Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Горна Оряховица, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 868 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът „Шанс – М.Б.“ ЕООД твърди, че по заявка от
ответника „Транспорт България“ ЕООД от 22.02.2019 г. извършил транспортна
услуга – международен транспорт от България, Първомай до Германия, Вюрцбург при
цена 3 540 лв. с включен ДДС. Твърди, че товарът бил предаден на
получателя на 27.02.2019 г., а за цената на извършената услуга издал фактура №
**********/28.02.2019 г., получена от ответника на 04.03.2019 г., която не била
платена в 30-дневен срок от получаването й и към момента. Моли за постановяване
на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3 540
лв., представляваща възнаграждение за извършения превоз, както и направените в
производството разноски.
Ответникът „Транспорт България“ ЕООД не е подал
отговор на исковата молба, не се представлява в проведеното съдебно заседание и
не заема становище по иска.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск за
заплащане на възнаграждение за извършен по възлагане от ответника превоз на
стоки. Основателността му, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставена от
установяване, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът да
се е задължил да извърши възложения му от ответника международен превоз срещу възнаграждение
от 3 540 лв. с включен ДДС; че е изпълнил
точно задълженията си по договора – извършил превоза в определения срок и е
предал товара на получателя в местоназначението, както и че ответникът е
получил фактура № **********/28.02.2019 г. на 04.03.2019 г.
Твърденият от ищеца договор, съставляващ според
съдържанието си спедиционен договор, е неформален и може да бъде установен с
всички доказателствени средства. Представената заявка за транспорт е адресирана
до ЕТ „Шанс – М.Б.“, а наименованието на ищеца е вписано чрез корекция, чието
авторство не може да бъде установено. Тази заявка съдържа съществените елементи
на договора, но договореното навло също е коригирано. Заявката носи подписа
само на ищеца, но не и на възложителя – ответника „Транспорт България“ ЕООД,
поради което представеният документ самостоятелно не установява твърденият
договор да е сключен. Тълкуването му във връзка с останалия доказателствен
материал и най-вече с представената международна товарителница и частичното
плащане, установено от приетата съдебно-счетоводна експертиза, дава основание
за доказателствен извод, че договорът е сключен, щом като е налице изпълнение
на задълженията на всяка от страните.
От една страна, международната товарителница
установява, че договорът за превоз е сключен и изпълнен от ищеца именно в
рамките на възлагането от ответника. Товарителницата съдържа всички данни,
посочени в чл.6 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR), и съгласно чл.4 и чл.9, § 1 от Конвенцията, удостоверява, до
доказване на противното, сключването на договора, условията по него и
получаването на стоката от превозвача. Така тя установява, че товарът е предаден
на ищеца от изпращача на 22.02.2019 г. и доставен на получателя на 27.02.2019
г. в местоназначението – гр.Вюрцбург, Германия – изпълнение, съответно на
възложеното с твърдяната заявка. Получателят, доверител на ответника, е заверил
товарителницата без забележки, с което е приел товара и удостоверил надлежното изпълнение
на договора за превоз от ищеца, поради което разминаването в количеството на
стоката (в заявката чували „биг бег“ с тегло 22,5 тона, а в товарителницата –
22 бр. чували с тегло 20170 кг.) не обуславя извод за неизпълнение на
възложения превозен договор (в същия смисъл и Решение № 12/05.09.2012 г. по т.д.
№ 675/2010 г. на II Т.О. на ВКС).
След
извършване на превоза, ищецът издал фактура № **********/28.02.2019 г. за
дължимото възнаграждение от 3 540 лв. с включен ДДС, съгласно която
плащането било дължимо по банков път в 30-дневен срок. Съгласно заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, фактурата била осчетоводена при ищеца
по дебита на счетоводна сметка 411/2 „Клиенти по банка“ – аналитичност 90 „Транспорт България“
ЕООД и по кредита на сметка 703/1 „Приходи от транспортни услуги“ (за сумата от
2950 лв.) и на сметка 453/2 „ДДС на продажбите“ (за сумата от 590 лв.). В
счетоводството на ищеца били отчетени 6 броя плащания по фактурата в общ размер
на 20 лв. (на 13.05.2019 г. – 10 лв. и пет плащания по 2 лв. на 06.06.2019 г.,
10.07.2019 г., 07.08.2019 г., 10.09.2019 г. и 08.10.2019 г.). Плащанията били
осчетоводени по дебита на сметка 503/1 „Разплащателна сметка в лева“ и по
кредита на счетоводна сметка 411/2 „Клиенти по
банка“ – аналитичност 90 „Транспорт България“ ЕООД, при което салдото по
последната сметка и неплатеният остатък от фактурата бил в размер 3 520
лв. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на ответника поради
невъзможност да установи контакт с него. Липсата на оспорване от страна на
ответника на факта на частично плащане и нерелевиране на възражения за
недължимо плащане, плащане поради грешка или друго възражение, от естество да
изключи извод за частично изпълнение, води на извод, че ответникът е приел
изпълнението на възложения по поръчката превоз.
Ищецът
не установи фактурата да е получена от ответника на твърдяната дата –
04.03.2019 г. Представеният за доказване на този факт документ – системен бон
от „Български пощи“ АД, установява изпращане на документи до ответника в
по-късен от твърдения момент – на 11.03.2019 г. и не установява нито съдържанието
на пратката, нито получаването й. Независимо от това, ответникът е узнал за
издадената фактура най-късно в деня на първото плащане – 06.06.2019 г. и
считано от тази дата, към момента на приключване на съдебното дирене е изтекъл
както твърденият от ищеца 30-дневен срок за плащане на цялото навло, така и
срокът, предвиден в общата норма на чл.303а, ал.1 ТЗ.
С
оглед изложеното до тук, между страните е сключен договор, по силата на който
ответникът е възложил на ищеца възмездно извършване на международен превоз,
като ищецът изпълнил задължението си да го осъществи, а ответникът заплатил
уговореното възнаграждение от 3 540 лв., частично до 20 лв. Това води на
извод за частична основателност на предявения иск до сумата 3 520 лв. и
предпоставя уважаването му в този размер, а за остатъкът до пълния предявен
размер – отхвърлянето му.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски съразмерно на уважената част от иска. Той е направил такова искане и е
представил доказателства да е сторил разноски в производството в размер на 142
лв. – за държавна такса, 250 лв. – за депозит за възнаграждение на вещото лице
и 500 лв. за адвокатски хонорар (съгласно обективираната в договора за правна
защита и съдействие разписка). Ищецът е доказал още заплащането на 66 лв. –
авансови такси за образуване на изпълнително дело, налагане на обезпечителна
мярка и връчване на съобщения до длъжника по образуваното въз основа на
издадената по делото обезпечителна заповед изпълнително дело № 20197880400275
по описа на Частен съдебен изпълнител № 788-КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд (удостоверение изх.№ 12036/13.12.2019 г. на ЧСИ № 788-КЧСИ).
Искането е основателно, включително и по отношение на разноските за заплатени
такси, направени пред съдебния изпълнител за заплатените такси, защото
отговорността за разноски в обезпечителното производство (част от което е и
налагането на обезпечителната мярка) се реализира при постановяване на решение
на спора по същество и съобразно неговия изход (т.5 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Не е така обаче, по
отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Представеното удостоверение установява
съдържанието на представеното пълномощно, включващо размера на уговореното
възнаграждение, но не и разписка за плащането му. Така общият размер на
сторените от ищеца разноски е 958 лв., от които съразмерно на уважената част от
иска му се следват за заплащане от ответника 952,59 лв.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК на ответника има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска, но той не е представил доказателства да е сторил такива, нито е
отправил такова искане към съда.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ТРАНСПОРТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.***************,
представлявано от управителя З.В.да
заплати на "ШАНС – М. Б." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление с.************, представлявано от управителя М.К.Б. сумата от 3 520 лв. /три хиляди
петстотин и двадесет лева/, представляваща възнаграждение за възложения на 22.02.2019 г. и извършен
на 27.02.2019 г. превоз на товар от България до гр.Вюрцбург, Германия, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта над присъдените 3 520 лв. /три хиляди петстотин и двадесет
лева/ до претендираните 3 540 лв. /три хиляди петстотин и четиридесет
лева/, или за сумата от 20 лв. /двадесет
лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТРАНСПОРТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.***************,
представлявано от управителя З.В.да
заплати на "ШАНС – М. Б." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление с.************, представлявано от управителя М.К.Б. сумата от 952,59 лв. /деветстотин петдесет и
два лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски за
държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице, адвокатско
възнаграждение и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка, съразмерно с
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: