№ 196
гр. Карнобат, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20232130100008 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „Вива Кредит" ООД, ЕИК:
*********, със седалище в град София и адрес на управление: район Люлин, ж.к. Люлин 7,
бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г, с ЕИК *********,
представлявано от Свилен Петков Петков – управител, с пълномощник адв. Антоанета Г.а
Николовска, срещу С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: ******** за осъждането му да плати
на ищеца, следните суми: главница в размер на 400 лв. /четиристотин лева/; договорна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент 15 % върху усвоената главница в размер на
61,02 лв. /шестдесет и един лева и две стотинки/ за периода 19.11.2021 год. - 18.10.2022 год.;
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 %
на ден върху усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на
всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 100,52 лв. /сто
лева и петдесет и две стотинки/; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на удостоверения за настоящ и поС.ен адрес в общ размер на 24,85 лв. /двадесет и четири
лева и осемдесет и пет стотинки/; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на удостоверение за липса на задължения по ДОПК в общ размер на 24,85 лв. /двадесет и
четири лева и осемдесет и пет стотинки/; неустойка за непредоставяне на съгласие за
директен дебит в общ размер на 95,85 лв. /деветдесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки/; начислени такси за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно
Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя в общ
размер на 164,50 лв. /сто шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/; законна лихва за
забава върху просрочените вноски в размер на 15,01 лв. /петнадесет лева и една стотинка/ за
периода от 19.11.2021 год. - 18.10.2022 год.
Твърди се в исковата молба, че на 15.10.2021г. ищецът сключил с ответника договор
за кредит „Violeta" под формата на кредитна линия, по силата на който предоставил на
ответника кредит с одобрен кредитен лимит от 400 лева. Кредитът бил предоставен с
възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на
одобрения кредитен лимит от 400лв. На ответника бил предоставен Стандартен европейски
формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора в съответствие със Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Кредитополучателят избрал доброволно преди подписване на
договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване" и такси за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му била
предоставена и Тарифа. Към момента на депозиране на исковата молба, задълженията на
1
ответника за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, срокът на
договора бил изтекъл, което обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на
осъдителните претенции срещу ответника.
Ищецът ангажира доказателства, прави доказателствени искания. Претендира
разноските по делото.
С допълнителна молба постъпила по делото на 20.04.2023г. ищецът представя
правилно генерирания и разпечатан от ERP системата/архив/ договор за кредит сключен
между страните. Посочва, че договорът бил сключен на 15.10.2021г. за срок от 12 месеца до
15.10.2022г. главницата била усвоена в пълен размер от 400 лева, на 18.10.2021г.
Договорната лихва била при фиксиран годишен лихвен процент, съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от
Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 61,02 лв. за периода 19.11.2021 год. -
18.10.2022 год.; претендираната такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, се
начислявала ежедневно и се дължала в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на
главницата била в общ размер на 100,52 лв. за периода от 15.10.2021г. до 15.10.2022г.;
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и
поС.ен адрес съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора била в общ размер на 24,85 лв. за
периода от 15.10.2021г. до 15.10.2022г.; неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6
от договора в общ размер на 24,85 лв. за периода от 15.10.2021г. до 15.10.2022г.; неустойка
за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от договора в
общ размер на 95,85 лв. за периода от 15.10.2021г. до 15.10.2022г.; начислени такси по чл.
20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа
за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на
164,50 лв. за периода от 15.10.2021г. до 15.10.2022г.; законна лихва за забава върху
просрочените вноски на основание чл. 20 ал. 3 от договора в размер на 15,01 лв. / за периода
от 19.11.2021 год. - 18.10.2022 год. и законна лихва за забава от датата на постъпване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване, изчислена върху всяка от дължимите
/присъдени/ суми.
Ищецът оспорва възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният
представител на ответника. Прави изрично възражение за прихващане между присъдените
на ищеца суми и евентуално присъдените на ответника суми, за разноски, в случай, че не
бъдат уважени част от претенциите.
С молба вх. № 3455/04.08.2023г.,процесуалният представител на ищеца посочва че
ищцовото дружество „Вива кредит“ ООД е с преобразувано във „Вива кредит“ АД, което е
универсален правоприемник на „Вива кредит“ ООД и представя надлежно пълномощно от
правоприемника.
Ответникът се представлява от адв.К., който в законния срок е депозирал писмен
отговор. Оспорва исковите претенции и твърди, че договорът за заем е нищожен на
основание чл.22 от ЗПК. Твърди се, че договорът за кредит нарушава изискванията на чл.11,
ал.1, т.7, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Според ответника, кредиторът следвало да включи в
съдържанието на договора за потребителски кредит условията за издължаване на кредита,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Съдържанието на погасителния план трябвало
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, съдържаща главницата и лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнителни разходи.
Независимо, че лихвения процент и ГПР били определени като фиксиран процент от общата
сума, от договора не можело да се извлече информацията за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса ангажимент. Твърди се
нищожност на договорната клауза по чл.4, ал.1 и ал.2 от договора като неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, противоречаща на добрите нрави и заобикаляща
изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаваща разпоредбите на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на
действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като не
включвал уговорените такса за експресно разглеждане и неустойка за неосигуряване на
2
директен дебит и други такси - скрита лихва. Годишния процент на разходите бил също с
неясен характер, неясно било дали това представлява общата цена на кредита или е добавка
към другите компоненти на скритата лихва. По същество се твърди нищожност на
претенцията на неустойки и се иска отхвърляне на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че на 15.10.2021 г.
между страните бил сключен договор за кредит /лист 28-34/, по силата на който ищецът
предоставил на ответника кредитен лимит в максимален размер на 400 лв., с възможността
да го усвоява еднократно или многократно на части, срещу насрещното задължение на
ответника – кредитополучател да го ползва и върне съгласно условията на договора.
Крайният срок за връщане на предоставената сума от ответника бил до 15.10.2022 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, през целия срок на валидност на договора
кредитополучателят се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване
на главницата, като при еднократно усвояване – 30 дни текат от датата на усвояване на
целия кредитен лимит, а при усвояване на части – 30 дни текат от датата на първото
частично усвояване на главница от кредитния лимит. При поредно усвояване в случай, че
клиентът няма усвоена и непогасена главница, 30 дни текат от датата на поредното
усвояване. Съгласно чл.4 от договора, същият е сключен при фиксиран годишен лихвен
процент 15 % и ГПР 49,32%. Върху усвоения размер от кредита кредитополучателят дължи
дневен лихвен процент в размер на 0,042%, като кредитодателят се задължил да не променя
лихвения процент по договора, т.е. същият е сключен при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплащал такса в размер на 0,07%
на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислявала ежедневно и се
дължала до края на всеки тридесетдневен период. Съгласно чл. 20, ал. 4 от договора при
забава на плащане на текущото задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задължения в размер съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги – vip обслужване по продукт Violeta и такси за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие.
От приетата на по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, като обективна и
компетентна се установява, че кредитът в размер на 400 лева е усвоен от ответника
еднократно на 19.10.2021г., което се установява и от представеното и преводно нареждане –
лист 18. Според заключението на вещото лице ответникът не е погасявал кредита и
ответникът не оспорва този факт. Дължимата лихва от 15% върху усвоения размер на сумата
възлиза в общ размер на 60,31 лева, неустойката за липса на удостоверения е в размер на
23,66 лева, такса ангажимент фиксирана лихва е 100,52 лева, удостоверение за липса на
задължения е в размер на 23,66 лева, такса забава – 164,50 лева и законна лихва – 9,19 лева.
При така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86
и чл.92 от ЗЗД.
Процесният договор е договор за предоставяне на финансови услуги от разС.ие.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разС.ие е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разС.ие, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разС.ие - едно или повече. В настоящия случай кореспонденцията между
кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна. Предвид изложеното съдът
приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
кредит Violeta от 15.10.2021г, сключен чрез средствата за комуникация от разС.ие.
Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно –
физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 18,
ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови услуги от разС.ие се прилагат и чл.
143 - 148 от Закона за защита на потребителите и като потребител ответникът разполага със
3
защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.
Сключеният договор е за заем, предоставен под формата на кредитна линия, която
може да се усвоява еднократно или частично от кредитополучателя, с оглед на което не е
уговорено изначално кога и как ще бъде усвояван кредита и доводите на ответника за
недействителност на договора поради липсата на погасителен план са неоснователни.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на
което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит. В чл. 143, т. 5 ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В тази
връзка клаузите за неустойки по чл.15, ал.1, 2, 4, 5 и ал.6 от договора са в нарушение на чл.
143, ал.1 т.5 от ЗЗП, като неравноправността на клауза в посочената хипотеза представлява
частен случай на противоречие с добрите нрави.
Ищецът представя договор Violeta, описание на процеса по кандидатстване, стъпка
по стъпка, писма за действия по кредита, тарифа за допълнителен пакет услуги –VIP
обслужване по продукт Violeta и такси за действия по ограничаване негативните последици
при просрочие, но не представя общите условия към договора, които са задължителна
неразделна част от договора и според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК при липсата им
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Общата дължима сума от потребителя, в настоящия случай не може да бъде
посочена при подписването на договора, тъй като заемът е отпуснат като кредитна линия,
която може да се усвоява еднократно наведнъж или на части. В случая е неясно какво
включва и как е формиран годишният процент на разходите 49, 32 %, посочен в чл.4, ал.1
т.5 от договора.
Претенцията по чл. 20, ал. 4 от договора за заплащане на разходи за действия по
събиране на задълженията е в нарушение на чл.33 от ЗПК, който предвижда, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
В чл. 10а ал. 2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита. Въведената с чл. 4
ал. 1 т. 2. 2. и т.2. 3. от процесния договор „такса ангажимент“ срещу задължение на
кредитодателя да не променя лихвения процент е именно действие по усвояване и
управление на кредита и се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК. Тези две клаузи са
и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като предвидената такса от 0,07% на
ден неоснователно обогатява кредитодателя за сметка на кредитополучателя и на практика
увеличава подлежащата на връщане сума.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че поради нарушаването на редица
повелителни правни норми сключеният между страните договор от 18.10.2021 год. е
недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за
ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита и ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца само чистата сума по кредита от 400 лева, а останалите претенции на ищеца следва
да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
По делото ищецът е направил разноски в общ размер от 1400 лева, от които 400 лева
– държавна такса, 800 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева възнаграждение на вещо
лице. Съобразно уваженият размер на претенцията в полза на ищеца следва да се присъдят
4
разноски в размер на 533,89 лева.
По делото ответникът е направил разноски в размер на 400 лева – възнаграждение на
упълномощения адвокат, което не превишава предвидения в размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред
ДВ бр. 68/2020 г. и възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно. Съобразно
отхвърления размер на исковата претенция в полза на ответника следва да се присъди
възнаграждение в размер на 219,54 лева.
Съдът, по искане на ищеца, извършва прихващане на разноските на страните при
което в полза на ищеца се дължат разноски н размер на 314,35 лева, а на ответника – не се
дължат разноски поради прихващането им с разноските на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: с ******** да заплати на„Вива
кредит“ АД/правоприемник на „Вива Кредит" ООД/, ЕИК: *********, със седалище в град
София и адрес на управление: район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г, с ЕИК ********* сумата от 400 /четиристотин/
лева представляваща главница по договор за кредитна линия „Violeta" от 15.10.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 05.01.2023г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за договорна лихва при
фиксиран годишен лихвен - 15 % върху усвоената главница за периода 19.11.2021 год. -
18.10.2022 год. в размер на 61,02 лв. /шестдесет и един лева и две стотинки/; такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на
ден върху усвоената и непогасена главница в размер на 100,52 лв. /сто лева и петдесет и две
стотинки/; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за
настоящ и поС.ен адрес в размер на 24,85 лв. /двадесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки/; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за
липса на задължения по ДОПК в размер на 24,85 лв. /двадесет и четири лева и осемдесет и
пет стотинки/; неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер на 95,85
лв. /деветдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/; начислени такси за ограничаване
негативни последици при просрочие 164,50 лв. /сто шестдесет и четири лева и петдесет
стотинки/; законна лихва за забава върху просрочените вноски за периода от 19.11.2021 год.
- 18.10.2022 год. в размер на 15,01 лв. /петнадесет лева и една стотинка/.
ОСЪЖДА С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: с ******** да заплати на „Вива
Кредит" ООД, ЕИК: *********, със седалище в град София и адрес на управление: район
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис
73Г, с ЕИК ********* разноски в размер на 314,35 лева, съобразно уважената и
отхвърлената част на исковите претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5