РЕШЕНИЕ № 261601
гр. Пловдив, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 12280 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д.В.Д.
е предявила против „Вива Кредит“ ООД установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 394, 82 лв.,
формирана както следва сумата от 126, 91 лв., представляваща недължимо
заплатена сума по Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г. и сумата от 267, 91 лв., представляваща недължимо заплатена
по Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение - 21.02.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, за които е издадена Заповед от 18.03.2019 г., издадена по
ч.гр.д. № 10456/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 145 състав.
При условията на кумулативно обективно
съединяване е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за заплащане на сумата от 227, 55 лв., представляваща недължимо
заплатена по Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г., ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между страните е сключен на
18.01.2016 г. Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****, по силата на който в полза на ищцата била предоставена сумата
от 500 лв. с фиксиран годишен лихвен процент от 40, 30 %. Сочи, че се задължила
да върне сумата от общо 560 лв. на четиринадесет двуседмични погасителни вноски
– всяка в размер от 40 лв. Сочи, че е заплатила сумата от общо 686, 91 лв.,
като сумата от 459, 36 лв. е погасена за периода от 15.02.2016 г. до 09.05.2016
г., а сумата от 227, 55 лв. е заплатена при сключване на Договор за паричен
заем “VIVA
Express” № ****г., която е
прихваната от ответника от усвоената по този договор сума от 600 лв. на
основание чл. 2, ал. 2 от този договор. По така изложените съображения счита,
че сумата от 126, 91 лв. е недължимо заплатена по Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****. Твърди, че на 09.05.2016 г. сключила
с ответника Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****, по силата на който й бил предоставен паричен заем за сумата от
600 лв., като с част от тази сума са погасени задълженията за главница и лихва
по договора за заем от 18.01.2016 г. за сумата от 100, 64 лв. Твърди, че поела
задължение да върне сумата в размер от 692, 28 лв. на осемнадесет двуседмични
погасителни вноски – всяка в размер на 38, 46 лв. Поддържа, че към 08.12.2016
г. заплатила по този договор сумата от 1 187, 74 лв. Счита, че сумата от
495, 46 лв. е заплатена без наличие на валидно правно основание за това, като
част от претенцията предявява в производството по чл. 422 ГПК, а останалата
част – като предмет на осъдителна искова претенция, доколкото сумата от 227, 55
лв. не е била предмет на издадената заповед за изпълнение в производството по
чл. 410 ГПК. Обосновава допустимостта на осъдителната искова претенция с
позоваване на т. 11 б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че предвидените в двата договора за заем
допълнителни плащания, представляващи неустойки за непредставяне на обезпечение
под формата на поръчителство или банкова гаранция – по чл. 11 от договорите, се
основават на клаузи, които са недействителни, поради установяването им в
противоречие с добрите нрави и с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. По така изложените съображения счита, че последните не пораждат
действие между страните, поради което кредитополучателката дължи заплащане
единствено на главницата и възнаградителната лихва. Счита, че всички заплатени
суми по двата договора, надвишаващи размера на главницата и възнаградителната
лихва са заплатени без наличие на валидно правно основание за това. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба.
Счита искът за недопустимо предявен пред местно некомпетентен съд да разгледа
правния спор предмет на производството по делото, което се развива по реда на
чл. 422 ГПК и следва да продължи пред съда, който се е произнесъл по
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Твърди, че в заповедното
производство заявителят не е посочил, че претендира вземането си частично,
поради което в настоящото производство е недопустимо да се разгледа осъдителния
иск за увеличения размер на заявеното парично притезание. Претенция в този
размер не може да бъде предмет и на установителен иск, доколкото по този начин
ще е налице разлика в размера на претенцията, което счита за липса на идентитет
на заявените в заповедното и исковото производство вземания. Твърди, че по
сключения между страните договор за заем от 18.01.2016 г. била начислена
неустойка в размер от 359, 38 лв., която по искане на ищцата била разпределена
към размера на погасителните вноски с добавяне на сумата от 22, 67 лв. или
вноската била в размер от 66, 67 лв. Сочи, че поради необходимостта от
допълнителни парични средства ищцата сключила и договор от 09.05.2016 г., като
поради неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение,
била начислена неустойка от 494, 46 лв., платима на вноски от по 27, 47 лв. или
общ размер на вноската от 65, 93 лв. Твърди, че клаузите на чл. 11 във вр. с
чл. 4 от договорите не накърняват добрите нрави. Твърди, че за кредитора не
съществува забрана да изисква заемите, които предоставя да бъдат обезпечени.
Счита, че по този начин не се нарушават правата на заемополучателя, тъй като
последният е разполагал с право на избор между две обезпечения. Поддържа, че
кредиторът не е банка, за задълженията на кредитополучателя не са дадени
обезпечения, а повишеният риск оскъпява финансовият ресурс. Твърди, че исковете
са предявени две години след сключване на договора и усвояване на финансовия
ресурс от страна на длъжника за постигане на целите му, поради което за
последният липсва правен интерес на позоваване на недействителност, което в
случая е упражнено при злоупотреба с процесуални права. Поддържа, че ищецът не
е изпълнил задължението си за осигуряване на обезпечение, като последният не е
заплащал своевременно дължимите по договора суми. Сочи, че неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение поставя дружеството в риск, като
длъжникът е усвоил сумите без да предостави гаранции за връщането им.
Неустойката била установена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на
поетите от него договорни задължения. Длъжникът бил информиран за задължението
си да предостави обезпечение, като при невъзможност за това е имал право да не
сключи договора, както и възможност за отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК.
Сочи, че в качеството си на финансова институция предоставя достъпно
кредитиране с осигуряване на краткосрочни заеми. По така изложените съображения
счита, че клаузите на договора не противоречат на нормите на морала и
справедливостта. Оспорва исковете и по размер, като сочи, че по първия договор
е заплатена неустойка от 205, 36 лв., а по втория договор - от 494, 46 лв. Моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между ищцата Д.В.Д. и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца сумата от 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов
ресурс на четиринадесет двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на
сумата от 40 лв. Длъжникът се е задължил
да върне заемната сума, ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в
общ размер от 560 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 30 % и годишен
процент на разходите от 49, 27 %.
Между страните е сключен
и договор за паричен заем “VIVA Express”
№ ****г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 600 лв. срещу
насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за
възмездно ползване финансов ресурс на тридесет и шест седмични погасителни
вноски – всяка в размер на сумата от 38, 46 лв.
Длъжникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислената
възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 692, 28 лв. С разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Договора е посочено, че със заемната сума се рефинансира
задължението по договор за паричен заем
“VIVA Express” № ****г., което към датата на подписване на договора е 227, 55 лв. Установен е
годишен лихвен процент от 40, 30 % и годишен процент на разходите от 49, 39 %.
С разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 от двата договора (с идентично съдържание) страните са постигнали съгласие,
че заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на договора да
обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения:
поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните
изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5
години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със
статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение, валидна за целия срок на договора.
С клаузата на чл. 11 от
договорите е установено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение
на задължението по чл. 4 от договорите. По договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г. е установена неустойка в
размер от 359, 38 лв., платима на равни части, като всяка част е платима на
съответната падежна дата и в този случай размерът на дължимата вноска е 65 лв.
По договор за паричен заем “VIVA Express”
№ ****г. е установена неустойка в размер от 494, 46 лв., платима на равни части,
като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай размерът
на дължимата вноска е 65, 93 лв.
В разпоредбата на чл. 12,
ал. 3 от договорите е установено, че при забава на плащането на погасителна
вноска по договора за паричен заем за суми от 400 до 1 500 лв. заемателят
дължи на заемодателя заплащането на 12, 50 лв. на всеки четвърти и единадесети
ден забава, представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания, но не повече от 150 лв.
По своята правна
същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата
форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или
консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на
паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или
двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора
предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по
основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Ищецът твърди, че по
силата на сключените между него и ответната финансова институция договори, за
ищеца е възникнало задължение единствено за връщане на установената главница и
възнаградителна лихва, като заплатените суми над сбора от главницата и
възнаградителна лихва, са недължимо заплатени от заемополучателя, тъй като се
основават на недействителни клаузи по договора, установяващи допълнителни
задължения в противоречие с императивните правила на закона.
В клаузата на чл. 11, ал. 1 от двата договора е
установено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението на заемоплучателя за предоставяне на обезпечение, което да
отговаря на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 4 от договорите.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто
размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена
между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
В настоящия случай
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да
осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение по установения от заемодателя начин в чл. 4, ал. 1 от договора.
Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като
обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на
обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената
му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна
клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение
изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на
последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В
случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение
представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на
вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с
фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно
възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка
допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Този извод на съда – че с
клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй
като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на
главницата и възнаградителната лихва.
По така изложените
съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с
което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на
допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави.
Клаузата на чл. 12, ал. 3 от договорите, установяваща, че длъжникът дължи
такси и разноски за извънсъдебно събиране на задължението в размер, също следва
да се приеме за нищожна. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило, установено в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда,
че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията
за въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и такси за извънсъдебно
събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана
с хипотеза на забава на длъжника. Всъщност не се касае до такса (цена на
услуга), а до сума, която се дължи автоматично при забава, без срещу нея
кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. С оглед изложеното
съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Тези
клаузи са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за
извънсъдебно събиране на вземането, т.е. такива свързани с изпълнение на
поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на договора.
Предвид установената
недействителност на тези клаузи, заплатените от страна на длъжника суми за
погасяване на задълженията, начислени на основание на посочените клаузи, са
платени без наличие на правно основание за това и подлежат на връщане.
От приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по
договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г. ищцата е заплатила
сумата от общо 525, 36 лв., от които сумата от 205, 36 лв. за погасяване на
начислената неустойка. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че с
ефективни вноски от страна на длъжника е погасена сумата от 525, 36 лв., като
цялостно по договора е погасено задължение от общо 752, 91 лв., след
рефинансиране със сумата от 227, 55 лв., с която е погасено единствено
задължението за главница. Вещото лице е установило, че по договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г. длъжникът е погасил
сумата от общо 1 336, 74 лв., от които сумата от 494, 46 лв. за неустойка
и 150 лв. за такси разходи.
Съдът цени заключението
на вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи,
до които вещото лице е достигнало.
Предвид така изложеното и
доколкото в производството по делото бе установено, че по договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г. ищцата е заплатила
сумата от 205, 36 лв. по недействителната клауза за неустойка, предявеният
установителен иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 126, 91 лв., с оглед съобразяване на принципа на диспозитивното
начало.
По договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г. длъжникът е погасил
сумата от общо 644, 46 лв. по недействителните клаузи за неустойка и такса
разходи, поради което установителният иск и осъдителният иск са основателни в
пълния им предявен размер от 267, 91 лв. по установителния иск и
227, 55 лв. по осъдителния иск.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство
по ч.гр.д. № 10456/2019 г. по описа на Софийския районен съд – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последната разноски в
заповедното производство в общ размер от 325 лв. и разноски в исковото
производство в размер на сумата от 75 лв. за заплатена държавна такса.
В
производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 600
лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда,
тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед
приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Възнаграждението следва
да бъде определено за два иска – съобразно броя на договорите, по които се иска
връщане на недължимо заплатената сума, с оглед осъществената от страната
защита, въпреки че част от вземането по втория договор е заявено за разглеждане
с осъдителен иск.
Предвид изхода на правния спор и доколкото ищцата
е освободена от заплащане на такси и разноски в производството по делото с
определение от 15.03.2021 г., следва
ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съда сумата от 160 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, че „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин , бул. “Джавахарлал Неру”
№ 28, ет. 2, офис 73 Г, дължи
на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от общо 394, 82 лв., формирана както следва сумата от 126, 91
лв., представляваща недължимо заплатена сума по Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г. и сумата от 267, 91 лв.,
представляваща недължимо заплатена по Договор за паричен заем “VIVA Express” № ****г., ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение - 21.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена Заповед от 18.03.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 10456/2019 г.
по описа на Софийския районен съд, 145 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Люлин , бул. “Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис
73 Г, да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 227, 55 лв., представляваща недължимо заплатена по Договор за паричен
заем “VIVA Express” № ****г., ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
22.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.В.Д. сумата от 325 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.
№ 10456/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 145 състав и сумата от 75
лв. - съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.д. № 12280/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Вива Кредит” ООД да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 160 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 12280/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Вива
Кредит“ ООД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на **** С.П.М.,
вписан в Адвокатска колегия – Пловдив с личен № ****, с адрес гр. П., ул. ****,
сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 12280/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК