№ 3386
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110146252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Следва да се изискат изпълнителното дело и заповедното производство.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца писмени
доказателства под опис.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК ЧСИ С. Я., рег. № .. в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи официално
заверен препис на изп.д. № .............. г. със страни взискател „Топлофикация
1
София” ЕАД и длъжник Н. А. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания като
ненеобходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.03.2024 г. от 09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и
препис от постъпилия отговор.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Предявен e от ищеца Н. А. Д. отрицателeн установителeн иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че ответника „Топлофикация София” ЕАД няма право на принудително
изпълнение на сумата по изпълнителен лист издаден по реда на чл. 416 ГПК
по ч.гр.д. № 6403/2011 г. по описа на СРС, 88 състав в размер на ....... лева
– главница за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2008 г. до
м.04.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 19.05.2011 г. до
окончателното изплащане, сума в размер на .... лева – законна лихва за
периода от 02.03.2008г. до 20.04.2011г. и разноски по делото в размер на ....
лева, за събирането на която е образувано изп.д. № ............../2011 г. по описа
на ЧСИ С. Я., рег. № .. в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие
СГС.
Ищецът Н. А. Д. твърди, че ответникът претендира от него заплащане
на исковите суми по посоченото изпълнително дело. Посочва, че с молба на
взикателя „Топлофикация София“ ЕАД от 30.11.2011г. е образувано изп.д. №
.............. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № .. в регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие СГС. Твърди, че след образуване на посоченото
изпълнително дело от страна на взискателя не са били поискани никакви
изпълнителни действия за повече от 2 години. Счита, че още към 30.11.2013г.
е изтекъл срокът по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и на 01.12.2013г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, без да е необходимо нарочно
постановление. Поддържа се, че вземанията са погасени по давност, като
2
твърди, че последното валидно изпълнително действие е предприето на
15.06.2015г. Заявява, че всички последващи действия по прекратеното
изпълнително дело след 30.11.2013г. са недействителни и негодни да спрат
погасителната давност. Съобразявайки ТР № 3/28.03.2023г. заявява, че 5
годишната погасителна давност е започнала да тече от 26.05.2015г. и
погасителният й ефект относно вземането е настъпил на 20.06.2020г. Твърди,
че на 04.11.2022г. по процесното изпълнително дело е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца в „........“ ЕООД за общата сума от 3..,25
лева, от които ....... лева – главница; законна лихва в размер на ......... лева за
периода от 19.05.2011г. до 18.11.2022г; ..... лева – неолихвяеми вземания и
....... лева такси по ТЗЧСИ, дължими към 18.11.2022г. В тази връзка на
09.01.2023г. е отправил до ответното дружество възражение за погасяване по
давност на всичките му претенции. При тези твърдения иска да се установи,
че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочените по-горе
суми. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Топлофикация София” ЕАД оспорва
предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност като
неоснователен. Счита, че ищецът притежава качеството длъжник по
изпълнението.Твърди, че не е налице другата предпоставка по чл.439, ал.2
ГПК, а именно искът да се основава на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.Твърди, че предвидената по реда на чл.439 ГПК искова защита е
неприложима в хипотеза на оспорване на вземане, установено в заповедно
производство. Освен това заявява, че предявеният иск е недопустим, поради
липса на правен интерес, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба
се твърди, че производството е прекратено по силата на закона. Посочва, че
основание за наличие на правен интерес от търсената по реда на чл. 439 ГПК
защита е наличието на висящ изпълнителен процес относно вземането.
Заявява, че в настоящия случай ищецът сам твърди, че производството по
процесното изпълнително дело е прекратено, поради настъпването на
перемпция, което изключва наличието на правен интерес от иницииране на
настоящия процес. Счита, че предявения иск е недопустим и следва да бъде
оставен без разглеждане по същество.В случай, че съдът приеме претенцията
за допустима по отношение на основателността на иска заявява, че ищецът не
е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.Твърди, че липсата на
3
възражение се приравнява по правни последици на признание на вземането от
страна на длъжника по смисъла на чл. 116 „а“ от ЗЗД. Счита, че е приложима
и разпоредбата на чл. 117 ал. 1 от ЗЗД по отношение на процесното вземане,
както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение,така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
Заповед за изпълнение. Заявява, че така, както длъжникът не може да оспорва
вземането установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила
Заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Твърди, че с оглед на гореизложеното давността за
вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и
издаден изпълнителен лист, е винаги петгодишна. Заявява, че в рамките на
приложимия петгодишен давностен срок са предприети действия по
принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път
с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното дело.Оспорва
твърдението на ищеца, че на 30.11.2013г. е изтекъл предвидения в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок. Заявява, че в резултат на
наложените обезпечителни мерки на 12.07.2012г. и с оглед на извършеното
плащане от страна на ищеца в размер на 502 лева счита, че се прекъсва
давността и същевременно е пречка да настъпи обстоятелството по чл. 433,
ал. 1 т. 8 ГПК. Също така твърди, че в периода 15.05.2012г. – 25.03.2014г. са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на
давностния срок. Заявява, че във връзка с подавани от взискателя молби, ЧСИ
е наложил последващи обезпечителни мерки в периода от 15.05.2019г. до
24.11.2022г. Оспорва твърдението на ищеца, че погасителната започва да тече
от датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., а
именно на 26.06.2015г. и следователно е изтекла на 26.06.2020г. Твърди, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнителни действия, извършени в
хипотеза на вече настъпила перемпция. Поддържа, че давността е била
многократно прекъсвана и към настоящия момент вземането на Дружеството
не е погасено на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. Твърди, че с предявяването на
процесния иск по чл. 439 ГПК, считано от 17.08.2023г., давността отново е
спряла да тече по аргумент чл. 115 „б“. Моли съда да постанови определение,
с което да прекрати като недопустимо производството по настоящото дело, а
4
в условията на евентуалност да постанови решение с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е докаже наличието на правен интерес от
предявяването на иска, а именно че е налице висящо изпълнително дело,
образувано въз основа на процесния изпълнителен лист.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните
факти, на които основава изгодни за себе си последици, а именно да докаже
наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
погасителната давност за вземанията си.
Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване:
Признава за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че в полза на „Топлофикация София” ЕАД срещу Н. А. Д. е издаден:
изпълнителен лист по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. № 6403/2011 г. по описа
на СРС, 88 състав за сумата в размер на ....... лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.01.2008 г. до м.04.2010 г., ведно със законна
лихва, считано от 19.05.2011 г. до окончателното изплащане, сума в размер
на .... лева – законна лихва и разноски по делото в размер на .... лева, за
събирането на която е образувано изп.д. № .............. г. по описа на ЧСИ С.
Я., рег. № .. в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
5
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6