същото засяга единствено размера на наложената санкция при констатация за
законосъобразно ангажирана административнонаказателна отговорност и този резултат не
се разглежда като благоприятен за въззивника (в този смисъл Определение № 2369 от
01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав
и ТР №3/1985г. на ОСНК на ВКС, Определение №5788/20.07.2022 г., постановено по дело
№6447/2022 г. по описа на АССГ, XII к.с., в сходен смисъл и решение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд.).
2
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№258765/24.11.2022 г. от адв. Д. З. –
пълномощник на С. О. С., с която се търси допълване на решение от 31.10.2022 г.,
постановено по НАХД №11007/2022 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, в частта за
разноските и присъждането им в полза на жалбоподателя С..
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3