Определение по дело №282/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20251110100282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23415
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110100282 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 1134/03.01.2025г. на СРС, подадена
от „Боев Груп 77“ ЕООД срещу В. Г. К..
Депозираната от В. Г. К. срещу „Боев Груп 77“ ЕООД Насрещна искова молба, вх. №
72952/28.02.2025г. на СРС, е върната с Разпореждане № 58115/07.04.2025г., влязло в сила.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 01 юли 2025г.
Час: 10:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът „Боев Груп 77“ ЕООД чрез адв. П. А. – АК-Враца, е предявил срещу В. Г. К.
иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от
5000,00 евро, представляваща предоставена на ответника на 01.02.2019г. и подлежаща на
връщане гаранция за изпълнение на строителство, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /03.01.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него, трети за делото лица и ответника бил подписан
предварителен договор от 25.02.2015г., с който ответникът и третите за делото лица, всички
съсобственици на недвижим поземлен имот – УПИ ІV-1463, кв. 45 по плана на град София,
м. „Манастирски ливади – запад“, се задължили да учредят на ищеца право на строеж на две
жилищни сгради съгласно одобрен архитектурен проект. Съгласно този договор ответникът
щял да запази за себе си правото на строеж на конкретно посочени имоти. С анекси към
договора били определени сроковете за строеж и снабдяване с разрешение за ползване. На
16.12.2016г. бил сключен и окончателният договор под формата на Нотариален акт за
учредяване на право на строеж № 199/16.12.2016г., т. 1, рег. № 2607, дело № 163/2016г. на
Нотариус № 646 – Юлиян Комсалов /Пом.-Нотариус Емил Димитров/. Съгласно същия за К.
оставали в изключителна собственост апартаменти № 1 и № 5 в сграда „Б“, мазета № 14 и №
15, както и гаражи № 4, № 6 и № 7. В процеса на строителство на 01.02.2019г., била
проведена среща, на която присъствал управителят на ищеца, ответника, както и трети за
делото лица. На тази среща управителят на „Боев Груп 77“ ЕООД Иван Боев предоставил на
К. сумата от 5000,00 евро като гаранция за изпълнение но строителство досежно обектите на
ответника. Страните се уговорили, че, ако при завършване на строежа по обектите му има
възражения и забележки, К. има правото да извърши конкретни дейности по отстраняването
им с предоставената сума. В случай, че нямал възражения и забележки, той трябвало да я
1
върне. Била подписана и разписка. Строителството било изпълнено, като на 03.01.2020г. бил
издаден Акт 15, подписан без забележки от К., а на 10.09.2020г. било издадено и
удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. При това положение, доколкото
липсвали забележки във връзка с изпълнението на строителството, ответникът следвало да
върне предоставената му като гаранция сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Г. К. е подал Писмен отговор, вх. №
72950/28.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
фактическата обстановка да съответства на описаното в исковата молба. Признава, че на
25.02.2015г. той, заедно с други лица, са сключили с ищеца предварителен договор за
учредяване на право на строеж върху съсобствен имот, като в анекси били уговорени
сроковете за изпълнение /акт 16 до 30.03.2017г./, както и степента на завършеност, в която
ще се предадат обектите. В последствие действително бил сключен и окончателен договор,
по силата на който К. следвало да получи апартамент № 1 и апартамент № 5 в сграда „Б“,
гаражи № 4, № 6 и № 7, както и съответните идеални части от общите части на сградата.
Сроковете за изпълнение на строителните работи обаче не били спазени: в края на 2018г.,
след почти двегодишно закъснение, строителят практически спрял да работи. Тогава
ответникът предприел действия за ангажиране на отговорността му и за разваляне на
договора за суперфиция по съдебен ред. Именно в тази връзка на 01.02.2019г. строителят му
предложил въпросните 5000,00 евро, които да послужат като гаранция за сериозността му да
изпълни строителството на сградата докрай и да я въведе в експлоатация. Срещу това К.
трябвало да се откаже от развалянето на договора и да подпише без забележки Акт 15.
Връщане на сумата никога не било уговаряно: тя била предоставена именно срещу отказа от
правото на К. да иска разваляне на договора.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи сключването на описаните в исковата молба договори, предаването на
сумата от 5000,00 евро на ответника, основанието, на което е предадена и наличието на
уговорка за връщането ú, както и настъпването на предпоставките, обуславящи това
връщане. В тежест на ответника е да установи, че е платил/върнал съответната сума,
съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън горното всяка
от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в срок най-късно до първото по делото заседание да завери
съобразно изискванията на чл. 183 ГПК представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства. При неизпълнение същите няма да бъдат приети като доказателства
по делото.
ДОПУСКА по инициатива на ищеца и ответника разпит на по един свидетел
при режим на довеждане за установяване на договореностите между страните във връзка с
предоставянето на процесната сума от 5000,00 евро. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК, искането на ответника за допускане до разпит на втори
свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
2
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Eлектронна поща: ********@***.*******. Заедно с настоящото определение на
страните да се връчи и заявление за започване на процедура по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3