Присъда по дело №373/2021 на Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И към присъда №14 от 10.06.2021г. по НОХД № 373 от
2021г. по описа на БОС

Съдебното производство по делото е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП срещу Д. П. Ч. ЕГН **********, живущ В гр.Бургас
с обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. “а” и б.“б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа обвинението,
което намира за категорично доказано. Пледира наказателната отговорност на
подсъдимия да се осъществи чрез определяне на наказание лишаване от
свобода за срок от шест години, което да бъде намалено съобразно чл.58а,
ал.1 от НПК.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от
пострадалия Н. А. Д. граждански иск за заплащане от подсъдимия на
обезщетение за причинени от деянието му имуществени вреди в размер на
220 лева. В съдебно заседание гражданският ищец пледира гражданския иск
да бъде уважен.
При проведеното предварително изслушване подс. Д.Ч. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и изразява
съгласие за същите факти да не се събират доказателства. В последната си
дума подсъдимият моли за по-леко наказание. Защитата му пледира съдът да
наложи наказание в размер на пет години лишаване от свобода, с оглед
оказаното от подсъдимия съдействие в досъдебното производство и предвид
неголямата стойност на отнетите вещи.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното
производство доказателства, съдът приема за установено следното:
На 04.03.2021 г. около 13:30 – 14:00 ч. свидетелят Н. А. Д. е паркирал личният
си автомобил на паркинга до бл. *** в к.с. „******“ гр. Бургас и тръгнал пеша
в посока магазин плодове и зеленчуци, който се намира до кръстовището за с.
Т.. На пътеката между бл. *** и парка е бил пресрещнат от подс. Д.Ч., който
започнал да му предлага „пико“. Свид.Д. е разбрал, че му се предлагат
наркотици, но е отказал, защото не употребява. Подс. Ч. тръгнал след свид.
Д. и продължавал да го уговаря да си купи от него наркотици. След като
същия свидетел си напазарувал в магазина за зеленчуци и като излязъл извън
павилиона, той не е забелязал повторно подъсдимият Ч.. Тръгнал да се
прибира към жилището си, което се намира във вход "**" на бл. *** к.с.
1

„******“, като носил мъжка кожена чанта с дълга дръжка през рамо, която е
висяла под кръста. Чантата е била с две отделения, като в едното е стоял
телефон, а в другото – предно отделение, е имало четири банкноти по 50 лева
и една банкнота от 20 лева. Чантата е била отворена от магазина и свид.Д. не
я е закопчавал, докато се прибирал към блока си. В това време подс. Ч.
проследил св. Д., като видял, че е пазарил за 10 лева в магазина и не е
затворил чантичката си, след което продължил да върви след него до входа на
блока.
Когато Д. отключил вратата на вход "**" посредством чип и започнал да я
отваря, изпреварвайки го пред него в партера на блока влязъл подсъдимият.
Като го видял пред себе си във входа на блока, свид. Д. се уплашил, тръгнал
назад и затворил входната врата. Той се отправил бързо към вход "***", като
се надявал да има някой от съседите, тъй като там често се събирали хора. В
този момент подс. Ч. излязъл от партера на вход "**", застигнал свид. Д. и му
препречил пътя. Д. се опитал да мине покрай него, но подс. Ч. го хванал за
дрехите – отпред на гърдите, придърпвайки го към себе си. Започнал да дърпа
странично свид.Д. към ниша на блока, но той се съпротивлявал и се опитвал
да се върне назад. Тогава подс. Ч. започнал да блъска с ръце по гърдите на
свид.Д. и докато го удрял успял да бръкне с лявата си ръка в незатворената
чанта, като взел сумата от 220 лева. След като отнел парите, подъсдимият
избягал.
Непосредствено след това, пострадалият Д. видял свой съсед, за който е
знаел, че е полицай. Казал му, че е бил нападнат и блъскан от непознат мъж.
Съседът го посъветвал, веднага да звънне телефон 112. Д. се обадил на
телефон 112, като съобщил за извършеното нападение от непознатия мъж и
отнетите му пари.
Посочените обстоятелства на извършване на престъплението са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в която изложението
продължава с анотирано съдържание на част от събраните по делото
доказателствени източници.
Така описаната фактическа обстановка се установява частично от
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, от показания на
свидетелите Н. А. Д., Е.Х.А., Д.Й.Б., В.Н.Н., Р.П. Ч., Д.Б.К., Б.Д.Б., от
заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице – Галина Стефанова
Милева, протоколите за оглед на веществено доказателство и от проведеното
разпознаване , както и останалите писмени доказателства, приложени към
досъдебното производство.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна, в нея липсват съществени
противоречия. Единственото отклонение са обясненията на подсъдимия в
досъдебното производство, където премълчава за физическо
съприкосновение с пострадалия. Тази тогава представена от подс.Ч. версия
2

напълно се опровергава от показанията на Н. А. Д., В.Н.Н., Д.Б.К., Б.Д.Б. и
заключението на СМЕ, според което пострадалият е получил болки в
областта на раменете и гърдите, които увреждания е възможно да са в
резултат от блъскане с ръце в травмираните области. Освен това, с
направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, придружено от съгласие
да не се събират доказателства за признатите факти, подс.Ч. се е отрекъл тези
си обясненията, поради което не следва да се поставя под съмнение
подкрепящо се от другите доказателства самопризнание - Решение № 638 от
12.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 368/2007 г., II н. о. Ангажираните по делото
доказателства, са напълно достатъчни да потвърдят по категоричен начин
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и
направеното от подсъдимия по реда на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК
( п.4 от ТРОСНК № 1 от 6.04.2009 г.)
Факта на отнемането, размера на отнетата сума, начина на отнемането и
неговия извършител са обстоятелства, описани в обвинителния акт и
признати от подсъдимия, но те не очертават съставомерно поведение по чл.
199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК.
При грабежа насилието може да представлява, както физическо
въздействие върху владелеца, насочено към преодоляване на реална или
възможна съпротива на това лице, така и употреба на сила, насочена към
прекъсване фактическото държане на вещта от нейния владелец (Решение №
390 от 17.VII.1995 г. по н. д. № 109/95 г., II н. о., Решение № 436 от 6.VI.1996
г. по н. д. № 261/96 г., II н. о.). Необходимо е обаче, деецът не просто да вземе
вещите от пострадалия, а да извърши конкретни принудителни действия за
прекратяване на съществуващото владение – такива действия, чрез които
принудително да се преодолее връзката на пострадалия с отнетите вещи
и/или и на съпротивата му.
Подобно насилствено поведение, което подсъдимият да е осъществил,
за да придобие владението върху паричната сума на пострадалия, по делото
не е установено, а и не е описано в обвинителния акт.
Категорично физическото въздействие на подсъдимия не е опосредено
чрез употреба на сила върху носената през рамото на пострадалия чанта,
където са се намирали отнетите банкноти. Нещо повече, пострадалият
изобщо не е забелязал как подсъдимият е бръкнал в нея и извадил от там
сложените една до друга като пачка банкноти на обща стойност 220лв(
4банкноти по 50лв. и една банкнота по 20лв.). Веднага след като нападателят
избягал, свид.Д. е потърсил помощ при свид. И.М. и му се е оплакал, че
някакво момче му е предлагало „пико“ и го притеснява. След това, подавайки
в 13:48ч. сигнал на тел.112, той отново е говорил за продавач на „пико“, който
го изчаква, налита му, натиска го и „си мисли, че продавам пико“ –л.43 от
досъд.п. За такива впечатления разказва и самия пострадал в разпита си, след
3

като подсъдимият упражнявайки насилието (дърпайки и блъскайки го) го
питал: „Ти откъде имаш пико?От къде го взема? Защо предлагаш?“…
„Помислих си, че или е луд, или играе някакъв театър, или се е припознал.“ –
гърба на л.33 от досъд.п. Възприемайки случващото се между пострадалия и
подсъдимия, свид. Д.К. също е останал с впечатление за спор между дилъри.
– л.54 от досъд.п. При повторно позвъняване на тел.112 в 14:27ч.
пострадалият вече е бил наясно , че при инцидента му е отнета парична сума.
Хващането на свид.Д. за дрехите от подсъдимия, придърпването му към
дееца и странично, блъскането от подсъдимия с ръце по гърдите на
пострадалия, са действия предприети не с цел преодоляване на реална или
възможна съпротива от владелеца, а за да смутят, заблудят последния, да
отвлекат вниманието му, за да си осигури подсъдимият незабелязан достъп до
банкнотите в чантата на пострадалия.
Описаните в обвинителния акт факти и наличните доказателства сочат,
че владението върху банкнотите е било прекъснато чрез простото им
отнемане от пострадалия, като преди това вниманието му е било отклонено,
какъвто похват е често използван при кражби в обществения транспорт, в
търговски обекти и др. обществени места. Физическото въздействие в случая
не е използвано като принудително средство за преодоляване на съпротивата
(реална или възможна) на владелеца.
При така установените факти относно начина на извършване на
противозаконното отнемане на предмета на престъплението, настоящият
състав намира, че приложимата правна квалификация на деянието е по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което
налага признаването на подсъдимият за невинен по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1 от НК.
От правна страна подс. Д.Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна, състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, защото на 04.03.2021 г. в гр. Бургас к.с.
„******“, между вх. "**" и вх. "**" на бл. ***, в условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – сумата от 220,00 лева от владението на Н. А. Д.
ЕГН **********, ***** негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. Деянието е извършено от подс. Ч. при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неизбежното настъпването на общественоопасните последици от деянието –
лишаването на собственика на банкнотите от фактическа власт върху тях и
установяването на своя такава и е искал настъпването на тези последици.
До датата на настоящото деянието спрямо подс. Ч. има влезли в сила
седем осъдителни акта. От значение за настоящата квалификацията по чл.
196, ал. 1, т. 1от НК са осъжданията му по НОХД № 1320/2017г. на БОС и
4

по НОХД № 530/2013г., също на БОС. По последното дело подс.Ч. е бил
осъден за престъпление по чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“б“
от НК на три години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е
изтърпял 26.082016г. Наказанието една година и десет месеца лишаване от
свобода , наложено му по НОХД № 1320/2017г. на БОС, за престъпление по
чл.354а, ал.2, пр.2, т.4, вр.ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК е изтърпяно на
31.10.2019г. Налице е квалифициращия признак по 196, ал. 1, т. 1от НК , т.к.
настоящото деянието е осъществено преди да изтече петгодишния срок по
чл.30 от НК и представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и
б.“б“ от НК.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години и възможност съдът да наложи
конфискация до една втора от имуществото на дееца.
Съобразявайки начина на осъществяване на деянието – проследяване
на пострадалия до и след магазина, планиране и изпълняване на действията
по заблудата му, причинили на свид.Д. неотносими към квалификацията
болка, съдът намира, че в случая се откроява по-висока от обичайната за вида
степен на обществена опасност на деянието. Висока е личната обществена
опасност на дееца. Той е без постоянни доходи и с трайно установено
криминално поведение, за което свидетелства осъжданията му, ирелевантни
за квалификацията на настоящата му деятелност. Като смегчаващи вината
обстоятелства съдът преценя, направените от подсъдимия в досъдебното
производство частични самопризнания и относително невисоката стойност
на отнетите пари. Не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от
НК, поради което съдът прецени, че наказателната отговорност на подс. Ч.
следва да се реализира при баланс на смегчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства и му определи наказание лишаване от свобода за срок от шест
години, като наказанието конфискация не следва да бъде налагано, поради
липсата на имущество. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Настоящото умишлено престъпление е извършено в петгодишния срок по
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, което обстоятелство изисква така
определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Така индивидуализираното по размер наказание според настоящия
състав се явява справедливо, адекватно и обосновано, съобразено както със
степента на обществена опасност на деянието, така и със степента на
обществена опасност на самия деец и с оглед целите си по смисъла на чл.36
от НК, би реализирало своята превантивна, репресираща и превъзпитаваща
роля.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Ч. е бил задържан по настоящото дело.
5

С оглед приетите фактически констатации и правни изводи съдът
намира предявеният от Н. А. Д. граждански иск срещу подсъдимият за
безспорно доказан по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. Като пряка и
непосредствена последица от потивоправното и виновно деяние на
подсъдимия свид. Д. е претърпял имуществени вреди. Иска за обезщетение за
причинени имуществени вреди съдът уважи до размера на отнетата и
невъзстановена парична сума от 220лв.
Направените от държавата в хода на наказателното производство до
произнасяне на присъдата разноски, съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК
възложи в тежест на подсъдимия.
След служебна констатация за пропуск да се произнесе по дължимата
държавна такса върху уважената част от гражданския иск и приложеното по
делото веществено доказателство , съдът се произнесе по реда на чл.306,
ал.1,т.4 от НПК с определение №274/30.06.2021г.
Мотивиран от изложените съображения , съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:...................

6

Номер на акта:	14
Дата:	10 юни 2021 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия:	Даниел Нанев Марков

Дело:	20212100200373
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2021 г.

Присъда по дело №373/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите