№ 18900
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110121303 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 21303/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.
Подадена е искова молба от Н. П. К. срещу „...“ ООД, в която се твърди, че страните
се намирали в трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 19/30.09.2021 г. за
длъжността „Инженер – автоматизация“. Поддържа, че със Заповед от 28.02.2022 г.,
трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.03.2022 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ. Навежда доводи, че по неизвестни причини в трудовия договор и заповедта за
прекратяване било посочено ЕИК, което отговаряло на друго юридически лица – „...“ ООД.
Излага съображения, че ответника му е работодател, като последният бил подал коректна
информация в НАП и НОИ за трудовия договор. Твърди, че извършеното уволнение било
незаконно, като издадената заповед била незаконосъобразна и немотивирана, тъй като не
били посочени нито едно от липсващите качества, съответно в какво се състои липсата на
качества за ефективно изпълнение на работата, а също така не били изложени и фактите и
обстоятелствата въз основа на които работодателят бил направил подобен извод, като прави
обосновка от правна страна за необходимото съдържание на уволнителната заповед.
Поддържа, че уволнителната заповед била подписана само от единият от управителите на
ответника, а от 14.01.2022 г. били вписани двама управители на дружеството, които го
представляващи заедно. Сочи, че предизвестието също било отправено само от единият от
управителите. Развива съображения, че притежава всички необходими качества за
изпълнение на заеманата длъжност, което аргументира подробно. Твърди, че след
уволнението бил останал без работа, а тъй като последното било незаконосъобразно се
1
дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като сочи, че последното брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, преди уволнението бил м.11.2021 г., като БТВ
било в размер на 4764,09 лева, като поддържа, че се дължала сумата от 28584,54 лева за
периода 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства, както по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответника да представи писмени доказателствени средства, както и допускане изслушването
на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска уволнението да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на длъжността,
която е заемал преди уволнението, а така също и присъждане на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че страните са се намирали в
трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на твърдения трудов договор и
за твърдяната длъжност. Поддържа, че трудовото правоотношение е било прекратено със
Заповед от 28.02.2022 г., считано от 01.03.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ –
поради липса на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата. Навежда
доводи, че за неспазения срок на предизвестието на ищеца било изплатено обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ. Излага съображения, че ищецът бил изпълнявал работа като проектант във
връзка с инвестиционни проекти в частта електрическа, за което съобразно правилата на
ЗУТ носел отговорност, но ищецът не бил изпълнявал съответстващите на нормативните
изисквания задължения и отговорности за заеманата длъжност. Сочи, какви са изискванията
и задълженията на ищеца, съобразно трудовата му характеристика, съответно какви
отговорности е носел, като прави извод, че ищецът не е изпълнявал вменените му
задължения и отговорности, поради което била налице трайна и пълна липса на качества за
изпълнение на възложената му работа. Излага подробни аргументи от фактическа страна във
връзка с поети от ответника проекти по които сочи, че ищецът не бил изпълнил
задълженията си. Поддържа, че фактите от които се правел извод за липсата на качества
можело и да не се съдържат в уволнителната заповед, но за да не се ограничало правото на
защита на работника или служителя, същите можело да се съдържат в друг известен на
работника или служителя документ, като прави извод, че в случая ищецът е бил наясно с
фактическата причина за прекратяване на трудовия договор. Обосновава, че ищецът не
притежава необходимите качества за извършване на работата, която му е била възложена.
Навежда доводи, че случая с оглед периода и фактите, можело да се направи извод, че се
касаело за трайно състояние от страна на ищеца. Твърди, че управителите на дружеството си
били разпределили задълженията, като управителят Кристиян Димов бил упълномощил
управителят Надежда Благоева да го представлява при сключването на трудови договори и
издаването на документи от работодателя по смисъла на КТ. Прави доказателствени искания
за приемане на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 183 ГПК да бъде
задължен ищеца да представи в оригинал писмени доказателствени средства – чиято
истинност заявява, че оспорва по реда на чл. 193 ГПК, както и да бъде допуснато
изслушването на заключението на СТЕ по формулирани в отговора на исковата молба
задачи, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели при режим на довеждане – двама за удостоверяване на това, че на
10.02.2021 г. ищецът бил отказал да ми се връчи становище от същата дата, а третият за
това, че ищецът не се бил съобразявал с работата от техническа страна, като свидетелят е
трябвало да поеме работата му, както и за това, че ищецът не поддържа доверие и уважение
с колегите си инженери, както и искане по реда на чл. 176 ГПК страните дадат обяснения.
Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
2
конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят – в случая е на ответника,
който се твърдим, че е работодател (арг. §1, т. 1 ДР КТ), е необходимо да се очертаят всички
материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради обективна липса на качества
на ищеца за ефективно изпълнение на работата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1)
компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2) ищецът да е бил в
невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или
личностни качества, като това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно
поведение, на обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3)
заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1) да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Ищецът следва да установи пълно и главно, че за процесният период е останал без
работа в следствие на незаконното уволнение, а работодателят следва да установи, че
уволнението е законно или че е заплатил дължимото обезщетение.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, предмет на делото.
Основателно е доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по формулирани задачи в исковата молба. Искането е процесуално
допустимо, а предвид предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест,
същото се явява и необходимо и относимо към предмета на правния спор.
По отношение на останалите доказателствени искания на страните, съдът намира, че
следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслуша
становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.09.2022 г. от 11,45 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им
указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 250,00 лева вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М...., която да бъде уведомена да работи по поставените
задачи.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н.а - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Н.а на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5