Присъда по дело №4476/2017 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД № 4476  по описа за 2017 год. на Варненския

районен съд – тридесет и седми  наказателен състав.

 

 

             По   отношение  на  подсъдимия   Р.   З.З., ЕГН **********,***, от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.343Б., ал.1  от НК, За това, че – На 29.07.2016 год. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „Рено  19“, с рег. № В 59-07 РС, с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 промила на хиляда, а именно – 1,34 промила, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 1234/01.08.2016 год. на отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна.

 

            Съдът като взе предвид, че подсъдимият по делото многократно е бил издирван на постоянния и настоящ адрес на територията на Република България, местонахождението му не е било установено, не е бил установен и на известния адрес в чужбина, безспорно е било установено, че не се задържа в местата за лишаване от свобода, не са установени актуални мобилни номера за връзка с него, съответно не е установен работодател и защитата също заявява, че няма никаква представа къде е местонахождението на подсъдимия, обявен е бил на общодържавно издирване за установяване на адрес, видно от изготвените справки е бил издирван, но към настоящия момент местонахождението му не е било установено, установени са и данни, че подсъдимият е напуснал територията на Република България, каквато е била и последната информация получена от назначения в хода на съдебното производство защитник, поради което, предвид обстоятелството, че на първо място съгласно чл. 269 ал.1 от НПК, предвид предявеното обвинение присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително и на второ място, подсъдимият е бил щателно издирван, но местонахождението му в страната не е известно, на лице са данни, че лицето се намира извън територията на  Република България и отново местонахождението му не е известно, съдът прецени, че провеждането на разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимият, с участието на служебно назначен защитник, при което същия е уведомен  за образуваното спрямо него наказателно производство, няма да попречи за разкриването на обективната истина, проведе такова в отсъствието на подсъдимия, след изслушването на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК определи делото да се разгледа по общия ред и  на чл. 269, ал.3, т.4, б. „а“, от НПК в последствие разгледа делото в отсъствието на подсъдимия.

              В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като приема същото за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото. По отношение на наказанието, което следва да се наложи, прокурорът счита, че същото следва да е към минимално предвидения от закона размер, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на кумулативно предвиденото от закона наказание „Лишаване от право да управлява МПС” прокурорът счита, че същото следва да е за срок от една година и четири месеца, като бъде зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, като на подсъдимия бъдат възложени и направените по делото разноски.

 

      Защитникът на подсъдимия, адв.В., ВАК счита, че обвинението не е доказано от обективна страна, тъй като от взетата проба не може да се установи по безспорен начин, че подзащитния му е управлявал автомобил след употреба на алкохол. В пледоарията си прави анализ, че при така изяснената фактическа обстановка е налице малозначителност на деянието, а именно – чл.9, ал.2 от НК. С оглед горното, моли подзащитния му да бъде оправдан. В условията на евентуалност моли съда да наложи наказание при условията на чл.55 от НК.

 

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

            Подсъдимият  Р.З.З., роден на *** ***, област Варна, български гражданин, с основно образование,неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********

 

            На 29.07.2016 год. около 22.50 часа, свидетелите А.К.С. и Ф.Р.А. – автоконтрольори към Сектор „ПП“ – ОД  МВР – Варна, обхождали със служебен автомобил района около кръстовището на бул.“Владислав Варненчик“ и бул. „Съборни“ в гр.Варна. Забелязали лек автомобил марка „Рено 19“, който направил маневра, десен завой от бул.“Съборни в посока бул.“Владислав Варненчик“ и спрял на „Бус лентата“, пред аптека „Санита“. Непосредствено зад него спрели полицейските служители и излезли от служебния автомобил. Легитимирали се пред водача на лекия автомобил „Рено 19“ и установили същия – Р.З.З., ЕГН **********. Автомобилът бил с работещ двигател, а подсъдимия З. стоял на шофьорското място и натискал педала на „спирачната система“. Свидетелите С. и А. разпоредили на подсъдимия да представи документи за самоличност, но същия им заявил, че не ги носи със себе си. При разговора им с него подсъдимият лъхал на алкохол. За това те решили да му извършат проверка с техническо средство  „Алкотест – Дрегер“ с № 0096, което отчело стойност от – 1,31 промила алкохол. Свидетелят С. издал на подсъдимия З. Талон за медицинско изследване с № 0016127, след което заедно със св.А. го съпроводили по Спешен център на МБАЛ „Св.Анна“ – гр.Варна АД, където от З. при стриктно спазване на процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози била взета кръв за химическо изследване.

         Била назначена химическа експертиза на кръвта, като такава била извършена под № 1234/01.08.2016 г. от вещото лице д-р С. – Отделение по Съдебна медицина и Специализирана лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД. Изследването, извършено по газхроматографския метод, установило наличие на 1.34 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. При така установеното от фактическа страна започнало ДП против подсъдимия Р.З.З.  за престъпление по чл. 343б., ал. 1 НК.

 

 

           Подсъдимият към датата на извършване на престъпното деяние  е бил осъждан за извършено престъпление от общ характер.

            Съгласно справката от сектор ПП-ОД на МВР-Варна и останалите писмени доказателства по делото, подсъдимият е правоспособен водач, притежава СУМПС, издадено от Израел и до настоящия момент е бил санкциониран многократно.

           Съдът не разполага с обяснения на подсъдимия, които да преценява.

           Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите  С., А., Р., Р., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват.       

          Съдът напълно кредитира протоколът за химическа експертиза и останалите писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.

 

          Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите С., А., Р., Р., кредитирани от съда, протокол за химическа експертиза, справка за съдимост, справка от сектор ПП и от останалите писмени материали, приобщени към доказателствата по делото.

           След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимия Р.З.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343Б ал. 1 от НК, тъй като на 29.07.2016 год. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „Рено 19“, с рег. № В 59-07 РС, с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 промила на хиляда, а именно – 1,34 промила, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 1234/01.08.2016 год. на отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна.

 

           Касае се за престъпление, насочено против транспорта и в частност против реда, установен за движение по пътищата, свързан с безопасно и правилно използване на транспортните средства. Съгласно ППВС № 1 от 17.01.1983 год. по  н.д.  № 8/1982 год., Пленум на ВС, т.2, б.“а“, абзац втори, в понятието „управление на МПС“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, каквито са били на лице в конкретния случай.

          Изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС от уличения с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда-1,34-на хиляда, установено по надлежния ред.

 

От субективна страна - деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал автомобила, поради което е съзнавал всички фактически обстоятелства на престъплението и тяхното увреждащо действие спрямо защитените обществени отношения /в см. Реш. № 479/10.11.2010 год. по  н.д.  №490/2010 год. на ІІІ  н.о.  ВКС/.

            Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не установи.

 

По възражението по чл. 9, ал.2 НК:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Този законов текст визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: 1) когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2) когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т.н. /Решение № 29 от 16.02.2015 г. на ВКС по н.д. № 1747/2014 г., III н.о., НК, докладчик съдията М. Ц., Решение № 423 от 16.02.2015 г. на ВКС по н.д. № 1494/2014 г., II н.о., НК, докладчик съдията Б. Ч./.

 

Освен това, при преценката за приложението на чл. 9, ал.2 от НК водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, като на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. Последната също може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца /по арг. Решение № 356 от 12.02.2015 г. на ВКС по н.д. № 986/2014 г., III н.о., НК, докладчик съдията Д.А./.

 

Конкретната преценка на обстоятелствата в настоящия казус сочи, че извършеното от подсъдимия З. деяние оказва такова отрицателно въздействие на правно защитените обществени отношения, при което степента на обществената му опасност аргументира престъпния му характер. Процесното престъпление е на формално извършване и във връзка с тази му характеристика следва да се прецени и степента на обществената му опасност. Имайки предвид това и с оглед на непосредствения обект на посегателство, следва да се прецени, че извършеното от подсъдимия З. демонстрира обществена опасност поради засягането на обществените отношения, свързани с гарантиране сигурността на отделните участници в движението. Проявата на подсъдимия е общественоопасна и поради това - престъпна.

 

Вън от съмнение е, че личността на подсъдимия З. демонстрира висока степен на обществена опасност, тъй като настоящото деяние е осъществено в изпитателния срок на предходно негово осъждане /по Присъда № 186/11.05.2016 г. по НОХД № 1989/2016 г. по описа на Районен съд - Варна/, а в процесния случай подсъдимият е поставил под риск здравето и живота и на други лица – пътници /св.Е.Р. и св.И.Р.  / в управляваното от него МПС. След като поведението на подсъдимото лице е довело до засягане на защитените обществени отношения, дори и да бяха налице обаче многобройни положителни данни за личността му, те не могат да обосноват малозначителност на деянието.

 

Изложените аргументи сочат на липса на основания за прилагане института на чл. 9, ал.2 НК и оправдаване на подсъдимия З. по повдигнатото му обвинение.

 

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия З. обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало, а именно – осъждането му по Присъда № 186/11.05.2016 г. по НОХД № 1989/2016 г. по описа на Районен съд - Варна. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия - л.14- л.15 от делото, същият е осъждан за престъпление от общ характер – по чл.149, ал.1, пр.1 от , а именно за това, че извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

               Нещо повече, процесното престъпление е осъществено в рамките на изпитателния срок, определен със Присъда № 186/11.05.2016 г. по НОХД № 1989/2016 г. по описа на Районен съд - Варна. Въпреки, че спрямо З. е налагано респ. от него е търпяно наказание "Лишаване от свобода", чието изпълнение е отложено с определянето на изпитателен срок, то не е спомогнало за реализиране целите на индивидуалната превенция, не е коригирало поведението му и не е оказало възпиращ ефект спрямо същия да осъществява престъпна деятелност. Като взе предвид това, както и фактът, че търпяното до момента наказание не е постигнало своя превъзпитателен ефект спрямо лицето, ВРС намери, че на същото следва да се определи по–голямо по размер наказание. Още повече, че в процесния случай подсъдимият е управлявал моторно превозно средство на оживено място в рамките на града /където има множество минувачи/, допускайки в автомобила му да се возят и други лица – св.Р. и св.Р.. По този начин З.  е поставил в риск живота и здравето както на себе си, така и на св.Е.Р. и св.И.Р., както  и останалите участници в движението. Подсъдимият е  на  възраст, на която следва да е изградил волеви задръжки за осъществяване на престъпна деятелност, каквито обаче в случая очевидно не са формирани. Ето защо, съдът намери, че не са налице каквито и да е смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК спрямо него. Доколкото обаче към настоящия момент спрямо З. не е въздействано посредством налагането му на наказания "Лишаване от свобода", които да се изтърпят ефективно, ВРС намира, че адекватно в настоящия случай се явява определянето на такова наказание в размер, ориентиран към законовия минимум.

Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, и при спазване на разпоредбата на чл. 54 от НК при индивидуализиране на наказанието, съдът осъди подсъдимия Р.З.З. на основание чл.343б., ал.1, вр. чл. 54 от НК, на една година и три месеца "Лишаване от свобода" и "Глоба" в размер на 300.00  /триста/ лева.

Съдът постанови също така на основание чл. 68, ал.1 от НК, Р.З.З. да изтърпи и наказанието една година "Лишаване от свобода", наложено му с Присъда № 186/11.05.2016 г. по НОХД № 1989/2016 г. по описа на Районен съд – Варна.

Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б."в" ЗИНЗС съдът определя първоначалния строг режим за изтърпяване на наказанието по отношение на умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Именно в тази хипотеза се намираме и понастоящем, поради което ВРС намери, че са налице предпоставките на чл. 57, ал.1, т.2, б."в" ЗИНЗС за определяне на първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода".

 

 

Разпоредбата на чл. 343г НК задължава съдът във всички случаи на деяние по чл. 343б. от НК да прилага разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.7 НК - лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Съдът намира, че с оглед по-високата обществена опасност на извършеното деяние и все по-широкото разпространение на престъпленията по чл. 343б, ал.1 НК, за да се изпълнят целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия З. следва да се наложи такова административно наказание лишаване от право да управлява МПС в границите на установения в чл. 16 от ЗАНН размер, а именно за срок от 12 месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК се приспадне от срока на изтърпяване наказанието лишаване от право да управлява МПС, времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Този срок според съда ще е достатъчен, за да окаже превъзпитаващо и превантивно въздействие върху Р.З.З..

 

          На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.

 

          По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                         

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: