№ 1853
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100506453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20011850 от 14.01.2021 г. по гр.д. № 58604/2019 г.
Софийски районен съд, 40 състав отхвърлил предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от етажните собственици в сградата на адрес: гр. София, Метро
сити бизнес център, бул. ****, представлявани от председателя на
управителния съвет Д.Р., срещу С. Х. Х., ЕГН **********, искове за
установяване дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30417/2019 г. по описа на СРС, а
именно: 188.58 лв. - вземане по фактура № 600009/19.04.2019 г.,
представляващо припадащ се дял за офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20, намиращи се
на адрес: гр. София, бул. ****, вх. 2, от извършени разходи за изграждане на
GSM домофонна система с 25 бутона в секция А и Б на вратите между Бизнес
център и Търговски център, и 515.39 лв. – вземане по фактура №
600036/24.04.2019 г. за изграждане на контрол на достъп съгласно решение от
18.04.2019 г. на ОС на ЕС на Бизнес център - управление през клауд, свързан
в мрежа с останалия контрол на достъп, за офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците - ЕТАЖНИТЕ
1
СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес гр. София, Метро сити бизнес център,
бул. ****, представлявани от управителя Д.К.Р., които го обжалват изцяло с
оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд не
обсъдил представени от ищците „изчерпателни“ писмени доказателства,
доказващи надлежното свикване и провеждане на ОС на ЕС, на което били
приети решения, обективиращи задължения към етажната собственост за
заплащане на процесните задължения. По този начин съдът игнорирал
категоричните факти относно законосъобразното приемане на решения от
ОС, от които произтичали задълженията на ответницата, които решения били
в сила и неоспорени и се изпълнявали от всички останали задължени лица.
Неправилно съдът приел, че не е доказана предпоставка за уважаване на
предявената претенция. Същата била по реда на чл. 422 ГПК, като ищците не
били предявили иск по реда на ЗУЕС. Съдът игнорирал обстоятелството, че
ОС е приело решения, които били неоспорими и влезли в сила, и като такива
се изпълнявали от собствениците и ползвателите, членуващи в етажната
собственост. По делото били ангажирани множество доказателства,
установяващи дължимостта на процесните разходи, както и изпълнението до
определен момент на тези задължения именно от ответната страна. Съдът не
взел предвид обстоятелството, че е налице решение на ОС именно
ответницата да изпълнява задълженията на родителите си – Х.Х. и Д. Х., като
преимуществената част от разходите за поддръжка и управление на общите
части били заплатени именно от ответницата от нейна лична банкова сметка.
Очевидно било, че съдът не е съобразил облигационноправната фигура на
изпълнение на задължение от трето лице по смисъла на чл. 102 ЗЗД, която се
явявала приложима в случая. Поради това молят съда да отмени атакуваното
решение и вместо това постанови друго, с което да уважи исковете.
Претендират разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство по представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна С. Х. Х. не е депозирала отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
2
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед релевираните с жалбата оплаквания е
правилно по следните съображения:
Съдът е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно кумулативно
съединени установителни искове, предявени от етажните собственици в
сградата на адрес: гр. София, Метро сити бизнес център, бул. ****, вх. 1 и 2,
представлявани от председателя на управителния съвет Д.Р., срещу С. Х. Х.,
за сумата от общо 703.97 лв., от които 188.58 лв. - вземане по фактура №
600009/19.04.2019 г., представляващо припадащ се дял за офиси А1, А9, Б4,
Б9 и Б20 от извършени разходи за изграждане на GSM домофонна система с
25 бутона в секция А и Б на вратите между Бизнес център и Търговски
център, съгласно решение по т. 13.2 на ОС на ЕС от 18.04.2019 г., и 515.39 лв.
– вземане по фактура № 600036/24.04.2019 г. за изграждане разширение на
контрол на достъп съгласно решения по т. 10.2 и 10.3 на ОС на ЕС от
18.04.2019 г., представляващо припадащ се дял за офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20.
За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 30417/2019 г. на СРС, 40 състав.
В исковата молба се твърди, че по т. 5.1 от ОС на ЕС от 26.04.2018 г.
било взето решение фактурите за разходи за офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20,
собственост на Х.Х. и Д. Х., да бъдат издавани на С.Х., а съгласно решение по
т. 5.2, при неплащане от последната по издавани фактури за инвестиционни
разходи, вкл. фактури за управление и поддържане на общите части на
посочените офиси в определения срок, ОС упълномощило УС да предприеме
необходимите съдебни и извънсъдебни действия, вкл. за евентуално
снабдяване със заповед за изпълнение.
С оглед фактическите твърдения в исковата молба – претендират се
разходи за общите части в сграда – етажна собственост, като претенциите се
3
основават на взети решения от ОС на ЕС, претенциите имат правната си
квалификация в чл. 6, ал. 1, т. 8 - 10 ЗУЕС. Доводът в жалбата исковете да не
били предявени на това основание, а по реда на чл. 422 ГПК е несъстоятелен –
квалификация по чл. 422 ГПК не сочи правното основание на претенцията, а
само реда, по който е предявена.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата е оспорила предявените искове, вкл. с възражение за липса на
пасивна материалноправна легитимация. Искала е от съда да отхвърли
исковете.
Прието по делото е извлечение от протокол от ОС на ЕС от 26.04.2018
г., съгласно който по т. 5 от дневния ред е разгледано искане на
собствениците на офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20 за издаване на фактури на лице,
което управлява офисите по силата на договор за управление. По т. 5.1 е взето
решение фактурите за инвестиционни разходи и други, вкл. за управление и
поддръжка на общите части на офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20, да се издават на
С.Х..
На ОС на ЕС, проведено на 18.04.2019 г., по т. 13.2 е взето решение да се
изгради и реновира домофонната система в секция А и Б, която ще управлява
контрола на достъп на врата Бизнес центъра и друга част на сградата
посредством GSM модул, като разходът за един офис за домофонната система
да бъде в размер на 31.43 лв. без ДДС, със срок на издаване на фактурите до
19.04.2019 г. и срок за плащане до 30.04.2019 г. По т. 10.2 е взето решение да
се възложи на трето лице до началото на м. май 2019 г. да изгради
разширение към съществуващия контрол за достъп за сумата от 3 800 лв. без
ДДС, при посочени характеристики. По т. 10.3 е взето решение сумата от
3 800 лв. да се разпредели между собствениците на обекти в етажната
собственост съразмерно на притежаваните идеални части от общите части,
като фактурите следва да бъдат издадени до 24.04.2019 г. и сумите -
заплатени до 10.05.2019 г.
Представена по делото е справка за издадени фактури на името на
ответница с отбелязани плащания по тях за периода 24.04.2018 г. – 24.04.2019
г.
Представените доказателства във връзка с редовното свикване
провеждане на общото събрание от 18.04.2019 г., доколкото не се твърди
4
решенията да са отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС, са неотносими за спора и
съдът не ги обсъжда.
При така установеното от фактическа страна, предявените искове са
неоснователни. Районният съд правилно е приел, че за основателността на
предявените искове следва да бъде доказано, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в сградата – етажна собственост. Само в този случай
същата може да бъде валидно обвързана от решенията на ОС на ЕС, на които
ищците основават претенциите си. Друг извод не следва от взетото решение
на ОС от 26.04.2018 г., съгласно което фактурите за разходи за управление и
поддръжка на общите части за офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20 ще бъдат издавани
на името на ответницата. В протокола се съдържат данни, че това искане е
направено от собствениците с оглед договор за управление, сключен с
ответницата относно същите офиси, договорът непредставен по делото. Дори
такъв договор да беше представен обаче, управителят по договор за
управление не е материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията
на възложителя – в случая собствениците на офисите. Различен извод не
следва от обстоятелството, че според представената справка ответницата е
заплащала издадени фактури преди процесните, независимо дали е правила
това в качеството й на управител по договор за възлагане за управление или
като низходяща на собствениците. Дали решенията на ОС на ЕС са влезли в
сила и дали се изпълняват от етажните собственици е ирелевантно за спора,
тъй като тези решения са задължителни и подлежат на изпълнение от
етажните собственици, но спрямо ответницата, която е трето лице, те нямат
никаква сила. Именно поради това същата не би била и легитимирана да иска
отмяната им по реда на чл. 40 ЗУЕС.
Несъстоятелно е и наведеното за първи път с жалбата твърдение в
случая да била налице хипотезата на чл. 102 ЗЗД. Заместването в дълг е
договор, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а
старият длъжник се освобождава със съгласието на кредитора. Очевидно е в
случая, че няма как по искане на длъжниците – собственици и със съгласието
на кредитора, но без волеизявление от третото лице, да се приеме наличие на
договор за заместване в дълг, доколкото такъв въобще е мислим относно
задължения, чиито адресати се определят императивно от закона.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и
5
подлежат на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивниците не се следват, а от
въззиваемата не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20011850 от 14.01.2021 г., постановено
по гр.д. № 58604/2019 г. на Софийски районен съд, 40 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6