Решение по дело №36/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 85
Дата: 22 юни 2009 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20091200800036
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 4 юни 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 9

Номер

9

Година

12.01.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.18

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Десислава Пеева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Въззивно гражданско дело

номер

20095100500360

по описа за

2009

година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №135/05.10.2009г., постановено по гр. д. №285/2008г. Момчилградският районен съд е отхвърлил искането на А.Ш.К.. от гр. Момчилград и на Ш. С. К. от с. З., да им бъде възложен при условията на чл. 349 ал. 1 от ГПК недвижим имот, представляващ апартамент **, находящ се в гр. М., ул."Хр.М.", жилищен блок "Н.", вх.*, *, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 53.17 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 14, с полезна площ от 10,60 кв.м., 5.621% ид.части от общите части на сградата в размер на 6.34 кв.м. и право на строеж за I зона, при съседи на жилището: долу- мазета; горе- апартамент 16; юг- апартамент 13 и стълбище и на избеното помещение: изток - коридор; север - мазе № 16; юг- мазе №11. С решението съдът е изнесъл на публична продан същия недвижим имот и е осъдилА.Ш.К.. от гр. Момчилград и Ш. С. К. от с. Звездел да заплатят по сметка на Районен съд гр. Момчилград сумата в размер от по 612 лв., представляваща държавна такса върху стойността на всеки дял.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката А. Ш. К., която го обжалва в частта, с която е отхвърлена претенцията й за възлагане на недвижимия имот, представляващ СИО и същия е изнесен на публична продан. Счита решението за незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 349 ал. 1 от ГПК за възлагането на жилището на нея, за което представила необходимите доказателства. Сочи, че на нея били предоставени родителските права по отношение на непълнолетното дете Б.К., родено от брака с ответника и нямала друго жилище, докато ответникът-съделител не представил доказателства, от които да е видно, че същият не притежава друго жилище на свое име. Неправилно съдът приел, че не отговаря на кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно, че не упражнява родителските права над непълнолетното дете Б.К., като взел предвид решение № 31/27.03.2009 г., постановено по гр. д. № 250/08 г. по описа на КОС, с което било признато за установено по отношение на ответника Ш. К., че детето не произхожда и не е заченато от него. Обстоятелството, че той не бил биологичен баща на детето, не било регламентирано в разпоредбата на чл. 349 ал. 1 от ГПК и не следвало да се взема предвид при определяне на конкуренциите на възлагателните претенции между страните. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което неподеляемият имот, предмет на настоящото дело, бъде поставен в неин дял, а делът на другия съделител- бъде уравнен в пари.

Недоволен от решението е останал и жалбодателят Ш. С. К., който го обжалва като необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Поддържа в жалбата, че в мотивите си, съдът обсъдил избирателно само някои от събраните по делото доказателства като е приел, че е установено наличие само на единия правопораждащ факт и за двамата съделители- че съсобствения имот има жилищен характер. Твърди, че той не притежавал друго жилище и не било вярно, че съделителката А.Ш.Е. не притежавала друго жилище. Твърди, че от раздялата между двамата, той живеел в жилището и полагал всички грижи за стопанисване, подържане и ремонт на същото, както и плащал редовно данъците, а бившата му съпруга живеела постоянно в Германия. Освен това, от доказателствата по делото се установявало, че бил инвалид със 100% загубена работоспособност, без чужда помощ и получава социална пенсия. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение и постановено друго, с което се уважи искането му за поставяне в дял на неподеляемото жилище на него, а делът на другата съделителка бъде уравнен с пари. В съдебно заседание адв. Г. поддържа жалбата, като оспорва тази на А. Ш. К.. Прави искане за преценка на съда за наличие на конкуриращи обстоятелства. Моли жилището да се възложи на доверителя му.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Предявен е иск за делба с правно чл. 341 от ГПК- във втората фаза след допускане на делбата- възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл. 349 ал. 1 от ГПК. С влязло в сила решение № 62/16.04.2009 год., постановено по гр. д. № 285/2008 г. по описа на Момчилградсккия районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент **, находящ се в гр. М., ул."Хр.М.", жилищен блок"Н.", вх.*, *, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 53.17 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 14 с полезна площ от 10.60 кв.м., 5.621% ид. части от общите части на сградата в размер на 6.34 кв.м. и право на строеж за I зона, при съседи на жилището: долу- мазета; горе- апартамент 16; юг- апартамент 13 и стълбище и на избеното помещение: изток- коридор; север- мазе № 16; юг- мазе № 11 междуА.Ш.К.. от гр. Момчилград с ЕГН * и Ш. С. К. от с. З. с ЕГН * при равни дялове.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата и двете страни са направили искане за възлагане на жилището по реда на чл. 349 ал. 1 от ГПК.

От заключението на вещото лице Ст. СтÓйков, което не се оспорва от страните по делото и се приема от съда като правилно и обосновано, се установява, че процесния имот е неподеляем като пазарната му стойност възлиза на 30600 лв., а стойността на дела на всеки един от съделителите възлиза на 15300 лв.

От решение от 25.04.2008 год. на Районен съд Темпелхоф- Кройцберг- семеен съд, се установява, че родителски права за роденото на 24.02.1999 год. дете Б.К. са предоставени на майката А. К.. По делото е представено и решение № 31/27.03.2009 год. по гр.д. № 250/2008 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на А. Ш. К. /Е./ и Б.К., че Ш. С. К. не е биологичен баща на детето Б.К., родена 24.02.1999 год. в Германия от майка А. Ш. /Е./ К. като е постановено да се извърши промяна в акта за раждане на детето, като в графата „баща" се впише „баща- неизвестен".

Съгласно експертно решение № 0328/30.01.2007 год., Ш. С. К. е с оценка на трудоспособността- 100% загубена работоспособност, без чужда помощ. Същият получавал пенсия, която за периода от 01.2008 год. до месец 03.2009 год. включително, възлиза на 2445.39 лв., а така също получил целеви помощи за отопление и за безплатно пътуване с автобусен транспорт, както и месечни добавки за социална интеграция съгласно чл. 25 и чл. 30 от ППЗИХУ.

Съгласно разпоредбата на чл. 349. ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. А съгласно чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан като страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Окръжният съд, действайки като въззивна инстанция намира, че следва да се потвърди решението на първата инстанция по извършване на делбата, тъй като по делото, след преценка на всички обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот и относимите факти се установява, че по отношение на делбения имот, не са налице условията на Закона за уважаване на възлагателни претенции по чл. 349 ал. 1 ГПК. Съгласно сочената разпоредба, правото на изкупуване би принадлежало единствено на съпруга, на когото са предоставени родителските права на родените от брака деца и който не притежава друго жилище, какъвто не е настоящия случай. Условията на Закона са изброени изчерпателно, а за уважаване на надлежно заявената възлагателна претенция същият изисква наличието на тези условия кумулативно. Законът не допуска каквато и да е преценка, извън посочените от него условия като основание за предпочитание на единия съпруг или възлагане при липса на някоя от предпоставките, поради което и следва, че ако към момента на извършване на делбата никой от бившите съпрузи не отговаря на тези изисквания, то и никой не може да получи възлагане, като неподеляемият имот следва да се изнесе на публична продан.

Както вече се посочи, предпоставките, при които Законът дава възможност да бъде извършено възлагане в полза на някой от съделителите, са свързани, както с обекта на съсобствеността, така и със съделителите. Така, делбеният недвижим имот следва да има характеристика на жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. От друга страна, съделителите следва да са заявили възлагателна претенция, като законът поставя условие да не притежават друг жилищен имот, както и да е преживял съпруг или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака. Тези предпоставки следва да се налице кумулативно.

В случая няма спор, че процесния имот, за който е допусната делбата между бившите съпрузи, представлява жилище и е неподеляем, като в дадения от закона срок и двете страни, участващи в делбата, са направили искане за възлагане. Що се касае до съделителите, установено е по делото, че съделителката А.Ш.Е. не притежава друго жилище, съгласно представената от същата декларация. Видно от приложената по делото декларация на Ш. К., същият е декларирал недвижим имот- жилище, находящо се в гр. М., ул."М.". Според представеното решение на немски съд, упражняването на родителските права спрямо детето Б.К. са предоставени на А. Е.. С решение на Окръжен съд- Кърджали с № 31/27.03.2009 г., постановено по гр. д. № 250/2008 г. е признато, че бившия съпруг на А. Е. и съделител в настоящото производство Ш. С. К., не е биологичен баща на детето Б.К., респ. същото не е родено от брачните отношения на страните. С оглед на изложеното, следва извода, че по отношение на нито един от съделителите не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 349 ал. 1 от ГПК. Това налага извода, че възлагателните претенции за процесния неподеляем имот и на двамата съделители следва да се отхвърлят, като неоснователни като на основание чл. 348 от ГПК, съдът следва да постанови имота да се изнесе на публична продан, в която страните в делбата ще могат да участват при наддаването.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Несъстоятелен е довода на жалбодателката А. К. във въззивната жалба, че съдът неправилно приел, че същата не отговаря на предпоставките в Закона. Както вече се посочи, последният изисква изрично наред с останалите предпоставки, на бившия съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака. В случая на съделителката А. К. е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Б., което макар и родено по време на брака между страните по делото, не произхожда от бившия съпруг на майката, какъвто е смисъла на Закона. Бившата съпруга не може да черпи права от своето виновно спрямо бившия си съпруг поведение. Що се касае до другия съделител, то няма спор, че и той не отговаря на изискванията в разпоредбата на чл. 349 ал. 1 от ГПК. Предпоставките на закона са изброени изчерпателно, а за уважаване на надлежно заявената възлагателна претенция законът изисква кумулативното им наличие. Законът не допуска каквато и да е друга преценка, извън законовите условия като основание за предпочитание на единия съпруг или възлагане при липса на някоя от предпоставките.

Впрочем, поради изложеното, следва атакуваното решение да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. І от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №135/05.10.2009г., постановено по гр. д. №285/2008г. по описа на Момчилградският районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/

Решение

2

ub0_Description WebBody

9BBD42F97E877921C22576A9003DD235