Определение по дело №2458/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 117, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по частна жалба от Е.Р.С. *** срещу Решение № 2153-03-153/19.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/ 23.06.2023 г. на ръководителя на контрола на разходите в ДОО в ТП на НОИ-Варна, с което е постановено оспорващата да възстанови добросъвестно получените парична обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г., в размер на 17597.56 лв. – главница.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Позовава се на нередовност на връчването на обжалваното разпореждане по смисъла на чл. 114, ал. 4 от КСО, поради липсата на данни за достигане на изготвените известия за доставяне до адресата. Отправя искане за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Варна, изразява становище за неоснователност на предприетото оспорване, респ. за правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Съдът, след като съобрази процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане № РВ – 3 – 03 – 01383467/ 23.06.2023 г. е постановено лицето Е.Р.С. да възстанови добросъвестно получените парична обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г., в размер на 17597.56 лв. – главница.

Видно от приложените към административната преписка обратни разписки, на 23.06.2023 г. от страна на органа е предприет опит за връчване на горепосоченото разпореждане, по пощата. Изпратени са две писма, до адреси на адресата – гр. Варна, бул. „Чаталджа“ 99 и гр. Варна, м. „Траката“, ул. „7- ма“ № 22.

Направеното отбелязване от връчителя, че пратките не са потърсени от получателя.

От длъжностното лице е проведена процедурата на чл. 114, ал. 4, вр. с чл. 110 от КСО – поставено е съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ. Съобщението е изготвено и поставено на 18.08.2023 г., като същото е прието за редовно връчено на 28.08.2023 г.

Разпореждане № РВ – 3 – 03 – 01383467/ 23.06.2023 г. е оспорено от Е.Р.С., като жалбата до Директора на ТП на НОИ гр. Варна е депозирана на 27.09.2023 г.

С Решение № 2153-03-153/19.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, е оставена без разглеждане жалбата на Е.Р.С. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/ 23.06.2023 г. на ръководителя на контрола на разходите в ДОО в ТП на НОИ-Варна, с което е постановено оспорващата да възстанови добросъвестно получените парична обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г., в размер на 17597.56 лв. – главница.

За да постанови оспореното решение е прието от административния орган, че жалбата срещу разпореждането от 23.06.2023 г. е просрочена – подадена е след изтичане на 14- дневния срок за обжалване. Обжалваният акт е надлежно връчен на адресата по реда на чл. 114, ал. 4, изречение второ КСО, след изчерпване на всички възможни способи. В тази връзка е прието, че разпореждането е влязло в сила на 29.08.2023 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от съобщаването, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.

Процесното решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно правилото на чл. 110, ал. 4 КСО, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.

В настоящата хипотеза, данните по делото сочат, че от административният орган не е предприет опит за връчване на разпореждането лично на адресата, а директно е пристъпено към изпращането му по пощата. Данните по делото сочат, че адресът на оспорващата е гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 99. Нито се твърди, нито се установява от доказателствата по делото, през процесния период, този адрес да е променян от лицето. При това положение, напълно неясен е мотивът на органа да предприеме връчване на адреса в м. „Траката“.

Разписаният в чл. 110, ал. 4, изр. второ от КСО ред за връчване предвижда отклонение от цитираните общи правила, поради което е последващ такъв и следва да се прилага само при невъзможност за съобщаване на акта по установените в чл. 110, ал. 4, изр. първо от Кодекса способи за съобщаване. Прилагането на особените правила по чл. 110, ал. 4, изр. 2 от КСО, е предпоставено от неуспешно връчване на съответния акт по общия ред, т. е. след изчерпване на първо необходимите нормативно пред действия за връчване и се установи, че те са неуспешни.

В случая, в административната преписка липсват каквито и да е доказателства за невъзможност за връчване на процесното разпореждане лично на адресата, респективно за невъзможност за връчване на акта по някой от другите способи, посочени в чл. 110, ал. 4, изр. първо от КСО. Независимо от последното, от ответнико не са предприети действия за връчване лично на лицето срещу подпис. Така преди да са изчерпани възможностите по чл. 110, ал. 4, изр. 1 от КСО е съставено съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване и е поставено това съобщение на определеното за съобщения място в ТП на НОИ-Варна.

Върнатите от лицензирания пощенски оператор "Български пощи" ЕАД пощенски пратки с отбелязване, че същите не са потърсени от получателя, не могат да се приравнят на невъзможност за откриване на лицето на адреса му, каквато хипотеза предполага да е налице разпоредбата чл. 110, ал. 4 от КСО. В случаите, когато пратката не е потърсена от лицето, административният орган следва да предприеме необходимите действия за надлежно връчване на административния акт и едва след като се увери, че лицето действително е напуснало адреса може да пристъпи към връчване по специалните способи на закона. В настоящата хипотеза, тези правила не са спазени.

За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано също, че връщането на обратни разписки от обслужващия ги оператор в този вид "непотърсени", без данни за оставено в пощенската кутия писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, е в нарушение на чл. 5, ал. 3 на Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

В настоящата хипотеза, липсват доказателства за наличие на предпоставките за връчването на разпореждането по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2 от КСО, поради което от административният орган неправилно е приложен материалния закон. Извършеното по този ред връчване се явява ненадлежно, а това обуславя извод, че срокът за обжалване по чл. 117, ал. 2 от КСО не е започнал да тече, респ. жалбата е депозирана в срок, процесният индивидуален административен акт не е влязъл в сила.

По изложените съображения, налага се извод за налага извод за неправилност на оспореното решение е неправилно, поради което и следва да бъде отменено, след което преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество по подадената жалба вх. № 1042-03-425#26 от 27.09.2023 г.

Воден от горното, на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-153/19.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/ 23.06.2023 г. на ръководителя на контрола на разходите в ДОО в ТП на НОИ-Варна.

ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – Варна за произнасяне по същество по жалба с вх. № 1042-03-425#26 от 27.09.2023 г. от Eлена Р.С., ЕГН: **********, с адрес *** против Разпореждане № РВ-3-03-01383467/ 23.06.2023 г. на ръководителя на контрола на разходите в ДОО в ТП на НОИ-Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: