РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Русе,
27.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ-ми
състав, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 92 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.А.Ф. ***,
чрез пълномощника й адв. С.У. от САК, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0374-000002/07.01.2023 г. издадена от Началник
РУ – Червен бряг към ОДМВР – Плевен, с която на жалбоподателката на основание
чл. 171, ал. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
180 дни. В жалбата излага съображения за неправилност на приложената мярка.
Твърди, че автомобилът е управляван от водач със СУМПС, издадено във
Великобритания, което е валидно за територията а Република България. Отделно от
това за наведени възражения и по отношение на правната квалификация, дадена в
оспорената заповед, като се твърди, че административният орган не е посочил
точната приложима хипотеза от чл. 171, т. 2а на ЗДвП. Наведен е и довод за
несъответствие на административния акт с целта на закона, тъй като СУМП на
водача е своевременно подменено с българско такова като с това нарушението
освен, че е преустановено, но и е предотвратена възможността за извършване на
друго такова нарушение.
Моли за отмяна на ПАМ и за присъждане
на сторените по делото разноски, съобразно представен по делото списък.
Ответникът – Началникът на РУ –
Червен бряг към ОДМВР - Плевен не се явява, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът след като обсъди доводите на
страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 07.01.2023 г. около 16:30 часа в
с.Радомирци до бензиностанция Петрол в посока Луковит М.Р.К. управлява лек
автомобил „Лексус“ с рег.№ ***, собственост на жалбоподателката като при
извършената проверка е установено, че водачът е с чуждестранно национално
свидетелство, издадено от Великобритания с № KRIK0808048M99GV, без да е подменено сред пребиваване
повече от 3 месеца в Република България. Описаното е квалифицирано като
нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. За така установеното нарушение бил съставен
АУАН серия GA № 863643/07.01.2023 г.
При тази фактическа обстановка на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена обжалваната принудителна
административна мярка със заповед № 23-0374-000002/07.01.2023 г. издадена от Началника
на РУ – Червен бряг към ОДМВР – Плевен, с която е прекратена регистрацията на
автомобила за срок от 180 дни.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
срок от лице, което има правен интерес. Разгледана по същество е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – началник на
районно полицейско управление към ОДМВР - Плевен, оправомощен да издава
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, видно от заповед № 316з-2561/04.07.2022
г. на директора на ОДМВР – Плевен. Спазени са административнопроизводствените
правила, но е недостатъчно ясно мотивирана, тъй като от съдържанието й не може
да се разбере коя от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
административният орган е приел за осъществена, за да приложи ПАМ с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата. В този смисъл е
нарушено изискването за форма на административният акт по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК – заповедта се явява немотивирана.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: по т. 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: по б. а) - без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една
година.
Чл. 162, ал. 1 от ЗДвП постановява,
че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Административният орган е приел, че автомобилът
на жалбоподателката е управляван от лице, което при проверката на 07.01.2023 г.
е със свидетелство, издадено във Великобритания, която към този момент вече не
е членка на ЕС, е са изминали повече от три месеца, след като водачът е влязъл
в страната.
Свидетелството е приложено по делото
– издадено е на 09.11.2017 г. и валидно до 08.11.2027 г.
Вярно е, че чл. 162, ал. 1 от ЗДвП
съдържа ограничение само за водачите – български граждани, които могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария само в
срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. В случая, жалбоподателят
безспорно е български гражданин. Но чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в който
няма изрично препращане към чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, съдържа няколко различни
хипотези, като административният орган не е конкретизирал коя от тях е приел за
осъществена, при констатирано нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Не става ясно за съда, нарушението на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дали се приравнява според органа, наложил мярката на
управление от неправоспособен водач, или при липса на свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада превозното средство.
Останалите хипотези - лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, при наличните по
делото данни могат да се смятат за изключени, но липсата на свидетелство за
управление и правоспособността да се управлява МПС са различни случаи и следва
да се разграничават, особено в настоящия казус, при който е установено
безспорно, че М.К. е притежавал напълно валидно чуждестранно свидетелство. Тъй
като липсва пълно фактическо описание и прецизна правна квалификация (по кое
предложение на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се налага мярката), то правото на
защита на адресата й е било нарушено, а за съда е невъзможно да провери, дали
материалният закон е правилно приложен.
Поради изложеното, заповедта се явява
незаконосъобразно издадена и следва да се отмени, като на жалбоподателката се
дължат направените по делото разноски в размер на 1510 (хиляда петстотин и
десет) лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Русенският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на М.А.Ф. ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0374-000002/07.01.2023г.
издадена от Началник РУ – Червен бряг към ОДМВР – Плевен, с която на
жалбоподателката, на основание чл. 171, ал. 2а, б. „а“ ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Плевен
да заплати на М.А.Ф. ***, ЕГН **********, сумата от 1 510,00 (хиляда петстотин
и десет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: