№ 24
гр. Б.град, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАН.
Образувано е по жалба на Г. Е. П. с ЕГН ********** с адрес с. *** против
Наказателно постановление № 23-1116-000803/21.04.2023 г., издадено от началник-
група към ОДМВР – Б.град, сектор „Пътна полиция” Б.град, с което на основание
чл.174, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказание „Глоба”в размер на 2000
лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на
основание чл.183, ал.1 т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на НП, както и че същото е
издадено при нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се навежда липсата
на точна и правилна квалификация на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, предвид това,
че съставът на чл.174, ал.3 ЗДвП съдържал две хипотези на изпълнително деяние, като
в НП били изписани и двата състава на нарушението, което създавало неяснота за
какво нарушение се налага наказанието. Сочи се, че наказващият орган не е посочил
нарушената забранителната норма на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се
представлява от адв. Г., която поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира
писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения,
анализира събраните по делото доказателства и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2023г. свидетелите Л. Ц. и Г. И. – служители на 01 РУ Б.град
1
изпълнявали задълженията си като извършвали обход с патрулния автомобил в с. ***.
Около 20.00ч. забелязали лек автомобил „Фолксваген пасат”, с рег. № **** който се
движел по ул.„***” в посока от ул. „**” и го последвали с патрулния автомобил.
Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал, при което автомобилът
рязко сменил скоростта си и се насочил към улица за изход от с. ***, след което спрял
пред една къща. Полицейският автомобил следвал л.а.„Фолксваген пасат”, с рег. №
**** и двамата свидетели видели, че при спирането му от шофьорското място излязъл
водачът му, като в автомобила нямало други хора. Ц. и И. установили, че автомобилът
се управлява от жалбоподателя П..
Полицейските служители решили да извършат на водача проверка за употреба
на наркотични вещества, поради което за оказване на съдействие на място били
изпратен свидетелите М. Б. и К. И. - служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Б.град. На П. била извършена проверка с техническо средство, при която не
било установено наличие на алкохол в кръвта му.
След изрична покана от страна на свидетелите Б. и И., П. отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство Дрегер Дръг
Тест 5000 с фабр. № ARJM-0036.
При извършената му проверка П. не представил свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него.
Свидетелят Б. издал и връчил на жалбоподателя талон за изследване № 126841,
в който е отразен отказът му да бъде тестван с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №
ARJM-0036. П. удостоверил с подписа си, че избира медицинско и химико-
токсикологично изследване. С издадения талон за изследване на жалбоподателя е
указано, че следва да се яви в СПО- Б.град до 120 минути, считано от връчването на
талона, извършено в 21.00ч. на 05.04.2023 г.
При така направените констатации, свидетелят И. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което в
негово присъствието и на свидетелите Ц. и И. съставил АУАН серия GA
№875495/05.04.2023 г.
Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал, без да обективира
възражения. Такива не били депозирани и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Съгласно писмо на директора на „МБАЛ- Б.град“ АД, на 05.04.2023 г.
жалбоподателят не се е явявал в СПО при МБАЛ- Б.град за вземане на биологични
проби за употреба на наркотични вещества.
Въз основа на АУАН № GA №875495/05.04.2023 г. на 21.04.2023 г. началник-
група към ОДМВР–Б.град сектор "Пътна полиция" издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 12.06.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Митов и Манов, и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от
МБАЛ Б.град с изх. №11-00-40/29.08.2023 г., писмо рег.№ 111600- 22325/12.12.2023 г.
на ОДМВР-СПП – Б.град, заповед № 8121з[1]1632/02.12.2021 г. на МВР, писмо изх.№
111600- 13217/06.07.2023 г. на ОДМВР-СПП – Б.град, писмо рег.№
1899р[1]12855/04.07.2023 г. на 01 РУ – Б.град и рег.№ 1116р-4511/2023 г., ЗППАМ №
225/05.04.2023 г., ЗППАМ № 226/05.04.2023 г., талон за медицинско изследване №
126841, писмо УРИ 1899р-8178/11.04.2023 г. на 01 РУ – Б.град, докладна записка рег.№
7954/06.04.2023 г., докладна записка от К. И., АУАН № 875495 от 05.04.2023 г.,
пощенски плик.
2
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на свидетелите Ц., И., И. и Б. като съобрази тяхната последователност,
непротиворечивост, хронологична издържаност и съответствието им със съставения
АУАН и талона за медицинско изследване. Високата доказателствена стойност на
показанията на тези свидетели се основава на възпроизвеждането на непосредствените
им възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията
им съдържат детайли за извършената проверка и отказа на жалбоподателя да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
Отделно от горното съгласно чл.189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените АУАН по
реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства,
опровергаващи презумираната със закона редовност на съставянето на акта.
От съставения АУАН и показанията на свидетелите Ц. и И. съдът установи
управлението на МПС от жалбоподателя на описаното в НП време и място, а оттам и
качеството му на водач на лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № ****.
Показанията на четиримата полицейски служители, съставените АУАН и
Талон за изследване са източник на доказателствена информация за отказа на П. да му
бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози чрез Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJM-0036 и връчването му на
Талон за изследване.
В Талона за изследване, връчен срещу подпис на жалбоподателя се съдържат
данни за даденото му указание да се яви в СПО при МБАЛ Б.град за вземането на
проби кръв и урина, както и датата и часът за връчването на талона .
От писмо на директор на МБАЛ- Б.град АД съдът установи, че жалбоподателят
не се е явявал на 05.04.2023 г. в СПО при МБАЛ- Б.град за вземане на биологични
проби за употреба на наркотични вещества.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
при спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните
съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Б.град в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и т.1.3.2 на
приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189,
ал.12 ЗДвП с т. 3. 11. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от
3
него. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съставеният АУАН и
издаденото НП съдържат законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Релевантните
за обективната съставомерност на нарушенията признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното им
описание.
Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
1. По отношение на нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество на нарушението съдът счита, че от събраните по делото
доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна страна
на посочените в НП време и място Г. П. като водач на лек автомобил „Фолксваген
пасат” с рег. №**** е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил даденото му по
надлежния ред предписание за даване на проби за химико-токсикологично изследване
за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения“, като за
съставомерността му по чл.174, ал.3 ЗДвП се изисква единствено отказ от страна на
водач на съответното моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с
тест за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
неизпълнение на предписание за даване на проби за химико-токсикологично
изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
Съдебният състав приема цялостното поведение на спрения за проверка водач,
като напълно съзнателно действие по осуетяване на възможността да му бъдат
извършена посочената проверка за установявана на управление на МПС след употреба
на наркотични вещества. В случая той е отказал да бъде тестван с предложения му
Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJM-0036, установяващ употребата на наркотични
вещества, като независимо от издадения му талон за медицинско изследване, не се е
явил в СПО при МБАЛ-Б.град в изрично указаното с талона време.
Изложеното обуславя извод за наличието на отказ на жалбоподателя да бъде
проверен за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози,
както и да изпълни предписание за даване на проби за химико-токсикологично
изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща
правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В настоящия случай П. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил
предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
4
техни аналози, поради което правилно в АУАН и НП са посочени и двата алтернативно
предвидени състава на нарушението /наличието на който и да е от тях обуславя извод
за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП/, като предвид използването на съюза
„и“ /а не „или“/ не съществува неяснота за какво нарушение е санкциониран
жалбоподателят.
Ето защо правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че с
отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка чрез тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнението на
предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, П. е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е
извършил нарушението при пряк умисъл. П. е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с предложеното му техническо средство или да даде биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози тест, но съзнателно е отказал да стори това,
при отсъствието на уважителни причини за такива откази. В подкрепа на последния
извод е и обстоятелството, че му е бил надлежно връчен талон за медицинско
изследване, но въпреки това не е изпълнил задължението си да даде биологични проби,
което представлява трайно поведение, целящо да не бъде установено дали е шофирал,
под влиянието на наркотични вещества.
Абсолютно определените вид и размер на кумулативно предвидените
административните наказания в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, лишава
административнонаказващия орган и съда от възможността за тяхната
индивидуализация.
Изложените съображения обуславят извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение на това нарушение.
2. По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП
По силата на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория.
Доказателствената съвкупност по делото установява, че при извършената му на
05.04.2023 г. полицейска проверка, жалбоподателят не е носил СУМПС, като
нарушението е осъществено от него при пряк умисъл като форма на вина.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 пр. 2 ЗДвП с глоба 10,00
лева се наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление. Предвиденият от закона абсолютен размер на глобата и за това нарушение
не позволява извършването на преценка за нейната индивидуализация.
Действително в акта и наказателното постановление е отразено, че П. не е не
носил както СУМПС, така и контролен талон към него. Налагането обаче на едно
наказание, както и отпадането на наказуемостта за неносенето на контролен талон,
предпоставят потвърждаването на НП и по отношение на това нарушение.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, право на разноски възниква за въззиваемата страна,
5
но с оглед на отсъствието на такова искане в предвидените процесуални срокове,
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд- Б.град, НО, 7-
ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-000803/21.04.2023
г., издадено от началник-група към ОДМВР – Б.град, сектор „Пътна полиция” Б.град, с
което на Г. Е. П. с ЕГН ********** с адрес с. *** на основание чл.174, ал.3 ЗДвП са
наложени наказание „Глоба”в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1 т.1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Б.град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
6