МОТИВИ
към Присъда № 56 от 31.03.2016г., постановена
по НОХД № 3169/ 2015 г. по описа на Районен съд - гр.Бургас.
Съдебното производство по делото е образувано по повод
внесен обвинителен акт от прокурор при РП-Бургас, с който против К.С.Ч. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за това, че
след като е бил осъден с Решение № 759/30.04.2013г по гр.дело № 9328/2012 г. по
описа на Районен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на 29.05.2013 г., да
издържа свой низходящ - детето си Г.К. Ч., роден на *** г., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.Г.К.,***, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - за периода
от месец юни 2013 г до месец май 2015 г. включително, общо 24 вноски по 100,00 (сто) лева месечно,
като общият размер на дължимите вноски възлиза на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено в отсъствие на
подсъдимия на основание чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК. Ч. се е явил лично само в
проведеното на 08.10.2015 г. съдебно заседание, на което е помолил да му се
предостави възможност да заплати дължимата издръжка, за да ползва привилегията
на сл. 183 ал. 3 от НК. Изцяло е изпълнена процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК.След
този момент, подсъдимият не е бил открит на известния му по делото адрес, а
правата и законните му интереси са обезпечени чрез назначаване на служебен
защитник-адвокат.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Бургас поддържа обвинението, счита го за безспорно доказано и
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение да се отложи на
основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Назначеният на подсъдимия служебен защитник не оспорва
фактическите и правните основания на обвинението, но пледира на подзащитния му
да се наложи наказание „Лишаване от свобода” в минималния установен в НК срок –
3 месеца, с приложение на института на чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от
3 години.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Цялостният
анализ на всички събрани по делото доказателства разкрива следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.С.Ч. ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес ***2,
и е българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан,
работи като шофьор при „Т" ЕООД гр. Бургас.
На 27.06.1993 г. подс. Ч. и свид. С.К. сключили
граждански брак, по време на който се родили двете им деца – С.К.Ч.,
понастоящем навършила пълнолетие, и Г.К. Ч. ЕГН **********, роден на *** г., непълнолетен
и по време на съдебното производство.
По подадена от свид. К. молба за развод, в Районен
съд-гр.Бургас било образувано гр. дело № 9328/ 2012 г. по описа на съда. С
Решение № 759 от 30.04.2013 г. (л. 8,9 от досъдебното производство),
необжалвано и влязло в сила на 29.05.2013 г., бракът на подсъдимия и свид. К.
бил прекратен, на майката било предоставено упражняването на родителските права относно ненавършилото
пълнолетие дете Г.К. Ч., бил определен
режим на лични отношения на подсъдимия и детето Георги, а Ч. бил осъден да
заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 100.00 лева, считано от
14.11.2012 г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й,
чрез неговата майка и законен представител свид. С.К..
След влизане в сила на решението, свид. К.
се снабдила с надлежен изпълнителен лист за дължимата издръжка (л.16 от
досъдебното производство). Тъй като подсъдимият не заплащал изобщо издръжка, по
молба на свид. К. при частен съдебен изпълнител Рег. № 804 – Д.Н., било
образувано изпълнително дело № ** (удостоверение от ЧСИ на л.10 от досъдебното
производство). По това изпълнително дело не били събрани никакви суми от
издръжката, дължима от подс. Ч. за непълнолетния му син. Подсъдимият не
заплатил и нито една издръжка доброволно по предписания в решението начин –
чрез свид. К.. Така в периода от м. юни
2013 г до м.май 2015 г. включително, подсъдимият не заплатил общо 24 вноски, всяка
в размер на 100,00 лева, общо сума в размер на 2 400 лева, представляващи
дължимите от него издръжки за непълнолетния му син за посочения период.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от показанията на свид. С.К., изявлението на подс. Ч. в
съдебното заседание, проведено на 08.10.2015 г., че желае да заплати изцяло
всички издръжки, за неплащането на които е обвинен, от приобщените по реда на
чл. 283 НПК чрез прочитането им доказателствени материали - Решение №
759/30.04.2013г по гр.дело № 9328/2012 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, изпълнителен лист по същото решение, удостоверение от ЧСИ
Д.Н., от справката за съдимост на Ч. и другите събрани в досъдебното и
съдебното производство доказателства. При оценка на доказателствената
съвкупност не се констатираха разнопосочни, противоречиви или взаимно
изключващи се фактически обстоятелства.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Въз основа на описаната по-горе безспорна
фактология съдът намира, че подс. К.С.Ч. действително
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.183 ал.1 НК –
бидейки осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ – сина
си Г.К. Ч. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 24 месечни вноски, всяка от по 100 лева, на обща стойност 2400 лева, платими в
гр.Бургас за
периода от м. юни 2013 г до м.май 2015 г.
включително.
От обективна страна,
изпълнителното деяние е реализирано чрез престъпно бездействие-неплащане, т.е.
липса на фактическо и правно действие за плащане, при установено с цитираното
съдебно решение задължение за заплащане на издръжка. Подсъдимият също не
отрича, че не е заплащал своевременно следващите се на сина му месечни издръжки.
От субективна страна, деянието
е извършено виновно. Няма съмнение, че Ч. е бил наясно с предписаното му от
съда активно поведение за плащане на издръжка, следователно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал негативните за детето му
последици от неизпълнение на задълженията му да го издържа. В същото време, от
събраните доказателства явства, че след влизане в сила на съдебното решение,
подсъдимият съзнателно е бездействал, включително е сменял работодателите и
работните си места, и е демонстрирал очевидна липса на желание да изпълнява
задълженията за заплащане на издръжка, а също и за установения от съда режим на
лични контакти със сина си. За съда е доказано, че с описаното поведение Ч. е
съзнавал, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от
бездействието си, т.е. деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11 ал. 2 предл. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 183 ал. 1 НК, законът предвижда наказание наказание
„Лишаване от свобода” до 1 година или „Пробация”. Съдът прецени на първо място
обществената опасност на конкретното престъпление, която намери за по-висока от
обичайната опасност за такъв вид посегателства, предвид значителния броя и обща
стойност на неплатените издръжки, както и осъществяването на престъплението от
подсъдимия съвършено осъзнато и целенасочено. Личната обществена опасност на
дееца съдът прецени като относително ниска, при отчитане на необремененото му
съдебно минало, трудовата му ангажираност и заявеното по време на разследването
и в съдебното производство разбиране за противоправния характер на поведението
му, и желание да заплати дължимото на детето си.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
направеното от подсъдимия фактическо признание на извършеното престъпление.
По делото не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, годни да обосноват приложението на чл. 55 НК при
индивидуализацията на наказанието.
Наличието на обсъдените обстоятелства досежно деянието
и дееца обуславя мнението на съда, че наказанието на подсъдимия за извършеното
престъпление по чл. 183 ал.1 НК следва да бъде определено при условията на чл.
54 НК, при относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите вината и
отговорността обстоятелства, по вид – „Лишаване от свобода”. С оглед извършения
анализ на престъплението и данните за личността на дееца, съдът счете, че срокът
на определеното по вид наказание следва да е около средния размер, приложим за
извършеното престъпление, т.е. 6 месеца. Решаващият съд приема, че за постигане
на персоналната и генералната превенция в случая не е наложително подс.Ч. да
изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, а ще е достатъчно изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Така за подсъдимия ще е налице
мотивация най-малко в рамките на изпитателния срок да се въздържа от неправомерни
или престъпни действия, под страх от последващо ефективно привеждане на
наказанието в изпълнение. В същото време, макар по-тежко като вид, условното
наказание „Лишаване от свобода” позволява на подсъдимия да се придвижва, да полага
труд и така да получава възнаграждение, тъй щото регулярно да заплаща
следващата се издръжка на сина си, докато алтернативно предвиденото наказание
„Пробация”, макар оценено от законодателя като по-леко по вид, всъщност в
по-висока степен би ограничило възможностите за придвижване и работа.
Така определеното по вид и размер наказание изцяло
съответства на естеството и интензитета на извършеното престъпно посегателство,
и съдържа потенциал да способства за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК
- най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, и за упражняване на предупредително въздействие върху
него и върху другите членове на обществото, с оглед профилактика на този вид широко
разпространени престъпления.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала: Г.Ст.