Р Е Ш
Е Н И Е № 296
гр. София, 04.10.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен състав в
публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 339 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 7 от 16.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 166/2017 г. на Пирдопския
районен съд, поправено с решение от 26.04.2018 г., „Д.П.М.Ч.” ЕАД, ***, е
осъдено да заплати на С.П.К. следните суми: сумата
12 000 лв., представляваща обезщетение по чл.200, ал.1 КТ за
претърпени неимуществени вреди от настъпило влошаване на здравословното му
състояние в резултат от професионално заболяване „силикоза 2-3 степен с
усложнение ХОББ с ХДН 1 степен”, заедно със законната лихва от 12.10.2016 г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от
35 000 лв.; сумата 7 380 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
включващо разходи за лекарства и разходи за закупуване на усилена и витаминозна
храна, заедно със законната лихва върху главницата, считано от посочената
по-горе дата до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 11 700 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 580,98 лв., а в полза на районния съд държавна такса от
775,20 лв., както и разноски от 582 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 1 129,65 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Съдът прие за установено
следното:
В исковата молба ищецът е твърдял, че е
бил страна по трудово правоотношение с ответника, като в резултат на
продължителната работа при неблагоприятни условия на труд и производствени
вредности се е разболял от „пневмокониоза” и
„вибрационна болест”, чийто професионален характер е бил установен с протокол №
34/03.05.1991 на ДЕК. С влязло в сила решение по гр. д. № 18/2007 г. на Пирдопския районен съд със сила на пресъдено
нещо по отношение на ответника е признато, че описаните заболявания имат професионален
характер и същият е осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди.
Такива обезщетения са му били присъдени и по гр. д. № 481/2009 г., гр. д. №
200/2011 г. и гр. д. № 518/2012 г. по описа на същия съд. С решение № 1132 от
12.10.2016 г. на ТЕЛК му е определена намалена работоспособност 81 %, като е инвалидизиран пожизнено, с поставена водеща диагноза „пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций”. С
цитираното решение е констатирано влошаване на професионалното му заболяване /с
предходно експертно решение е бил определен процент трайно намалена
работоспособност – 51 %/. Посочил е, че в резултат на влошаване на
здравословното му състояние е започнал да търпи по-силни болки, страдания и
неудобства.
Исковете са по чл.200, ал.1 КТ.
Ответникът е оспорвал исковете с
твърдението, че експертно решение № 1132/12.10.2016 г. не е влязло в сила –
същият не е бил уведомен за извършеното преосвидетелстване на ищеца и за
издаденото експертно решение. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не съответства по размер на действителните
болки и страдания, като следва да се отчетат както неговата възраст, така и
съпътстващите общи заболявания.
Решението е обжалвано от ищеца в
частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от
35 000 лв., както и в частта за разноските. Претендира се отмяната му в
описаната част и постановяване на ново по същество, с което искът да се уважи
за разликата от 23 000 лв. В жалбата се твърди, че в тази част решението е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Изложени са
съображения, че дължимото обезщетение не е определено в съответствие с
критериите, установени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Решението е обжалвано и от ответника в
частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
7 000 лв. до размер от 12 000 лв., с доводи за несъответствие между
претърпените болки и страдания, установени със заключението на
съдебно-медицинската експертиза, и определеното обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, с оглед предмета на обжалване
приема за установено от фактическа страна следното:
С протокол № 124/18.07.1991 г. на ДЕК
при Силикозен център София е признато професионалното
заболяване на ищеца „Силикоза първа степен, ретикуломикронодозна
форма”.
От
приложените граждански дела № 372/2005 г., № 18/2007 г., № 481/2009 г., №
200/2011 г. и № 518/2012 г. по описа на Пирдопския
районен съд е видно, че с влезли в сила съдебни решения дружеството-работодател
е осъдено да заплати на С.П.К. обезщетения за имуществени вреди от
професионално заболяване „Силикоза втори стадий. ХОББ – бронхитна форма. ДН – I ст.; вибрационна болест”.
С експертно
решение № 1132/12.10.2016 г. на ТЕЛК за общи и професионални болести е
препотвърден професионалният характер на заболяването „Силикоза втори-трети стадий, с
усложнение ХОББ с ХДН – I ст.; вибрационна болест от локално вибровъздействие,
първи към втори стадий”, като инвалидността – 81 % /от които 71 % в
резултат на професионалните заболявания „силикоза 2-3 стадий” и „вибрационна
болест”/ е определена пожизнено.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза на вещото лице Д.се установява, че понастоящем у ищеца е налице професионално заболяване
„силикоза, втори към трети стадий”, с усложнена дихателна недостатъчност и с
хроничен бронхит, белодробен емфизем и вентилаторна
недостатъчност. Същото е хронично, с прогресиращ необратим ход и неблагоприятна
прогноза на развитие, за което допринасят и честите обостряния на хроничния
бронхит.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице Стойкова, приетото за професионално
заболяване „вибрационна болест” води до болки в горните крайници, изтръпвания и
намалена сръчност.
Според показанията на свидетелката К./съпруга на
ищеца/ здравословното му състояние се
е влошило през последните две години. Поради кашлицата през
нощта същият не може да
спи, станал е по-затворен и необщителен, чувства се безполезен,
излишен. Ежегодно се налага и болнично лечение. След него състоянието му се подобрява, но за кратък период от време.
Изпитва силни болки и в горните крайници.
С оглед на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В чл.56 от КСО е дадено легално
определение на понятието професионална болест. Към професионалната болест се
отнасят и нейното усложнение и късните й последици – т. н. „ексцес”. Съгласно чл.3, чл.10 и чл.13 от Наредба
за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести, признаването на професионалната болест, към която
се отнасят и нейното усложнение и
късните й последици, се извършва с експертно решение, което има задължителен
характер. Усложнения, резултат от призната професионална болест, каквато е и
настоящата хипотеза, са такива допълнителни здравни състояния, които са в
причинно-следствена връзка с нея и са възникнали след установяването й по
надлежния ред. Влошаването на здравословното състояние, без значение кога е
настъпило, като нов юридически факт е основание за претендиране на ново
обезщетение.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя – ответник, че експертното решение /съдържащо
изходящо от административния орган отбелязване, че е влязло в сила на
26.10.2016 г./, въз основа на което се претендират неимуществени вреди от
влошаване на здравословното състояние на ищеца, не е влязло в сила. В
установената практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че в тежест на
работодателя е да докаже, че е обжалвал същото и подадената жалба се разглежда
от горестоящия административен или съдебен орган
/решение № 213 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1761 от
Съгласно
препращащата норма на чл.212 КТ, намира приложение правилото за деликтната отговорност, установено в чл.51, ал.2 ЗЗД- на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Установява се от заключенията на изслушаните съдебно-
медицински експертизи, че заболяването „силикоза” е свързано със стягане в
гърдите, задълбочаваща се лесна умора и задух при умерени до леки физически
усилия, мъчителна кашлица с експекторация, по-чести
хоспитализации, ограничени социални контакти, а вибрационната болест – с болки
в горните крайници, изтръпвания и намалена сръчност, като и двете заболявания
са свързани с изключително силни отрицателни изживявания. Описаните
неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с професионалните
заболявания и не са могли да бъдат предвидени към момента на присъждане на предходните
обезщетения.
С оглед
характера и степента на търпените болки, размерът на обезщетението, което ще
компенсира същите е в размер на 17 000 лв. Искът е основателен и трябва да
бъде уважен до посочения размер. Върху присъдената сума като обезщетение за
неимуществени вреди се дължи заплащане на законната лихва, считано от
26.10.2016 г., когато е констатирано влошаването на здравословното състояние.
Направените от настоящата инстанция изводи не съвпадат с изводите на
районния съд за неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 12 000 лв. до
посочения по-горе размер от 17 000 лв., поради което решението в тази част
трябва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да
се уважи до този размер. Решението подлежи на отмяна и в частта, с която
жалбоподателят – ищец е осъден да заплати разноски за разликата над 929 лв. до
присъдения размер от 1 129,65 лв. Изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първата инстанция в частта, с която искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 35 000 лв., поради което в описаната част обжалваното
решение трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция жалбоподателят-ответник трябва да заплати на
жалбоподателя-ищец направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 460 лв. съобразно уважената част от жалбата, както и
държавна такса в размер на 500 лв. по сметка на СОС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 7 от 16.02.2018 г., постановено по гр. д. № 166/2017 г. на Пирдопския районен съд, поправено с решение от 26.04.2018
г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от С.П.К. срещу „Д.П.М.Ч.” ЕАД, ***, иск за заплащане на сумата
5 000 лв., представляваща разликата над уважения размер от 12 000 лв. до размер от 17 000
лв. - обезщетение по чл.200, ал.1 КТ за претърпени неимуществени вреди от
настъпило влошаване на здравословното му състояние в резултат от професионално
заболяване „силикоза 2-3 степен с усложнение ХОББ с ХДН 1 степен”, заедно със
законната лихва от 12.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата
над 929 лв. до присъдения размер от 1 129,65 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Д.П.М.Ч.” ЕАД, ***, да заплати на С.П.К. ***, допълнително сумата
5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща разликата над уважения размер
от 12 000 лв. до
размер от 17 000 лв. - обезщетение по чл.200, ал.1 КТ за претърпени
неимуществени вреди от настъпило влошаване на здравословното му състояние в
резултат от професионалните заболявания „Силикоза втори-трети стадий, с усложнение ХОББ с ХДН – I ст. и вибрационна болест от
локално вибровъздействие, първи към втори стадий”,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението, в ЧАСТИТЕ, с които
„Д.П.М.Ч.” ЕАД, ***, е осъдено да заплати на С.П.К. ***, сумата 5 000 лв., представляваща разликата над обжалваната част
от 7 000 лв. до присъдения размер от 12 000 лв. - обезщетение по
чл.200, ал.1 КТ за претърпени неимуществени вреди от настъпило влошаване на
здравословното му състояние в резултат от професионалните заболявания „Силикоза втори-трети стадий, с
усложнение ХОББ с ХДН – I ст. и вибрационна болест от локално вибровъздействие,
първи към втори стадий”, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.10.2016 г. до окончателното й изплащане и искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 35 000 лв., както и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 580,98 лв., а в полза на
районния съд държавна такса от 775,20 лв., както и разноски от 582 лв.
Решението е влязло в сила като
необжалвано в частите, с които ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
7 380 лв. – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.10.2016 г. до окончателното й изплащане и искът
е отхвърлен до пълния предявен размер от 11 700 лв., както и в частта, с
която е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
7 000 лв.
Осъжда „Д.П.М.Ч.” ЕАД, ***, да заплати
на С.П.К. ***, сумата 460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
Осъжда „Д.П.М.Ч.” ЕАД, ***, да заплати
държавна такса в размер на 500 лв. по сметка на Софийски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.