РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 28.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2410 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 28.06.2010 г. между универсалния й праводател „МКБ Юнионбанк“ АД и А. В. Т. е сключен Договор за банков кредит № 325-81, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя паричен кредит в размер на 10 870 лв. за рефинансиране на съществуващи задължения със срок на връщане 20.06.2018 г. Кредитът е обезпечен с договор за поръчителство, сключен на 28.06.2010 г. между банката и ответника Н.Ф.Ф., който се е задължил да отговоря солидарно с кредитополучателя за целия размер на дълга.
Твърди, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, но нито той, нито поръчителят са я върнали в уговорения срок.
За дължимите суми по договора за кредит ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4400/2018 г. на Районен съд – Пазарджик против двамата длъжници.
Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от поръчителя, моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи главница в размер на 8 391,11 лв., договорна лихва за периода от 20.08.2013 г. до 20.08.2018 г. в размер на 3 737,30 лв. и обезщетение за забава за периода от 20.08.2013 г. до 29.10.2018 г., включително, в размер на 6 666,31 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задълженията.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ангажира доказателства.
Ответникът Н.Ф.Ф. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за реалното получаване на заемната сума от кредитополучателя.
Твърди, че не е сключвал процесния договор за поръчителство и оспорва подписа, положен „за поръчителя“ в договора.
Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за кредит е станал изискуем на датата на изтичане на срока му 20.06.2018 г., като твърди, че същият е станал предсрочно изискуем още на 20.08.2013 г. след спиране на плащанията по него съгласно чл. 30 от общите условия към договора за кредит.
Твърди, че считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита, е започнал да тече шестмесечният преклузивен срок, в който ищецът може да предяви правата си пред поръчителя, като същият е изтекъл много преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба в съда. Поради това счита, че се е освободил от отговорност като поръчител пред ищеца.
Твърди, че съгласно общите условия към договора за кредит банката е изпратила писмо до него и кредитополучателя, с което ги е уведомила за наличието на просрочени задължения, за техния размер и за остатъчния размер на дълга, поканила ги е да погасят всички просрочени задължения и им е определила срок за това с предупреждението, че в противен случай ще счита кредита за предсрочно изискуем.
Оспорва размера на търсените суми.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Установява
от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски
кредит и договор за поръчителство, че на 28.06.2010 г. в гр. П. между „МКБ
Юнионбанк“ АД (чийто правоприемник е ищецът съгласно вписванията по партидата
му в Търговския регистър) и третото неучастващо по делото лице А. В. Т. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №
325-81/28.06.2010 г., по силата на който банката се е задължила да предостави
на кредитополучателя кредит в размер на 10 870 лв. за рефинансиране на
дължими задължения по предходни договори за кредит към банката при фиксиран ГЛП
за първата година от кредита и плаващ ГЛП след този период, но не по-малко от
18,95 % и ГПР в размер на 22,01 %. За обезпечаване на задълженията по договора
за кредит между банката и ответника Н.Ф.Ф. е сключен договор за поръчителство №
325-82/28.06.2010 г., неразделна част от договора за потребителски кредит, по
силата на който поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнение на
задълженията на главния длъжник – кредитополучател по договор за потребителски
кредит № 325-81/28.06.2010 г., като поръчителят отговоря за цялото задължение
на главния длъжник, ведно с лихви, наказателни лихви, такси, комисионни и
разноски, неограничено спрямо банката при условията на солидарна отговорност за
всички нейни вземания, възникнали по силата на договора за потребителски кредит
и всички анекси към него, във вида и размера им към деня на падежа, както и на
всички последици от неизпълнението на тези вземания, включително за лихвите и
разноските по събирането им.
Съгласно заключението по
съдебно-почерковата експертиза, приета по делото, подписът, положен за
„поръчител“ на втория лист от договора за поръчителство и подписът под печатния
текст на първа страница от договора, разположен вдясно от другите два подписа,
е изпълнен от ответника.
Съгласно основното и
допълнително заключение по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза сумата
от 10 870 лв. по договора за кредит е усвоена на 30.06.2010 г. като е
послужила за погасяване на задължение по кредитна карта в размер на 6 710
лв. и на задължение по кредит – овърдрафт в размер на 3 790 лв. За периода
от 01.07.2010 г. до 20.08.2013 г. (датата на последното плащане по кредита)
извършените погасявания са в общ размер на 9 424,65 лв., от които:
погасена главница в размер на 2 478,89 лв., погасена договорна лихва в
размер на 6 650 лв., погасена такса за управление на кредита и такса за
обслужване на разплащателна сметка в размер на 295,76 лв. Сумите на начислените
лихва и такси по договора са общо в размер на 10 757,91 лв., от които
лихва в размер на 10 387,30 лв. и такси в размер на 370,61 лв. За периода от
21.03.2013 г. до 20.06.2018 г. сумата на непогасената главница е в размер на
8 391,11 лв., непогасената договорна лихва е в размер на 3 737,30
лв., а на непогасените такси в размер на 74,85 лв. Към датата, посочена в
извлечението от сметка 20.08.2013 г. задълженията по договора за кредит са в
общ размер на 12 270,45 лв., от които главница в размер на 8 391,11
лв., договорна лихва в размер на 3 737,30 лв., мораторна лихва в размер на
67,19 лв. и такси в размер на 74,85 лв.,
На 15.05.2017 г. на ответника в качеството
му на поръчител по договора за кредит е връчена покана за доброволно плащане с
изх. № 215-76/12.05.2017 г., с която е уведомен за размера на задълженията по
договора за кредит, както следва: редовна главница в размер на 2 757,51
лв., просрочена главница в размер на 5 633,61 лв., редовна лихва в размер
на 30,45 лв. и просрочена лихва в размер на 6 914,57 лв. На основание раздел
ІІ, т. 4 и т. 4.2 от договора за поръчителство и раздел ІІ, т. 29 от договора
за кредит ответникът е поканен в седемдневен срок от съобщаването да погаси
доброволно всички просрочени задължения в пълен размер с предупреждението, че
след изтичане на срока и без да бъде изпращано допълнително уведомление,
ползваният кредит става изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети
всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение срещу
имуществото му.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и мораторна лихва по договор за потребителски кредит, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който банката е изпълнила задължението си
да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът
за връщане на заема, както и съществуването на валиден договор за
поръчителство, сключен с ответника, по силата на който поръчителят се е
задължил да отговоря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията
по договора за кредит.
Ответникът
следва да установи възраженията си, в т.ч. че предсрочната изискуемост на
договора за кредит е настъпила на твърдяната от него дата.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит, макар оспорено от ответника, се установява по несъмнен начин от приетото по делото и ценено от съда като компетентно, обосновано и обективно изготвено заключение по съдебно-почерковата експертиза, според което подписът за „поръчител“ в договора за поръчителство е изпълнен от ответника. Договорът за поръчителство е съставен в писмена форма, подписан е от двете страни в правоотношението, съдържа всички необходими уговорки и удостоверява надлежно възникнала между страните облигационна връзка.
По делото е установено чрез заключението по съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, като на 30.06.2010 г. е превела сумата за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта и кредит – овърдрафт, а кредитополучателят не е изпълнил задължението си да върне кредита като до 20.08.2013 г. е заплатил главница в размер на 2 478,89 лв., договорна лихва в размер на 6 650 лв. и такси (за управление на кредита и за обслужване на разплащателна сметка) в общ размер на 295,76 лв., а след тази дата е преустановил плащанията по договора. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства от негова страна да са направени последващи плащания по кредита, които да са го погасили изцяло или частично.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит е породило съгласно т. 4 от договора за поръчителство отговорността на поръчителя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали по силата на договора за кредит, във вида и размера им към деня на падежа.
Решението на правния спор с оглед наведените от ответника възражения се свежда до отговора на въпроса освободил ли се е ответникът-поръчител от отговорност по реда на чл. 147, ал. 1 ЗЗД с настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита при спиране на плащанията по договора, респективно с връчване на поръчителя на покана за доброволно плащане, обективираща изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Настъпването на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на една или повече погасителни вноски по договор за банков кредит беше отречено с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която бе прието, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Следователно обективният факт на неплащане на една или повече погасителни вноски сам по себе си не е достатъчен, за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита. Необходимо е освен това кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведоми длъжника за това. Ето защо доводът на ответника, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем още на 18.01.2014 г. и считано от този дата е изтекъл шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
Когато договорът за кредит е обезпечен с поръчителство, за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до главния длъжник – кредитополучател – така Решение № 149 от 19.12.2016 г. по т.д. № 2142/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 132 от 02.10.2015 г. по т.д. № 1907/2014 г. на ВКС, І т.о., в които се приема, че началният момент на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. В Решение № 132 от 02.10.2015 г. по т.д. № 1907/2014 г. на ВКС, І т.о. е разгледана хипотеза, в която изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до поръчителя, но не и до главния длъжник, като е прието, че след като волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до главния длъжник, предсрочната изискуемост не е настъпила. Този извод е изведен от обстоятелството, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер, поради което от поръчителя не може да се иска изпълнение преди главният дълг да стане изискуем.
В случая няма съмнение, че поради спиране на плащанията по договора за кредит в полза на кредитора е възникнало правото по т. 29 от договора за кредит да обяви същия за предсрочно изискуем. Няма съмнение, също така, че представената по делото покана за доброволно плащане, връчена на ответника, обективира изходящо от кредитора волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с оглед неизпълнението на договора и позоваването на клаузите от договора за кредит, регламентиращи условията за обявяването му за предсрочно изискуем. Това изявление, обаче, доколкото е отправено до поръчителя, а не до главния длъжник – кредитополучател, няма за последица обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По делото няма данни изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до кредитополучателя А. В. Т. Доколкото предсрочната изискуемост не е обявена на главния длъжник и с оглед акцесорния характер на отговорността на поръчителя, съдът приема, че твърдяната от ответника предсрочна изискуемост не е настъпила с връчване на покана за доброволно плащане на поръчителя, респективно от тази дата не е започнал да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
От друга
страна в Решение № 83 от
26.05.2017 г. по т.д. № 50394/2016 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 44 от
05.06.2017 г. по гр.д. № 60073/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че когато в
договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора
(главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД) ще се погасява на
отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено
погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от
главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по
друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема
и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на
същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от същата дата – падежа на
вноската – започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД (който е
преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно – т. 4б
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът
бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска,
т.е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение.
При това положение е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната
погасителна вноска, респективно – не е необходимо целият дълг да е станал
изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал.
1 ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.
Горните изводи не се променят, ако в договора е уговорено и че целият дълг
става предсрочно изискуем при настъпването на определени обстоятелства
(неплащане на определен брой вноски на съответните падежи, забава над определен
срок на плащането на една или повече вноски и пр.). Съгласно приетото в т. 18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането
(или друго уговорено обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви
целия дълг за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне
до длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до главния
длъжник и ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната
изискуемост, изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства – нито води иск срещу
главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния
предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се
променя и шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка
отделна вноска от съответната дата на настъпването на падежа й. Ако кредиторът
не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната
изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД ще тече от
датата на достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение
на вноските с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение на вноските с
настъпили падежи към същата дата положението отново остава непроменено и за тях
срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.
Предвид задължението на съда да следи служебно за изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД (изрично в т. 4б Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и липсата на обявена на главния длъжник предсрочна изискуемост по договора за кредит, следва да се приеме, че отговорността на ответника-поръчител е отпаднала за всички погасителни вноски с падеж преди 30.04.2018 г., доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е постъпило в съда на 30.10.2018 г. Дължими следователно остават вземанията по погасителните вноски с падеж съгласно погасителния план след 30.04.2018 г., а именно на 20.05.2018 г. в размер на 214,60 лв. главница и 6,83 лв. договорна лихва и на 20.06.2018 г. в размер на 217,89 лв. главница и 3,56 лв. договорна лихва. За вземанията, чиято дължимост съгласно погасителния план е настъпила преди 30.04.2018 г. поръчителят не отговаря на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 432,49 лв., а за горницата над този размер до пълния предявен размер от 8 391,11 лв. – отхвърлен. Искът за договорна лихва следва да бъде уважен за периода от 30.04.2018 г. до 20.08.2018 г. до размера от 10,39 лв., а над този размер до пълния предявен размер от 3 737,30 лв. и за периода от 20.08.2013 г. до 29.04.2018 г. – отхвърлен. Искът за лихва за забава следва да бъде уважен за периода от 30.04.2018 г. до 29.10.2018 г. в размер от 21,99 лв., определен от съда по правилото на чл. 162 ГПК, а за периода от 20.08.2013 г. до 29.04.2018 г. и за горницата над 21,99 лв. до пълния заявен размер от 6 666,31 лв. – отхвърлен.
При този изход
на делото на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото и
заповедното производство съразмерно на
уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноските съразмерно на отхвърлената част от иска.
Направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответника, е неоснователно, тъй като размерът му от 1 100 лв. е под
минималния размер от 1 904,47 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2
и 3, вр. чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки
от исковете.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Ф.Ф., ЕГН ********** *** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № .., представлявано от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., главница в размер на 432,49 лв., договорна лихва за периода от 30.04.2018 г. до 20.08.2018 г. в размер на 10,39 лв. и обезщетение за забава за периода от 30.04.2018 г. до 29.10.2018 в размер на 21,99 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4400/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 432,49 лв. до пълния предявен размер от 8 391,11 лв., иска за договорна лихва за периода от 20.08.2013 г. до 29.04.2018 г. и за горницата над 10,39 лв. до пълния предявен размер от 3 737,30 лв. и иска за обезщетение за забава за периода от 20.08.2013 г. до 29.04.2018 г. и за горницата над 21,99 лв. до пълния предявен размер от 6 666,31 лв.
ОСЪЖДА Н.Ф.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № .., представлявано от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 9,32 лв., депозит за вещо лице в размер на 4,95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 9,32 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № .., представлявано от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., да заплати на Н.Ф.Ф., ЕГН ********** *** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 072,80 лв. и депозит за вещо лице в размер на 195,05 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: