№ 1079
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.10.2022 г. по гр.д. № 42097/2020 г., СРС, III ГО, 113
състав е осъдил Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на С. Т. К., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. **** по иска с правно основание по чл.
187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1708,10 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
под формата на нощен труд за периода от 01.09.2017г. до 06.07.2020г.,
получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, по иска с
правно основание по чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 236,32лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.11.2017г. до
01.09.2020г., на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 450 лв. за разноски по
делото. Осъдил е Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 377,78 лв. за
1
разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Главна дирекция
„П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи, представлявана от
Главен комисар Н.Н., директор, чрез пълномощника юрисконсулт К.К., със
съдебен адрес: гр.София, ул.“****, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се,
че неправилно в решението е прието, че ищецът е полагал извънреден труд за
процесния период, основавайки се на изготвената ССЕ. Моли съдът де
приеме, че отразеният в ССЕ труд не е извънреден, предвид това, че същият е
изчислен сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал 22. 00часа
до 6,00 часа - 8 часа, за процесния период и отчетен след прилагане на
разпоредбите на чл. 9, ал.1,2 и 3 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ, обн. ДВ бр.9 от 2007г. към Кодекса на труда.
Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира
правната си регламентация в чл.179, ал.1 и 2 и чл.187, ал.З и ал. 9 /към
настоящия момент Изм. ЗИД на ЗМВР ДВ бр.60/07.07.2020г. и Изм. ЗИД на
ЗМВР ДВ бр.85/02.10.2020г./ от ЗМВР, Наредба 81213-776/29.07.20216г. на
МВР, а неговият размер се определя със заповед на Министъра на ВР. Той е с
часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвиден в чл.140 от Кодекса на
труда. Предвид това, не следва да се прилагат текстовете на чл. 9, ал.1, 2 и 3
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, обн.
ДВ бр.9 от 2007г., изм. и доп./ по КТ, където положения 7 часа нощен труд се
заплаща като за 8 часа, след умножаване с коефицент 0.143, както е посочено
в изготвената по делото експертиза. Часовата норма за нощния труд в ЗМВР е
различна от тази в Кодекса на труда. Така е решил законодателят, отделните
категории труд да бъдат с различна часова норма, регламентирани от
различните нормативни актове. В този смисъл е и тълкуването на чл.20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС посочено в дело С-262/2020 на Съда на
ЕС в смисъл, че се допуска определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
2
тази цел. Служителите на МВР имат права и задължения по действащия
ЗМВР, който е специален, уреждащ техните служебни правоотношения, а
работниците с права и задължения, уредени в Кодекса на труда и
подзаконовите им уредби.
Моли да не се приема за правилно при условие, че нормите на ЗМВР са
действащи и относими единствено за служителите на МВР, те да не се
прилагат за тях, а избирателно да се прилагат нормите на КТ и подзаконовата
му уредба, предвид по-благоприятния в случая резултат. Тезата на ответната
страна би следвало да се приеме за правилна само, ако нормите на ЗМВР и
подзаконовата му уредба, бъдат отменени по законоустановен начин, от
Законодателя или обявени от Конституционния съд, като
противоконституционни.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.
Въззиваемата страна С. Т. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
**** чрез пълномощника по делото адвокат Г. Г. от КАК оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
3
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6 вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм.
ДВ бр. 60/20 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от С. Т. К., ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи искове за
следните суми, вкл. с изменението: 1708,10 лв. представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, под формата на нощен труд за
периода от 01.09.2017 год. до 06.07.2020 год., получено в резултат на
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, отчетен като извънреден,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -
01.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 236,32
лв., представляваща мораторна лихва за периода на забава от 01.11.2017г. до
01.09.2020г.
Ищецът С. Т. К. твърди, че за периода 01.09.2017г. - 06.07.2020г. бил в
служебно правоотношение с ответника, като престирал труд на длъжност
„старши пожарникар“ в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГД „П.Б. и З. на
Н.“. През процесния период работил на смени, всяка с продължителност от 24
часа, като положил 1840 часа нощен труд, който следвало да бъде
преизчислен с коефициент 1.143. След преизчисляването се получавали
2103,12 часа дневен труд, което преизчисляване обуславяло извода за
положен извънреден труд в рамките на 263,12 часа. Основанието за
преизчисляване ищецът извежда при твърдения, че същото е било правно
регламентирано в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., която
впоследствие била отменена, поради което следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ /Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/. Извънредният труд се заплащал на всяко
тримесечие, поради което ищецът претендира и лихва за забава върху
главницата за периода 01.11.2017г. - 01.09.2020г.
Ответникът Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на
вътрешните работи оспорва исковете по основание и размер.
По делото е безспорно, че за процесния период 01.09.2017г.-
06.07.2020г. между страните е било налице служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е полагал труд на длъжност „старши пожарникар“ в
Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГД „П.Б. и З. на Н.“ на 24 часови смени,
като 8 часа от тези смени представлявали положен нощен труд. От приетата
4
ССЕ се установява, че ищецът е полагал труд, дежурейки на 24 часови смени,
при което работното му време е отчитано сумарно за тримесечен период. За
времето от 01.09.2017г. до 06.07.2020г, ищецът е отработил 203 бр. 24 часови
дежурства. Според вещото лице, за същия период положеният от ищеца
нощен труд е в размер на общо 1602 часа, които, превърнати в дневен труд
след преизчисление с коефициент 1,143, се равняват на 1831 часа. При това
преизчисление 229 часа представляват извънреден труд, за който
възнаграждението е в размер на 1708,10 лв., като размера на мораторната
лихва върху главницата за неплатено допълнително възнаграждение за
положения извънреден труд е 236,32 лв.
От правна страна:
По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от
2016 г./. вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за
положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, настоящата инстанция приема следното:
По делото е безспорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника през процесния период, като е бил на длъжност „старши
пожарникар“ в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГД „П.Б. и З. на Н.“ при
Министерство на вътрешните работи, че ищецът е изпълнявал точно
служебните си задължения, като е полагал труд на смени по график на 24
часови смени.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.
СГС излага следните мотиви:
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
5
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея
се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции
на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза
и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя,
нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд
се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се
изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време,
като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение №
14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл.
187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона-Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от
2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период-чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
6
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр.
3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на
РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31-че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва
правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал.
1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
7
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС
по гр.дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК./.
Следва да бъдат съобразени и разясненията, дадени в Решението на
Съда на Европейския съюз по дело С-262/2020 г., който приема, че при
всички случаи националната правна уредба следва да предвижда мерки за З.,
включително под формата за заплащане, в полза на полагащите нощен труд
работници от публичния сектор, с което се гарантира компенсирането на
особената тежест на този труд.
В настоящия казус се претендира заплащане на допълнително
възнаграждение за полаган от ищеца нощен труд за периода от 01.09.2017
год. до 06.07.2020 год. в размер на 1708,10 лв. представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, под формата на нощен труд за
сочения период, получено в резултат на преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1.143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба - 01.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, и за сумата от 236,32 лв., представляваща мораторна
лихва за периода на забава от 01.11.2017г. до 01.09.2020г.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящето
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 366 лв., изчислено
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение
за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.10.2022 г. по гр.д. № 42097/2020
г. на СРС, III ГО, 113 състав.
8
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на
вътрешните работи, представлявана от Главен комисар Н.Н., директор, чрез
пълномощника юрисконсулт К.К., със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** да
заплати на С. Т. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** чрез
пълномощника по делото адвокат Г. Г. от КАК, със съдебен адрес: гр.София,
бул.“****, офис 608 направените разноски за настоящето производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 366 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9