РЕШЕНИЕ
№…
20.02. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар П.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №13 по описа за 2016 год.
ИСК с правно основание чл.411 вр. чл.415 вр. чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска 87 683, 96 лева.
Ищецът „********“АД с ЕИК******** твърди, че е предоставил на кредитополучателя „********“ООД по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № 190/ 25.06. 2007 г. кредит под формата на кредитна линия 150 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.Твърди се, че договорът е изменяван с анекси №№1 и 2 и е сключен Договор за поръчителство с М.Ц. и Т. М..Твърди се, че съгласно чл.14 от анекс № 3 ответниците са встъпили при условията на чл.101 от ЗЗД като солидарно отговорни съдръжници в задълженията на кредитополучателя „*******“ООД по договора за банков кредит.В исковата молба е посочено, че кредитополучателят е изпаднал в забава за падежирали, просрочени и непогасени 28 месечни погасителни вноски за главница за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г. в общ размер на 11 800, 97 лева и падежирали, просрочени и непогасени 35 броя месечни погасителни вноски за възнаградителна лихва за периода от 21.11.2012 г. до 21.09.2015 г. в общ размер на 68 940, 67 лева.
Въз основа на просрочието и неизпълнението по договора ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е образувано ч. гр.д.№ 5266/ 2015 г. по описа на Плевенския районен съд и ответниците са били осъдени да заплатят главница в размер на 11 800, 97лева, ведно със законната лихва считано от 20.10. 2015 г. до окончателното й изплащане; сумата от 68 940, 67 лева просрочена възнаградителна лихва за периода от 21.11.2012 г. до 21.09.2015 г.; сумата от 2966 лева просрочена наказателна лихва за периода 22.07. 2013 г. до 21. 09.2015 г.; сумата от 3223, 13 лева такси за периода от 30.08. 2012 г. до 15.10.2013 г.; сумата от 722, 53 лева застраховки по договора за периода от 13.07. 2015 г. до 15.10.2015 г., както и сумата от 1863 , 67 лева държавна такса и 2214, 31 лева адвокатско възнаграждение.
С исковата молба е отправено искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът има право на вземане в размер на 87 683, 96 лева въз основа на договора за банков кредит и анексите към него и въз основа на заповедта за изпълнение, като бъдат присъдени разноските в заповедното производство и направените разноски в настоящото производство.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответниците „*********“ЕООД с ЕИК******, В.Д.К. с ЕГН**********, ЕТ“********.“ с ЕИК******** и И.С.К. с ЕГН********** са изразили становище за неоснователност на предявения иск и за недопустимост на същия с оглед на обстоятелството, че кредитополучателят е обявен в ликвидация, а поръчителят М. Ц. Ц. е починала.Твърди се, че клаузи от договора за банков кредит са нищожни като неравноправни, твърди се че задължението в анекс №3 не е индивидуализирано, като не са определени главница, лихви, такси и други разходи по кредита. Твърди се, че актът представен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е подписан от лица с представителна власт на ищеца и са развити доводи за недобросъвестност на банката относно забавено обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е увеличило значително задължението по договора за кредит.Отправено искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 25.06.2007 г. между „****“АД и „******“ООД е сключен Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № С0190/ 25.06.2007 г., по силата на който банката е предоставила на дружеството кредит във формата на кредитна линия в размер на 150 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като крайният срок за връщане на кредита е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка.За обезпечение на всички вземания на банката кредитополучателят е учредил в полза на банката ипотека върху два недвижими имота, описани в договора и особен залог върху движими вещи- оборудване на бензиностанция.По делото е представено приложение от 28. 06. 2007 г., от което е видно, че откриването на заемната сметка за превод на сумите по договора за кредит е на 28.06.2007 г.
Между страните са подписани Анекс №1 от 27.07.2009 г. и Анекс №2 от 25.08. 2010 г. досежно размера на задължението и измененията във връзка с начините и сроковете за погасяване.Анекс №2 е подписан и от поръчителите М.Ц. и Т. М..
На 27.07.2009 г. между „******“АД( като правоприемник на***** АД) и М. Ц. Ц. и Т. Д. М. е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителите са се задължили спрямо банката – кредитор да отговарят за задължението на кредитополучателя“ ********“ООД по договора за банков квредит за сумата от 150 000 лева за срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.В договора за поръчителство е отбелязано, че този договор е неразделна част от договора за банков кредит от 25. 06. 2007 г.
На 03.06.2011 . между ищеца, „******“ООД и ответниците като съдлъжници е сключен Анекс №3 към договора за банков кредит, по силата на който страните са се съгласили да предоговорят съществуващи към датата на преоформяне задължения на кредотополучателя и съдлъжниците към банката по реда и при условията на договора.В чл.14 от договора е отразено, че ответниците встъпват като съдлъжници при условията на чл.101 от ЗЗД в задълженията на кредитополучателя „******“ООД, произтичащи от договора за кредит и на всички последващи анекси към него, включително и анекс №3.Съдлъжниците са заявили, че се съгласяват с всички условия на договора за банков кредит и анексите към него, от които произтичат задълженията, в които встъпва по силата на анекс №3.В чл.15 от договора страните са посочило, че кредитополучателят и съдлъжниците отговарят към банката като солидарни длъжници.В разпоредбата на чл.20 от договора страните по анекс №3 са се съгласили неразделна част от договора за кредит да са общите условия за отпускане, обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД в банката – ищец, като с подписването на анекса кредитополучателят и съдлъжниците декларират, че са ги получили, запознати са с тяхното съдържание, разбират ги и ги приемат.
На 21.10.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за което е образувано ч. гр.д.№ 5266/ 2015 г. по описа на Плевенския районен съд.Въз основа на подаденото заявление районният съд е издал Заповед № 3160/ 23.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр.д. № 5266/ 2015 г. по описа на ПРС, с която ответниците и „*******“ООД ( в ликвидация) са осъдени да заплатят на ищеца претендираните с исковата молба суми от ищеца.В заповедта е отразено, че вземането произтича от договора за банков кредит и анексите към него.
На 30.11. 2015 г. в заповедното производство са постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение от ответниците и съдът с определение № 4536/ 17.12.2015 г. е указал на ищеца , че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията срещу ответниците, като довнесе допълнителна държавна такса.
Ищецът е получил препис от определението на районния съд на 08.01.2016 г. и е предявил иска си на 02.02.2016 г.Следователно искът е предявен в указания от съда срок.
За изясняване на въпросът относно наличието на задължение от ответниците към ищеца е допусната съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице В.В., от заключението на която се установява, че размерът на усвоената главница по договора за кредит е в размер на 150 000 лева.Вещото лице е посочило, че след капитализиране на суми в главница, преоформеният размер на главницата по кредита е 192 643, 91 лева, от която са издължени чрез преоформена главница 201, 80 лева.Вещото лице е посочило, че първата просрочена вноска за главница и / или лихва по договора и анексите към него, която не е заплатена към 15.10.2015 г. е за лихва в размер на 1181, 16 лева, дължима към 21.11.2012 г.( вноска № 65 по погасителния план). Вещото лице е посочило, че размерът на дължимите и неплатени вноски за главница по договора и анексите е в размер на 11 800, 97 лева към 21.09.2015 г.( това е крайният срок , посочен за определяне размера на дължимата главница от ищеца). Размерът на възнаградителните дължими лихви за периода от 21.11.2012 г. до 21.09.2015 е в размер на 68 940, 68 лева, а размерът на дължимите наказателни лихви за периода от 22.07.2013 г. до 21.09.2015 г. е в размер на 2996, 66 лева.Размерът на дължимите такси по кредита за периода от 30.08.2012 г. до 15.10.2015 г. е в размер на 3223, 13 лева, а размерът на дължимите застраховки по кредита за периода от 13.07.2015 г. до 15.10.2015 г. е в размер на 722, 63 лева.
В отговор на поставените от ответниците задачи експертът е посочил, че размерът на задължението към датата на сключване на анекс №3 е главница в размер на 173 194, 96 лева; просрочена лихва върху редовна главница от 21.02.2011 г., вноска от № 44 – частично до № 49 в размер на 4849, 01 лева и просрочени такси в размер на 319, 80 лева за периода от 10.03.2011 г. до 03.06.2011 г.Вещото лице е посочило, че за периода от 27.07.2009 г. до 21.05.2013 г. към главницата по процесния договор и анексите към него е натрупана сума в размер на 42643, 21 лева, като подробно е описано в заключението въз основа на кой анекс какви суми са натрупвани.
Във връзка с методиката на банката за изчисляване на базовия лихвен процент ( БЛП) ответниците са поставили въпроси към вещото лице, в отговор на които експертът е посочил, че от банката е предоставен документ с наименование „Методология за определяне на базисни лихвени проценти на „**********“АД.Посочено е, че методологията представлява текстово изразяване на компонентине на БЛП и не се съдържа формула, от която да се види как точно, с каква структура, с какви тежести и как участват отделните компоненти при формиране на БЛП.Вещото лице е посочило, че лихвата по всеки кредит се определя като сбор от БЛП ( определен съгласно методологията) плюс договорна надбавка.Посочено е, че БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.Трансферната цена на ресурса представлява цената на ресурса в процентно изражение, на която банката оценява, че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други условия и се влияе от пазарните лихвени мерители( за кредити в лева тримесечен Софибор); рисковата премия , приложима за банката при привличане на финансов ресурс(( минимално изискуемата премия, която кредиторите търсят за да бъдат компенсирани за риска, който поемат, като влияние оказват оценката на кредитоспособността на финансовата система и ликвидността и достъпът до финансиране като цяло на финансовите пазари); директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс( минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките.Другият елемент на формиране на БЛП е буферната надбавка, която изразява оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най- кредитоспособните клиенти и освен това абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0, 50% на годишна база.Буферната надбавка е вътрешно определена от банков орган, т.е. зависи от волята на банката, но през целия период на договора за кредит и анексите тази надбавка не е променяна. На вещото лице е поставена задача от ответниците да се определи размера на БЛПМФ за периода от сключване на договора до датата на заявлението по чл.417 от ГПК, като вещото лице е отговорило, че не е в състояние да посочи такива стойностиу тъй като в методологията на ищеца не се съдържа формула, от която да се установи как точно, с каква структура, с какви тежести и как участват отделните компоненти при формиране на БЛП.В този смисъл експертът приема, че изброените компоненти са фактори, влияещи върху решението на компетентния орган на банката относно БЛП, а не компоненти по формуличен механизъм на БЛП на банката.
По искане на ответната страна е допуснато второ заключение на вещото лице, в което в два варианта е следвало да бъдат определени размерът на задълженията по договора за кредит, като в първия вариант не се съобразяват последващите промени на БЛП в анексите и втори вариант, в който да се съобразят промените на БЛП в анексите, като не се съобразява методологията на банката, приложена към делото.Вещото лице е изготвило подробно заключение по двата варианта, като е съобразило изчисленията си с поставената задача.По – подробно ще бъде обсъдено заключението в правните изводи на съда с оглед определяне размера на задължението на ответниците към ищеца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ищецът и „*****“ООД понастоящем в ликвидация са сключили договор за банков кредит за предоставена главница в размер на 150 000 лева, като след сключване на договора са подписани три анекса, като третият анекс е подписан от ответниците по иска като съдлъжници заедно с „*****“ООД, който е кредитополучател.
По делото се установява, че ищецът е подписал с М. Ц. Ц. и Т.Д.М. договор за поръчителство, преди подписване на третия анекс, като поръчителите са се задължили да отговорят заедно с „*****“ООД за задълженията по договора за кредит.От доказателствата по делото става ясно, че поръчителката М. Ц. Ц. е починала на 17.08.2012 г. и това е било основанието „*****“ООД да бъде прекратено на основание чл.155, т.3 от ТЗ по т.д.№119/ 2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, тъй като повече от три месеца след смъртта на М. Ц. Ц. не е бил назначен управител.При проверката в търговския регистър се установява, че понастоящем дружеството е в производство по ликвидация и е назначен ликвидатор.Действително срокът за ликвидация е изтекъл към 15.07.2016 г., но липсват данни за приключване на производството по ликвидация по партидата на дружеството в търговския регистър.
Ответниците са изразили становище за недопустимост на издадената заповед за изпълнение, въз основа на която , след възражение на ответниците е започнало настоящото исково производство.Твърди се, че за кредитополучателя „*****“ООД липсва процесуална правоспособност при издаването на заповедта за изпълнение, тъй като към този момент управителят М. Ц. Ц. е починала ( на 17.08.2012 г.) и представляваното от нея дружество е прекратено.Въз основа на становището си за недопустимост на заповедта за изпълнение ответниците приемат, че и образуваното исково производство по настоящото дело също е недопустимо.
Съдът счита, че изразеното становище за недопустимост на заповедта за изпълнение е неоснователно и не се основава на закона.Действително управителят на „*****“ООД е починала на 12.08.2012 г., но след постановяване на решението за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация на 19.12.2013 г. за ликвидатор е назначена Г. Ц. – Г.. Към датата на подаване на заявлението от банката по чл.417 от ГПК и образуване на ч. гр.д.№ 266/ 2015 г. 21.10.2015 г. за ликвидатор е бил назначен Р. З. Д., като същият е бил ликвидатор на кредитополучателя от 25. 09. 2015 г. до 01.02.2016 г.Следователно към датата на образуване на заповедното производство и издаване на заповедта за изпълнение „*****“ООД е бил надлежно представляван по силата на чл.269, ал.1 от ТЗ от ликвидатора Р. Д..Независимо от това съдът счита, че липсата на представител на дружеството – кредитополучател към датата на издаване на заповедта за изпълнение води до затруднения за уведомяване на този длъжник, но не и до недопустимост на заповедта за изпълнение, както се твърди от ответниците. Друг е въпросът какво точно се има пред вид от ответната страна под понятието „ недопустимост на заповедта за изпълнение“.
В отговора на исковата молба ответниците се позовават и на смъртта на М. Ц. Ц. като поръчител по договора за банков кредит.Съдът счита, че това обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор, тъй като поръчителите и съдлъжниците, каквито са ответниците, са солидарно отговорни с длъжника по договора за кредит съгласно чл.101, изр.последно и чл.141 от ЗЗД и право на кредитора е да прецени към кой от длъжниците си да насочи претенцията си за изпълнение на договора.
По тези съображения съдът счита, че доводите на ответниците за недопустимост на настоящото исково производство са неоснователни и не следва да бъдат съобразени при решаване на спора по същество.
В отговора на исковата молба ответниците са изразили становище, че представения към заявлението по чл.417 от ГПК анекс №3/ 03.06.2011 г. не поражда задължения за ответниците, с оглед на това, че не е подписан от лица с представителна власт на ищеца.Твърди се, че посочените лица нямат пълномощно да сключват допълнителни споразумения от името на банката – ищец.Твърди се, че банката с исковата си молба не се позовава на анекс №3. Съдът счита, че тези доводи също са неоснователни, тъй като с допълнителната искова молба е представено пълномощното с нотариална заверка рег.№ 988/ 18.12.2007 г. на нотариус Д. Т. с рег.№ 264 на НК, от което е видно, че С. Х. и М.З. са били упълномощени от член на Съвета на директорите и Главен изпълнителен директор на „**********“АД да извършват всички действия и сключват всички сделки, свързани с банковата дейност по предоставяне на кредити.Така формулираното упълномощаване не може да се тълкува буквално, тъй като и анексът към договор за банков кредит също представлява сделка по смисъла на ЗЗД и на ТЗ.Следва да се има пред вид, че в рамките на определен обхват от банковата дейност на банката – ищец на Х. и З. са предоставени общи пълномощия, като при сключването на договорите за предоставяне на кредити следва да се има пред вид и възможността на тези лица да сключват и договори за изменение на договорите за кредит, каквито са анексите към съответните договори.В този смисъл съдът счита, че доводите на ответниците са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
В отговора на исковата молба ответниците са изразили становище, че в анекс №3 липсва индивидуализиране на кредитното задължение относно размера на главница, лихви, и други разходи по кредита.Съдът счита, че доводите са неоснователни, тъй като, макар че в чл.2, ал.1 от анекс №3 е посочен общият размер на задължението, който е сбор от размера на главницата, лихвите и останалите разходи по договора, в анекса е посочено, че може да бъде представена детайлна справка на страните в анекса при поискване, като от данните по делото става ясно, че такава справка не е поискана от ответниците.
В отговора на исковата молба ответниците са изразили становище за нищожност на клаузите на чл.3, ал.3 от договора за кредит и чл.2, ал.8 от анекс №3, като се твърди, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП и са нищожни.Изразено е становище за нищожност и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като са нарушени добрите нрави по отношение на размера на обезщетението, което се предвижда като обезщетение при неизпълнение, т.е. предвиденото изчисление на лихвата без да е налице конкретна възможност за определяне на БЛП с оглед липсата на формула за това , предоставена от банката – ищец.
Съдът приема, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП относно определянето на дължимата лихва върху редовна главница и лихва върху просрочена главница, като такава е налице не само в анекс №3, но и в останалите предходни анекси досежно уговорената лихва.Съгласно цитираната разпоредба неравноправна клауза у тази, която задължава потребител при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая това необосновано високо обезщетение се формира от промени в БЛП, като съгласно първото заключение на вещото лице в методологията на банката компонентите при определяне на БЛП не са определени по конкретна формула, от която да се установи как точно, с каква структура, с какви тежести и как участвуват отделните компоненти при формиране на БЛП и промените в него.Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.Разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП уточнява, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.Съдът приема, че в конкретния случай е налице точно такава клауза в анексите, при които на длъжника и съдлъжниците са предоставени предварително изготвени клаузи по отношение на лихвите и промените на БЛП, като ответниците не са могли да се запознаят подробно с компонентите на формиране на БЛП и съответно с начина на формиране промяната на БЛП поради липса на формула в методиката на банката по този въпрос.
По изложените съображения съдът счита, че клаузата на чл.7, изр.последно досежно едностранната промяна от банката на погасителния план при промяна на БЛП в Анекс №1 и клаузата на чл.2, ал.8 от Анекс №3 досежно определяне на лихвата по действащия БЛП към всяко 21 – во число на месеца, като промените не подлежат на договаряне и стават веднага задължителни за страните и клаузата на чл.3, ал.3 от договора за банков кредит, който също въвежда задължителност на промените на БЛП за страните, са нищожни на основание чл.143, т.5 вр. чл.146, ал.2 от ЗЗП като неравноправни и не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на задължението на ответниците към ищеца.
Във връзка с нищожността на клаузите по чл.143, т.5 и чл.146, ал.2 от ЗЗП съдът счита, че следва при определяне размера на задължението на ответниците към ищеца да бъде съобразено второто заключение на вещото лице В.В., при което са разработени два варианта – размерът на задължението без изменение на БЛП след базата, определена в договора и втори вариант при съобразяване на анексите за промени в БЛП без да се съобразява методиката на банката.
Съдът приема, че следва да бъде съобразено при определяне размера на вземането на ищеца към ответниците първият вариант от второто заключение на съдебно- икономическата експертиза с оглед изложените по- горе съображения досежно начина на формиране на базовия лихвен процент и липсата на формула, предоставена от банката за изчисление промените в базовия лихвен процент и с оглед установената нищожност на клаузите в договора и анекси №№1 и 3 относно промените в БЛП.
С оглед изложеното съдът приема , че размера на просрочената главница за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.10.2015 г. е 14 396, 87 лева съобразно второто заключение на вещото лице в първия вариант( втората таблица на лист 114 от делото, том втори).Съдът приема, че следва да се определя размера на главницата за този период, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че към 21.06.2013 г. е настъпило просрочие на задължението за погасяване на главницата, като крайният период е 21.09.2015 г., посочен в исковата молба и предхождащ датата за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Съдът счита, че по отношение претенцията за главницата следва исковата претенция да бъде уважена изцяло, тъй като в исковата молба за същия период ищецът е приел, че дължимата просрочена главница е в размер на 11 800, 97 лева и искът за главницата следва да бъде уважен до този размер.Главницата е дължима ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за изтекла давност относно лихвите, претендирани от 21.11.2012 г. ( това е претенцията за възнаградителна лихва – лихва върху просрочена главница).Съдът счита, че това възражение не следва да бъде съобразено, тъй като при първият вариант възнаградителната лихва е дължима за периода с начална дата 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г. Периодът се измества с една година напред, тъй като когато не се увеличава БЛП, съответно не се увеличава и лихвата и това води до увеличение на периода, за който лихвата е заплащана поради малкия размер на месечната вноска.
По отношение на възнаградителната лихва( отразена в заключението на вещото лице като просрочени лихви върху редовна главница) съгласно второто заключение в първия вариант размерът на лихвата е 37519, 93 лева за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г.( т.4 от втората таблица на л.114, том втори от делото). Ищцовата претенция е за лихва в размер на 68 940, 67 лева за периода от 21.11. 2012 г. до 21.09.2015 г.Действително в първото заключение вещото лице е посочило, че първото просрочие на лихва по задължението на ответниците е настъпило на 21.11.2012 г., но това е при условие, че се съобразяват промените в трите анекса след сключване на договора за кредит.Във варианта на установен БЛП с договора за кредит и неприемането на промени в анексите на БЛП по изложените по- горе съображения за неприемането на промените на БЛП намаляват размерите на вноските по погасителния план за изплащане на лихвите върху главницата, което съответно измества напред във времето началният момент на просрочие на лихвите, като началният момент на просрочие в първия вариант на второто заключение на вещото лице е 21.06.2013 г.По тези причини съдът приема, че размерът на възнаградителната лихва е 37 519, 93 лева за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г. и това е размерът на задължението на ответниците към ищеца относно просрочените лихви върху редовната главница.Тъй като ищецът е претендирал по- голяма сума за по- голям период от време, то съдът счита, че искът в тази част за разликата от 37 519, 93 лева до 68 940, 67 лева и за периода от 21.11.2012 г. до 20.06.2013 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно размера на просрочените лихви върху просрочената главница вещото лице във второто заключение, първи вариант ( т.6 от втората таблица на лист 114, том втори от делото) е посочило, че размерът на лихвата за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г. е в размер на 3038, 13 лева.Претенцията на ищеца е за периода от 22.07.2013 г. до 21.09.2015 г., като за този период въз основа данните на заключението размерът на лихвата е 2274, 75 лева.Ищецът за същия период е претендирал за лихва в размер на 2996, 66 лева, но съдът счита, че искът е доказан за сумата от 2274, 75 лева , установена на база второто заключение на вещото лице в първия вариант.По тези съображения съдът счита, че следва искът да бъде отхвърлен за разликата от 2274, 75 лева до 2996, 66 лева като неоснователен и недоказан.
По отношение размера на таксите по договора за кредит вещото лице е установило, че задължението за такса се дължи от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г. и е в размер на 2450, 46 лева съгласно второто заключение в първия вариант ( т.7 от втората таблица на лист 114, том втори от делото).Ищецът е претендирал такса за периода от 30.08. 2012 г. до 15.10.2015 г. в размер на 3223, 13 лева, но вещото лице е установило при проверката в първия вариант, че просрочие на таксата е настъпило на 21.06.2013 г., а не на 30.08.2012 г., както се претендира от ищеца. Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата сума за такса по договора е в размер на 2450, 46 лева за периода от 21.06.2013 г. до 15. 10. 2015 г., като искът да разликата от 2450, 46 лева до 3223, 13 лева и за периода от 30.08.2012 г. до 20.06. 2013 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Независимо, че вещото лице е посочило размерът на таксата от 2540, 46 лева за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г., то тази такса по размер не се променя до 15.10.2015 г., тъй като таксата се начислява на всяко двадесет и първо число и към 15.10.2015 г. не е настъпило основание за начисляване на нова месечна такса, която да увеличи размера на дължимата до този размер такса.
От второто заключение на вещото лице в първия вариант се установява, че размерът на застраховката за периода от 08.08.2013 г. до 13.07.2015 г. е 722, 53 лева( т.8 от втората таблица на лист 114, том втори от делото).Ищецът е претендирал същият размер на таксата за периода от 13.07.2015 г. до 15.10.2015 г., като за претендирания период размерът на дължимата такса е 31, 82 лева.Съдът счита, че следва да бъде съобразено заключението на вещото лице, като дължимата такса за периода от 21.07.2015 г. до 21.09.2015 г. е в размер на 31, 82 лева и съответно искът за разликата от 31, 82 лева до 722, 53 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въз основа на изложеното съдът приема за установено, че ищецът притежава право на вземане спрямо ответниците общо в размер на 54 077, 93 лева въз основа на договора за кредит и анексите към него (без промените на лихвения процент в анексите с оглед изложените по- горе мотиви), както следва: 11 800, 97 лева просрочена главница за периода от 21.06. 2013 г. до 21.09.2015 г. ; 37 519, 93 лева просрочени лихви върху редовна главница за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г.; 2274, 75 лева просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 22.07.2013 г. до 21.09.2015 г.; 2450, 46 лева такси за периода от 21.06.2013 г. до 15.10.2015 г.; 31, 82 лева застраховка за периода от 13.07.2015 г. до 15.10.2015 г., както и законната лихва върху главницата считано от 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане.За разликата от 54077, 93 лева до сумата от 87 583, 96 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Страните са направили възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност в адвокатското възнаграждение в заповедното и в исковото производство, което следва да бъде съобразено при произнасяне по разноските.
При определяне на адвокатското възнаграждение в заповедното производство при спазване на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.4 от Наредба №1 / 09.08.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.С оглед на това адвокатското възнаграждение в заповедното производство на ищеца е в размер на 1290, 36 лева и държавната такса е в размер на 1753, 67 лева, като общо размерът на адвокатското възнаграждение е в размер на 1877, 36 лева.
Ответниците са посочили възнаграждение в списъка за разноски по чл.80 от ГПК в заповедното производство в размер на 4000 евро.С оглед разпоредбата на чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения размерът на възнаграждението е 1290, 36 лева.С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК размерът на разноските на ответниците в заповедното производство е 801, 87 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените в настоящото исково производство деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1297, 41 лева.
По отношение на разноските на ответниците в исковото производство следва да бъде съобразено направеното възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, който е в размер на 4000 лева.Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения размера на адвокатското възнаграждение на ответниците следва да е 3160, 52 лева, като общият размер на разноските в исковото производство на ответниците е в размер на 3510, 52 лева.Съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените деловодни разноски в размер на 2181, 56 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, че „*******“АД
с ЕИК*********, гр.С., ул*******, представлявано от П.
Н. Д. – изпълнителен директор; Д. Ш. и М.
И. В. – прокурист чрез пълномощник
адвокат Г.Р.Д., представляващ адвокатско съдружие „*******“ с ЕИК******* със
СЪДЕБЕН АДРЕС *** ПРИТЕЖАВА ПРАВО НА ВЗЕМАНЕ срещу „*********“ЕООД с ЕИК*******,
гр.Д. 5898, ул********* представлявано от управителя В.Д.К.,
В.Д.К. с ЕГН**********,***, ЕТ“***** – И.К.“***, представлявано от управителя И.С.К.
и И.С.К. с ЕГН**********,*** общо в
размер на 54 077, 93 лева въз основа на Договор за банков кредит продукт „Бизнес с револвираща линия – плюс“ № Д0190/ 25.06. 2007 г. и
анексите към него (без промените
на лихвения процент в анексите), както следва:
11 800, 97 лева просрочена главница за периода от 21.06.
2013 г. до 21.09.2015 г. ; 37 519, 93 лева просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 21.06.2013 г. до 21.09.2015 г.; 2274, 75 лева просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 22.07.2013 г. до 21.09.2015 г.; 2450, 46
лева такси за периода от 21.06.2013 г. до 15.10.2015 г.; 31, 82 лева
застраховка за периода от 13.07.2015 г.
до 15.10.2015 г., както и законната лихва върху главницата считано от
20.10.2015 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до 87 683, 96 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
и 5 вр. чл.80 от
и чл.7, ал.7 вр.ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения„*********“ЕООД
с ЕИК******, В.Д.К. с ЕГН**********, ЕТ“***** – И.К.“с ЕИК********* и И.С.К. с
ЕГН********** да заплатят солидарно на„********“АД с ЕИК******** направените
деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.д.№5266/ 2015 г. по
описа на ПРС съобразно уважената част от иска в размер на 1877, 36 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и
5 вр. чл.80 от
и чл.7, ал.7 вр.ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения „*******“АД с
ЕИК****** да заплати на „*********“ЕООД с ЕИК*******, В.Д.К. с ЕГН**********,
ЕТ“***** – И.К.“с ЕИК******* и И.С.К. с ЕГН********** направените деловодни
разноски в заповедното производство по ч. гр.д.№5266/ 2015 г. по описа на ПРС
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 801, 87 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
и 5 вр. чл.80 от
и чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за размера на
минималните адвокатски възнаграждения„*********“ЕООД с ЕИК*******, В.Д.К. с ЕГН**********,
ЕТ“***** – И.К.“с ЕИК******** и И.С.К. с ЕГН********** да заплатят солидарно
на„*********“АД с ЕИК******** направените деловодни разноски в настоящото исково произ-
водство съобразно уважената част в размер на 1297,
41 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и 5 вр. чл.80 от и чл.7,
ал.7 вр.ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
размера на минималните адвокатски възнаграждения „*******“АД с ЕИК******** да
заплати на „*********“ЕООД с ЕИК*****, В.Д.К. с ЕГН**********, ЕТ“***** – И.К.“с
ЕИК**** и И.С.К. с ЕГН********** направените деловодни разноски в настоящото исково произ-
водство съобразно отхвърлената част в размер на 2181,
56 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: