Р Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е, 02.10. 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори
наказателен състав, в публично
заседание на 09.09.2019
год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА
ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от
съдията АНД N 1156
по описа за 2019 год. на
Русенски районен съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Ч., роден на ***год, турски гражданин,
чрез адв.М. П., срещу наказателно постановление № 38-0000619/2019г., издадено
от Началник ОО „Автомобилна администрация” – Русе, с което за две нарушения: на
чл.8, §2, изр.1 и на чл.8, §6, бук.А (ii) от ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR), вр.чл.78 ал.1, т.1 от ЗАП и чл.2, §3 от Регламент
561, на основание чл.93б, ал.6, т.1 и чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАП са му наложени
административни наказания – глоба, в размер на 100лв, и 1000лв.. Процесуалният му защитник моли за
отмяна на наказателното постановление поради процесуални нарушения.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На
22.05.2019год., в гр. Русе, в районна ГКПП „Дунав мост”, жалбоподателят
бил спрян от органите на РД „Автомобилна администрация” – Русе за
проверка. Същият управлявал МПС - т.а. марка
Мерцедес, кат.№3, с ДК№ 34RD0567 и полуремарке, оборудван
с дигитален тахограф, с инд. № ********** и
извършвал международен
обществен превоз от РТурция за РРумъния. Св.Д. изискал документи за проверка
и констатирал следните нарушения: 1. Водачът не спазвал изискванията за
нормална дневна почивка от 11часа, като намалението на времето е с 34мин.,
намаление до 1час за дата 11.05.2019год.
2. Водачът не спазвал изискванията за намалена седмична почивка, като
намалението на времето е с над 4.00часа – 3703мин за периода от 10,06ч на 03.05.2019год.
до 23.49ч на 11.05.2019год.
За констатираното бил съставен АУАН, обвиняващ го за нарушение
на чл.8, §2, изр.1 и на чл.8, §6, бук.А (ii) от ЕВРОПЕЙСКА
СПОГОДБА за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR), вр.чл.78 ал.1, т.1 от ЗАП и чл.2, §3
от Регламент 561. Съставеният акт бил преведен на нарушителя от нарочно
назначен преводач и бил връчен на
наказания. Било връчено и издаденото
наказателно постановление, преведено от същия преводач, с горепосочените
санкции.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По пункт
2 от наказателното постановление
От обективна страна жпод.Ч. не изпълнил задължението си по чл.8,
§2, изр.1 от AETR
– не спазвал изискванията за нормална дневна почивка, като намалението на
времето било до 1 час - 34мин., за дата 11.05.2019год., поради което правилно
наказаващият орган ангажирал отговорността му съгласно чл.93б,
ал.6, т.1 от ЗАП.
Нарушението се доказава с показанията на св.Д., които съдът кредитира като
дадени под страх от наказателна отговорност, както и защото същите
кореспондират с приложените дигитални карти, иззети от дигиталния тахограф,
удостоверяващи твърдените обстоятелства. Наказаният не ангажира доказателства,
които да ги опровергаят.
Неоснователно
е възражението за липсата на доказателства, доказващи, че за датите на
нарушението бил налице международен превоз на товари, попадащ под обхвата на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR/, респ. че са били приложими разпоредбите на този нормативен
акт за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, §. 3
от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98
на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета, за международни транспортни операции,
извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2 (в Общността и между
Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението
за Европейското икономическо пространство), вместо настоящия
регламент се прилага AETR за превозни средства, регистрирани в Общността или в
страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване /б.
"а"/, за превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е
договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на територията на
Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR /б.
"б"/. В случая управляваният от наказаното лице автомобил е с турска
регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по спогодбата.
При тези факти и относимата към тях нормативна уредба, несъмнено за конкретния
случай са приложими именно разпоредбите на AETR.
Не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на
процесуалните правила. Спазени са реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Обвинението е ясно от фактическа и юридическа страна, с което правото на защита
е защитето в пълен обем.
По пункт 1
от наказателното постановление
РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15март2006
година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98
на Съвета и за отмяна на регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета, в Член 8 определя задължението на
водачите да ползват през всеки две последователни седмици поне: две нормални
седмични почивки, или една нормална седмична почивка и една намалена седмична
почивка от поне 24 часа. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест
24-часови периода от края на предишната седмична почивка. Видно от приложената
по делото разпечатка от картата на водача на жалбоподателя, безспорно е
установено, че жалбоподателят не е спазил изискването за намалена седмична
почивка след един максимум от 6 периода на всекидневно кормуване, като намалена
сумарно дължимата седмична почивка е над 4.00ч. и по този начин действително е
нарушил цитираната разпоредба на Регламента.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 10,
т.3 от ЗАвтП, водач, който не спазва изискванията относно намалената
седмична почивка, определени в Регламент
(ЕО) № 561/2006, се наказва за намаляване на времето за намалена
седмична почивка: т.3. над 4 часа - с глоба 1000 лв.
С оглед изложеното съдът
намира, че в конкретния случай от страна на жпод.Ч. с записите в карта на
водача е осъществен съставът на административното нарушение, визирано в НП,
видно от събраните по делото доказателства. Ето защо, контролният орган
правилно му е наложил наказание по чл. 93б, ал.
10, т.3 от ЗАвтП. Наложеното административно наказание е
законопредвиденото в посочената правна норма.
Неоснователни
са възраженията, наведени в касационната жалба, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като било посочено бланкетно, неизчерпателно и без
релевантна фактическа обстановка описание на нарушението, която да съответства
точно и ясно на нарушението, за което се твърди, че е извършено. От приложените
по делото АУАН и НП е видно, че в същите достатъчно подробно са описани
конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение.
Действително
чл. 8, § 6 от AETR предвижда различни хипотези, включително и изключения от
общото правило на б. "а" от този текст, но както актосъставителят,
така и административнонаказващият орган съгласно чл. 42, т.5,
съответно чл. 57, ал.1,
т.6 от ЗАНН са задължени да посочат в АУАН и НП законовите
разпоредби, които са били нарушение. По делото няма данни, а дори и твърдения,
че е налице някое от предвидените в нормата изключения, както и жалбоподателят
не представя доказателства за наличието им. АНО няма задължение да обосновава
защо не са приложими определени правни норми, той е длъжен единствено на
подведе установените в хода на административнонаказателното производство факти
към хипотезата на приложимата правна норма като по този начин извърши правна
квалификация на административното нарушение. Това в случая е сторено.
Поради изложеното съдът намира, че административно-наказващият
орган е издал едно законосъобразно наказателното
постановление, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл.
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПРОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0000619/2019г.,
издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация” – Русе, с което за две
нарушения: на чл.8, §2, изр.1 и на чл.8, §6, бук.А (ii) от ЕВРОПЕЙСКА
СПОГОДБА за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR), вр.чл.78 ал.1, т.1 от ЗАП и чл.2, §3
от Регламент 561, на основание чл.93б, ал.6, т.1 и чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАП, на Д.Ч.,
роден на ***год, турски гражданин, са наложени административни наказания – глоба,
в размер на 100лв и 1000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………