ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. София , 18.12.2020 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:полк. Генко Д. Драгиев
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
полк. Свилен Р. Александров
Секретар:ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк. Генко Д. Драгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20206000600056 по описа за 2020 година
с участието на военния прокурор полк. ИВО ПЕТКОВ,
образувано по въззивна жалба от подп. Б. Г. И. от НСО, чрез пълномощника му адв.
Денислав Асенов Асенов от САК, срещу определение № 85 от 12.12.2020 г. по ЧНД №
219/2020г. по описа на Военен съд – София.
Производството е по реда на чл. 65, алинеи - 7-9 от НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд - София е оставил без уважение
искането за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия
подп. Б. Г. И. от НСО.
В жалбата си пред настоящата инстанция, защитата изтъква доводи, че определението
на първоинстанционния съд е неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Адв. Асенов
сочи, че не е налице обосновано предложение за това, че обвиняемият подп. Иванов е
извършил вменените му престъпления. От доказателствата по делото не можело да се
направи извода, че е налице реална опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК. Твърди още, че няма
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Защитата моли да се
отмени определението на Военен съд – гр. София и да се измени мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека, съобразена с наличните доказателства по делото.
Подробни съображения щял да изтъкне в съдебно заседание.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия И. поддържа жалбата и развива доводи,
че същият не е извършил престъпленията, в които е обвинен. Нямало доказателства събрани
по досъдебното производство, а се касаело за оговор от другите двама обвиняеми.
Защитата развива доводи за недоказаност на повдигнатите обвинения, които би
следвало да се посочат разглеждане при на делото по същество.
С оглед предявените тежки обвинения срещу обвиняемия се прави искане да бъде
изменена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която
1
да се изпълнява чрез електронно наблюдение.
Обвиняемият И. поддържа казаното от защитата.
В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната прокуратура даде
становище, че подадената жалба е неоснователна. Определението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като обвиняемият остане с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от страните,
материалите по делото и атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено:
Жалбата пред настоящата инстанция е трета по ред и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Във ВОП – гр. София е образувано досъдебно производство № 25-Сл/20 г. изпратено
по компетентност от Специализираната прокуратура във връзка извършено убийство на
10.10.2019 г. в гр. София.
С постановление от 20.05.2020 г. подп. Б. Г. И., служител от НСО, е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че от началото на месец януари 2019 г. до 10.10.2019 г., в
съучастие с гр.л. И. А. М. – подбудител, подбудил и помогнал на извършителя П. П. К. на
10.10.2019 г. около 19.35 ч. в гр. С., кв. ..., умишлено да умъртви С. К. М. с три изстрела с
огнестрелно оръжие, като деянието /убийството/ е извършено предумишлено – след
предварително взето решение и след предварителна подготовка и по поръчение на И. А.М. -
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 и 10, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК,
както и че
За времето от началото на м. януари 2019 г. до 19.05.2020 г. в гр. С. и на територията
на страната, ръководил организирана престъпна група – структурно трайно сдружение от
три и повече лица с членове П. П. К. и В. И. П., създадена с цел да извършват съгласувано в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпление по чл.
354а от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, алт. 2 и 3, т. 1 във вр. ал. 1 от НК.
С определение № 13 от 22.05.2020 г. по ЧНД № 64/2020 г. по описа на Военен съд -
София на обвиняемия подп. Б. Г. И. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Това определение е обжалвано пред Военно-апелативния съд, който с определение №
10 от 29.05.2020 г. по ВЧНД № 15/2020 г. по описа на съда го е потвърдил.
С определение № 76/25.09.20 г. състав на Софийски военен съд е потвърдил повторно
мярката за неотклонение „задържане под стража“ на обв. И. Определението е било
обжалвано пред Военно Апелативен съд, който с определение № 131/02.10.20 г. е потвърдил
определението на първоинстанционния съд.
За да се произнесе по жалбата, настоящият състав взе предвид следното:
За престъпленията, за които на обвиняемия подп. И са повдигнати обвинения се
предвиждат наказания лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода от 5 до 15 години, които по смисъла на
чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК са тежки.
2
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по досъдебното
производство – 46 тома, дал е правилен отговор на въпросите в чл. 63-65 от НПК.
Мотивирано е посочил, че са налице достатъчно фактически данни, които да обосновават
съществуването на обосновано предположение, че подп. И е извършил престъпленията, за
които е бил привлечен като обвиняем. Този извод на основния съд е на базата на събраните
по досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства, както и СРС на
базата на изготвените ВДС, които конкретно е посочил в определението си.
Настоящата инстанция счита, че има данни за съпричастие на обвиняемия подп. И в
извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Не само обясненията
на другите съучастници /правят пълни самопризнания/, а и посочените телефонни
разговори, разпечатки от тях / л. 3 долу от определението на СВС/ водят до извода, че е
налице обосновано предположение за съпричастност на подп. Иванов към престъпленията, в
които е обвинен.
В мотивите на своето определение първоинстанционният съд е изложил аргументи,
че от събраните гласни и писмени доказателства по делото може да се направи заключение,
че е налице и реална опасност обвиняемият подп. Б И да се укрие или да извърши
престъпление. Това становище се възприема и от настоящата инстанция като правилно и
законосъобразно. Налице е завишена обществена опасност, както на деянията / най-тежките
предвидени в НК/, така и на обвиняемия. Така разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК е
налице спрямо обвиняемия подп. Б И, тъй като реалната опасност е законово предвидена, а
от събраните по делото данни не се установява противното.
Правилна е и констатацията на Софийски военен съд, че не е нарушен чл. 63, ал. 4 от
НПК – крайният срок за задържане под стража е една година и шест месеца с оглед на
повдигнатите обвинения на обв. И. и датата му на задържане.
Настоящата инстанция намира за неправилен довода на защитата, че определението
на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно. Сочените съображения не
се подкрепят от материалите по делото, а точно обратното. Това, че тези изводи на
първоинстанционния съд не съвпадат със становището на защитата на обвиняемия не значи,
че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на обвиняемия подп.
Б. Г. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на Военен
съд - София като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК Военно-
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/12.12.2020 година по частно наказателно дело
№ 219/2020 г. на Военен съд - София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4