Определение по дело №48588/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21326
Дата: 22 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20221110148588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21326
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.С
като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20221110148588
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 188551/03.07.2023 г. на ищцата Е. К. К. - Д.а, в която се
съдържа искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 10604/20.06.2023
г. в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – „Ф.Б“ ЕООД, изразява становище за
неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и
съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 8 и т. 9 от Тълкувателно
решение от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък на
разноските по чл. 80 ГПК съставлява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните за надлежно упражняване правото на страна в процеса да иска изменение на
решението в частта относно размера на присъдените й разноски.
В разглеждания случай ищецът е представил списък на разноски преди приключване на
устните състезания по делото /инкорпориран в молба на л. 39 от делото – гръб/, поради което
искането за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна.
С постановения по делото краен съдебен акт са уважени предявените от Е. К. К. – Д.а срещу
„Ф.Б“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното
дружество да заплати в полза на ищцата сторените от нея разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
По изложени в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира за ненужно да
преповтаря, съдът е приел, че в случая е основателно релевираното от ответната страна възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Не
са налице основания за ревизиране на това становище, като съдебният състав, разглеждащ
искането по чл. 248 ГПК препраща към тях. В тази връзка и за пълнота следва да се посочи
следното: В практиката на СЕС, обективирана в Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 и
задължителна за националните съдилища на държавите членки на ЕС, са дадени принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината
на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че
направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедлИ.ст. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива
2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се
1
определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид
фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата
делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са
пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от
този режим.”. Съобразявайки се с горецитираната практика на СЕС, която има превес над
националната такава, съдът намира, че с оспорения акт е присъдил в полза на ищцата разумни,
пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. На следващо място,
следва да бъде изтъкнато, че съобразно задължителната практика на СЕС, обективирана в Решение
от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка
относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния
представител действия.
С конкретния случай съдът е сезиран с разглеждането на обективно съединени искове по чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като поставеният за разглеждане пред него
правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, по спорните по делото въпроси е
налице трайна съдебна практика, делото е разгледано в рамките на 2 съдебни заседания, на които
процесуалният представител на ищеца не се е явил. Отделно от това, по въпроса за
недействителността на процесния договор съдът дължи преюдициално произнасяне, за да достигне
до извод за основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тоест, дори да няма изрично
предявен установителен иск. При тази специфика на разглеждания случай определеният от съда
размер на възнаграждението от 400,00 лева отговаря на изискванията за справедлИ.ст и
пропорционалност съгласно ясно очертаните критерии от СЕС, като националната практика
следва бъде съобразена с тази на СЕС, а не да й протИ.речи.
По изложените съображения, молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 188551/03.07.2023 г. на Е. К. К. - Д.а за изменение
на постановеното по настоящото дело Решение № 10604/20.06.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2