Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260021
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20201880100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 10.11.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 226/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Делото е образувано по искова молба подадена от Л.Ч. против К.Й.. Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че владее и е собственик по силата на договор за продажба от 2000 г. на недвижим имот, находящ се в с. В. Т., общ. С. За същия имот Й. се е снабдила през 2004 г. с констативен нотариален акт. Във връзка с така изложената фактология се иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че Ч. е собственик на имота.

От страна на ответника е подаден писмен отговор. В него, както и в съдебно заседание, К.Й. изцяло признава предявения срещу нея иск.

В проведеното на 16.10.2020 г. открито съдебно заседание, пълномощникът на ищеца направи искане за постановяване на решение при признание на иска. С определение от същата дата съдът уважи молбата и прекрати съдебното дирене.

От фактическа страна : решението се постановява при признание на иска. По делото са събрани писмени доказателства представени от страните, които изцяло подкрепят признанието направено от страна на ответника. През 2004 г. Й. не е можела да придобие по наследството правото на собственост, тъй като наследодателят, приживе, се е разпоредил с притежавания от него имот.

От правна страна : налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК и в същото време не е признато право, което противоречи на закона или на добрите нрави, нито право, с което страната не може да се разпорежда. При уважаване на предявения иск за собственост на отмяна подлежи и констативния нотариален акт.

Страните не претендират разноски и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено по отношение на К.И.Й. ***, ЕГН **********, че Л.И.Ч. ***, ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот, а именно : УПИ II – общ. в кв. 52 по ПУП на в.з. „…….”, с. В. Т., общ. С., с площ от 700 кв.м., заедно с построената в имота през 1980 г. двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 08.07.2004 г. с № 36, т. II, рег. № 1040, дело № 213 от 2004 г. на нотариус № 153 по регистъра на Нотариалната камара.   

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК), а на основание чл. 115 ЗС влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :