Решение по дело №555/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20194120200555
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 337

 

гр. Горна Оряховица, 26.09.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Горнооряховският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 555 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.А.К. обжалва Електронен фиш серия К № 1260452, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. Поддържа, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, постановен при неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Излага, че фишът е връчен на 01.07.2019г., а нарушението е извършено на 19.06.2016г., поради което към 19.06.2019г. е изтекъл тригодишния давностен срок за административнонаказателно преследване. Счита, че административнонаказващият орган не е спазил процедурата, въведена в разпоредбите на чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП при съставяне на електронния фиш, като не е изяснил чрез валидни процесуални инструменти кое е лицето управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Във фиша не били посочени дата на издаване и издател на фиша, като с непосочването на дата и издател не може да се индивидуализира деянието, не може да се определи и санкцията по вид и размер, не може да се определи и дали лицето издало фиша има необходимите специални знания и компетентност за работа със заснемаща техника и не може да се определи и техническата изправност на АТСС. Във фиша липсва пълно и точно описание на нарушението. Поддържа, че нарушението не било доказано, тъй като не е приложен снимков материал. Моли съда да отмени електронния фиш.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.06.2016г. в 11:18 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Ауди А 3” с рег. № Е4080КА, собственост на М.А.К.,*** със скорост 90 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 87 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Констатирано е превишение от 27 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000486F825.

За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 1260452.

Електронният фиш е връчен на М.А.К. на 01.07.2019г., видно от разписката на л.37 от делото и твърдението на К., отразено в жалбата.

С пощенско клеймо от 15.07.2019г. /пощенски плик на л.6/ К. депозирала жалба срещу електронния фиш, заведена с вх. № 366000-15051/16.07.2019г..

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване и за органа, който го е издал /име и длъжност/, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш. Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

Видно от справките на л.10 и 11 от делото, електронният фиш е издаден на 22.06.2016г., т.е. 3 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението – 19.06.2016г., съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение е спазен шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на фиша.

Без значение е обстоятелството, че фишът е връчен на К. на 01.07.2019г. Законът не регламентира срок, в който издаденият електронен фиш следва да бъде връчен на лицето по чл.188, ал.1 или 2 от ЗДвП. Поради това обстоятелството, че издаденият на 22.06.2016г. фиш е връчен на наказаното лице на 01.07.2019г. не представлява нарушение на процесуалните правила.

Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 2010г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 06.08.2016г.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания електронен фиш.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис – клип № 825 /л.9/, представляващи по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 19.06.2016г. в 11:18 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № ****** се е движел със скорост 90 км/ч. Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.

Начинът на засичане на скоростта и изготвяне на съответния клип с превозното средство са описани в  т. 2.4 от Методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580 /л.15–л.19/. Видно от клип № 825 /л.9/  установяването на превишената  скорост от 90 км/ч на МПС лек автомобил с рег. № ****** е станало при работа на системата в Режим измерване, при отдалечаващ се трафик - видно от символа (^) отразен на снимката и описан в  Методически указания т.2.4.1. Съобразно Протокол  от проверка № 2-ИСИ/14.01.2016г. /л.12/  ограничението на скоростта при отдалечаващ се трафик е 60 км/ч с праг на задействие 85 км/ч, а  на  приближаващия се трафик ограничението е 90 км/ч, с праг на задействие 105 км/ч. В тази  връзка се установява, че лек автомобил ”Ауди А 3” рег. № ***** се е движел в посока София - Варна, където на ПП І-4, км.153+343 е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, а стационарната система „MultaRadar SD 580  е установила скоростта  и е заснела МПС при отдалечаващ се трафик.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 към 19.06.2016г. /л.28-л.31/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580 /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер *****. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580 се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрация на МПС на л.8, жалбоподателят М.А.К. е собственикът на заснетия автомобил „Ауди А 3” с рег. № ******.

Видно от писмо на ОДМВР – Велико Търново рег. № 366000-19400/10.09.2019г. /л.39/ към настоящия момент липсват доказателства за получена в ОДМВР – Велико Търново декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от М.А.К.. От изложеното следва единственият възможен извод, че в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП К. не е представила в ОДМВР - Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало собствения й автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл.188, ал.1, изр.1 и изр.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М.К. в качеството й на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е неоснователно твърдението на К., че административнонаказващият орган не е изяснил чрез валидни процесуални инструменти кое е лицето управлявало МПС към момента на извършване на нарушението.

Описаното в електронния фиш деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като се касае за нарушение стойността на разрешена скорост, който е различна от посочената в ал.1 и това е сигнализирано с пътен знак В26.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като на жалбоподателя К. е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 100 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 90 км/ч с 3 км/ч /съгласно отразената в Протокол от проверка № 2-ИСИ/14.01.2016г. /л.12/ грешка при измерване на скоростта +/–3 км/ч до 100 км/ч/ до приетата за установена скорост от 87 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580 /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението тъй като фактически измереното превишение от 30 км/ч и приетото за установено превишение от 27 км/ч попада в хипотезата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

От приетото като писмено доказателство удостоверение № 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология /л.14/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010г. до 08.12.2020г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016г. /л.12/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията /л.13/ и от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580  по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015г.

Предвид изложеното съдът приема, че използваната за заснемане на нарушението стационарна система за видеозаснемане е била поставена, калибрована и използвана в съответствие с изискванията на закона.

По изложените по – горе съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1260452, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на М.А.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: