№ 2593
гр. Варна, 10.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100101450 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „Мбилдинг“ ЕООД за
признаване за установено в отношенията на ищеца с АЛ. КР. Б., че
последната не е собственик на Апартамент №12 в гр.Варна, ул. „Марица“
№6, вх. Б, ет.3, с площ 79.52кв.м., по твърдения че апартаментът е собствен на
третото за делото лице Стойчо Демиров Стойков, който пък е длъжник
спрямо ищеца, който ищец има само парични вземания от Стойков, не и от Б.,
но ответницата „ползва и владее без правно основание недвижимия имот“.
При служебната проверка по чл.130 от ГПК съдът намери следното:
Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен вещен
иск е налице при твърдяно защитимо вещно материално право на ищеца,
което неоснователно се оспорва от ответника. С ТР №8/27.11.2013г. на
ОСТГК на ВКС тази принципна постановка бе допълнена в смисъл, че
правният интерес от вещен иск следва да се докаже от ищеца. Отрицателният
установителен иск ще е допустим ако ищецът разполага с възможността да
предяви положителен установителен иск за своето право в спора му с
ответника, но поради личния му избор предпочита по-ограничения способ за
защита. Правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на
собственическите права на ответника, със сила на пресъдено нещо, ще има
преюдициално значение за признаване и за упражняване на самостоятелни
субективни права на ищеца, в отношенията му с ответника, така и когато при
възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който
владее имота и разполага с акт, легитимиращ правата му, избира защита в по-
ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се
слага край на правния спор. Номинално се касае за случаите на ясен спор за
материално право между страните по делото, при който ищецът предпочита
по-ограничена защита на своите вещни права. Като изключение са мислими и
1
случаи на друг (не вещен) спор между страните, при който въпросът за
собствеността на ответника върху имота е преюдициален.
Нищо такова не се твърди в настоящия случай. Очевидено е, че изобщо
не се твърди спор за материално право между страните по делото досежно
спорния имот, което по правило изключва интереса на ищеца от
установителен иск за собственост на същия имот. Нещо повече – соченият
облигационен спор на ищеца изобщо не е с ответницата, а е с третото
неучастващо лице, с оглед на което и какъвто и да е резултат от настоящия
иск ще е непротивопоставим на въпросното трето лице (вероятен длъжник на
ищеца). Точно поради това и всички искове за установяване на вещни права
по повод висящо производство по принудително изпълнение (например
чл.440 ГПК и други) се разглеждат при специфични предвидени в закона
предпоставки, както и при задължителното участие на поне трите пряко
обвързани лица (взискател, длъжник и трето лице). При липса на какъвто и да
е ясен и конкретен спор между ищеца и ответницата искът за отричане
правата на последната върху исковия имот е недопустим. За пълнота следва
да се отбележи и че в настоящята искова молба не е налице каквото и да е
твърдение ответницата да сочи пред трети лица да е собственик върху имота,
нито пък тя има писмен акт за това. Впрочем ищецът сочи трето лице за
собственик, при което чрез така предявения в случая иск изглежда и да брани
чужди права, но без процесуална легитимация за това. На всички тези
основания предявеният в случая иск е напълно недопустим и без правен
интерес за ищеца, с оглед на което производството по него следва да бъде
прекратено.
За яснота – в случая не се налагат указания по редовността, защото не
се касае за пороци по чл.127 ГПК и чл.128 ГПК, а се касае за недопустимост
на иска, на база на ясни твърдения, включително цял раздел „правен интерес
на ищеца от настоящия иск“.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1450 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти състав, на осн. чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2