РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330114905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
С исковата молба ищецът Б. Н. С. е предявил против „Сити Кеш“ ООД иск за
приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в
размер на 1 207, 80 лв. от Договор за кредит от 31.05.2021 г. е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
31.05.2021 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е
предоставена сумата в размер от 1 700 лв. при фиксиран лихвен процент по
заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 85 %. Сочи, че в
договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията,
установени от кредитодателя – в чл. 23 от Общите условия към договора. В
случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се
задължил да заплати неустойка в общ размер на 1 207, 80 лв., платима ведно с
1
погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка. Ищецът
твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради
непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които
потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително
възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва,
по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка
противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото
последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че
установената неустойка е в размер от около 50 % от заемната сума, без
последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното
задължение за връщане на заемната сума в срок. Сочи, че неустойката е
излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава
исковата претенция като основателна. Твърди, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е дал повод за
предявяване на иска и разноските следва да се възложат на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В първото по делото съдебно заседание съдът е съобразил, че не са
налице предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, доколкото ищецът не е направил искане в тази насока,
поради което производството по делото е продължило по общия ред.
Направеното с отговора на исковата молба признание на иска следва да бъде
съобразено като признание на фактите, обуславящи основателността на
исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът
Б. Н. С. и ответника “Сити кеш” ООД е сключен договор за паричен заем №
** от 31.05.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 1 700 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
заемополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов
2
ресурс на 29 седмични погасителни вноски – първите три в размер от 13, 24
лв., а следващите - в размер 72, 48 лв., ведно с начислената възнаградителна
лихва или сумата в общ размер от 1 924, 20 лв. Установен е годишен лихвен
процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 85 %.
С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне
две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
условията по чл. 23 от Общите условия към договора за заем. Общите
условия не са приложените по делото, но ответникът не оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че следва да бъде осугурено поръчителство от
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход.
С клаузата на чл. 8 от договора страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва
да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1 207, 80 лв. на
вноски.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
3
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от договора. Следователно задължението за
заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на
поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното
задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в
срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.
В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение
за кредитодателя.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по
който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено
неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и
възнаградителната лихва.
С оглед установеното клаузата, установяваща задължение за заплащане
4
на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез
добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради
което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от
ищеца основания за недействителност на тази клауза.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората
установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест
на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото
чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка в процесния
договор за паричен заем, ищецът със своето извънпроцесуално поведение е
претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до
постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на
клаузата, пораждаща това задължение, възникналите на това основание
парични притезания остават дължими, ведно със всички законни последици.
В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – така
Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г.
о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III
г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца , признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от
50 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното
не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Следва обаче да се присъди адвокатско възнаграждение в
претендирания в исковата молба размер от 300 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, по предявения от Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, иск
с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит №
**/ 31.05.2021 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка в
размер на 1 207, 80 лв., е нищожна, поради установяването й в противоречаща
на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Б. Н. С., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 14905/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. К. Н., АК –
Пловдив, с адрес гр. П, ул. **, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 14905/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6