Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРАНДАФИЛОВ
при участието на секретаря В.ВЕНЕВА и прокурора И.ЗАНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА ВНОХД №2196 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.07.2016г., постановена
по НОХД №4800/2014г., СРС, НО, 10-ти състав, е признал подсъдимия К.И.С.
за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2013г. около 15.30ч. в гр.София, в западна част
на езеро „Ариана" от страната на
бул."Евлоги и Христо Георгиеви" повредил противозаконно чужди движими
вещи - 2 бр. стационарни рекламни билборда с реклама на „телевизия Алфа
Атака" с единична стойност 100 лв. (сто лева) или всичко на обща стойност
-200 лв. (двеста лева), собственост на „АБМ П." ЕООД - представлявано от В.В., като на основание чл.216, ал.1, вр.
чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за
изпитателен срок от три години.
Със същата присъда, подсъдимият К.И.С. е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2013г., около 15.30ч. в гр.София, в
западна част на езеро „Ариана", от страната на
бул. „Евлоги и Христо Георгиев" е извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
нарязал 2 бр. стационарни рекламни билборда с реклама на „телевизия Алфа
Атака" – престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което на основание
чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият К.И.С. е осъден да заплати разноските по делото в размер на 233
лева, по сметка на СРС.
С тази присъда, СРС, НО, 10-ти състав е
признал подсъдимия М.Р.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2013г., около 15.30ч.
в гр.София, в посока от пл.“Орлов мост“ в посока към хотел „Плиска",
повредил противозаконно чужди движими вещи - 13 бр. електрически рекламни
билборда с реклама на „телевизия Алфа Атака“ с единична стойност 1800 лв.
(хиляда и осемстотин лева) или всичко на обща стойност - 23500 лв. (двадесет и
три хиляди и петстотин лева), собственост на „АБМ П." ЕООД -
представлявано от В.В., като на основание чл.216,
ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на основание
чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъдата подсъдимият М.Р.Д. е признат
за виновен в това, че на 10.11.2013г. около 15.30ч. в гр.София, в посока от пл.“Орлов
мост“ в посока към хотел „Плиска" е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
(счупил 13 бр. електрически рекламни билборда с реклама на „телевизия Алфа
Атака") – престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което на основание
чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият М.Р.Д. е осъден да заплати разноските по делото в размер на 233
лева, по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда, по
жалба от подсъдимия Д., подадена чрез защитника му, ведно с допълнение към нея
и жалба заедно с допълнение към нея, подадени от защитника на подсъдимия С., са
отправени искания за оправдаване на двамата подсъдими по възведените им
обвинения.
Подаден е и протест срещу присъдата, с който
се иска атакуваната присъда да бъде отменена в частта, с която двамата
подсъдими са освободени от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, с налагане на административно наказание,
за престъпленията по чл.325, ал.1 от НК, като им бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК, както и да им бъде наложено кумулативно предвиденото в нормата на
чл.325, ал.1 НК, наказание „обществено порицание“.
Въз основа на жалбите и протеста е
образувано ВНОХД №2020/17г., СГС, НО, ІІ въззивен
състав. С присъда №134/17.05.2017г., СГС, НО, ІІ въззивен
състав е отменил присъда от 21.07.2016г., постановена по НОХД №4800/2014г.,
СРС, НО, 10-ти състав, като е признал подсъдимите М.Д. и К.С. за НЕВИНОВНИ в извършване на престъпленията
по чл.216, ал.1 от НК и ги е оправдал по тези обвинения, като е потвърдил
присъдата в останалата й част.
По касационен протест и допълнение към
него на прокурор при СГП, е образувано КНД №267/18г., по което ВКС, ІІІ НО, е
постановил Решение №80/09.05.2018г., с което е отменил присъдата, постановена
от СГС, НО, ІІ въззивен състав и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В закрито заседание от 28.05.2018г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага
разпит на подсъдимите, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства. Въпреки
това, в о.с.з., проведено на 21.09.2018г., по искане на защитата на подсъдимия Д.,
въззивният съдебен състав е допуснал събирането на
писмени доказателства, с оглед установяване на точния брой на вещите, предмет
на обвинението по чл.216, ал.1 от НК, предявено на подсъдимия Д..
В хода на съдебните прения пред въззивния
съд, представителят на СГП поддържа
подадения протест срещу присъдата на СРС в частта, с която двамата подсъдими са
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
престъплението по чл.325, ал.1 НК, като посочва, че в тази част присъдата на
първостепенния съд е постановена в нарушение на материалния закон, като не е
съобразена със забраната, предвидена в чл.78а, ал.7 от НК. Предлага за това
престъпление и на двамата подсъдими да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, като
намира, че размера на наказанието, наложено на подсъдимия С. следва да бъде
по-нисък, тъй като неговото деяние е с по-ниска степен на обществена опасност,
сравнимо с деянието, осъществено от подсъдимия Д.. Предлага още и на двамата
подсъдими да бъде наложено кумулативно
предвиденото в чл.325, ал.1 НК, наказание „обществено порицание“. Намира още,
че по отношение на престъплението по чл.216, ал.1 НК, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия С., са налични доказателства за повреждането на 1 бр.
рекламно пано, а признаването му за виновен в повреждането на 2 броя рекламни
пана, почива на предположение, поради
което счита, че размера на наказанието, наложено от първия съд за това
престъпление следва да бъде намален, съответно С. да бъде оправдан по
обвинението да е повредил второто рекламно пано. Представителят на СГП счита
още, че и за двамата подсъдими са налице предпоставките за приложение на чл.23
от НК, като следва да бъде определено едно общо наказание на всеки от тях, тъй
като е налице съвкупност от престъпления - по чл.325, ал.1 и по чл.216, ал.1 НК. Намира, че с оглед чистото съдебно минало и на двамата подсъдими, при
определяне на едно общо наказание за всеки от тях, не следва да бъде прилаган
чл.24 от НК.
Защитникът на подсъдимия Д., пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за оправдаване на подзащитния му по възведените му обвинения. Намира, че нито
едно от деянията, за които Д. е предаден на съд, не е доказано по категоричен
начин. Прави разбор на събраните от първия и въззивния
съд доказателства, като посочва, че стойността на повредените вещи не е
доказана въз основа на надлежни документи, не е установена по категоричен начин
и собствеността върху вещите, предмет на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
Защитникът на
подсъдимия С. също пледира за оправдаване на неговия подзащитен
поради недоказаност и на двете, повдигнати на подсъдимия С. обвинения. Счита,
че не е доказана собствеността на двете повредени рекламни пана, предмет на
престъплението по чл.216, ал.1 НК. Посочва, че никой от разпитаните по делото
полицейски служители, не е възприел осъществяването на хулигански действия от подзащитния му, както и че цялото обвинение се крепи на
показанията на свидетеля Иван Б., поради което моли подсъдимият С. да бъде
оправдан.
Подсъдимият К.И.С., в правото се на лична защита,
заявява, че поддържа всичко изложено от двамата защитници и моли да бъде
оправдан, в последната си дума, моли да бъде оправдан.
Подсъдимият М.Р.Д. не се явява в
съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения пред въззивния съд и не изразява становище по подадените жалби и
протест.
Софийски градски
съд, като съобрази доводите, наведени в протеста, жалбите и допълненията към тях, както
и тези, изложени от страните
в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за отмяната й. Налице са обаче основания присъдата на
първостепенния съд да бъде изменена, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетите по делото
експертизи. Съдът от първата инстанция е обсъдил всички доказателства по делото
и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои - не. Доказателственият
анализ на районния съд не страда от пороци, като е точен, логичен и пълен.
Първостепенният
съд обаче, неправилно е приложил материалния закон, като е освободил и двамата
подсъдими от наказателна отговорност с приложение на чл.78а от НК, за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, без да съобрази забраната, предвидена в
чл.78а, ал.7 от НК, когато е налице множество престъпления, какъвто е настоящия
случай. В тази част присъдата на първия съд ще следва да бъде изменена. При
верен и точен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие,
проведено от районния съд, контролираната инстанция правилно е признала за
виновни и двамата подсъдими в извършване на престъпления по чл.325, ал.1 НК и
по чл.216, ал.1 от НК, но незаконосъобразно ги е освободила от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, за престъплението по чл.325, ал.1 НК,
неотчитайки императивно предвидената в чл.78а, ал.7 НК забрана за приложение на
разпоредбата на чл.78а НК при наличието на множество престъпления.
Въззивният
съд подложи на собствена преценка събраните доказателства от първата и въззивната инстанция и не намери основание да промени
приетата по делото до момента фактическа обстановка, освен
в частта относно броя на повредените от подсъдимия С., чужди движими вещи. Фактическата
обстановка, която въззивният състав прие е следната:
Подсъдимият К.И.С. е роден на ***г***, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, българин е, български гражданин, със средно
образование, безработен, женен, с ЕГН- **********, неосъждан.
Подсъдимият М.Р.Д. е роден на ***г., в
гр. София, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин е, български
гражданин, с висше образование, безработен, неженен, с ЕГН- **********,
неосъждан.
Свидетелят
М. О.Д.бил едноличен собственик и управител на „АБМ П.“ ЕООД, което се
занимавало с рекламна дейност и по-конкретно – с рекламни съоръжения, които
поддържало и експлоатирало на територията на гр. София. Дружеството имало
сключен договор със Столична община за поставяне в града на рекламни елементи,
представляващи различни конструкции.
Рекламните
съоръжения на „АБМ П.“ ЕООД били специфични и имали уникален характер, поради
което технологията по изграждане на съоръжението била патентована от
дружеството, което съответно вдигало цените на крайния продукт. Дружеството
продавало рекламна площ, като производството на изображението се таксувало
допълнително към наемната цена, която се заплащала от всеки клиент.
Изображенията се създавали или от възложителя, или от „АБМ П.“ ЕООД, като за
всеки клиент се произвеждали нови изображения. След приключване на рекламната
кампания се изготвяли нови изображения. Минималната поръчка се правела за 100
или 500 бройки, като за всеки конкретен случай дружеството произвеждало повече
от необходимите бройки и ги поддържало на склад.
Едните
съоръжения били стационарни рекламни билбордове, изработени от винил. Доколкото
„АБМ П.“ ЕООД отговаряло за цялата рекламна кампания, то било наело дружество -
подизпълнител, което да подготви намиращите се върху винила изображения. Такива
винилови стационарни рекламни билбордове, дружеството
било изградило в западната част на езерото „Ариана“,
от страната на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“.
Другите
съоръжения представлявали светещи кутии, поставени по електрическите стълбове,
чиято рекламна площ била 120x170 см. Кутията била алуминиева рамка
(профил), която била закрепена конзолно към електрически стълб. Друг елемент
била плексигласова плоскост, върху която била картината.
Трети елемент било електрическото захранване в кутията. Конструкцията
представлявала профил, изграждането на който отнемал техническо време за
отливане. Плексигласът се екстрадирал и произвеждал във фабрика в Стара Загора.
Изображенията върху рекламните съоръжения се сменяли спрямо рекламодателите,
които желаели да ги използват. Тези подмени се извършвали на всеки 14 дни, също
съобразно желанието на възложителя, тъй като наемният рекламен период за един
рекламодател бил минимум 14 дни. Възможно било този период да бъде и по-дълъг,
в зависимост от желанието на възложителя. Дружеството имало разположени над 70
конструкции по бул. „Цариградско шосе“.
Така
създаденият краен рекламен продукт бил интелектуален продукт, обект на
интелектуална собственост, притежаван единствено и само от „АБМ П.“ ЕООД, като
съвкупен автор. Този продукт имал своя стойност, която била различна от
стойността на отделните съставки, вложени в хода на създаването му, поради
което след поставянето му на улицата, когато той започвал да излъчва рекламното
послание, неговата стойност била 10- кратно по-висока от стойността на
материалите, вложени в него, тъй като бил краен продукт, произвеждащ услуга.
През
есента на 2013 г. „АБМ П.“ ЕООД имал договор за осъществяване на рекламна
кампания с изображение на телевизия „Алфа“ на политическа партия „Атака“, която
да се експонира върху собствените на дружеството съоръжения.
На
10.11.2013 г. в гр. София, съгласно план - разстановка
на СДВР с peг. №
57935/07.11.2013 г., на служителя в сектор „Метрополитен“ при СДВР –А.С.М.и
командирования там от 07 РУ - СДВР –К.С.Д., било разпоредено
да изпълняват задача по охрана на обществения ред при провеждане на шествие на
преподаватели в подкрепа на студенти от ВУЗ, в района на центъра на гр. София,
около Народното събрание и Ректората. Протестът бил регламентиран от - до
определен час. След прекратяването на протеста, голяма част от хората се
отделили, като затворили пътните ленти за преминаване на автомобили в посока
изход и вход на бул. „Цариградско шосе“. При проведен около 15,00 часа
телефонен разговор от страна на органите на реда с организаторите на шествието
- г-жа Г.Г., същата заявила, че шествието е
приключило в 13,00 часа и се разграничава от въпросното множество,
представляващо нерегламентирано протестно шествие.
На
същата дата – 10.11.2013 г. подсъдимият С. извършвал ремонт в офиса на свидетеля
А.Д.К.до около 15,00 ч., след което се включил в нерегламентираното митинг -
шествие около пл. „Орлов мост“.
По
същото време свидетелят И.Л.Б.се намирал на бул. „Евлоги и Христо Георгиев“, в
близост до пл. „Орлов мост“. В периода от м. юни 2013 г. до 01.11.2013 г., той
работел като охранител към частен СОТ „ЗС SOT“ със седалище в
гр. Самоков. Последният имал ангажимент за охрана
пред различни обекти на политическа партия „Атака“. На 01.11.2013г. свидетелят Б.бил
съкратен и тогава неговият шеф му предложил временно (ден за ден) да поеме
дневната охрана на билбордовете на телевизия „Алфа“ на политическа партия
„Атака“, разположени в гр. София, на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, с посока
„Орлов мост“, до западната част на езерото Ариана.
Свидетелят Б.нямал отличителни знаци, нито униформа, само на якето му пишело,
че е охранител под № 89. Около 15,30 ч. свидетелят Б.бил застанал на шосето до
последния винилов билборд от редицата, в близост до
ресторанта на езерото Ариана, почти до светофара на
пл. „Орлов мост“. В този момент той видял подсъдимия С. в еуфория, викайки и
крещейки, да се насочва към първия билборд (до паркинга на сектор В на
националния стадион „Васил Левски“). Той възприел, че подсъдимият удря билборда
с юмруци, държейки връзка ключове в ръка, като го раздира с ключове, правейки
Г-образен срез с размери около 0,30 м по средата на билборда, в резултат на
което същият се скъсал, след което подсъдимият С. се насочил към протестиращите
на пл. „Орлов мост“. Свидетелят Б.се опитал да го задържи, но тъй като
подсъдимият С. бил много здрав физически, свидетелят не успял. Последният го
посочил на стоящия наблизо униформен служител на ОПП — СДВР – свидетелят М.В.И.,
който бил мл. автоконтрольор и на 10.11.2013 г.
изпълнявал служебните си задължения на пл. „Орлов мост“. Около 15,45 ч. свиделят И. *** с посока от бул. „Ген. Гурко“
към пл. „Орлов мост“. Движението било блокирано от протестиращи граждани. Той
забелязал на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, на около 50 м от позицията,
която заемал, двете лица да се блъскат и бутат, като си говорели на висок тон.
Полицейският служител им извикал да спрат, след което изтичал към тях, за да ги
разтърве. По-младото от двете лица се представило като И.Л.Б., а другото лице,
което било без лична карта, свидетелят И. установил като подсъдимия С.. Той
записал на листче съобщените му от последния лични данни, след което ги отразил
в изготвената за случая докладна записка. Свидетелят И. ***, отстрани на
езерото Ариана, имало две скъсани винилови
платна. По този повод той докладвал в ОДЧ и изчакал идването на служители на 01
РУ - СДВР, на които предал случая. При личния обиск на подсъдимия, извършен в
полицейското управление, у него била намерена връзка с пет ключа.
Униформените
полицейски служители - свидетелите М.и Д., назначени за обезпечаване на
мероприятието на 10.11.2013 г. в района около Народното събрание и Ректората,
продължили да наблюдават внимателно отделилата се голяма част от хората, която
блокирала движението, като затворила пътните ленти за преминаване на автомобили
в посока изход и вход бул. „Цариградско шосе“, в посока пл. „Орлов мост“ към
хотел „Плиска“. Наред с това, за оперативно обезпечаване на нерегламентираното
протестно шествие били назначени и цивилни полицейски служители от сектор
„Масови мероприятия“, група „ХЕСМ“ при СДВР - свидетелите В.Д.С.и П.Х.Г..
Свидетелите
М.и Д., заедно с още 30 - 40 униформени полицай от сектор „Метрополитен“ при
СДВР, се движели след разтегленото множество, от дясната му страна в посока от пл.
„Орлов мост“ към хотел „Плиска“. Двамата свидетели наблюдавали как още от пл. „Орлов
мост“ група лица започнали да чупят билбордовете, закачени по пилоните,
продължавайки движението си по посока на хотел „Плиска“. Те забелязали
обособилите се няколко младежи, които хвърляли камъни и дървета под
одобрителните погледи на протестиращите. Цивилните полицаи С.и Г.се движели
след подсъдимия Д. и още няколко лица от групата. Те видели, че Д. повече от
десет пъти хвърлял камъни по рекламни пана на политическа партия „Атака“,
закачени по стълбове за осветление, вследствие на което подсъдимият Д. счупил 13
бр. от описаните рекламни пана. Те го наблюдавали от разстояние не повече от 20
м. и на няколко пъти го посочили на свои колеги. По-нагоре протестното шествие
се спряло на моста над бул. „П. К. Яворов“, при бившия ресторант „Ропотамо“.
Подсъдимият Д. се качил на големите билбордове, скъсал плакат с изображение на В.С.и
на телевизия „Алфа“ на политическа партия „Атака“, след което слязъл долу и
започнал да дава интервюта за електронни медии. Цивилният полицейски служител Г.бил
близо до него и го заснел. Още тогава полицейските служители локализирали
подсъдимия. Протестът продължил към хотел „Плиска“, като свиделят
Г.се съсредоточил върху подсъдимия Д. и не спирал да го наблюдава. Последният
продължил да чупи с камъни плексигласовите светещи
съоръжения, от едната страна на които било изображение на телевизия „Алфа“ на
политическа партия „Атака“, а от другата страна - на В.С., като така повредил 13 бр. от тях, което
обстоятелство било възприето от свидетеля Г..
Почти
пред хотел „Плиска“, в локалното платно, отляво посока изход от гр. София, отстоящите на 15-20
метра униформени полицаи М.и Д.се фокусирали върху двама - трима младежи, които
хвърляли камъни по остъклените съоръжения, като последните се счупвали и се
разтрошавали на земята. Когато униформените служители на реда приближили
групата на хвърлящите камъни и дървета, две от лицата избягали, а подсъдимият Д.
останал на място, тъй като отравял поредния камък от земята. Последният бил
забелязан като основен „трошач“, като с камък удрял
директно в билборда, рамката или стъкленото съоръжение, като целял да се стигне
до пробиване дупка в билбордовете. Свидетелите М.и Д.локализирали подсъдимия Д.
и го поканили да застане до паркираните в лявото локално платно коли. Те не
успели да го установят с документ за самоличност, но го попитали защо чупи
съоръженията, на което подсъдимият отговорил „Защото ми е кеф!“. Протестиращата
тълпа видяла, че униформените полицаи са застанали до младежа и се обърнала
срещу тях. Настанала суматоха. Служителите на реда получили в ефир заповед да
освободят лицето, за да не ескалира напрежението, на която те се подчинили.
Подсъдимият Д. се върнал към протестиращите. Тълпата започнала да ръкопляска с
възглас: „Полицията е с нас!“. В този ден свидетелите М.и Д.били на 30 - 40 см
от подсъдимия и имали възможност пряко да възприемат неговата външност, като
лице на възраст 20 - 25 години, с ръст и телосложение - нормално, слаб, коса,
прическа, нос, без отличителни белези. При хотел „Плиска“ подсъдимият Д. се
усетил, че е наблюдаван и избягал между блоковете. В този ден последният не бил
задържан.
На
12.11.2013 г. свидетелите М.и Д.били изпратени да водят наблюдение при
паметника на летеца на бул. „Цар
Освободител“ в близост до Парламента, отново по разстановка,
свързана с протестите. Тогава те забелязали подсъдимия Д., когото разпознали
като лицето, с което преди два дни били говорили и видели, че чупи рекламните
съоръжения на телевизия „Алфа“ на политическа партия „Атака“ и В.С.по бул.
„Цариградско шосе“. Те подали информация на ръководителя на мероприятието.
Цивилни полицаи задържали подсъдимия Д. и същият бил отведен със служебен
автомобил в 01 РУ - СДВР за изясняване на случая.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд прие за
установена въз основа на същите доказателствени
източници, които е обсъждал и районният съд – показанията
на свидетелите В.И.В., М.В.И., дадени пред районния съд и приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 57 от ДП), показанията на свидетеля
А.С.М., депозирани в хода на съдебното следствие пред първия съд и приобщените
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК
(л. 60 от ДП), показанията на свидетелите В.Д.С., П.Х.Г.и А.Д.К., изнесени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие,
показанията на свидетеля М. О.Д., дадени в съдебни заседания на 11.12.2014 г. и
на 21.07.2016 г., показанията на свидетелите Й.А.Ц.и К.Г.Г.,
снети в съдебно заседание на 11.12.2014 г., а тези на свидетеля Ц.– и на
08.10.2015 г., показанията на свидетеля И.Л.Б., дадени пред районния съд и
тези, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр.
с ал. 1, т. 1 от НПК (л. 53 от ДП), показанията на свидетеля К.С.Д., депозирани
пред районната инстанция, протоколи за доброволно предаване /л. 20 и 22 от ДП/,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него (л. 24 - 31 от ДП),
разписка (л. 33 от ДП), протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лице,
ведно с фотоалбум към него (л. 34 - 38 от ДП), АУАН № 235544/10.11.2013 г. (л.
97 от ДП), справки за съдимост на подсъдимите лица (л. 104 и 107 от ДП и л. 14
от СП) и другите писмени доказателствени средства по
делото, както и заключенията на назначените и изготвени КСППЕ по отношение на
подсъдимия С. (л. 69 - 75 от ДП), съдебна комплексна видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза (л. 78 - 84 от ДП), СОЕ (л. 88 - 89 от ДП)
и съдебно-техническа и счетоводна експертиза (л. 110-112 от СП), както и въз основа на писмените доказателства,
събрани в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие – копие на регистър на преместваеми
обекти към СО за 2013г., ведно с разрешения за поставяне, споразумение от 09.09.2013г. с рег.№ СО-РД-56-723/09.09.2013г.,
сключено между СО и „АБМ П.“ ЕООД, ведно с Приложение №1 към това споразумение,
копие на фактура №**********/17.10.2013г., издадена от СО и с получател „АБМ П.“
ЕООД и копие на платежно нареждане от 17.10.2013г.
Въззивният съдебен състав
споделя напълно анализа на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, направен от
районната инстанция в мотивите към атакуваната присъда. Съдът е обсъдил в съответствие
с изискванията на процесуалния закон доказателствените
материали. Обсъдени са противоречията в доказателствената
съвкупност и са изложени причините, поради които съдът е ценил с доверие едни
доказателства, а други не е кредитирал.
Така,
настоящият съдебен състав изцяло споделя констатациите на първия съд досежно наличието на рекламни билбордове, както от винил,
така и електрически, в района на езерото „Ариана“ и
бул. „Цариградско шосе“, в отсега между пл. „Орлов мост“ и хотел „Плиска“,
собствеността върху същите, тяхната стойност и начин на изработка. По отношение
на тази категория обстоятелства, СРС е възприел показанията на свидетелите Д.и В.,
както и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 10.11.2013г., приложените
към него фотоснимки и заключението на назначената и изготвена СОЕ от
досъдебното производство, които правилно е кредитирал, като е преценил, че са
напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и съставляват стабилна доказателствена опора за формиране на изводите на
инстанциите по същество по фактите. Събраните в хода на въззивното
съдебно следствие писмени доказателства не разколебават изводите на съда в тази
насока, като единствено потвърждават факта, че по протежението на отсечката
между пл. „Орлов мост“ и хотел „Плиска“, по бул. “Цариградско шосе“, са били
разположени процесните рекламни билбордове, предмет
на деянията, за които е привлечен да отговаря наказателно подсъдимият Д..
Действително в документите, изпратени от СО, не се съдържат данни за издадени
разрешения за поставяне на инкриминираните по делото преместваеми
обекти, но в придружителното писмо на СО изрично се
сочи, че предоставената на съда информация не е изчерпателна, тъй като
регистърът на издадените разрешения на територията на Столична община,
поддържан от НАГ-СО, не дава техническа възможност да бъдат показани всички
действащи разрешения за поставянето на видовете обекти към процесната
дата – 10.11.2013г. Тук е мястото да се посочи, че въззивният
състав не споделя изложения анализ на тези доказателства от защитника на
подсъдимия, който сочи на превратност и избирателност при оценката им.
Посоченото в писмото на СО се потвърждава от изисканите и представени документи от „АБМ П.“ – споразумение от 09.09.2013г. с рег.№ СО-РД-56-723/09.09.2013г.,
сключено между СО и „АБМ П.“ ЕООД, ведно с Приложение №1 към това споразумение,
копие на фактура №**********/17.10.2013г., издадена от СО и с получател „АБМ П.“
ЕООД и копие на платежно нареждане от 17.10.2013г. Видно от Приложение №1 /на
л.62 от СП пред въззивния съд/, са посочени
конкретните обекти, представляващи билбордове, разположени по бул. „Цариградско
шосе“, в отсега между пл. „Орлов мост“ и хотел „Плиска“. Съгласно представеното споразумение,
дружеството „АБМ П.“ ЕООД и СО са имали постигнати договорни отношения за
поставянето на голям брой рекламни елементи в различни части на Столицата, като
в Приложение №1 са описани конкретните обекти и тяхното точно местонахождение.
Посочените писмени доказателства, съпоставени с доказателствата, събрани от
първата инстанция /показанията на свидетелите Д.и В., протокола за оглед на
местопроизшествие от 10.11.2013г., ведно с приложените към него фотоснимки и
заключението на СОЕ, изготвена в ДП/, по категоричен начин установяват
наличието, собствеността и стойността на процесните
обекти, предмет на деянията, за които е предаден на съд подсъдимият Д.. Представените
документи от страна на „АБМ П.“ ЕООД в хода на проведеното въззивно
следствие, подкрепят заявеното от свидетелите Д.и В. пред първия съд.
Показанията на тези свидетели са еднопосочни, не страдат от вътрешни
противоречия и напълно се потвърждават от писмените доказателства, приети от въззивния съд, поради което и този съдебен състав ги прие
за обективни и истинни. С оглед на гореизложеното, не намират опора в
доказателствата по делото твърденията на защитата на Д., че по делото липсват
доказателства за собствеността и стойността на рекламните билбордове, за които
обвинението твърди да са били обект на посегателство от страна на подсъдимия Д..
Въпреки събраните допълнителни писмени доказателства, обсъдени по-горе, СГС
няма основание да ревизира изводите на първата инстанция по тази категория
факти и обстоятелства, като намира, че същите са изключително подробно обективирани в мотивната част на
атакувания съдебен акт.
Неоснователно
е и възражението, че не е установена стойността на рекламните съоръжения -
както на стационарните такива, така и на електрическите рекламни табла. Източник
на доказателства в тази насока е заключението на назначената и изготвена СОЕ,
което съдът намира за обективно, ясно и пълно, изготвено от компетентно вещо
лице, поради което аналогично на СРС, го кредитира с доверие в цялост.
Въз
основа на показанията на свидетелите М., Д., С., Г., Ц.и Г.и отразеното в
заключението на назначената и изготвена комплексна видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза, първостепенният съд е формирал правилни и
обосновани изводи относно местонахождението на подсъдимия към инкриминираните
дата и час и посоката му на придвижване. По отношение на тези факти и
обстоятелства, събраните по делото доказателствени
източници са изцяло непротиворечиви, с оглед на което водят до формирането на
еднозначни изводи за безспорна и категорична установеност на тези факти.
Въззивният съд споделя
изцяло изводите на районния съд за поведението на подсъдимия Д. по време на
придвижването му по бул. „Цариградско шосе“ с посока от пл. „Орлов мост“ към
хотел „Плиска“, изразяващо се в хвърляне на камъни и дървета по електронните
светлинни рекламни билбордове, с изображения на телевизия „Алфа“ и В.С.. Тези
изводи на районната инстанция са формирани на базата на правилен и обстоен анализ
на показанията на свидетелите М., Д., Г.и С.- полицейски служители, които
независимо един от друг, са наблюдавали пряко, от близко разстояние,
продължително време, поведението на подсъдимия Д., което им е позволило да
възприемат категорично индивидуализиращите белези на подсъдимия, по начин,
който им е дал възможност да го разпознаят и в хода на съдебното следствие като
лицето, повредило билбордовете, доколкото пред съда са били изправени двама
подсъдими. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че подсъдимият Д.
не е бил задържан на място, тъй като причините за това са добре изяснени в
разпита на свидетеля М.– настръхналата тълпа. Нещо повече, свидетелят Г.изнася
и допълнителна информация за поведението на подсъдимия – това, че е давал
интервюта за електронни медии, което се потвърждава напълно от приложените по
делото писмени доказателствени средства и от
заключението на комплексната видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза. От заключението на посочената експертиза с
необходимата категоричност се установява, че е налице идентичност между лицето,
заснето на кадрите, предмет на изследване на експертизата и подсъдимия Д. или
иначе казано, лицето от предоставените за изследване кадри и подсъдимият М.Д.
са едно и също лице. Така обсъдените доказателствени
източници настоящата инстанция намира за единни, взаимно допълващи се,
непротиворечиви, поради което и за този състав не възникна съмнение, че са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и могат да бъдат поставени
в основата на изграждане на изводите на съда по фактите.
Коректно
е да се спомене, че в посочените по-горе гласни доказателствени
средства се наблюдават известни незначителни несъответствия, но същите според
съда се дължат, от една страна, на изминалия период от време от датата на
деянието до разпита на свидетелите пред първия съд, а от друга страна, на естеството на работата
на свидетелите /полицейски служители/. Тяхната незначителност относно
съществените факти от предмета на доказване по делото, не е в състояние да
разколебае убеждението на въззивния съд, че
обсъдените свидетелски показания са обективни и безпристрастни и отразяват
конкретните възприятия на всеки един от свидетелите, доколкото всеки човек
разполага с различни възможности да възприема факти от обективната
действителност. Тези несъществени несъответствия, по никакъв начин не
разколебават убеждението на инстанциите по същество, че събраните гласни доказателствени средства, в частта им досежно
обсъдените обстоятелства, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и
депозирани обективно и безпристрастно, за да представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на изводи
за категорична доказаност на тези факти.
С
оглед на обсъдените доказателствени източници, необосновано
се явява възражението на защитата, че авторството в лицето на подсъдимия по
отношение на инкриминираното деяние не е установено, предвид липсата на
проведено разпознаване на фазата на досъдебното производство, а също и това, че
неправилно съдът е кредитирал показанията на полицейските служители.
Действително, по делото е събрана и друга група гласни доказателствени
източници - показанията на свидетелите Ц.и Г., които сочат, че са се
придвижвали заедно с подсъдимия Д. и отричат да са възприели същият да хвърля
предмети по рекламните билбордове. Правилно, обаче, районният съд не е
кредитирал с доверие тези гласни доказателствени
средства, в обсъжданата част, тъй като те са напълно изолирани, вътрешно противоречиви,
оборват се освен от категоричните показания на полицейските служители, още и от
заключението на комплексната видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза. Ето защо, правилно първият съд е приел, че
показанията на свидетелите Ц.и Г.са недостоверни и са предназначени единствено
да изградят защитна версия по подигнатото срещу Д. обвинение.
Неоснователни
са и възраженията на защитата на подсъдимия Д., че по делото не е установен
точния брой на повредените от подзащитния му рекламни
билбордове, нито в какво се състои повредата им. Посочените обстоятелства се
установяват както от показанията на свидетеля С., така и от отразеното в огледния протокол и фотоалбум към същия, които позволяват
еднозначни изводи в тази насока. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира
протокола за оглед на местопроизшествие от 10.11.2013 г. като годно писмено доказателствено средство, по смисъла на чл. 131 вр. с чл. 127 вр. с чл. 105, ал.
1 НПК, относно извършването на съответното действие по разследването, реда, по
който е извършено, и събраните в резултат на това доказателства. В тази насока
съдът съобрази, че действията по разследването, обективирани
в същия, са извършени при стриктно спазване на императивните законови разпоредби
на чл. 155-
158 НПК, протоколът е изготвен по реда на чл. 128 НПК и съдържа всички
изискуеми от закона - в чл. 129 НПК, реквизити.
По
отношение на съдебно-техническата и счетоводна експертиза е необходимо да се
каже, че в действителност експертът не е установил първични счетоводни
документи за щетите и ремонтната дейност по рекламните билбордове. Причината за
това, обаче, се установява посредством показанията на свидетеля Димитров,
който добросъвестно излага твърдения, че
вещото лице е търсело счетоводни документи, близки до датата на деянието, с
каквито „АБМ П.“ ЕООД не е разполагало, тъй като билбордовете, предмет на
деянията, за които е предявено обвинение на Д., се изработват по специална
технология и по индивидуална поръчка, поради което винаги се поръчват повече
бройки от необходимото, за да има резерви. Именно поради тази причина наличните
в дружеството документи за инкриминираните съоръжения са с дата преди деянието.
Съдебно-техническата и счетоводна експертиза е дала заключение за евентуалната стойност
на ремонта на инкриминираните билбордове без същата да се позовава на
действително направени и надлежно документирани разходи. В този смисъл,
обсъжданото заключение почива на предположения, поради което този съдебен
състав не го цени като обективно и не го постави в основата на изводите си за
стойността на електрическите рекламни съоръжения, а досежно
стойността на повредените 13 бр. електрически рекламни билборда, даде вяра на
заключението на изготвената в ДП, СОЕ, която е дала заключение за стойността на
всички, инкриминирани по делото вещи, на база средни пазарни цени на същите към
датата на деянието, като е отчетен и съответния процент на амортизация на процесните вещи. По изложените съображения, въззивният съд прие, че стойността на 13 бр. електрически
рекламни билборда, предмет на деянията, за които е повдигнато обвинение на
подсъдимия Д., възлиза на сумата от 23 500 лева, съгласно заключение на СОЕ.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намери, както и първият съд, че по делото
е събрана в нужния обем доказателствена съвкупност,
която с нужната категоричност и безспорност установява авторството на подсъдимия Д. досежно повредата на 13 броя билбордове и поведението му,
непосредствено предшестващо повреждането им, както и механизма на извършването
на деянието.
Доказателство
за личността на подсъдимия Д. - неговата възраст, социален статус, съдебно минало,
са писмените доказателствени средства и справката за
съдимост на същия.
Напълно
се споделят изводите на районния съд и относно местонахождението на подсъдимия С.
на инкриминираната дата. В тази насока източник на доказателства са показанията
на свидетелите К., Б.и И.. Показанията на тези свидетели също не страдат от
противоречия, взаимно се допълват, с оглед на което и въззивният
съд се довери на тях при изграждане на изводите си за тези факти. По отношение
на причината, поради която С. се е намирал на процесното
място на 10.11.2013г. /дали е бил там поради това, че това е била посоката му
на придвижване или че е искал да се присъедини към спонтанно оформилото се
нерегламентирано шествие/, нужно е да се посочи, че това обстоятелство е ирелевантно към предмета на доказване, доколкото, от една
страна, не е част от съставомерните признаци на
вменените му във вина посегателства, а от друга, за всеки гражданин, независимо
дали участва в протестно шествие, или не, важат едни и същи правила за
поведение, към които трябва да се придържа.
Доказателства
за личността и съдебното минало на подсъдимия С. се черпят от изготвената КСППЕ
по отношение на този подсъдим и справката за съдимост. Тези доказателствени
източници са били подробно обсъдени от първия съд, поради което не се налага
повторното им обсъждане от настоящата инстанция. Необходимо е да се посочи
само, че и въззивният съдебен състав ги кредитира с
доверие, тъй като експертното заключение е изготвено от компетентни вещи лица,
за отговорите на поставените въпроси са използвани научни знания и опит, а
справката за съдимост е издадена по надлежния ред. И двете доказателствени
средства са приети и приобщени по реда, предвиден в процесуалния закон, поради
което и въззивният съд ги цени като обективни и
истинни.
Въз
основа на доказателствата по делото, първоинстанционният
съд правилно е приел, че безспорно се установява поведението на подсъдимия С. на инкриминираното място - гр.
София, в западната част на езеро Ариана, от страната
на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, изразяващи се в буйстване, крясъци, както
и разрязване на един стационарен рекламен билборд с реклама на телевизия „Алфа“
на политическа партия „Атака“. Изводите на първия съдебен състав за тези факти почиват
на правилен анализ на събраните по делото гласни доказателствени
средства и по-конкретно – на показанията на свидетелите В., Б.и И., които,
освен че са еднопосочни и се допълват взаимно, изцяло кореспондират с писмените
доказателствени средства – протокол за оглед и
фотоалбум, изготвен към него. Действително, свидетелят Б., разпитан пред съда,
не възпроизвежда в пълнота и детайлно възприетите от него факти и
обстоятелства, относими към инкриминираната дата.
Налице са и противоречия между показанията на свидетелите Б.и И. досежно броя на повредените рекламни съоръжения. Наблюдават
се и известни, макар и несъществени, доколкото не касаят предмета на доказване,
противоречия между показанията на свидетеля Б., депозирани в хода на
досъдебното производство и тези, изнесени пред съда, което е наложило
приобщаването на първите към доказателствената
съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 от НПК. Констатираните противоречия и неясноти очевидно се дължат н
изминалия период от време от датата на деянието до разпита му пред съда –
повече от година, като след прочитане на показанията от ДП, свидетелят
потвърждава прочетеното. Въпреки установените противоречия в показанията на
този свидетел пред съда и изнесеното от него в досъдебното производство, цялото
му процесуално поведение сочи, че се
стреми да окаже максимално съдействие за разкриване на обективната истина,
поради което и въззивният съд кредитира показанията
му с доверие. Няма противоречие в показанията на Б., дадени в хода на съдебното
следствие и депозираните на ДП досежно съществения от
предмета на доказване по делото факт, че същият е възприел подсъдимия С. да
поврежда само един брой винилов рекламен билборд.
Действията на подсъдимия С., изразили се в буйстване, викане и скъсване на един
от рекламните билбордове в района на езерото „Ариана“
е било възприето пряко и непосредствено от свидетеля Б., чиито показания са
неизменни в досъдебната и съдебна фаза в частта за броя на повредените рекламни
платна от подсъдимия С., поради което и този съдебен състав даде вяра в тази
част на показанията на свидетеля Б., като не кредитира с доверие показанията на
свидетеля И. за броя на повредените от С. билбордове. Свидетелят И. в
показанията си, депозирани в ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, пресъздава разказаното му от свидетеля Б.за
броя на увредените рекламни платна, както и че когато погледнал, И. възприел 2
броя скъсани винилови билборда, но по отношение на
броя на увредените рекламни платна съдът прие за достоверни показанията на Б.,
тъй като той е очевидец на увреждането на билборда от подсъдимия С., както и на
проявените от него буйстване и викане, а показанията на свидетеля И.
възпроизвеждат разказаното му от свидетеля Б., като И. е очевидец единствено на
усилията, проявени от Б.да задържи подсъдимия С., довели до дърпане и боричкане
между двамата, което е наложило намесата на свидетеля И., за да ги разтърве.
При този анализ на посочените свидетелски показания, въззивният
съд намери, че присъдата на първия съд в частта, в която подсъдимият С. е
признат за виновен, че е повредил 2 броя рекламни пана, както и че е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - нарязал 2 бр. стационарни рекламни билборда с
реклама на „телевизия Алфа Атака", ще
следва да бъде изменена, като подсъдимият С. бъде оправдан по обвинението да е повредил 2 броя рекламни
пана, както и че извършените от него непристойни действия, с които грубо е
нарушил обществения ред, са се изразили в нарязването на 2 броя рекламни
билборда. Досежно начина, по който подсъдимият С. е
увредил виниловото рекламно пано на билборда е налице
съвкупност от косвени доказателствени източници -
показанията на свидетеля Б., че подсъдимият е удрял с юмруци по виниловото пано на билборда, което не може да се скъса при
удар с ръка, показанията на свидетелите И. и В. по отношение на повредите по виниловата повърхност билбордове и отразеното в протокола
за личен обиск на подсъдимия, при който е открита връзка с ключове, които сочат
на единствено възможния и категоричен извод, че подсъдимият е разрязал билборда
именно с носените от него ключове. Въз основа на така обсъдената доказателствена съвкупност въззивната
инстанция формира изводите си, че именно подсъдимият С., нанасяйки удар с ключ
по рекламното пано, е повредил един от билбордовете, както и за поведението му,
непосредствено предшестващо повреждането му.
В заключение въззивният съд намира възраженията
на защитниците на подсъдимите срещу анализа, направен от първостепенния съд на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за напълно неоснователни.
На база така събрания по делото
доказателствен материал първостепенният съд е стигнал до единствено верния извод, че с поведението си подсъдимите С. и Д., самостоятелно и независимо един
от друг, са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.325, ал.1 и чл.216,
ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното:
По отношение
на обвинението по чл.325, ал.1 от НК за
подсъдимия С., въззивният съдебен
състав намира следното:
Основните признаци на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са непристойните действия, чрез които грубо се
нарушава обществения ред и се изразява
явно неуважение към обществото. В конкретния случай,
контролираният съд правилно е приел, че подсъдимият С. е извършил действия, с които е демонстрирал незачитане на обществото и принципите, върху които то е изградено и функционира по един балансиран
начин.
От обективна страна – на 10.11.2013г.,
около 15.30ч., в гр.София, в западна част на езеро „Ариана"
от страната на бул. „Евлоги и Христо Георгиев" подсъдимият С. в еуфория,
викайки и крещейки, се е насочил към един от рекламните стационарни билбордове
на телевизия „Алфа” на политическа партия „Атака”, разположени там, като по един от тях е нанесъл удри
с юмруци, държейки връзка ключове в ръка. По описания начин, подсъдимият С. е го
е нарязал, като го е раздрал, правейки Г-образен срез с размери около 0.30м. по
средата на билборда, в резултат на което виниловото
рекламно платно се е скъсало. Посочените действия на подсъдимия са непристойни
по своя характер, тъй като са скандализирали обществото, извършени са на
публично място, пред множество хора, които са се намирали там в това време и са
били несъобразени с общоприетия начин на поведение от страна на гражданите на публично
място и към останалите хора. С описаните действия подсъдимият е нарушил грубо
обществения ред, тъй като по брутален начин - през деня - около 15.30 часа, в
присъствието и пред погледите на множество граждани, шумно - в еуфория, викайки
и крещейки, се е насочил към разположените на публично място - в центъра на
Столицата, рекламни стационарни билбордове на телевизия „Алфа” на политическа
партия „Атака”, за да разруши един от тях чрез нанасяне на удари с юмруци и
извършване на прорез във виниловото платно, като е
нарушил спокойствието на значителен брой граждани, намиращи се наоколо.
Описаните действия на подсъдимия С. са били израз на неговото явно неуважение
към обществото - подсъдимият явно е демонстрирал неуважение към околните, към
спокойствието на пребиваващите в близост други граждани, които са били
свидетели на хулиганските му действия. За подобни действия на подсъдимия С.,
които да са се изразили в нанасяне на удари и разкъсване на още един брой
рекламно пано на телевизия „Алфа” на политическа партия „Атака”, доказателства
по делото липсват, поради което присъдата на районния съд в тази й част ще
следва да бъде изменена, като подсъдимият С. бъде оправдан по обвинението
извършените от него хулигански действия да са се изразили в нарязването на 2
бр. стационарни рекламни билборда с реклама на телевизия „Алфа“ на политическа
партия „Атака“.
От субективна страна – подсъдимият
С. е действал
при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. В досъдебното производство са били
налице свидетелски показания, сочещи, че той е бил с неадекватно поведение и
видимо пиян, лъхайки много на алкохол, поради което по отношение на него е
назначена и изготвена КСППЕ, която е дала заключение, че той е психично здрав.
Наред с това, експертите са приели, че по време на инкриминираното деяние той е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Като пълнолетно и вменяемо лице, той е
съзнавал, че извършваните от него действия са непристойни по своя характер, че
с тях се нарушава грубо обществения ред и извършвайки ги, подсъдимият е
демонстрирал явно неуважение към обществото. Описаните действия са реализирани
съзнателно от страна на подсъдимия С. с цел тези действия да станат публично
достояние, като чрез тях подсъдимият е показал явното си неуважение към
обществото и незачитане на правата на останалите граждани, присъствали на
мястото. Подсъдимият е сторил това с пряк умисъл, съзнавал е че действията му
ясно показват грубо нарушение на обществения ред, целял е и е искал да скандализира
обществото, като изрази явното си неуважение към него.
По отношение
на обвинението по
чл.216, ал.1 от НК за
подсъдимия С., въззивният съд намери следното:
Непосредствен обект на престъплението
по чл.216, ал.1 от НК са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост. В конкретния случай, предмет на
деянието, осъществено от подсъдимия С., е стационарен рекламен билборд с изображение на телевизия
„Алфа” на политическа партия „Атака”, разположен в западна част на езеро „Ариана" от страната на бул. „Евлоги и Христо Георгиев",
чийто собственик е „АБМ П.“
ЕООД.
От
обективна страна – на 10.11.2013г. около 15.30ч., в гр.София, в западна част на
езерото „Ариана" от страната на бул."Евлоги
и Христо Георгиеви" подсъдимият С. е повредил противозаконно чужда движима
вещ - 1 бр. стационарен рекламен билборд с реклама на телевизия „Алфа” на
политическа партия „Атака”, собственост на „АБМ П." ЕООД, представлявано
от В.В., на стойност 100 лв. Повреждането на посочената
вещ се е изразило в раздиране на стационарния рекламен билборд, изработен от
винил, изобразяващ реклама на телевизия „Алфа” на политическа партия „Атака”.
Разкъсването е било осъществено от подсъдимия С. посредством нанасяне на удари
с юмруци по билборда, като в ръката си той е държал намерената при личния му
обиск връзка с пет ключа, които са послужили като средство за направата на
Г-образен срез с размери около 0.30м. по средата на билборда. В резултат на
това въздействие билбордът се е скъсал, което направило невъзможно
по-нататъшното му използване по предназначение. Така повреденият билборд не е
бил в състояние да изпълнява предназначението си, а именно – да излъчват
рекламно послание. По делото е установено, че стойността на повредената вещ е
100 лева. Не се съдържат доказателства обаче, които по какъвто и да било начин,
да установяват, че с действията си на инкриминираната дата, подсъдимият С. е
повредил повече от един билборд с изображение на телевизия „Алфа” на
политическа партия „Атака”. На 10.11.2013г., свидетелят Б.пряко и непосредствено
е възприел как подсъдимият С. се насочва към един от билбордовете с изображение
на телевизия „Алфа” на политическа партия „Атака”, разположен в западната част
на езерото “ Ариана“ в Столицата, от страната на бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“, след което нанасяйки удари със сила, с юмруци, по
билборда, С. е направил Г-образен срез с размери около 0.30м. по средата на
билборда. Липсват обаче доказателства, подсъдимият С. да е нанесъл удари по 2 от
билбордовете, поради което присъдата на районния съд в частта, с която С. е
признат за виновен, в това, че на инкриминираната дата, с деянието си, субсумиращо
признаците на престъплението по чл.216, ал.1 НК, е повредил 2 броя
стационарни билборда, ще следва да се измени, като С. бъде оправдан по
обвинението да е повредил на процесната дата 2 броя
билбордове, на обща стойност 200 лева. Посочената вещ, предмет на увредата, е била чужда, тъй като стационарните рекламни
билбордове, изработени от винил, изобразяващи реклама на телевизия „Алфа” на
политическа партия „Атака”, са били собственост на „АБМ П.“ ЕООД. Дружеството е
било отговорно за провеждането на рекламната кампания. Създаденият краен
рекламен резултат е бил интелектуален продукт, обект на интелектуална
собственост, притежаван от „АБМ П.” ЕООД като съвкупен автор. Подсъдимият
противозаконно е повредил вещта, тъй като не е имал законно основание, нито
разрешение от техния собственик - „АБМ П." ЕООД, да предприеме такова
въздействие върху която и да е от тези вещи, така че да я увреди. Повреждането
от страна на подсъдимия С. на посочената вещ на стойност 100 лева се е изразило
в нанасянето на Г-образен срез с размери около 0.30м. по средата на билборда, с
които действия той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК от обективна страна.
От
субективна страна – деянието е извършено при пряк умисъл. Както бе посочено
вече по-горе, във връзка със субективната страна на деянието по чл.325, ал.1 от НК, подсъдимият С. към момента и на това деяние е бил пълнолетно и вменяемо лице. Напълно правилно първият съд е приел, че той
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, съгласно заключението на КСППЕ. Деянието е осъществено от С. при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият С. е съзнавал, че поврежда вещ, която
не е негова, че същата е чужда собственост и той няма право да осъществява
върху нея такова въздействие, което може да доведе до нейното повреждане, но
въпреки това е нанесъл удари с юмрук, в който е държал връзка с ключове по
стационарния билборд, изработен от винил, изобразяващ реклама на телевизия
„Алфа” на политическа партия „Атака”, като е целял именно това – да увреди
описаната вещ до степен, че да не може да бъде използвана по предназначение.
По отношение индивидуализацията
на наказанието,
наложено на подсъдимия С. от първия съд за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, е необходимо да се каже, че районната
инстанция не е отчела правилно смекчаващите и отегчаващи вината на този
подсъдим обстоятелства, което е довело до неправилно отмерване размера на това
наказание. Законодателят за това престъпление е предвидил наказание лишаване от
свобода до 5 години. Като смекчаващи вината обстоятелства контролираната
инстанция е приела чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата възраст,
като не е отчела ниската стойност на увредената вещ, предмет на престъплението
по чл.216, ал.1 от НК. Въззивният съд не отчете като
смекчаващо вината на този подсъдим възрастта му. Към момента на деянието
подсъдимият С. е бил на 53 години, която възраст в никакъв случай не би могло
да се приеме като „млада“ с характерните за младостта особености. Същевременно,
на 53 години човешкият индивид се счита, че вече е достигнал необходимата
социална зрялост и е натрупал нужния житейски опит, които му позволяват ясно да
разграничава позволените и полезни за обществото действия от забранените такива
от закона, които са с висока степен на обществена опасност, което пък от своя
страна е наложило тяхната криминализация. На 53
години човек е достигнал своята зрялост в социален и жизнен аспект, поради
което осъществяването на противоправни действия от
лице в тази възраст е значително обществено по-укоримо,
отколкото извършването на подобни деяния от лица в младежка възраст, поради
което възрастта на подсъдимия С. не може да се отчете като смекчаващо вината му
обстоятелство. От друга страна, стойността на увредената вещ – 100 лева, която
е значително под стойността на една минимална работна заплата за инкриминирания
период, е обстоятелство, което отличава деянието на С. като такова, което е със
значително по-ниска степен на обществена опасност, респ. ниската стойност на
увредената вещ е също смекчаващо вината на този подсъдим обстоятелство. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и изминалия период от време
от извършване на деянието до сега – повече от 5 години, като продължителността
на производството не се дължи на поведението на подсъдимия С.. Като отегчаващо
вината на подсъдимия С. обстоятелство, въззивният съд
прие дързостта, с която е извършено деянието – в светлата част на деня, в
центъра на София, пред погледа на множество хора. При наличие както на
смекчаващи, така и на отегчаващи обстоятелства, правилно е приел първият съд,
че не са налице основанията за приложение на чл.55 от НК, тъй като не е налице
нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни
такива. Въпреки това, наказанието трябва да се определи при превес на
смекчаващите над отегчаващите обстоятелства и да се отмери в най-ниския,
предвиден от законодателя размер за това престъпление, а именно за срок от 3
месеца, като изпълнението му правилно е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. В посочения смисъл присъдата на районния
съд ще следва да се измени.
При определяне
наказанието
за престъплението по чл.325, ал.1 от НК,
първата инстанция неправилно е приложила материалния закон, като е приложила
нормата на чл.78а от НК, неотчитайки забраната, обективирана
в чл.78а, ал.7 НК, която не позволява освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, когато деецът е извършил
множество престъпления. В конкретния случай подсъдимият С. с едно деяние е
осъществил състава на две престъпления – това по чл.216, ал.1 от НК и това по
чл.325, ал.1 от НК. Налице е т.нар. идеална съвкупност, при която деецът с едно
деяние осъществява две или повече престъпления. Независимо дали престъпленията
са осъществени с едно деяние или с няколко отделни деяния, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, то се касае за множество
престъпления, което налага приложението на нормите на чл.23 или чл.25 от НК,
респ. важи забраната на чл.78, ал.7 НК. Ето защо, присъдата на първия съд в
частта, с която подсъдимият С. е освободен от наказателна отговорност за
престъплението по чл.325, ал.1 НК, ще следва да се отмени, като му бъде
определено съответното наказание за това престъпление.
За
престъплението по чл.325, ал.1 НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 години или пробация, както и обществено
порицание. Смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства на подсъдимия С. за
това деяние са същите, които бяха посочени във връзка с деянието по чл.216,
ал.1 от НК, поради което липсва необходимост да бъдат отново посочвани. При
отмерване на наказанието, което следва да се наложи на С. за престъплението по
чл.325, ал.1 от НК, въззивният съд намери, че отново
е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, без да
са налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК, тъй като не е налице
многобройност на смекчаващите вината обстоятелства,
нито има едно такова, което де е изключително по естеството си. Не е налице и
основание да бъде приложено по-лекото от предвидените в закона наказания, „пробация“, тъй като хулиганските действия на С. са се
изразили основно в разрязването на билборд, който е чужда вещ, като по този
начин са засегнати още един вид обществени отношения, защитени от правото. Същевременно,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказанието му следва да се отмери в минимума,
предвиден от законодателя за наказанието „лишаване от свобода“, а именно
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което да бъде отложено
за изпитателен срок от три години по реда на чл.66, ал.1 НК, доколкото са
налице основанията за това. С. не е осъждан до този момент, определеното
наказание лишаване от свобода е под три години и за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на осъдения, не е необходимо то да бъде изтърпяно
ефективно. Основателна се явява и претенцията на прокурора, обективирана
в протеста, и поддържана в съдебно заседание от представителя на СГП, заедно с
наказанието лишаване от свобода, на С. да бъде наложено и кумулативно предвиденото в нормата
на чл.325, ал.1 НК, наказание „обществено порицание“, като присъдата следва да
бъде обявена публично, на подходящо място в сградата на Общината по постоянен
адрес на подсъдимия С.,***, доколкото нормата на чл.325, ал.1 НК в тази й част
е императивна и не зависи от волята на съда.
Съдът намери, че са налице условията на
чл.23, ал.1 от НК, тъй като и двете деяния са извършени от подсъдимия преди да
е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което следва да
се определи едно общо наказание за двете престъпления в размер на най-тежкото
от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изтърпяването на
което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, като към него, на
основание чл.23, ал.2 НК, следва да се присъедини и кумулативно наложеното
наказание „обществено порицание“.
По отношение
на обвинението по
чл.216, ал.1 от НК за
подсъдимия Д.:
Правилно
е установил първият съд, че от обективна страна – на 10.11.2013г., около
15.30ч., в гр.София, в посока от пл.”Орлов мост” в посока към хотел „Плиска”,
подсъдимият Д. е повредил чужди движими вещи - 13 бр. електрически рекламни
билборда с реклама на телевизия „Алфа” на политическа партия „Атака”,
собственост на „АБМ П."ЕООД, представлявано от В.В.,
като единичната стойност на повредените вещи е 1800 лв., а общата им стойност -
23500 лв. Повреждането на посочените вещи се е изразило в чупене на
електрическите рекламни билбордове чрез хвърляне на камъни и дървета по плексигласовите светещи съоръжения, в резултат на което в
билбордовете се пробивала дупка и стъклените конструкции се счупвали и
разтрошени падали на земята. При тези въздействия върху електрическите рекламни
билбордове, впоследствие служенето с тях по предназначението им е било
невъзможно. Основателно и въз основа на доказателствата, обсъдени и от въззивния съд, първата инстанция е приела, че по безспорен
и категоричен начин се установява, че именно подсъдимият Д. е повредил инкриминираните 13 бр. електрически
рекламни табла, както и собствеността на същите. Въпреки допълнително събраните
от въззивния съд писмени доказателства, тези изводи на
първостепенния съдебен състав не се опровергаха, нещо повече, събраха се
допълнителни доказателства, установяващи собствеността и разположението на
инкриминираните вещи на процесната дата. Описаните
по-горе вещи - 13 бр. електрически рекламни билборда с реклама на телевизия
„Алфа” на политическа партия „Атака”, са били чужди - собственост на „АБМ П."
ЕООД, което обстоятелство бе установено с категоричност и от допълнително
събраните писмени доказателства в хода на въззивното
следствие. Дружеството е било отговорно за провеждане рекламната кампания.
Създаденият краен рекламен резултат е бил интелектуален продукт, обект на
интелектуална собственост, притежаван единствено и само от „АБМ П.” ЕООД като
съвкупен автор. Действията на подсъдимия Д. по повреждане на вещите са били
противозаконни, тъй като не е имал разрешение от собственика да осъществява
подобни действия с тях. След нанесените от страна на Д. повреди по вещите,
използването на последните по предназначението им е станало невъзможно без да
бъдат отстранени нанесените увреди, с което подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
Въззивният състав изцяло
споделя изводите на районния съд, че осъщественото от подсъдимия Д. деяние е съставомерно и от субективна страна. Деянието е осъществено
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Д. е съзнавал, че чрез хвърлянето
на камъни и дървета по плексигласовите светещи
съоръжения, нанася повреда на чужди вещи, както и че няма право да оказва
такова въздействие върху тези вещи, които не са негова собственост. Ясно е
съзнавал, че извършените от него действия по хвърляне на камъни и дървета по
тези съоръжения ще доведат до повреждането им, като е целял именно това – да
повреди рекламните съоръжения с изображения на телевизия „Алфа” на политическа
партия „Атака”. На въпроса на униформените
служители, защо хвърля камъни и чупи електрическите рекламни билбордове,
подсъдимият Д. отговорил „Защото ми е кеф!”. Заявеното от него при запитване от
страна на униформените полицейски служители, нанасянето на удари с камъни и дървета,
сочи че подсъдимият Д. ясно е съзнавал, че поврежда вещи, чужда собственост, че
няма право да ги поврежда и че въздействието, което им оказва, изразило се в
хвърляне на камъни и дървета по плексигласовите
електрически съоръжения до тяхното счупване, сочи че подсъдимият Д. е целял
именно повреждането на 13 бр. рекламни табла, изобразяващи телевизия „Алфа” на
политическа партия „Атака”.
По отношение
на обвинението по чл.325, ал.1 от НК за
подсъдимия Д.:
При
така установените по делото факти, които са същите, установени от първата
съдебна инстанция и въззивният съд намери, че
подсъдимият М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
С
действията си, чупейки 13 бр. електрически рекламни билборда, излъчващи реклама
на телевизия „Алфа” на политическа партия „Атака”, разположени на публично
място - по бул.”Цариградско шосе”, в центъра на столицата, през деня - на
10.11.2013г., около 15.30ч., в присъствието на множество граждани, подсъдимият Д.
от обективна страна е осъществил състава на престъплението „хулиганство”.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.325, ал.1 от НК се състои в
извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични действия, които
очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Напълно се
споделя извода на районния съд, че от доказателствата по делото, по безспорен
начин се установява, че подсъдимият Д. е извършил такива действия, които по
характера си са скандализиращи. В резултат на действията му грубо е бил нарушен
общественият ред и са били притеснени множество граждани, извън участниците в нерагламентираното протестно шествие. Действията на
подсъдимия не са били продиктувани от личен мотив, а са били извършени по хулигански подбуди. Доказателство
в тази насока е отговора на подсъдимия, даден на полицейските служители при
отделянето му от множеството. Хулиганските мотиви се изразяват в проявеното от
подсъдимия явно неуважение към обществото, в демонстрираното от него явно
незачитане на общоприетите норми за поведение, ясно показвайки с действията си,
че той не се счита обвързан със спазването на установените правила и норми, и
се отнася към тях с явно пренебрежение.
От
субективна страна, подсъдимият Д., като пълнолетно и вменяемо
лице, е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Той е съзнавал, че извършваните от него действия са непристойни по своя
характер, че с тях се нарушава грубо обществения ред и извършвайки ги, е
демонстрирал явно неуважение към обществото. Действията на подсъдимия са
извършени съзнателно от негова страна и с цел тези действия да станат публично
достояние. Той е сторил това, като съзнателно и целенасочено е извършил
хулигански действия, всяко едно от които е осъществено с пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че неизбежна последица от всичко извършено от него е
грубото нарушение на обществения ред и скандализирането на обществото, като е
искал да предизвика точно такъв ефект, а не просто се е съгласявал с такива
едни последици от своите действия.
По отношение на
наказанието,
наложено на подсъдимия Д. от първия съд за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, е необходимо да се каже, че районната
инстанция не го е отмерила правилно и съответно на извършеното, както и на
причинените с деянието имуществени вреди. Правилно са преценени смекчаващите
вината на този подсъдим обстоятелства – чистото съдебно минало и младата му
възраст. Към момента, като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
преценява и изминалото време от извършване на деянието до сега – повече от 5
години, като това забавяне не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия
Д.. Като отегчаващи вината на този подсъдим обстоятелства, въззивният
съд прие дързостта, с която е извършено деянието – в светлата част на деня, в
центъра на София, пред погледа на множество хора, пренебрегвайки и присъствието
на полицейски органи, както и броя, и високата стойност на повредените вещи 13
бр. рекламни съоръжения, на стойност 23 500 лева. При превес на отегчаващи над смекчаващи
обстоятелства, наказанието на подсъдимия Д. за това престъпление е следвало да
се отмери около и над средния, предвиден в закона размер – над 2 години и 6
месеца. Поради липса обаче на съответен протест в тази насока, въззивният съд няма възможност да увеличи определеното от
първостепенния съд наказание на подсъдимия Д., поради което присъдата в тази й
част ще следва да бъде потвърдена. При така отмереното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението му правилно е било отложено за
изпитателен срок от 3 години, доколкото са налице всички предпоставки на чл.66,
ал.1 от НК, за това.
При определяне
наказанието
за престъплението по чл.325, ал.1 от НК,
първата инстанция неправилно е приложила материалния закон, като е приложила
нормата на чл.78а от НК, неотчитайки забраната, обективирана
в чл.78а, ал.7 НК, която не позволява освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, когато деецът е извършил
множество престъпления. В конкретния случай подсъдимият Д. с едно деяние е
осъществил състава на две престъпления – това по чл.216, ал.1 от НК и това по
чл.325, ал.1 от НК. Налице е т.нар. идеална съвкупност, при която деецът с едно
деяние осъществява две или повече престъпления. Независимо дали престъпленията
са осъществени с едно деяние или с няколко отделни деяния, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, то се касае за множество
престъпления, което налага приложението на нормите на чл.23 или чл.25 от НК,
респ. важи забраната на чл.78, ал.7 НК. Ето защо, присъдата на първия съд в
частта, с която подсъдимият Д. е освободен от наказателна отговорност за
престъплението по чл.325, ал.1 НК, ще следва да се отмени, като му бъде
определено съответното наказание за това престъпление, доколкото в тази насока
е налице и съответен протест.
За
престъплението по чл.325, ал.1 НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 години или пробация, както и обществено
порицание. При отмерване вида и размера на това наказание, като смекчаващи и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, този състав отчете същите, обсъдени
във връзка с наказанието за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, поради което
няма да ги преповтаря. И за това престъпление е налице превес на отегчаващи
вината обстоятелства, което по принцип налага наказанието на подсъдимия да се
определи над средния, предвиден от законодателя размер, което не позволява да
бъде приложена нормата на чл.55 от НК, както и да бъде наложено по-лекото от
двете алтернативно предвидени наказания в чл.325, ал.1 НК. С оглед обаче на
изминалия период от време от извършване на деянието до сега, който не е по вина
на подсъдимия, за което забавяне на наказателното производство, подсъдимият
следва да бъде премиран по някакъв начин, наказанието
следва да се определи под средния размер. По изложените съображения, въззивният състав намери, че на подсъдимия Д., за
престъплението по чл.325, ал.1 НК,
следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението
на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, по реда на чл.66,
ал.1 НК, доколкото са налице основанията за това. Д. не е осъждан до този
момент, определеното наказание лишаване от свобода е под три години и за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдения, не е
необходимо то да бъде изтърпяно ефективно. Следва да бъде уважена и претенцията
на прокурора, обективирана в протеста и поддържана в
съдебно заседание от представителя на СГП, заедно с наказанието лишаване от
свобода, на Д. да бъде наложено и кумулативно предвиденото в нормата на чл.325,
ал.1 НК, наказание „обществено порицание“, доколкото са налице законовите
предпоставки за това, с оглед императивния характер на нормата на чл.325, ал.1
в тази й част, като присъдата следва да бъде обявена публично, на подходящо
място в сградата на Общината по постоянен адрес на подсъдимия Д.,***
Загора.
Съдът намери, че са налице условията на
чл.23, ал.1 от НК, тъй като и двете деяния са извършени от подсъдимия преди да
е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което следва да
се определи едно общо наказание за двете престъпления в размер на най-тежкото
от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изтърпяването на
което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, като към него, на
основание чл.23, ал.2 НК, следва да се присъедини и кумулативно наложеното
наказание „обществено порицание“.
Предвид изхода от делото, в съответствие с разпоредбите
на чл.189, ал.3 НПК, разноските правилно са възложени в
тежест на подсъдимите и в тази й
част присъдата на СРС следва да се
потвърди.
При извършената
на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, освен посочените, които да налагат
нейната отмяна или изменение извън посочените, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, ал.1, т. 3 вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 21.07.2016г.,
постановена по НОХД №4800/2014г. на СРС, НО, 10-ти състав, досежно престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимият К.И.С. е
признат за ВИНОВЕН в това, на 10.11.2013г., около 15.30ч., в гр.София, в
западна част на езеро „Ариана" от страната на
бул."Евлоги и Христо Георгиеви", да е повредил повече от 1 бр. чужди
движими вещи на стойност повече от 100 лв. (сто лева), като на основание чл.304
от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е повредил
противозаконно повече от 1 бр. чужди движими вещи на стойност повече от 100 лв.
(сто лева), както и в частта на наложеното наказание за това престъпление, като НАМАЛЯВА срока на същото от 6 /шест/ месеца, на 3 /ТРИ/ месеца.
ИЗМЕНЯ присъдата от 21.07.2016г.,
постановена по НОХД №4800/2014г. на СРС, НО, 10-ти състав, досежно престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимият К.И.С. е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2013г., около 15.30ч., в гр.София, в
западна част на езеро „Ариана", от страната на
бул. „Евлоги и Христо Георгиев" да е извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – да е нарязал
повече от 1 бр. стационарни рекламни билборда с реклама на „телевизия Алфа
Атака", като на основание чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА по обвинението, извършените
хулигански действия, да са се изразили в нарязването на повече от 1 бр.
стационарни рекламни билборда.
ИЗМЕНЯ присъдата от 21.07.2016г.,
постановена по НОХД №4800/2014г., СРС, НО, 10-ти състав, като я ОТМЕНЯ в частта, с която за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът е
освободил подсъдимия К.И.С. от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като вместо това, на основание чл.325, ал.1 от НК и чл.54 от НК, НАЛАГА на подсъдимия К.И.С. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1
от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като присъдата следва да бъде обявена
публично, на подходящо място в сградата на Община Панагюрище.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 и ал.2 от НК НАЛАГА
на подсъдимия К.И.С.
най-тежкото от определените му наказания за
престъпленията по чл.216, ал.1 от НК и по чл.325, ал.1 от НК, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1
от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като присъдата следва да бъде обявена
публично, на подходящо място в сградата на Община Панагюрище.
ИЗМЕНЯ присъдата от 21.07.2016г.,
постановена по НОХД №4800/2014г., СРС, НО, 10-ти състав, като я ОТМЕНЯ в частта, с която за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът е
освободил от наказателна отговорност подсъдимия М.Р.Д., като му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, като вместо това, на основание чл.325, ал.1 от НК и чл.54 от НК, НАЛАГА на подсъдимия М.Р.Д. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като присъдата
следва да бъде обявена публично, на подходящо място в сградата на Община Стара
Загора.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 и ал.2 от НК НАЛАГА
на подсъдимия М.Р.Д.
най-тежкото от определените му наказания за престъпленията по чл.216, ал.1 от НК и по чл.325, ал.1 от НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като присъдата
следва да бъде обявена публично, на подходящо място в сградата на Община Стара
Загора.
Потвърждава присъдата в останалата й
част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.