Решение по дело №4447/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260071
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Христинка Колева Христова Божкова
Дело: 20201100604447
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, …………..02.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав в публиблично съдебно заседание на двадесет и девети януари през хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВА ТОДОРОВА                                                          ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                                СИЛВИЯ ТАЧЕВА

 

СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,

ПРОКУРОР ДЕЯН МАРИНОВ,

 

като разгледа докладваното от съдия Колева в.н.а.х.д.№ 4447 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение от 07.10.2020г., постановено по НАХД № 14 270/2019г., по описа на СРС, НО, 109-ти състав съдът е признал обвиняемата И.С.И., за невиновна в това, че на 16.05.2018г. в Софийски районен съд в гр.София, бул.„*********потвърдила неистина в писмена декларация - декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, а именно че на 06.05.2018г. около 18,40 часа в гр.София, ж.к.„*********, пред детето им Д.Р.С.ЕГН ********** съпругът й Р.С.В., ЕГН ********** й се заканил с думите „Ще те убия, ще те направя на парчета!“, като декларацията е представена пред съд- Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 158-ми състав по гражданско дело № 30630/2018г. по описа на същия състав на съда, поради което и на основание чл.304 от НК я оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.290а от НК.

Против така постановеното първоинстанционно решение е постъпил протест от СРП, в който са изложени доводи, че същото е неправилно, тъй като изводите на съда се градят върху показанията на малолетната свидетелка Д.С.. Предлага съдът да кредитира показанията на свидетелите Н.М.и Р.В.. Прави се искане решението да бъде отменено и съдът постанови ново, с което да признае обвиняемата за виновна по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа протеста на СРП и предлага съдът да признае обвиняемата за виновна и наложи административно наказание „Глоба“.

Защита на обвиняемата пледира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.

Обвиняемата И.И., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като се запозна с материалите по делото, взе предвид доводите и

                                                 Решение по ВНАХД № 4447/2020г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 2 стр.

 

възраженията на страните, намира следното:

От фактическа страна СРС е приел, че обвиняемата И.С.И. в продължение на няколко години живяла на семейни начала със свидетеля Р.С.В. и от съвместното им съжителство през 2012г. се родила и дъщеря им Д.Р.С.. В началото на 2016г. двамата родители се разделили, като със споразумение от 25.09.2017г. на СРС бил определен режим за лични контакти между свидетеля Р.В. и дъщеря му Д.С.. Обвиняемата И.И. и Р.В. редовно имали спорове относно осъществяването на срещите между баща и дъщеря и поради неизпълнението на определения с посоченото споразумение режим на лични контакти, свидетелят Р.В. подал няколко жалби срещу И.И. пред органите на МВР, което още повече влошило отношенията им. На 06.05.2018г. свидетелят Р.В. трябвало да предаде на дъщеря си на И.И., като имали уговорка това да стане на адреса на И.И.-***.

Около 18,30 часа свидетелят Р.В. отишъл на посоченото място със своя автомобил, като заедно с него, освен дъщеря му, бил и негов приятел- свидетелят Н.М.. Р.В. паркирал автомобила си на паркинга до блока перпендикулярно на автомобила на обвиняемата И.И., която седяла в колата на шофьорската седалка. Свидетелят Р.В. взел на ръце детето от колата си, занесъл го до автомобила на И.И., отворил задната лява врата на колата, поставил детето на седалката и го целунал. След това Р.В. заявил на обвиняемата „Нали знаеш, че ще те убия, ще те направя на парчета!” и си тръгнал. Обвиняемата се изплашила от получената закана и веднага след подала жалба в 08 РУ-СДВР, като заявила, че при предаването на детето Р.В. я заплашил с убийство с думите „ще те убия, ще те направя на парчета”.

По повод подадена жалба от обвиняемата И.И. от 14.05.1018г. до Софийска районна прокуратура с постановление от 15.05.2018г. по пр.пр. № 21 870/2018г. по опис на Софийска районна прокуратура било образувано досъдебно производство №696/2018г. по опис на 08 РУ СДВР за извършено престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК за това, че неизвестен извършител се заканил на обвиняемата И.И. с убийство на 08.05.2018г. с думите „ще те убия, ще те направя на парчета” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

С постановление от 20.07.2018г. било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №696/2018г. по опис на 08 РУ СДВР, пр.пр. №21 870/2018г. по опис на Софийска районна прокуратура.

Преди това обвиняемата И.И. решила да сезира с твърденията си Софийския районен съд, в гр.София, бул.„********като инициира производство по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) за налагане на мярка по същия закон на Р.В. и издаване от съда в нейна полза на заповед за защита.

В изпълнение на своето намерение, И.И. подписала предварително изготвена писмена декларация- декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която заявила, че на 06.05.2018г. около 18,40 часа в гр.София, ж.к. „********пред детето им Д.С., Р.В., й се заканил с думите „Ще те убия, ще те направя на парчета!”. Декларацията била представена на 16.05.2018г. в Софийския районен съд, III Гражданско

                                                 Решение по ВНАХД № 4447/2020г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 3 стр.

 

отделение, 158-ми състав. По същата било образувано гражданско дело № 30630/2018г. по описа на същия състав на съда. Проведено било проведено съдебно производство и с Решение № 49714/16.10.2018г., влязло в законна сила на 02.11.2018г. молбата на тъжителката била отхвърлена като неоснователна и издаването на заповед за съдебна защита по ЗЗДН- отказано.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите Р.С.В., Н. Й.М., Д.Р.С., писмо от СДВР per. № 338300- 6989/28.11.2019г., per. № 513р-95453/26.11.2019г., копия от протоколи от съдебни заседания по гр.дело №30 630/2018г. по опис на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 158-ми състав, искова молба от свидетеля Н.М.срещу обвиняемата И.И., протокол от съдебно заседание по гр.дело №7 743/2019г. по опис на Софийски районен съд, 127 състав, I Гражданско отделение, материалите по сигнал вх. № 812102/1203/16.05.2018г. по опис на ГД БОП, подаден от обвиняемата И.И., намиращите се по досъдебно производство № 696/2018г. по опис на 08 РУ СДВР, удостоверение за раждане на Д. С.№ **********, съдебно медицинско удостоверение № МЦП 12/2016г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.04.2016г., пр.пр. №16 747/2016г. по опис на Софийска районна прокуратура, протокол за доброволно предаване от 14.05.2018г., споразумение от 25.09.2017г. между обвиняемата И.И. и свидетеля Р.В.относно упражняването на родителските права спрямо малолетната Д.С., имейл кореспонденция между обвиняемата и свидетеля Р.В.от месец февруари 2018г. до месец май 2018г., Постановление от 20.07.2018г. по досъдебно производство №696/2018г. по опис на 08 РУ СДВР, пр.пр. №21 870/2018г. по опис на Софийска районна прокуратура и намиращите се по досъдебно производство декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие от 16.05.2018г., молба от обвиняемата И.И. с искане за издаване на заповед за съдебна защита от 16.05.2018г., решение №46 714/16.10.2018г. по гр.дело №30 630/2018г. по опис на Софийски районен съд, 158 състав, III гражданско отделение, съдебно графическа експертиза, характеристика на обвиняемата И.И., справка за съдимост на същата, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост на обвиняемата И.С.И., съдът е приел за установено, че същата не е осъждана и не освобождавана от наказателна отговорност.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин обвиняемата И.С.И., от обективна страна на 16.05.2018г. да е осъществила състава на престъпление по чл.290а от НК. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че за да бъде осъществен състава на престъпление по чл.290а от НК е необходимо от обективна страна деецът да потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд. Престъпният състав охранява обществените отношения,

                                                 Решение по ВНАХД № 4447/2020г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 4 стр.

 

свързани с правилното функциониране на правосъдието. Със потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация, представена пред съд се поставя в опасност правилното формиране на волята на съда и вземането на решение въз основа на обективно установени обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на инкриминираното деяние в изпълнение на процедурата по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обвиняемата представила пред Софийски районен съд, III-то Гражданско отделение въпросната декларация на 16.05.2018г., ведно с молбата за образуване на производство с искане за издаване на заповед за съдебна защита срещу свидетеля Р.В.. Авторството на изявленията в декларацията в лицето на обвиняемата се доказва от заключението на изготвената съдебно графическа експертиза, а самата обвиняема не оспорва, че същата е съставила и подала декларацията.

В инкриминираната декларация обвиняемата И.И. е посочила, че във връзка с изпълнението на уговорения със споразумение между тях режим на контакти с детето им, на 06.05.2018г. около 18,30 часа отишла на адрес гр.София, ж.к.„********да прибере детето си свидетелката Д. С.от баща му, при което свидетелят Р.В. го докарал с автомобила си, заедно със свидетеля Н.М.. Свидетелят Р.В. бил отворил вратата на автомобила й, сложил детето в столчето и се обърнал към нея с думите „Ще те убия, ще те направя на парчета!”, при които думи обвиняемата много се изплашила от извършеното за своята и на детето живот и сигурност. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в изпълнение на процедурата по чл.13, ал.1 от ЗЗДН в съдебни заседания, проведени на 04.07.2018г. и на 28.09.2018г. по гр.дело № 30 630/2018г. по опис на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 158-ми състав, съдът е разпитал двама свидетели, между които Н.М., изслушал е вещи лица и е достигнал до заключение, че не е изпълнен макар и занижения стандарт на доказване за издаване на заповед за защита от домашно насилие, което е обективирал в решението си.

При извършената на основание чл.313 от НПК служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд не констатира основания за нейното отменяне или изменяне, нито непълнота на доказателствата.

Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.10.2019г., постановено по н.а.х.д.№ 14 270/2019г. по описа на СРС, НО, 109- ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.