РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. Бургас , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20202120105361 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод предявения от Д. А. И. против Е. З. В. и
допълнително уточнен иск за делба на съсобствен недвижим имот, а именно самостоятелен
обект в сграда (СОС) с идентификатор ************* по кадастралната карта на гр.
Б*******************, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
площ:*** кв.м., с прилежащото избено помещение № ** и 0,74 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, при съседи: на същия етаж -
**************** и ***************, под обекта - **************, над обекта -
******************, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид.ч. за ответника.
Ищцата твърди, че с Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ
№ *************** З. А. В. и Е. З. В. са били признати за собственици на процесния
апартамент, а с Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ №***/
******** г. З.В. и съпругата му са прехвърлили на ищцата собствената си ½ ид.ч. от имота.
Твърди също така, че към момента целият имот се ползва от ответника, а предназначението
му не позволява ползването му едновременно от двамата съсобственика, поради което е
предявила настоящия иск. Ищцата се явява лично и с процесуален представител в съдебно
заседание, поддържа иска, ангажирани са писмени и гласни доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е допустим.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, в който оспорва иска като
неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че процесният имот е
съсобствен между него и А. З. В., а ищцата не е съсобственик. Заявено е възражение за
нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД на представения от ищцата договор за замяна на
недвижим имот с движима вещ, като се твърди, че договорът противоречи на добрите нрави
поради значителна нееквивалентност на насрещните престации и ненужност. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и
направените с него възражения, ангажирани са писмени доказателства.
1
Ищцата е оспорила заявеното от ответника възражение за нищожност на договора за
замяна, като твърди, че такова възражение може да бъде релевирано само от заменителите,
но не и от трети за сделката лица. Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй
като иск, съответно възражение за нищожност на една сделка може да бъде предявен от
всяко трето лице, чиято правна сфера е засегната от нищожната сделка, а в случая
ответникът безспорно е такова трето за сделката лице като съсобственик в недвижимия
имот, част от който е предмет на заменителната сделка.
По същество ищцата счита, че възражението за нищожност на договора за замяна е
неоснователно, тъй като в случая не е налице накърняване на добрите нрави, предвид
обстоятелството, че заменителите са близки роднини - прехвърлителите на недвижимия
имот са баба и дядо на ищцата, като тя е била в особено близки отношения с тях и е
полагала грижи за тях, включително последващи сделката, и ги е снабдявала с финансови
средства, с което са покрити насрещните очаквания на заменителите.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху апартамент по чл. 134,
ал. 4 от ЗТСУ от ******* ., с който З. А.В. и Е. З. В. са признати за собственици на
апартамент № *, *****, в жилищен блок ************, построен върху държавна земя в
************** състоящ се от 2 спални, дневна, трапезария, кухня-бокс, баня, клозет, антре,
мокро помещение, със застроена площ от 93,57 кв.м., с принадлежащо помещение № ** и
0,74 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 0,74 % ид.ч. от правото на строеж върху
припадащите се части от терена.
Представен е и Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № ***,
т.**, рег. № *****, дело № ********. на нотариус Е. Б., рег. № ***, с който З. С. В. и Д. С. В.
са прехвърлили на Д. А. И. собствената си ½ ид.ч., притежавана в режим на СИО, от
гореописания апартамент, находящ се в **************************, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *********** по кадастралната карта и КР на гр.
Б****, с данъчната оценка на прехвърления имот в размер на 40 552,30 лв., като
прехвърлителите са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
прехвърлената част от имота, а в замяна на това Д. А. И. е прехвърлила на З. С. В. и Д. С. В.
собствеността върху притежаваната от нея движима вещ, представляваща преносим
компютър – лаптоп, с производител *****, модел ***********, на стойност 699 лв.
Като доказателство по делото е представен Договор за дарение на движима вещ от
*****, който е с нотариална заверка на подписите на сключилите го лица и с който Л.Н. В. и
А. З. В. са дарили на дъщеря си Д. А. И. движима вещ - преносим компютър - лаптоп с
производител ***, модел *****, на стойност 699 лв., който впоследствие тя е прехвърлила
на своите баба и дядо с горепосочения договор за замяна срещу притежаваната от тях ½
ид.ч. от делбения имот.
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници, З. С. В. е починал на
07.03.2012 г., а Д.С.В. е починала на 01.04.2012 г., като техни наследници по закон са
синовете им А. З. В. и Е. З. В. Страните по делото не спорят, че ищцата е внучка на З. В. и
Д. В.
По делото са разпитани свидетелите Б. Н. (без родство със страните) и П. В. (сестра
на ищцата и племенница на ответника).
Св. Н. заявява, че с ищцата са приятелки от 20 години, като свидетелката е сестра на
2
бившия съпруг на ищцата. Твърди, че е познавала бабата и дядото на ищцата. Заявява, че
малко преди да почине, бабата е била един месец в гр. П****, ищцата я е гледала и са я
водили по болници. Преди това ищцата непрекъснато идвала при баба си и дядо си и се
виждали при нейните родители, тъй като вуйчото на ищцата не разрешавал в апартамента, в
който живеели той, бабата и дядото, да ходят други хора. Свидетелката заявява, че Д.
говорела по скайп с баба си и затова на последната е бил нужен лаптоп. Твърди, че ищцата е
била любимата внучка на баба си и дядо си. Заявява, че не е присъствала на сключването на
договора за замяна и не е видяла лично предаването на лаптопа на бабата и дядото. Заявява
също така, че след замяната ищцата не е можела да ходи свободно в процесния апартамент,
тъй като вуйчото не разрешавал. Твърди, че Д. е посещавала баба си редовно - на месец –
месец и половина е ходила да я види. Докато е била болна, бабата сама се грижела за себе
си, като за нея също така се грижели и родителите на ищцата, и самата ищца.
Св. В. заявява, че баба й Д. и дядо й З. винаги са имали по-специално отношение към
сестра й Д. в сравнение с отношението към останалите им внучки. Твърди, че баба й и дядо
й са прехвърлили апартамента на ищцата срещу един лаптоп, който й бил подарен от
родителите им, като свидетелката заявява, че е присъствала на покупката на лаптопа от
нейната майка, а след това родителите й са го подарили на сестра й. Заявява, че е виждала
този лаптоп при баба си и многократно е правила по него връзка на баба си с ищцата, за да
говорят двете по скайп. Свидетелката заявява също така, че когато е идвала в гр. Б*******,
ищцата е отсядала в дома на родителите си и там се е виждала с баба си и с дядо си, а също
така е ходила и в апартамента им, като след смъртта им тя не е ходила повече там, но
свидетелката не знае защо. Твърди, че за баба й и дядо й са се грижили нейните родители,
ищцата и самата свидетелка, а чичо й и братовчедка й не са полагали грижи за тях.
Свидетелката също така твърди, че желанието на баба й и дядо й било половината от
апартамента да бъде на ищцата. Заявява, че не е присъствала при замяната на апартамента за
лаптопа.
При така събраните доказателства, съдът намира, че възражението на ответника за
нищожност на договора замяна на недвижим имот с движима вещ е неоснователно по
следните съображения:
В случая безспорно е налице неравностойност на насрещните престации по договора,
тъй като стойността на прехвърления от З. и Д. В. на ищцата недвижим имот надвишава
многократно стойността на движимата вещ, която ищцата им е прехвърлила като
насрещната престация по договора за замяна, а именно преносим компютър – лаптоп.
Налице е обаче трайно установена практика на ВКС, съгласно която установената
нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчна, за да се приеме винаги, че е
налице нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, а във всеки конкретен
случай на нееквивалентност на престациите съдът следва да установи какъв е бил интересът
на страните по сделката и какви са били мотивите за нейното сключване, и едва след това да
прецени дали моралните норми са накърнени от съответната сделка.
В настоящия случая по делото се доказа със свидетелски показания, че страните по
сделката са били близки роднини и същите са били в изключително близки отношения по
между си, като ищцата се е грижела за своите баба и дядо (прехвърлителите на недвижимия
имот) както преди сключването на договора за замяна, така и след това до тяхната смърт, а
те винаги са имали по-специално отношение към нея, което се е отличавало от отношението
им към другите им внучки. Установи се също така, че прехвърлителите на недвижимия имот
са искали тяхната част от апартамента да остане именно на внучка им Д.И., а не на синовете
им - техни законни наследници от първи ред, което е било мотив и основание за сключване
на договора за замяна. Освен това се установи, че Д. В. редовно е провеждала разговори по
скайп с ищцата чрез лаптопа, който тя и съпругът й са получили при договора за замяна, т.е.
3
движимата вещ е служила по предназначение на получилите я лица, съответно те са имали
интерес от замяната.
Предвид горното, съдът намира, че в случая се налага изводът, че атакуваният
договор за замяна не е нищожен на посоченото от ответника основание, макар насрещните
престации по него да са неравностойни, тъй като волята на страните по сделката е била да
получат именно тези престации, което е било обосновано с тяхната близка родствена връзка
и с отношенията помежду им. Доказа се, че именно поради това и като са се водили преди
всичко от емоционални, а не от имуществени мотиви, прехвърлителите на недвижимия имот
са се съгласили да получат обективно неизгодната за тях насрещна престация – движима
вещ на значително по-ниска стойност. Следва също така да се посочи, че в случая
прехвърлителите на недвижимия имот са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху него, с което интересите им са били защитени и жилищната им нужда е била
задоволена, което е допълнително основание да се приеме, че договорът за замяна не
противоречи на добрите нрави.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че договорът за замяна, сключен между З. и
Д. В. – от една страна, и ищцата Д.И. – от друга страна, не е нищожен на твърдяното от
ответника основание, поради което същият легитимира ответницата като собственик на 1/2
ид.ч. от процесния недвижим имот и към момента правото на собственост върху този имот е
разпределено между нея и ответника при равни квоти – по ½ ид.ч. от имота. Поради това
предявеният иск за делба на имота е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като
делбата следва да бъде допусната при посочените в исковата молба квоти.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. А. И., ЕГН **********, от гр.
П****************, и Е. З. В., ЕГН **********, от гр. Б***************** по отношение
на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************* (**************) по кадастралната карта на гр.
Б***********************, самостоятелният обект се намира на етаж *в сграда с
идентификатор**************** с предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *******************,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: ***кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № ** и
0,74 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 0,74 % ид.ч. от правото на строеж върху
терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ************ и
**************, под обекта - *****************, над обекта - ******************, при
следните квоти: 1/2 (една втора) ид.ч. за Д. А. И. и 1/2 (една втора) ид.ч. за Е. З. В..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
4
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5