за да се произнесе , съдът взе предвид следното: Производството е по чл. 208,ал. 1 от ГПК. С решение № 124/ 30.06.2007 г. по гр. д. № 1291/2006 г. Районен съд – Кърджали е осъдил Държавна психиатрична болница – Кърджали да заплати на Зюлкер Якуб Бекир от с. Енчец, К-а обл. сумата от 193.02 лв. – обезщетение по чл. 220,ал.1 от КТ , за неспазен срок на предизвестие , сумата от 584.10 лв. – обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск и разноски по делото в размер на 100 лв., а в останалата част за разликата до 200 лв. по отношение на чл. 220,ал.1 от КТ , по чл.224 от КТ за разликата до 915.26 лв. и по чл. 222,ал.1 от КТ за заплащане обезщетение в размер на 200 лв. за оставане без работа след уволнението исковете са отхварлени . Против решението на районния съд е постъпила жалба от Държавна психиатрична болница – Кърджали, в която се твърди, че решението на районния съд в осъдителната му част е неправилно , необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оплакванията му се свеждат до обстоятелството , че съдът не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност по отношение на иска по чл. 224,ал.1 от КТ. Счита , че след 01.11.2000 г. ищецът не е подписвал трудови договори с ответника и че действително е бил на работа преди датата 10.05.1999 г. т.е. повече от една година преди м. октомври , който предхожда прекратяването на трудовия договор със заповед № 632/01.11.2000 г. Базата, на която се изчислява обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ е не просто брутно възнаграждение за предходния месец , а се изисква през него фактически да са отработени най-малко 10 работни дни . В случая месецът преди прекратяване на трудовото правоотношение 01.11.2000 г. е месец октомври 2000 г. , за който става ясно от експертизата , че ищецът няма отработени дни. С оглед на това не се дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Освен това при присъждането на разноски по делото съдът не бил се съобразил с разпоредбата на чл.64,ал.1 и ал. 2 от ГПК , по компенсация , съобразно уважената част от иска . Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго по същество на делото, като отхвърли изцяло предявеният иск с присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Въззиваемия, чрез защита си , оспорва жалбата. Счита решението на районния за законосъобразно. След влизането на решението в сила, с което е възстановен на работа , трудовия му стаж не се счита за прекъснат , при което има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Не е имал отработени дни, тъй като след като е допуснат на работа още същия ден трудовия му договор е бил прекратен. Намира решението на районния съд за законосъобразно и моли съдът да го остави в сила. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. От доказателствата по делото се установява, че ищецът Зюлкер Якуб Бекир от с. Енчец,К-а обл. е бил възстановен на работа на длъжността “Директор на ТЛС” при Държавна психиатрична болница- Кърджали на основание решение № 131/ 12.02.2004 г. , постановено по гр. д. № 1180/ 2002 г. на ВКС на РБ , ІІІ г.о. Решението е влезнало в законна сила на 13.02.2004 г. В 14-дневния срок по чл. 345,ал.1 от КТ ищецът е подал молба с вх. № 452/ 02.03.2004 г. до ръководителя на ДПБ-Кърджали за възстановяване на работа. На молбата не е отбелязана резолюция, но по делото не се спори, че от тази дата ищецът е на работа в ДПБ-Кърджали. Със заповед № 167/ 10.03.2004 г., на основание чл. 328,ал.1 от КТ- поради съкращение в щата , работодателя е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Заповедта е връчена на ищеца на 10.03.2004 г. По повод прекратяването на трудовия договор с ищеца пред районния съд се е развило производство по чл. 220, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие за сумата от 200 лв., за присъждане на обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ за времето през което ищецът е останал без работа , но за не повече от 1 месец в размер на 200 лв. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 от КТ за сумата от 915.26 лв. за периода от 01.11.2000 г. до 10.03.2004 г. В подкрепа на иска са представени писмени доказателства, изслушана е и експертиза и въз основа на тях районния съд е приел, че времето от прекратяването на ‗рудовия договор 01.11.2000 г. до възстановяването на ищеца на работа на 10.03.2004 г. се зачита за трудов стаж , съобразно разпоредбата на чл.354, ал.1 от КТ. Или този период от време , през който фактически не е съществувало трудово правоотношение между страните , се признава за трудов стаж. Доказателства , че през този период от време ищеца е работил при друг работодател и че е ползвал платен годишен отпуск при друг работодател , не се представят, а и по този въпрос страните не спорят. Спорен е въпроса пред двете инстанции правилно ли е определено обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ, за неползван платен годишен отпуск за периода от 01.11.2000 г. до 10.03.2004 г. и погасено ли е по давност това вземане. Изводите на районния съд в тази насока са законосъобразни. Правилно е прието , че обезщетението за неползван платен годишен отпуск за посочения период е в размер на 584.10 лв. , като ищеца не може да се ползва от допълнителния платен отпуск за работа при вредни условия. Относно размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск експертизата установява, че последното трудово възнаграждение на ищеца е за м. април 1999 г. и е в размер на 194. 70 лв. и ищецът е отработил 22 работни дни от м. април 1999 г. Този момент е от съществено значение за изхода на делото, тъй като от личното трудово досие на ищеца се установява, че с решение № 34/ 22.03.2000 г. , постановено по гр. д. № 786/1999 г. КРС, влезнало в сила на 10.04.2000 г. , съдът е отменил заповед № 370/05.05.1999 г. на Директора на Държавна психиатрична болница-Кърджали и ищецът е бил възстановен на работата, която е заемал преди уволнението – “Директор на ТЛС” при ДПБ- Кърджали. След това са последвали трудов договор № 632/01.11.2000 г. ,който ищеца е отказал да подпише , заповед за възстановяване на ищеца работа № 631/01.11.2000 г. на Директора на ДПБ-Кърджали , както и заповед № 632/01.11.2000 г./всички актове на работодателя са с една и съща дата/ , като последната заповед е предмет на разглеждане по гр. д. № 1180/ 2002 г. , по което с решение № 131/ 12.02.2004 г. на ВКС на РБ е отменена със следващите се последици по чл.344,ал.1, т.1-3 от КТ . Или от изложеното се установява, че ищеца от 05.05.1999 г. не е работил, не е имал възможността да работи и да ползва платен годишен отпуск , поради прекратяване на трудовия договор , при което правилно експертизата е приела за последно трудово възнаграждение това от м. април с.г., с оглед разпоредбата на чл.177 , ал.2 от КТ. По отношение начина на изчисляване на обезщетение за неползван платен годишен отпуск чл.224,ал.2 от КТ препраща към реда за изчисляване , предвиден в чл.177 от КТ. Съгласно тази разпоредба обезщетението се изчислява към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В случая този момент е 05.05.1999 г. и следва да се ползва последния календарен месец , през който ищецът е имал отработени 22 работни дни, а това е м. април 1999 г., а определения размер на обезщетението за неползван платенв годишен отпуск е пропорционален на времето , което на ищеца се признава за трудов стаж. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, съдът намира същото за неоснователно , тъй като решението на ВКС, за възстановяване на ищеца на работа, е влезнало в сила на 13.02.2004 г. и до 22.12.2006 г. , датата на подаване на настоящата искова молба , не е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 358,ал.1 т. 3 от КТ. Присъдените разноски по делото са съобразно уважената част от иска , при което съдът не следва да следва да прави корекция на решението в тази му част. При тези данни съдът следва да остави в сила решението на районния съд . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/ 30.06.2007 г. , постановено по гр.д. № 1291/ 2006 г. на Кърджалийски районен съд . Решението не подлежи на касационен контрол.
Председател: Членове: 1.
2.
|