№ 666
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110201244 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството срещу НП на
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, издадено на
основание чл.53 от ЗАНН.
С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно, издадено при нарушения
на процесуалния и материалния закон. Счита се, че нарушение не е извършено, тъй като в
закона не е предвидено задължение, обвързващо търговците на горива с верността на
подадените данни и те не могат да носят отговорност при разминаване. Липсват действия за
проверка на това от къде произтича разликата, тай като анализ на подаденото гориво по
доставката не е извършван. Не са взети предвид подадените с възражението доказателства.
Не е съобразено обстоятелството, че в обекта се използва одобрен тип техническо средство
за измерване, което е минало метрологичен надзор. Не е констатирана незаконосъобразна
намеса в работата на измервателните уреди. Липсва нарушение, тъй като задължителните
данни са подадени. Сочи се, че при квалификацията на деянието не е посочен съществен
реквизит на нарушението, а именно- дали се касае за отразяване или неотразяване на
приходи, което представлява съществено нарушение. Иска се отмяна на наказателното
постановление и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По съществото на делото се поддържат и Д.звиват основанията за отмяна на
наказателното постановление, изложени с жалбата.
Представител на органа, издал НП се явява и оспорва жалбата.
По съществото на делото моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждение.
1
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 24.01.2024г. служители към ТД на НАП- Варна , сред които св. К., посетили
търговски обект- бензиностанция „Бенита“, находящ се в гр. Варна, ул.“Прилеп“ №66,
стопанисван от „Бенита ойл“ ООД.
По време на проверката данъчните служители извършили проверка на място и
последваща документална проверка, при което установили, че за доставката на газ пропан-
бутан на 29.12.2023г. по документи са подадени данни за 4300 литра. Отчетеното
количество газ , съобразно показанията на нивомера възлизало на 4775 литра.
Установената разлика от 475 литра възлизала на 11 %, процента, при което
проверяващите приели за установено, че е осъществен състав на административно
нарушение по чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/31.12.2006г. на МФ.
На 31.01.2024 год. Св. К. съставила акт за установяване на административно
нарушение срещу „Бенита ойл“ ООД, в съдържанието на който подробно били описани
резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на
нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в
съдържанието му възражения. Възражения постъпили в законоустановения срок, но били
преценени като неоснователни.
Впоследствие, на 19.02.2024г. въз основа на акта било издадено НП, с което при
възприемане на фактическата обстановка , изложена в АУАН, на нарушението била дадена
правна квалификация по чл. чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/31.12.2006г. на МФ вр. Чл.118 ал.6
от ЗДДС. За извършеното административно нарушение било наложено административно
наказание в минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства
– писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото –
дневен отчет; констативен протокол; опис на парични средства; било схема; спецификация и
др., както и от показанията на св. К..
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е срока за възражения
по АУАН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на
АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са
събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение. В съдържанието на съставения
2
акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на
самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и
правилната правна квалификация по Наредбата и ЗЗДС.
Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на
разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е издал атакуваното НП, като на
база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на
извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС, която следва да намери приложение.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган правилно е съобразил наличието на
данни за други извършвани нарушения, поради което санкция над минималния размер би
способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът
намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по своя размер.
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита се, че нарушение не е извършено, тъй като в закона не е
предвидено задължение, обвързващо търговците на горива с верността на подадените данни
и те не могат да носят отговорност при разминаване.
Съдът, противно на възразеното, намери, че с разпоредбите на чл.3 ал.3 от Наредбата
и чл.118 ал.6 от ЗДДС е въведено именно задължение за търговците да подават данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива, т.е. такива данни, които да не се
разминават с повече от 5 процента от реално измерените.
Сочи се, че липсват действия за проверка на това от къде произтича разликата, тай
като анализ на подаденото гориво по доставката не е извършван.
Предвид на факта, че се касае за извършена последваща подаването на данните и
измерването с техническо средство проверка /по документи/, подобен анализ е невъзможен,
а и не се налага, доколкото са налице документи за доставка и бележки от нивомера.
Счита се, че не са взети предвид подадените с възражението доказателства. Не е
съобразено обстоятелството, че в обекта се използва одобрен тип техническо средство за
измерване, което е минало метрологичен надзор. Не е констатирана незаконосъобразна
намеса в работата на измервателните уреди.
Съдът не кредитира така възразеното, като на първо място следва да се отбележи, че е
било извършено разследване на оспорените обстоятелства, друг е въпросът, че това
разследване е приключило със становище за неоснователност на възраженията.
Обстоятелството, че в обекта се използва одобрен тип техническо средство за измерване,
което е минало метрологичен надзор, както и , че не е констатирана незаконосъобразна
намеса в работата на измервателните уреди по никъкав начин не влияе върху факта, че в
НАП са подадени данни, които се различават с 11 процента от измерените посредством
3
техническото средство.
На последно място се сочи, че при квалификацията на деянието не е посочен
съществен реквизит на нарушението, а именно- дали се касае за отразяване или неотразяване
на приходи, което представлява съществено нарушение.
Действително, в АУАН и НП липсва текстово изписване на обстоятелството, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, но приложената санкционна
разпоредба по своята цифрова квалификация съответства именно на такова нарушение,
което се санкционира по привилегирования състав на ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Доколкото
приложената санкционната разпоредба не се отразява върху изводите за съставомерност на
деянието по чл. чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/31.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.6 от ЗДДС,
съдът намери, че липсата на текстово изписване на привилегирования състав на чл.185 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС не представлява съществено нарушение на закона и не накърнява в
значителна степен правото на защита на санкционираното лице.
Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 756942-F754068/19.02.2024г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на „Бенита Ойл“ ООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1200 лева
на основание чл.185 ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Бенита Ойл“ ООД , ЕИК ********* да заплати на НАП Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4