№ 6808
гр. С., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хИ.ди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110146614 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. З. А. срещу „.“ ЕООД, с
която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 226, ал. 2 КТ и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за присъждане в полза на ищцата на сума в размер на 38 810 лева,
представляващо обезщетение за задържане на трудова книжка в периода от 04.08.2023г. до
20.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.08.2024г. до окончателното плащане, и на сума в размер на 396.74 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 11.07.2024г до 06.08.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2021г Б. А. е сключила трудов договор с
ответното дружество, по силата на който е била назначена на длъжност „.“ с уговорено
брутно трудово възнаграждение в размер на 4090 лева. Поддържа се, че трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено на 04.08.2023г. поради съкращаване на щата, във
връзка с което ищцата е предоставила на работодателя трудовата си книжка за оформяне на
07.08.2023г. в отдел „.“. Подчертава се, че ищцата е била уведомена, че трудовата и книжка
не може да бъде оформена в рамките на деня и че ще се свържат с нея, за да я уведомят кога
ще може да си я получи. При искане от страна на ищцата се сочи, че и е изготвена справка за
движение на трудовата книжка от 07.08.2023г. Твърди се, че тъй като не е била извикана да
си получи трудовата книжка, ищцата е посетила офиса на дружеството на 05.09.2023г., за да
получи трудовата си книжка, но е била уведомена, че не може да и бъде предоставена в
момента. Излагат се твърдения, че ищцата е депозирала искова молба за оспорване на
уволнението си срещу работодателя, като е било образувано гр.д.№ .г по описа на СРС, 60ти
състав. Именно в проведено на 11.03.2024г. открито съдебно заседание по посоченото
гражданско дело представител на ответника е завил, че ще и предаден трудовата книжка на
следващото съдебно заседание и на 20.05.2024г. в проведено открито съдебно заседание
1
трудовата книжка на ищцата и е била върната. С оглед изложеното се сочи, че Кодексът на
труда предвижда трудовата книжка да бъде върната незабавно на служителя, т.е в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, като при неспазване на този срок се дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. Сочи се, че ответникът е бил
поканен да заплати обезщетение за задържане на трудовата книжка, но такова не е
заплатено. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се твърдения, че не е налице
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата. Признава се, че дружеството е
получило трудовата книжка на ищцата на 07.08.2023г. за оформяне, но се сочи, че в периода
от 07.08.2023г до 05.09.2023г е била търсена от работодателя за връщане на трудовата
книжка. Подчертава се, че още на 08.08.2023г. представител на ответника се е свързал с
ищцата, за да я покани да получи оформената трудова книжка, но ищцата не се е явила,
поради което на 10.08.2023г отново е била отправена покана до нея чрез изпращане на
имейл. Твърди се, че на 14.08.2023г. отново е изпратена покана до ищцата с куриерска
услуга, но доставката е била отказана. Подчертава се, че на 05.09.2023г. ищцата се явява в
дружеството, за да предостави декларация с цел изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1
КТ, но не е искала да бъде извикан служител от отдел „.“ за връщане на трудовата книжка.
Сочи се, че покани до ищцата за връщане на трудовата и книжка са отправяни и на
08.09.2023г, на 21.12.2023г и на 11.03.2024г., в това число в рамките на производството
образувано по предявения иск за отмяна на уволнението и, но едва на 20.05.2024г. в
проведено открито съдебно заседание и е върната трудовата книжка. Излагат се аргументи,
че това поведение на ищцата е умишлено и с него се прекъсна причинно-следствената
връзка между твърдяното незаконно задържане и претендираните вреди. От името на
ответника се възразява и срещу размера на претенцията, като се твърди, че ищцата е
започнала работа още на 08.09.2023г. при друг работодател. Релевирано е и възражение за
прихващане на дължимото на ищцата обезщетение с вече заплатено обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазено предизвестие и обезщетение за оставена без работа по чл.222, ал.1 КТ с
общ размер от 16 360 лева. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на
дружеството се присъдят сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не съществува спор, че са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, което е било прекратено. Това обстоятелство се установява и от
представените по делото доказателства, в това число трудов договор № 11/18.06.2021г.,
съгласно който ищцата А. е била назначена на длъжност „.“ в отдел „.“ в дружеството
ответник, както и от приетата по делото заповед за прекратяване на трудов договор поради
съкращаване на щата от 03.08.2023г.
Не се спори и относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата –
2
4090 лева, като същият се установява от представения трудов договор, в чиято клауза на чл.
6, ал. 2 изрично е посочено, че брутното трудово възнаграждение е в размер на основно
трудово възнаграждение - 3902.67 лева и допълнително трудово възнаграждение – 187.33
лева. Именно на база - сумата от 4090 лева, са били извършвани и начисленията на
трудовото възнаграждение на ищцата и заплатените обезщетения по чл.222 КТ, видно от
приложените фиш за работна заплата и счетоводен документ за начисляване на обезщетение
по чл. 222 КТ.
По делото е представена справка за движението на трудова книжка, в която е
отбелязано, че трудовата книжка на ищцата е предадена на отдел „.“ за извършване на
вписвания на 07.08.2023г срещу подпис както от страна на ищцата лично, така и от
представител на ответника. Това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по
делото, неоспорен от страните.
По отношение на датата на връщане на трудовата книжка от ответника на ищцата
също не налице спор, че фактическото предаване е осъществено в проведено открито
съдебно заседание на 20.05.2024г в рамките на образувано между страните друго дело. За
доказване на това обстоятелство от ищцата са представени два броя протоколи от открити
съдебни заседания по гр.д.№.г по описа на СРС. В протокол от 11.03.2024г. са вписани
изявления на ищцата, че трудовата и книжка продължава да се задържа от ответника и
изявлението на процесуалния представител на ответника, че ищцата с молба от 26.01.2024г.
е оспорила представени към отговора на исковата молба документи. В протокол от
следващото съдебно заседание – 20.05.2024г. е удостоверено и предаването на процесната
трудова книжка от представител на ответника лично на ищцата.
Като доказателство по делото е представен и имейл от 10.08.2023г, адресиран до
ищцата А., и изпратен от служител на ответника – К. Х.а на имейл адреси –
****************@*****.*** и ********************@*****.***, в който имейл е отправена
покана до А. да получи оформената си трудова книжка, като е посочено, че може и да изрази
писмено съгласие трудовата книжка да бъде изпратена на посочен от нея адрес. Отбелязано
е, че се правят опити да се свържат с нея по телефон, но същите са неуспешни.
Видно от приложените към отговора на исковата молба доказателства е, че от
ответното дружество е изпратена до ищцата и покана чрез куриер. Съгласно покана изх.№
13/14.08.2023г, адресирана до Б. З. А. с адрес гр. ., същата е поканена да се яви лично на
адрес в гр. ., за да получи оформена трудовата си книжка. Видно от представеното
извлечение от информация за изпратената пратка и от товарителницата за нея е, че пратката
е предадена на куриера на 16.08.2023г, но е върната като непотърсена на 28.08.2023г.
Представена е и декларация с вх.№ 99/07.09.2023г., подписана от ищцата, в която е
посочено, че същата в периода от 04.08.2023г. до 04.09.2023г. не е била на трудово или
приравнено на трудово правоотношение, като моли на основание чл. 222, ал. 1 КТ да и бъде
изплатено парично обезщетение за този период.
Приет като доказателство по делото е изпратен от представител на ответника имейл
отново адресиран до ищцата, в който е отбелязано, че същата не отговаря на обажданията на
3
представители на дружеството и повторно е отправена покана А. да се яви в офиса на
ответника, за да получи трудовата си книжка.
Представен е и отговор на искова молба с вх. № 369254/21.12.2023г., депозиран от
името на „.“ ЕООД във връзка с предявени от А. искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. КТ, във
връзка с които е образувано гр.д.№.г по описа на СРС. В така депозирания отговора на
искова молба отново е отправена изрична покана до ищцата да се яви в офиса на
дружеството и да получи трудовата си книжка, като е посочен и адреса на офиса на
ответника.
От ответника по делото са ангажирани доказателства и в насока, че в рамките на
искова период Б. А. е започнала работа при друг работодател – „.“ ООД видно от трудов
договор № 01/06.09.2023г. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Това
обстоятелство се потвърждава и от представена справка от . досежно осигуряването на Б. А.,
в която справка е отбелязано, че на ищцата е начислен месечен облагаем доход за 14 дни за
м.09.2023г. – 574.74 лева, пълни отработени месеци от м. 10.2023г до м.12.2023г – по 780
лева и 7 дни за м. 01.2024г – 297.63 лева. Тези документи не са оспорени от ищцата, като
същата признава още в исковата молба, че е започнала работа при друг работодател.
Приложена по делото е и справка от ., от която се установява, че на ищцата е било
отпуснато обезщетение за безработица за срок от 11.01.2024г до 10.09.2024г, включително,
което е изплатено в пълен размер за целия период. В табличен вид са посочени и
заплатените на А. суми, а именно за периода от 11.01.2024г до 31.01.2024г – сумата от
1230.15 лева, за периода от 01.02.2024г до 29.02.2024г – 1722.21 лева, за периода от
01.03.2024г до 31.03.2024г – 1640.20 лева, за периода от 01.04.2024г до 30.04.2024г – 1804.22
лева и за периода от 01.02.2024г до 31.05.2024г – 1558.19 лева.
Като доказателства по делото са представени и потвърждения за плащане, ведно с
документи за начисляване на суми, от които е видно, че на 28.08.2023г на Б. А. е заплатена
сума от 12 744.67 лева с посочено основание за плащане „заплата за месец август 2023г“.
Видно от фиша за начисляване на тази сума е и, че в нея освен заплата на ищцата за месец
август 2023г са включения обезщетения по чл. 220,ал.1 КТ и обезщетение по чл. 224 КТ за 7
дни от 2023г. Съгласно потвърждение за плащане от 28.09.2023г. на А. е била заплатена и
сумата от 3396.94 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Получаването на
тези плащания не е оспорено от ищцата.
Пред Софийски районен съд са разпитани и по един свидетел на всяка от страните.
Свидетелят . посочва пред съда, че е баща на ищцата и е законен представител на
дружеството „.“, поради което е настоял ищцата да бъде назначена в дружеството на трудов
договор, въпреки че не е разполагала с трудова книжка. Длъжността, на която е била
назначена, подчертава свидетелят, не отговаряла на нейната квалификация, но
назначаването било необходимо, за да може да и се заплащат осигуровки. А. си спомня, че
ищцата го е помолила да отиде и да входира декларация в ответното дружество, тъй като в
конкретния момент е била извън С.. Свидетелят заявява, че само е занесъл декларацията,
4
като му е бил предоставен входящ номер, без никой да му е споменавал каквото и да било за
трудова книжка, а и подчертава, че не е имал инструкции от дъщеря си да търси трудовата и
книжка.
По делото е изслушана и свидетелката К. Р., която е служител на ответното дружество
на длъжност „Р. – .“. Същата си спомня, че се е видяла с ищцата на 03.08.2023г., когато е
била освободена от длъжност и тъй като трудовата и книжка не се е съхранявала в
дружеството, А. е била помолена да предостави трудовата си книжка за оформяне. Р.
свидетелства, че не е присъствала на предаването на трудовата книжка от ищцата на
представител на дружеството, защото е била в болничен, но знае, че на 07.08.2023г
книжката е била предадена след оформяне на надлежните документи, а на ищцата е било
казано, че когато трудовата книжка е готова, ще и се обадят, за да дойде и да си я получи.
Свидетелката твърди, че още на следващия ден трудовата книжка е била оформена и
колежката и се е обадила на ищцата, за да дойде и да си я получи, като е получен отговор от
А., че ще се обади, но това така и не се случило. Предвид това Р. сочи, че са се обадили
повторно на ищцата, но тя е престанала да отговаря на обажданията им, което наложило от
името на дружеството да бъде изпратен имейл до ищцата с покана да дойде и да си получи
книжката. Отговор от ищцата отново не бил получен. Р. подчертава, че това наложило да и
бъде изпратена писмена покана по куриер на известния адрес на А., но поканата била
върната от куриера като непотърсена. Свидетелката посочва, че в началото на септември А.
е посетила офиса на ответното дружество, като за това посещение е разбрала от колежка – Г.,
пред която ищцата заявила, че идва, за да си вземе декларацията за това, че един месец е
била без работа, но тъй като П. не знаела за какво става въпрос е насочила Б. А. да се чуе с
Р. по телефона. В този ден бил проведен телефонен разговор между свидетелката и ищцата,
в който Р. разяснила на ищцата, че следва да подаде декларация тя и че ако се нуждае от
съдействие, ще и бъде предоставен темплейт. След това двете се разбрали ищцата да донесе
декларация, за което да и бъде заплатено обезщетение. Р. отбелязва, че след разговора си с
ищцата веднага е уведомила своя колежка да са подготвени, че А. отново ще посети офиса и
да попълнят обстоятелството касаещо обезщетение за оставане без работа, така че при
идването на ищцата, да и бъде върната и трудовата книжка с вписано и това ново
обстоятелство. Свидетелката заявява, че в същия ден ищцата се е върнала в офиса, но не се
е обадила на никого, а е оставила декларацията си на охраната, поради което не са имали
възможност да и върнат и книжката. Р. свидетелства, че това наложило повторно да бъде
изпратен имейл до ищцата, че я кани да си получи трудовата книжка, но отговор отново не
последвал. Свидетелката подчертава, че всички имейли са изпратени на имейл адреси, които
самата ищцата е декларирала като имейл за кореспонденция, като информацията за адресите
за контакт със служителите се актуализира единствено, ако те уведомят работодателя за
промяната.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал. ал. 2 вр. с, ал. 3 КТ. За да бъде уважен така предявения
5
иск следва при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение;
2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие на
причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане
на трудовата книжка и причинените вреди. Именно по този начин е разпределена и
доказателствената тежест в съобщения на страните доклад по делото, в който изрично е
подчертава, че размерът на вредите е нормативно определен. В този смисъл са и
задължителните за съда разяснения дадени в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение
№1 от 02.12.2019 г. по тълк.дело № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, както и постановената след него
практика на съда – решение № 50052/26.04.2023г. по гр.д.№ .г на ВКС, III г.о, решение №
133/25.06.2020г по гр.д. № .г. на ВКС, IV г.о.
Наличието на първата от така посочените предпоставки е безспорна между страните,
като се установява и от представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на 03.08.2023г. Същевременно не се спори и, че трудовата
книжка в действителност е била предадена от ищцата на ответника за оформяне на
07.08.2023г, а фактическото и връщане е осъществено на 20.05.2024г. Предвид това спорът
между страните е концентриран върху наличието на останалите три предпоставки, а именно
дали е налице задържане на трудовата книжка на ищцата и съответно причинени ли са и
вреди в твърдения от нея размер, с оглед релевираното възражение на ответника досежно
размера.
За да се извърши преценка относно наличието на тези предпоставки следва да се
съобразят .равените в Тълкувателно решение №1 от 02.12.2019 г. по тълк.дело № 1/2019 г.
ОСГК на ВКС разяснения, съгласно които задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на
работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал.
1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира
при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от
деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като
съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.
226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на
работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я
върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226,
ал. 2 и, ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение,
когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне
на трудовото книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
6
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на
процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че след като
работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си чрез процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата, задържането на трудовата книжка поради неявяване на работника или
служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата,
когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва
необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. За
избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение относно
обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за връщане на трудовата
книжка, след вписване на необходимите данни, законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от
Наредбата изискването - датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на
работника или служителя да се отбележи в дневника за издаване на трудовите книжки по
приложение № 1. По този начин работодателят удостоверява изпълнението на задължението
си за незабавно предаване на трудовата книжка на работника или служителя след
прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички случаи е налице незаконно
задържане на трудовата книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ,
когато след .равеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на
работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчакал получаването й, но
книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза
попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като
работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно
предаване на трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В
този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от
работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният
работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да
бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на
работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се
освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът
или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е
налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените
вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по
чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
Прието е също така, че изпълнението на задължението на работодателя незабавно да
върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 05.04.2006 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2005
г., ОСГТК, „задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между
7
страните“. Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане
на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на
конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен.
С оглед всичко посочено настоящият състав след извършване на съвкупна преценка
на представените по делото доказателства приема следното:
В конкретната хипотеза от страна на ищцата са ангажирани доказателства, че е
предала трудовата си книжка на ответника за оформяне и че същата не и е била върната
незабавно, каквото е законовото изискване, като липсват доказателства, а и твърдения да е
налице законово основание за това трудовата книжка да не бъде върната още в същия ден.
Именно във връзка както беше посочено по-горе в тълкувателното решение е посочено, че
работодателят изпада в забава относно задължението си за връщане на трудовата книжка от
деня на предоставяне на трудовата книжка за оформяне или от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, в случая че трудовата книжка се е намирала при работодателя.
В настоящия случая от ищцата още в исковата молба се признава, че трудовата и книжка не
е била съхранявана при работодателя, поради което я е предала на 07.08.2023г., във връзка с
което е представена и справка за движението на трудовата книжка. Ето защо Софийски
районен съд приема, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на трудовата книжка на
07.08.2023г. Следователно за ищцата не е налице основание да претендира заплащане на
обезщетение от посочената от нея в исковата молба дата – 04.08.2023г., поради което
исковата претенция само на това основание подлежи на отхвърляне от 04.08.2023г до
06.08.2023г, тъй като в този период за ответника не е съществувало задължение да върне
трудовата книжка на А., доколкото документът се е намирал у работника.
Ответникът обаче не оспорва, че трудовата книжка на ищцата не е била върната на
07.08.2023г., в деня в който е била предадена за оформяне, като не са изложени твърдения, а
и не са ангажирани доказателства в насока да е била налице някаква законова причина за
това. Ето защо именно от 07.08.2023г. работодателят е изпаднал в забава досежно
изпълнението на задължението си за връщане на трудовата книжка на ищцата. За да се
освободи от последиците на забавата си, той е следвало да изпълни процедурата по чл. 6, ал.
3 НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за
да получи лично трудовата си книжка.
В действителност от показанията на свидетелката Р. се установява, че ищцата е била
канена още на 08.08.2023г. да се яви и да получи трудовата си книжка по телефона, но
въпреки това не се е явила. Съдът кредитира тези показания на свидетелката при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че същата е служител
на ответното дружество и заявеното от нея не почива на преки впечатления, доколкото
обаждането е осъществено от нейна колежка и то не пред нея, а е препредаден разговора.
Въпреки това настоящият състав намира, че заявеното от Р. е логично и непротиворечиво,
като същата не е пряко заинтересована от изхода на правния спор. Съгласно чл. 172 ГПК,
заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с
8
оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност.
Преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства.
В случая те изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията и. Поради това и при липса на каквито и да било
доказателства по делото от естество да внесат съмнение в заявеното от свидетелката,
показанията и следва да бъдат кредитирани и доказателствена им стойност - зачетена. Ето
защо съдът приема, че ищцата е била поканена по телефона да се яви и да получи трудовата
си книжка, но телефонният разговор не може да замести предвидената в чл. 6, ал. 3 НТКТС
процедура за уведомяване – писмено, с обратна разписка. Предвид това осъществяването на
телефонно обаждане, в което служителят е бил поканен да се яви за получаване на трудовата
книжка, не е достатъчно, за да се приеме, че ответникът се е освободил от забавата си на
08.08.2023г.
По делото е представен и имейл от 10.08.2023г, с който отново от работодателя е
отправена покана за явяване на ищцата в офиса на дружеството, за да и бъде върната
трудовата книжка. Доказателства обаче, че този имейл е достигнал до ищцата, не са
ангажирани. В действителност в показанията си свидетелката Р. посочва, че двата имейл
адреса, на които са изпращани поканите до А. за връщане на трудовата книжка, са били
предоставени от нея при постъпване на работа, но това не представлява достатъчно
доказателства, въз основа на което да се приеме, че изявлението е реално достигнало до
ищцата. Именно във връзка с това е прието в тълкувателното решение, че за да се постави
служителя в забава е необходимо не обикновено писмено изявление, а такова с обратна
разписка, т.е с документ, който да установи, че изявлението е достигнало до адресата си.
Действие годно да освободи ответника от забавата му е било осъществено от него
чрез изпращане по куриер до ищцата на покана от 14.08.2023г., в която изрично е посочено,
че А. е поканена да се яви лично на изрично посочен в поканата адрес и да получи трудовата
си книжка. Обстоятелството, че поканата в действителност е била изпратена, се
потвърждава от представената товарителница и от информацията за движението на
пратката, от които е видно, че поканата е изпратена именно до адреса на ищцата – гр. ., като
това е и адресът, който ищцата сочи за свои и към момента на подаване на исковата молба,
инициирала и настоящото производство. Това е бил адресът на ищцата, вписан и в трудовия
и договор с ответника. С оглед обстоятелството, че липсват твърдения, а и доказателства
към датата на изпращане на поканата до ищцата, тя да е била с променен адрес, настоящият
състав приема, че ответникът е изпълнил надлежно задължението си да изпрати писмена
покана до ищцата за получаване на трудовата и книжка, с обратна разписка. Фактът, че
ищцата е проявила недобросъвестност и не е получила пратката, поради което същата е била
върната, не може да бъде възложена в тежест на работодателя и. Ето защо настоящият
състав намира, че с връщането на пратката на 28.08.2023г. с отбелязване, че същата не е
потърсена, работодателят се е освободил от забавата си досежно задължението си за
връщане на трудовата си книжка. Следователно забавата на работодателя е продължила от
07.08.2023г. до 28.08.2023г.
9
След 28.08.2023г. обаче ищцата се е явила в офиса на ответното дружество, като
ирелевантна е причината за нейното явяване. От значение е било единствено дали е имало
възможност на същата да бъде върната предоставената от нея трудова книжка. Съгласно
показанията на свидетелката Р. именно 05.09.2024г. Б. А. е отишла в офиса на дружеството,
като от ответника не са ангажирани доказателства при явяването и да е .равен опит да и бъде
върната трудовата книжка или при опит книжката да и бъде върната, тя да е отказала. .ротив,
съгласно показанията на свидетелката Р. ищцата е отишла в офиса на ответното дружество,
за да потърси декларация във връзка с изплащането на обезщетението и по чл. 222 КТ, като
вместо да и бъде върната в този момент трудовата книжка ищцата, е била насочена да
проведе разговор по телефона с Р.. В разговора по телефона също не се установява изобщо
да е бил повдиган въпроса досежно връщането на трудовата книжка на ищцата и тя да е
отказала да я получи, независимо че е била на място. Не са ангажирани и доказателства да е
била налице и друга причина, която да е препятствала още при идването в офиса на А. на
05.09.2023г. да и бъде върната трудовата книжка. /в същия смисъл решение от 08.02.2021г
по в.гр.д.№ .г на СГС, III Б въззивен състав./. Ето защо настоящият състав намира, че с
явяването на ищцата в офиса на дружеството и непредоставянето незабавно от страна на
работодателя на трудовата книжка, за която се твърди, че са правени опити по всякакъв
начин да бъде върната, а в действителност при явяване на служителя и липса на отказ от
негова страна да приеме предложеното предаване на трудовата книжка, същата дори не е
предложено да бъде върната, за работодателя е налице основание отново да се приеме, че е
поставен в забава за изпълнение на задължението си за връщането този документ.
Обстоятелство, че свидетелката Р. е очаквала по-късно през деня ищцата да се върни
и е разчитала на това тогава да и върнат трудовата книжка, не може да се приеме като
основание да продължи работодателят да се ползва от факта на освобождаването си от
забава чрез изпращане на покана с обратна разписка. Ако се приеме противното, би
означавало освобождаването на работодателя от забава чрез изпращане на покана с обратна
разписка да действа винаги до връщане на трудовата книжка, независимо че след поканата
служителят се е явил пред работодателя, но трудовата книжка не му е била върната. В
такива ситуации би се стимулирала недобросъвестността на работодателите, които въпреки
отправените покани до служителите формално, продължават да задържат трудови книжки,
въпреки че служителите са се отзовали на поканата.
Следователно от 05.09.2023г работодателят отново е изпаднал в забава за изпълнение
на задължението си за връщане на трудовата книжка на ищцата. Ирелевантно е дали на
05.09.2023г. или на 07.09.2023г. в офиса на дружеството ответника се е явил бащата на
ищцата- свидетелят А., доколкото същият не е бил упълномощен да получи трудовата
книжка на ищцата.
За да се освободи от забавата, в която е поставен на 05.09.2023г, работодателят е
следвало да изпрати повторно покана до ищцата по предвидения в чл. 6, ал. 3 НТКТС ред,
като изпратеният имейл на 08.09.2023г без доказателства за реалното му получаване, както
беше посочено и по-горе, не може да се приеме, че попада в обхвата на понятието писмена
10
покана, с обратна разписка.
Такава писмена покана съдът намира, че е налице в депозирания от ответника отговор
на искова молба по гр.д.№.г по описа на СРС, 60ти състав, доколкото в него изрично е
отправена покана до ищцата да се яви в офиса на дружеството и да получи трудовата си
книжка. За ответника не е било налице задължение,а и законова възможност да приложи
трудовата книжка към отговора на исковата молба или да я изпрати по друг начин, с оглед
липсата на изразено за това съгласие от ищцата. За освобождаването на ответника от
забавата е от значение кога препис от исковата молба е бил получен от ищцата, като
доказателства за конкретна дата на връчване на отговора на исковата молба не са
ангажирани. Въпреки това именно ищцата представя преписи от протоколите от
проведените открити съдебни заседание по гр.д.№.г по описа на СРС, 60ти състав, в един от
които – протокол от 11.03.2024г е .равено изявление, че на 26.01.2024г. от страна на А. са
оспорени представените от „.“ ЕООД с отговора на исковата молба документи. Следователно
на 26.01.2024г. е най-раната дата, за която има доказателства по делото, че отговорът на
исковата молба по гр.д.№.г по описа на СРС, 60ти състав, с обективираната покана до
ищцата, е достигнала до нея. Предвид това съдът приема, че именно от 26.01.2024г.
работодателят се е освободил от забавата, в която се е поставил на 05.09.2023г. съдът
съобрази в действителност, че протоколите от съдебните заседание по друго дело
представляват официален свидетелстващ документ относно обективираните в него
изявления на страните, а това изявлението досежно датата 26.01.2024г. не е оспорено от
ищцата, дори .ротив именно тя представя това доказателство. Ето защо съдът намира, че
след 26.01.2024г. на ищцата не се дължи обезщетение за задържане на трудовата книжка, тъй
като не са ангажирани доказателства след 26.01.2024г. същата да се е явила в офиса на
дружеството, за да получи трудовата си книжка. За ответника не е съществувало задължение
да носи трудовата книжка в откритото съдебно заседание по гр.д.№.г по описа на СРС, 60ти
състав, защото ищцата е била поканена да отиде в офиса на дружеството.
С оглед всичко изложено настоящият състав намира, че обезщетение на ищцата се
дължи за периода от 07.08.2023г до 28.08.2023г и за периода от 05.09.2023г. до 26.01.2024г.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че както
е посочено в доклада по делото размерът на обезщетението е нормативно определен –
размерът на брутното трудово възнаграждение. Това е така, защото в хипотезата на чл. 226,
ал. 3, пр. 2-ро КТ законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди от
препятстване на служителя да постъпи на работа при друг работодател и да реализира
трудов доход. Именно за това същите са нормативно определени и служителят дължи
доказване единствено на базата, на която се изчисляват вредите, т.е служителят следва да
докаже какъв е бил размерът на трудовото му възнаграждение, в каквато насока са били и
дадените от настоящия състав указания в определението по чл. 140 ГПК. Тази презумпция
обаче е оборима и ако работодателят твърди, че в периода на задържане на трудовата книжка
служителят е реализирал социално осигурен доход, в негова тежест (на работодателя) е да
установи това обстоятелство, както и размера на реализирания доход. В този смисъл е и
11
константната съдебна практика, обективирана в решение № 50052/26.04.2023г. по гр.д.№ .г
на ВКС, III г.о., определение № 183/22.02.2017г. по гр.д.№ .г на ВКС, IV г.о, решение №
519/09.01.2012г. по гр.д№ .г на ВКС, IV г.о, решение № 73/13.03.2014 г. по гр. д. № . г. на
ВКС, ІV г.о. и решение. № 606/27.09.2010 г. по гр. д. № . г. на ВКС, ІV г.о.
В конкретната хипотеза от страна на ответника са ангажирани достатъчно
доказателства, въз основа на които се установява, че ищцата през времето, в което е било
налице незаконно задържане на трудовата книжка, е полагала труд по трудово договор и в
последствие е получавала и обезщетения за безработица – приложен трудов договор,
справки от . и от .. Предвид това при определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът съобрази, че в периода от 07.08.2023г. до 28.08.2023г. ищцата не е получавала доходи
нито от трудова дейност, нито от обезщетение от социалното осигуряване, т.е за 21 дни и се
дължи обезщетение определено на база 4090 лева за месец или дължимата сума определена
по реда на чл. 162 ГПК е 2770.53 лева.
За периода от 05.09.2023г до 26.01.2024г. на ищцата се дължи обезщетение за 4
месеца и 21 дни или сумата от 19 130.53 лева определена по реда на чл. 162 ГПК. От така
посочената сума обаче следва да бъдат приспаднати поради оборване на презумцията за
липса на доход, установените по делото суми, които ищцата е получила от трудова дейност в
периода от 05.09.2023г. до 07.01.2024г трудово възнаграждение в размер на 3212.37 лева
/съгласно справка от . на л. 59 от делото/. За периода от 11.01.2024г до 26.01.2024г. се
установява, че ищцата е получавала обезщетение за безработица, което определено по реда
на чл. 162 ГПК при съобразяване на посоченото в справката от . се равнява на 922.65 лева /за
м.11.2024г е получена сума от 1230.15 лева за период от 11.01.2024г до 31.01.2024г/.
Следователно от обезщетение за периода от 05.09.2023г до 26.01.2024г. в размер на 19
130.53 лева следва да бъдат приспаднати сумите получени от трудова дейност и от социално
осигуряване – общо 4135.02 лева, и да бъде присъдено обезщетение за този период в размер
на 14 995.51 лева.
По възражението за прихващане:
Настоящият състав счита, че възражението за прихващане със заплатените от
ответника обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ се явява неоснователно. От
страна на ответника е доказано, че ищцата в действителност е получила сума в общ размер
на 16360 лева, но не е налице отпадане на основанието за получаване на тези суми, за да
може да се приеме, че същите подлежат на връщане от ищцата. Обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ е заплатено поради неспазено предизвестие, като задържането на трудовата книжка
или връщането и по никакъв начин не води до отпадане на дължимостта на това
обезщетение. Аналогично и по отношение на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, същото би се
дължало от ищцата, ако се установи, че тя е започнала работа в този месец, за който и е
заплатено обезщетение, но това не е така. Следователно щом не е отпаднало основанието, на
което ищцата е получила суми, то не е налице и законова изискване на връщането на тези
суми, т.е ответникът не разполага с ликвидно и изискуемо вземане от ищцата, с което да се
извърши прехващане.
12
С оглед всичко изложено искът следва да бъде уважен за сумата от 17766.04 лева и за
периодите от 07.08.2023г до 28.08.2023г и от 05.09.2023г до 26.01.2024г., като за разликата
над тази сума следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
От ищцата е предявен иск и за присъждане в нейна полза на мораторна лихва върху
дължимото и обезщетение като за него не е предвиден срок за плащане, поради което
работодателя изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, между страните
не се спори, а и от представената по делото покана с поставен входях номер от ответника, се
установява, че ищцата е поканила ответното дружество да и заплати обезщетение за
задържане на трудовата книжка на 11.07.2024г., като е предоставила срок за изпълнение на
това задължение – 14 дни от изпращане на поканата. Следователно, доколкото самата
ищцата е определила срок в поканата за плащане, то ответникът изпада в забава след
изтичане на определения от ищцата срок, т.е от 25.07.2024г. Размерът на дължимата
мораторна лихва определен по реда на чл. 162 ГПК за периода от 25.07.2024г до 06.08.2024г
върху сумата от 17766.04 лева /14 995.51 лева+2770.53 лева/ е 87.44 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен. За разликата над 87.44 лева до пълния предявен размер от
396.74 лева и за периода от 11.07.2024г. до 24.07.2024г. – искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски
сърезмерно с уважената част от иска има ищеца Б. А., която е .равила искане за присъждане
на заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. При съобразяване на
разяснения дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, в настоящия случай съдът приема, че не са представени доказателства за
извършеното плащане на посочената сума, доколкото по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие или друг документ установяващ плащане. Към списъка по чл.
80 ГПК е представена единствено фактура за сумата от 600 лева, но не платежен документ,
удостоверяващ, че плащане по тази фактура е извършено или поне разписка за получаване
на сумата в брой. Следователно не са налице представени доказателства за сторени
разноски.
Ответникът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на
5632.79 лева с ДДС, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК има право на на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съобразно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, са представени
доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено - авизо за получен превод с
посочено основание номер на издадена фактура и самата фактура с посочено основание за
издаването и именно номера на настоящото производство. От страна на ищцата е .равено
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което при
съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /редакция действала към датата на договора за процесуално
представителство/ съдът намира за основателно. Съгласно цитираната разпоредба
13
минималния размер на възнаграждението се равнява на 3786.54 лева без ДДС или 4543.85
лева с ДДС и именно до този размер следва да бъде намалено възнаграждението. Предвид
това в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2474.73 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
съразмерно с уважената част дължимата държавна такса в размер на 729.68 лева. По
аргумент от същата разпоредба разноските съразмерно отхвърлената част от иска остават за
сметка на съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
Б. З. А., ЕГН **********, гр. ., на основани чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ сума в размер на
17766.04 лева, представляващо обезщетение за задържане на трудова книжка в периода от
07.08.2023г. до 28.08.2023г и от 05.09.2023г до 26.01.2024г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 06.08.2024г. до окончателното плащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 87.44 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.07.2024г до 06.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 226 КТ за
разликата над 17 766.04 лева до пълния предявен размер от 38810 лева и за периодите от
04.08.2023г до 06.08.2023г., от 29.08.2023г до 04.09.2023г. и от 27.01.2024г. до 20.05.2024г и
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 87.44 лева до пълния предявен размер от 396.74
лева и за периода от 11.07.2024г до 24.07.2024г.
ОСЪЖДА Б. З. А., ЕГН **********, гр. ., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2474.73 лева,
представляваща разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от
729.68 лева, представляваща държавна такса и разноски по уважения иск.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14