Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 284 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Атос“ ООД със седалище гр. Варна, предявена чрез
управителна дружеството Д.М.В., срещу заповед № 52-ФК/27.01.2020 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на „Атос“ ООД е наложена
принудителна административна мярка - запечатване за срок от 14 дни на
стопанисвания от него търговски обект в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12, представляващ
автомивка с две клетки за обслужване на автомобили, като на основание чл. 187
ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него. По съображения за
несъразмерност на наложената ПАМ, за отсъствието на мотиви в акта, с които
административният орган да обоснове спазването на границите на оперативната
самостоятелност при избраната продължителност на мярката, както и за несъответствието
на наложената ПАМ с целта на закон, се иска заповедта да бъде отменена от съда.
В с. з. на 17.06.2020 г. жалбоподателят
„Атос“ ООД се представлява от адвокат Д Й.,
който поддържа изцяло жалбата и в становището си по съществото на спора моли
съда да я уважи като присъди на доверителя му сторените по делото съдебни
разноски. Представя писмена защита.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. От пълномощника му по делото юрисконсулт Т А са
постъпили писмени бележки с. д. № 6594/16.06.2020 г., с които се оспорва изцяло
основателността на жалбата като се излага становище за законосъобразността на
оспорената с нея заповед № 52-ФК/27.01.2020 г. Претендира се при отхвърляне на
жалбата в полза на ТД на НАП – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и поради това за
подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване. При
преценката за спазване на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според
приложената на л. 8 от административната преписка разписка обжалваната заповед
е връчена на управителя на „Атос“ ООД на 29.01.2020 г. като на същата дата в
съда е предявена и жалбата срещу нея.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
52-ФК/27.01.2020 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол от извършена
проверка сер. АА № 0355438/25.01.2020 г. е наложил на „Атос“ ООД принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на
стопанисвания от него търговски обект: автомивка с две клетки за обслужване на
автомобили, находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12, като на основание чл.
187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта административният
орган е обосновал прилагането на принудителната административна мярка с
наличието на материално-правно основание по смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС, свързано с неиздаването на фискален касов бон от въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство Tremol, ИН ZK 055637, за извършената при
проверката на 25.01.2020 г. в 11:50 часа контролна покупка на услуга „външно
измиване на автомобил“ на стойност 7 лв., заплатена в брой от проверяващия
инспектор на управителя на „Атос“ ООД с една банкнота от 10 лв. Изразеното чрез
бездействие деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС като е посочено,
че то се доказва и от изведения дневен финансов отчет за 25.01.2020 г., в който
няма маркиране на продажбата. Изложени са мотиви относно определената 14-дневна
продължителност на срока, за който се прилага ПАМ.
Резултатите от извършената на 25.01.2020
г. проверка в търговския обект са обективирани от контролните органи на НАП в
приложения на л. 6 – 3 от преписката протокол сер. АА № 0355438/25.01.2020 г.,
в който нарушението е индивидуализирано по абсолютно идентичен начин. Протоколът
е съставен в присъствието на управителя на дружеството Д.М.В., приела
плащането, като видно от графата „Искания, възражения и бележки на
проверяваното лице“ тя го е подписала без възражения. Наред с фактите, свързани
с нерегистрираната чрез ФУ продажба, в протокола е отбелязано още, че при
проверката е разчетена касова наличност от фискалното устройство 0 лв. при
фактическа такава от 19 лв., без регистрирана промяна в касовата наличност чрез
операциите „служебно въвеждане“ и „служебно извеждане“ на пари от каса, прие
което като краен резултат е отчетена положителна касова разлика от 19 лв.
Изложените в протокола
обстоятелства, които са възприети изцяло от административния орган в заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, се потвърждават и от останалите приложени по преписката
документи: 1/ изготвен от управителя
към момента на започването на проверката опис на паричните средства в касата, според
който фактически наличните парични средства в касата на ФУ са в общ размер на 19
лв. като изрично е вписано обяснение, че
така установената положителна касова разлика се дължи на неиздаването на
касов бон; 2/ изведен дневен отчет
от ФУ за датата 25.01.2020 г. – 12:53 ч., според който регистрираните във ФУ
продажби са на стойност 0 лв.; служебно въдените пари са 0 лв., служебно
изведените пари са 0 лв. и общият оборот е 0 лв.; 3/ издаден за нарушението АУАН № F535888/29.01.2020 г.
Преценени съвместно, данните по
приложения по преписката дневен финансов отчет за датата 25.01.2020 г. и по
описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката
напълно кореспондират на констатацията в протокол серия АА № 0355438/25.01.2020
г. относно нерегистрираната във ФУ в деня на проверката продажба на стойност 7
лв., представляваща част от фактически установената при започването на
проверката обща касова наличност от 19 лв. при разчетена 0 лв. във ФУ.
За доказване на материалната
компетентност на издателя на оспорената заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на л. 1 от
преписката е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с т. 1 на която
изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186
ал. 3 и 4 ЗДДС е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават
заповеди за прилагането на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
наложил ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен административен орган,
предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният
директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП съгласно
установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е делегирал на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Обратно на оплакванията в жалбата
до съда, ръководейки се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС,
аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, административният орган е изложил
в заповедта мотиви, с които е подкрепил прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, включително и що се отнася до срока на действието й, тъй като в чл. 186
ал. 1 ЗДДС той е определен в максимални параметри /до 30 дни/, което обуславя
необходимостта във всеки отделен случай да се обоснове избраната му
продължителност. Следва да се посочи, че при преценката на срока за прилагане
на ПАМ административният орган поначало действа в условията на оперативна
самостоятелност като съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол по отношение на
избраното от него времетраене на мярката се изчерпва с проверка дали
действително е разполагал с такава и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт. В случая отговорът и на двата
въпроса е положителен като специално относно втората изследвана предпоставка
трябва да се съобрази както извършеното в заповедта мотивиране на
административния орган защо избира точно посочената 14-дневна продължителност
на срока, така и фактът, че тя е в рамките на нормативно определената с чл. 186
ал. 1 ЗДДС максимална горна граница от 30 дни. Съотнесено към тежестта на
нарушението, което има за последица укриването на приходи и невнасянето на
дължим ДДС към бюджета, това обуславя извод за съразмерност на приложената ПАМ
по смисъла на чл. 6 ал. 1 и 2 АПК, тъй като с нея не се причиняват вреди, които
да са несъизмерими с преследваната цел, свързана като краен резултат с
обезпечаването на своевременното и точно отчитане на реализираните от данъчно
задължените лица продажби, а оттук и с контрол върху бюджетните постъпления. Не
се споделят доводите на жалбоподателя, че тъй като ставало въпрос за неиздаване
на касов бон за продажба на стойност 7 лв., то нарушението било малозначително
и от него било невъзможно да последват трудно поправими вреди за бюджета. С
понятието малозначителност или по-скоро маловажност на нарушението борави чл.
28 ЗАНН, поради което то поначало е относимо към административнонаказателното производство,
а не към административното, в рамките на което са прилага ПАМ. Отделно от това следва
да се има предвид, че в случая освен установеното неиздаване на касов бон за
продажбата на услуга на стойност 7 лв., при проверката са констатирани като разчетени
във фискалното устройство нулев оборот и нулеви приходи от продажби за деня и
същевременно фактическа наличност на парични средства в касата в размер на 19
лв., за която самият управител е признал в изготвения опис на паричните
средства, че се дължи на неиздаването на касови бонове, от което може да се
заключи, че далеч не става въпрос за единичен случай на нарушение.
Принудителната административна
мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в
процесния търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл.
110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от нея
на основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК е съставен протокол серия АА №
0355438/25.01.2020 г., обективиращ установените факти и обстоятелства от
значение за задълженията за данъци на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 50
ал. 3 ДОПК протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от
присъствалия по време на проверката управител на дружеството, приел заплащането
на услугата. Съответно на изискването на чл. 50 ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при
проверката доказателства са описани в протокола и са приложени по
административната преписка. Преценени в съвкупност, всички тези обстоятелства
водят до извод, че в процеса на установяване на административното нарушение,
довело до прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: За разлика от избора на срока, за който
следва да се приложи ПАМ, що се отнася до самото вземане на решение за мярката
/дали да бъде приложена/ административният орган действа изцяло в условията на
обвързана компетентност, поради което когато са налице регламентираните в
хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС материално-правни предпоставки,
той е длъжен да наложи предвиденото в разпоредбата запечатване на търговския
обект. Този извод се налага от лексическото тълкуване на нормата, в която не
случайно е употребен изразът „се прилага“, а не „може да се приложи“. Предвидената
в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на
реда и начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118 ал. 1 ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл. 118 ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Пар. 1
т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието „фискално устройство“. Задължението по
чл. 118 ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в издадената от министъра на
финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В чл. 25 ал. 1 т. 1
на наредбата изрично е регламентирано задължението на лицата по чл. 3 ал. 1
независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за
всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално
устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, изключая случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3 ал. 1. Съгласно чл. 25 ал. 4 фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се
издава при извършване на плащането като лицата по чл. 3 са длъжни да я
предоставят на клиента едновременно с получаването му. След като в случая е
безсъмнено, че процесният обект – автомивка с две клетки за обслужване на
автомобили, отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на
пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на предлаганите в него
услуги по измиване на автомобили за търговеца на общо основание е относимо
задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от
наредбата. Нарушаването му, на което изрично се е позовал административният
орган в мотивите на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, е установено в случая със
съставения от контролните органи протокол серия АА № 0355438/25.01.2020 г., който
като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение
на служебните им правомощия представлява на основание чл. 50 ал. 1 ДОПК годно
доказателство за установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те
се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната
преписка писмени доказателства, подробно интерпретирани по-горе в решението. От
всички тях с основание може да се
заключи, че при предоставянето на 25.01.2020 г. на услугата по външно измиване
на автомобил управителят на дружеството, приемайки в 11:50 часа в брой от
клиента заплащането на стойността й от 7 лв., не му е издал фискален касов бон
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Същественото в
случая е, че видно от протоколираното изявление на процесуалния представител на
жалбоподателя в с. з. на 17.06.2020 г., тези релевантни за прилагането на ПАМ
обстоятелства изобщо не се оспорват от него. Следователно, в случая безсъмнено са
били налице предвидените в хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС
материално-правни предпоставки, поради което действайки в условията на
обвързана компетентност, административният орган законосъобразно е приложил регламентираната
в диспозицията й принудителна административна мярка.
Обратно на оплакването в жалбата,
прилагането на ПАМ е съобразено изцяло и с целта на закона като се има предвид,
че съгласно чл. 22 ЗАНН чрез ПАМ, освен преустановяването, се цели и
предотвратяването занапред на административните нарушения, както и
предотвратяването и отстраняването на вредните последици от тях. Съобразявайки така
прокламираните в закона цели, законодателят изрично е предвидил в чл. 186 ал. 1
т. 1 б. „а“ ЗДДС, че при неспазването на реда или начина за издаването на
съответния документ за продажба /фискален касов бон/ спрямо нарушителите се
прилага ПАМ запечатване за определен срок на търговския обект, в който е
извършено нарушението.
Съвкупно, възприетите фактически
констатации и правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на
жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му
по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид направеното от
пълномощника на ответника с писмени бележки с. д. № 6594/16.06.2020 г. искане
за разпределяне на отговорността за разноски, на основание чл. 143 ал. 4 АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна
юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер от 100 /сто/ лева
съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Атос“ ООД,
ЕИК *********, срещу заповед № 52-ФК/27.01.2020 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на „Атос“ ООД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него
търговски обект в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12, представляващ автомивка с две
клетки за обслужване на автомобили, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е
забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА „Атос“ ООД, ЕИК *********,
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: