РЕШЕНИЕ 260441/23.11.2020г.

 

Номер.................                   Година 2020                            Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На дванадесети октомври            Година две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  2816  по описа на съда за 2020 г. ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от „Т.Т.“ООД представлявано от А=П. В. чрез адв. З. против НП № 03-011309/26.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 от  КТ.

            В подадената до съда жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че дружеството-жалбоподател е имало сключен граждански договор с лицето А.П., съгласно който същата е имала задължение да проведе курс по немски език, обхващащ общо 300 часа за периода от 08.04.2019 г. – 28.06.2019 г. Твърди се, че в т. 3 от договор е уговорено задължението на дружеството-жалбоподател за се заплати възнаграждение за всеки изработени 100 часа от изпълнителя след приемане на извършената работа с приемо-предавателен протокол. Сочи се се, че отношенията между П. и дружеството са извън обхвата на трудовите такива, поради което не е извършено дори формално нарушение на чл. 62 ал.1, вр. с чл. 1 ал.2  и чл. 61 ал.1 от КТ. Твърди се, че липсват уговорени елементи на трудовото правоотношение между П. и дружеството като месторабота, продължителност на работния ден или  седмица и размер на основния или допълнителен платен годишен отпуск. Излага доводи, че в представената за попълване на П. декларация, не се предоставя възможност да се отрази съдържанието на гражданското правоотношение, а същата представлява бланка, която служи единствено за деклариране на елементите на трудово правоотношение, което е подвеждащо и поставая в невъзможност служителите да разкрият действителните характеристики на правоотношението си. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание, въззивникът редовно, се представлява от адв. З., който в заседание по същество поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено.

 

            Въззиваемата страна редовно призована изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество твърди, че в хода на съдебното производство е безспорно установено, че в настоящия случай е възникнало трудово правоотношение между страните, тъй като от приложената по делото декларация към АНП са посочени именно елементи на трудово правоотношение. Твърди се, че от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П. е установено по дулото, че именно дружеството е осигурявало на същата място, където да полага труда и лицата, което следва да обучава, съотв. е извършвала функциите на учител, като е налице повторяемост на изпълнението на трудовите функции и месечно изплащане на трудовото възнграждение, сочещи наличието на трудово, а не на гражданско правоотношение. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Д.И. и свидетеля по акта – Д.И., както и лицето А.П., за което е констатирано, че се е намирало в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и граждански договор № GRJD0000000026/08.04.2019 г. между „Т.Т.“ ООД и А.Т.П..

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 16.05.2019  г. служители при ДИТ-в. – св. Д.И. и св. Д.И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – офис, находящ се в гр. в., ул. Т.№ *, стопанисван от „Т.Т.“ООД. В хода на проверката в една учебна зала била установена група лица , на които  св. А.П. преподавала немски език. По указание на инспекторите от ДИТ св. П. попълнила декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ , в която посочила, че провежда обучение по немски език за периода от 08.04.2019 г. до 28.06.2019 г., съгласно сключен граждански договор с „Т.Т.“ООД.  Впоследствие е представен граждански договор, сключен в писмена форма между П. и дружеството-жалбоподател, видно от който П. в качеството на изпълнител  се задължава да подготви и проведе курс по немски език от общо 300 часа за период от 08.04.2019 г. до 28.06.2019 г. срещу задължението на дружеството в качеството на възложител да и заплаща сумата от 1125 лева за всеки 100 часа, като плащането се извършва еднократно, в срок до десет дни след приемане на извършената работа.

Извършена била справка, въз основа на която е установено, че лицето няма сключен трудов договор с „Т.Т.“ООД. При така установените факти, св. Д.И. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 1 ал.2  и чл. 61 ал.1 от Кодекса на труда, като приела, че „Т.Т.“ООД в качеството на работодател е допуснал П. да изпълнява трудовите функции на длъжността „учител по немски“ език с конкретно работно място, работно време и уговорено месечно възнаграждение без да е сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството като на същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две/ хиляди лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.  

Наказателно постановление  НП № 03-011309/26.06.2019 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в. съгласно заверено копие на Заповед № 0280/03.08.2010 г.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, че въз основа на така установената фактическа обстановка неправилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като е приел, че отношенията между св. П. и дружеството-жалбоподател са трудово-правни такива.

Видно от показанията на св. П., които се потвърждават от приобщените към материалите по делото копия на граждански договор между нея и „Т.“ООД и копие на декларация по чл. 402 ал. 1 от КТ,  същата се е ангажирала да осъществява трудова дейност не във връзка с периодично повтаряща се престация на работна сила с оглед обслужване дейността на предприятието на работодателя, а с оглед реализиране на определен трудов резултат , а именно -  провеждане на 300 часа обучение по немски език на определена група курсисти. Видно от цитираните доказателства, посоченият резултат  е следвало да се реализира в съответен времеви период – от 08.04.2019 г. – 28.06.2019 г. , без да е съществувало задължение за  престиране на труда с оглед постигане на трудовия резултат в конкретно работно време.

В тази връзка, отразеният в декларацията времеви интервал от 13.50 ч. до 17.40 ч. не отговаря на условията за регламентирано работно време, доколкото не се характеризира съобразно съдържанието на посочения документ с траен характер, съотв. според настоящия състав отразява времето, през което св. П. е извършвала обучение на курсистите във връзка с изпълнение на гражданския договор в конкретния работен ден.

Съдът намира, че от доказателствата по делото не бе установено и наличието на уговорено трудово възнаграждение във връзка с престиране на работна сила при условията на изплащане за периодичност и системно изпълнение на трудовите функции. Видно от показанията на св. П. и съдържанието на представеното по делото копие на граждански договор,  между страните е постигнато съглашение за заплащане на възнаграждение за реализиране на определен трудов резултат, а не месечно такова.  Обстоятелството, че съгласно подписания граждански договор възнаграждението е дължимо след реализиране на частични престации, не променя характера на същото като изискуемо при наличие на осъществен трудов резултат съобразно уговорката между страните.

Константно е в съдебната практика и правната теория схващането, че когато предмет на правоотношението е не постигнат резултат, а самият процес на полагане на труд, когато работникът не е самостоятелен и независим при извършване на работата, а работи под контрол, указания и нареждания на работодателя, с място на изпълнение на дейността – обект, посочен от работодателя и при материални условия предоставени от последния, се касае за осъществяване на трудова функция, а не за изпълнение на задължение по граждански договор. извън посочената конкретна дейност, което да обоснове изводите за наличие на елементи на трудово правоотношение. С оглед изложените по-горе доводи, п настоящото дело, въз основа на събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин, че извършваната от св. П. дейност към датата на осъществяване на проверката е била предмет на  трудово правоотношение.

Поради изложените съображения съдът намира, че описаното в НП деяние е несъставомерно такова, НП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, съдът оцени като неоснователна претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-011309/26.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание 414, ал.3 от КТ на „Т.Т.“ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 от  КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: