Номер 254329.10.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасII въззивен граждански състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20202100501996 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4,
Бизнес център България, представлявано от управителя Ива Шаламанова,
действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Весислав Генов против
Определение № 3453 от 27.05.2020г., постановено по частно гр. дело №
2385/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено
депозирано Заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на „Ай Тръст“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника М. П. К. за
заплащане на сума в общ размер от 1 373, 65 лева, представляваща сбор от
главница, договорна лихва, наказателна лихва, административни разходи и
обезщетение за забава, дължими на основание Договор за кредит от
12.10.2018г. и Договор за представяне на поръчителство от същата дата.
Определението е връчено на заявителя – „Ай Тръст“ ЕООД на
18.06.2020г., а жалбата е изпратена по куриер на 25.06.2020г., т.е. е подадена
в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. В жалбата се твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
съдът неправилно е счел, че договорът за кредит и договорът за предоставяне
на поръчителство са сключени в противоречие със Закона за потребителски
кредит, тъй като те не са подписани от длъжника. В жалбата се сочи, че
процесните договори са сключени във формата на електронни документи чрез
размяна на електронни волеизявления, при спазване на изискванията на
1
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочва се и
обстоятелството, че при постановяване на своето определение съдът не се е
мотивирал. Претендира се да бъде отменено атакуваното определение и
вместо него да бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която да бъде
разпоредено длъжника М. П. К. да бъде задължен да заплати посочените в
заявлението парични суми.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира, че депозираната частна жалба е частично основателна по следните
съображения:
Безспорно е, че заповедното производство по чл. 410 от ГПК
предоставя на страните - кредитор и длъжник облекчен (като процедура и
разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения
помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява съдебен
акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора
конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е
необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С разпоредбата на чл.
410, ал. 3 от ГПК се въвежда изискване когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи
договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването
е въведено от законодателя единствено с оглед задължението на съда по (л.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) служебно да извърши проверка за
наличието на обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител (т. е. проверка за
неравноправност по чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП). Проверката изключва
възможността в производството по чл. 410 от ГПК съдът да следи и за
редовността на приложените документи от външна страна, в това число за
подписи на страните, каквото задължение има само в производството по чл.
417 от ГПК. В конкретния казус съдът е извършил проверка за нищожност на
договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл.
2
411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК, в които хипотези може да откаже
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че липсата на подпис,
предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК като елемент от
съдържанието на договора не води до последица недействителност на
договора по чл. 22 от ЗПК, за разлика от липсата на подпис под всяка
страница от общите условия на основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Независимо от
това, съгласието на страните за сключването на договора следва да бъде
установено в исковия процес съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, при
наличие на оспорване от длъжника.
В този смисъл, настоящата инстанция намира, че Районен съд –
Бургас е направил извод за липса на твърдяната от заявителя договорна
отговорност въз основа на доводи, които не е следвало да бъдат изтъквани в
заповедното производство и въз основа на проверка, извършена от страна на
съда, която излиза извън обхвата на поставените от законодателя рамки за
проверка на редовността на депозираното заявление от външна страна.
При това положение, настоящата инстанция, за да се произнесе по
съществото на депозираното заявление следва да извърши служебно
проверката по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК относно това дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице вероятност за това.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз
основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от „Ай Тръст“ ЕООД против М. П. К. за следните суми:
- сума в размер от 800 лева, представляваща главница;
- сума в размер от 67, 15 лева, представляваща административни
разходи;
- сума в размер от 175, 55 лева, представляваща възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство;
- сума в размер от 189, 76 лева, представляваща договорна лихва
3
да периода от 13.10.2018г. до 20.10.2019г.;
- сума в размер от 141, 19 лева, представляваща наказателна лихва
за периода от 21.11.2018г. до 04.03.20209г., ведно със
- законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението пред съда – 26.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В заявлението се твърди, че вземанията произтичат от подписан
Договор за кредит с избран вид обезпечение – поръчителство, предоставено
по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 12.10.2018г.,
сключен между кредитополучателя и поръчителя, който впоследствие е
сключил на 12.10.2018г. със заемодателя Договор за поръчителство, по силата
на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по Договора за кредит, за което кредитополучателят
дължи възнаграждение на поръчителя. В заявлението се посочва, че
длъжникът М. П. К. се е съгласил да върне предоставената му заемна сума,
заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към
Договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя,
съгласно погасителния план към Договора за предоставяне на поръчителство,
което към датата на подаване на настоящото заявление не е изпълнено от
ответната страна и вземането на заемателя е станало изискуемо, тъй като на
20.10.2019г. е падежирала последната погасителна вноска съгласно
погасителния план. В заявлението се посочва, че заемодателят е изпратил
искане за плащане на задължението до поръчителя и в указания срок – на
09.03.2020г. „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнил своите задължения и е заплатил на
заемодателя всички дължими суми от страна на длъжника съгласно искането
за плащане.
По делото към заявлението е приложен Договор за потребителски
кредит № *** от 12.10.2018г., сключен между длъжника – М. П. К. и
„Кредисимо“ ЕАД, Договор за поръчителство от 12.10.2018г., сключен между
кредитора – „Кредисимо“ АД и заявителя – „Ай Тръст“ ЕООД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.10.2018г., сключен между длъжника и
заявителя. Анализът на договора за потребителски кредит показва, че в него
няма неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и ЗПК. Кредиторът
4
„Кредисимо“ АД е отпуснал потребителски кредит в размер на 800 лева и в
договора са посочени срокът за връщане на кредита, брой на погасителните
вноски, размер на погасителна вноска, лихвен процент по кредита - 41, 24%,
ГПР - 50% и общ размер на цялото задължение – 989, 76 лева. Приложен е и
погасителен план. Съдът намира, че е валиден и сключеният Договор за
поръчителство между заявителя и кредитора, по силата който заявителят е
приел за поръчителства по сключения договор за потребителски кредит
между „Кредисимо“ АД и длъжника. Следва да се отбележи, че Договорът за
поръчителство, както и Договорът за предоставяне на поръчителство имат
акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит.
Договорът за поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй
като е сключен между две търговски дружества. Дружеството - поръчител
„Ай Тръст“ ЕООД е с предмет на дейност: гаранционни сделки и
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране, а
съобразно разпоредбата на § 13 от ДР на ЗЗП потребител е физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Договорът за предоставяне на
поръчителство обаче има пряка връзка с Договора за потребителски кредит,
сключен е, за да се поеме задължение да се поръчителства по договора за
потребителски кредит между физическо лице (длъжника по договора за
потребителски кредит) и търговско дружество („Ай Тръст“ ЕООД), сключило
договора с длъжника като част от своята търговска дейност в частния сектор.
Поради това длъжникът има качество потребител по този договор.
Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на
възнаграждение по сключения договор в общ размер на 707, 40 лева
(дължима на дванадесет равни вноски от по 58, 95 лева) – съобразно
Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство (срещу
задължението на заявителя да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с
потребителя (длъжника) за изпълнение на всички задължения по договора е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП, тъй като представлява
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
5
задълженията на търговеца и потребителя. В конкретния случай,
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи,
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не. Това възнаграждение е равно на
задължението, което длъжникът следва да върне по договора за
потребителски кредит – главница в размер на 800 лева като предоставена в
заем сума и 189, 76 лева, представляваща договорна лихва. Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца (в случая поръчителя). С оглед на това, заявлението,
с което се иска издаване на Заповед за изпълнение за сумата от 175, 55 лева,
представляваща задължение по Договора за предоставяне на поръчителство
следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че обстоятелствата,
при които са сключени договорите за потребителски кредит и за
поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с
което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143,
ал. 1 от ЗЗД, са изложени от жалбоподателя с частната жалба и в заявлението,
въззивната инстанция намира, че не са налице пречките за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК, предвидени в чл. 411, ал. 2 от ГПК в полза на
заявителя срещу длъжника за главница в размер на 800 лева, 189, 76 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 13.10.2018г. до 20.10.2019г.,
сума в размер от 141, 19 лева, представляваща наказателна лихва за периода
от 21.11.2018г. до 04.03.2020г. и законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 26.05.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сума в размер от 67, 15 лева, представляваща разходи
за извънсъдебно събиране на вземането, поради което обжалваното
разпореждане в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
вместо него да се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените по-горе суми.
На основание чл. 412, т. 6 от ГПК следва да се присъдят и
направените разноски в заповедното производство от страна на заявителя,
съразмерно с уважената част на заявлението – сума в размер от 67, 57 лева
6
(27, 47 лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 50 лева).
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Ай Тръст“ ЕООД Определение № 3453 от
27.05.2020г., постановено по частно гражданско дело № 2385/2020г. по описа
на Районен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ай
Тръст“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
М. П. К. за следните суми - сума в размер на 800 лева - главница, сума в
размер на 189, 76 лева, представляваща договорна лихва за периода от
13.10.2018г. до 20.10.2019г., сума в размер от 141, 19 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 21.11.2018г. до 04.03.2020г. и законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
26.05.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и за сума в
размер от 67, 15 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, дължими по сключен Договор за потребителски кредит №
***/12.10.2018г., обезпечен с Договор за поръчителство от 12.10.2018г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по Заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище гр.
София, ЕИК: *********, адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
146, сграда А, Бизнес център „България“ против М. П. К. , ЕГН ********** от
гр.Б., ул.*** №*, за следните суми, дължими въз основа на сключен Договор
за потребителски кредит № ***/12.10.2018г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 12.10.2018г. и Договор за предоставяне на поръчителство от
12.10.2018г.:
- сума в размер на 800 (осемстотин) лева – главница;
- сума в размер на 189, 76 (сто осемдесет и девет лева и седемдесет
и шест стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от
7
13.10.2018г. до 20.10.2019г.;
- сума в размер от 141, 19 (сто четиридесет и един лева и
деветнадесет стотинки) лева, представляваща наказателна лихва за периода
от 21.11.2018г. до 04.03.2020г.;
- законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 26.05.2020г. до окончателното плащане на задължението,
както и
- сума в размер от 67, 15 (шестдесет и седем лева и петнадесет
стотинки) лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, както и за сума в размер на
- 67, 57 (шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) лева,
представляваща деловодни разноски по частно гражданско дело № 2385/2020
г. по описа на Бургаския районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3453 от 27.05.2020г.,
постановено по частно гражданско дело № 2385/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8