Решение по т. дело №57/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 4
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20241700900057
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Перник, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело №
20241700900057 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е въз основа на предявена молба от „Кад Уотър Трейд България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Надежда“, ж. к. „Надежда“ 2, бл. 256, вх. А, ап. 9, представлявано от А.Д.М., чрез адв.
Н. Н., със съдебен адрес: *** за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ № 95, вх. Д, ет. 7, ап. 117,
представлявано от С.А.С., поради неплатежоспособност на дружеството-длъжник, на
основание чл. 608 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от ТЗ.
В молбата се сочи, че молителят – кредитор има непогасени изискуеми парични
задължения, възникнали въз основа на осъществени между двете дружества покупко-
продажби на стоки, като за всяка една от продажбите са съставени фактура и приемо-
предавателен протокол. Сочи се, че общия размер на задълженията на дружеството-
длъжник спрямо дружеството – молител възлиза на 57 918,74 – главници и лихви.
Твърди се, че е извършено частично плащане по част от фактурите (изрично посочени
в молбата), което плащане потвърждава задълженията по издадените фактури, както и
представителната власт на лицето С. В.К. – лицето, подписало всеки един от приемо –
предавателните протоколи. Предвид това, молителя счита, че по категоричен начин се
установява обстоятелството, че длъжникът признава своите задължения, но същите не
са изпълнени повече от три години и половина след настъпване на изискуемостта им.
Допълва се, че към 01.06.2022г. от дружеството – кредитор срещу длъжника е заведен
иск за предварително обезпечение на бъдещи искове пред СРС, в резултат на което е
било образувано ч. гр. д. № 28785/22г. Въпреки това, обаче, дълговете на молителя не
1
били събрани успешно, поради което на основание чл. 608 ал. 1 т. 1 вр. ал. 3 от ТЗ
длъжникът следва да се счита за неплатежоспособен.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. представените с исковата
молба такива, се установява, че между молителя и ответното дружество са налице
търговски облигационни взаимоотношения, възникнали по силата на извършени
множество покупко-продажби на стоки. В периода от 13.07.2021г. до 19.05.2021г.,
молителя, в качеството му на продавач и ответника, в качеството му на купувач,
осъществили множество сделки, за които били издадени 4 броя фактури на обща
стойност от 67 335,75 лева и с падеж до 19.05.2021г.
В хода на производството не се установи наличие на погашение на тези
незаплатени задължения. Поради това, съдът намира че по делото се установява
наличието на посочените в чл. 608 ал. 1 т. 1 от ТЗ предпоставки, а именно: молителят –
кредитор притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка,
по което длъжникът не извършва плащане, като в случая е налице спиране на
плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 3 от ТЗ от ответника, като това състояние
съществува от момента, в който е настъпил крайния падеж на вземанията – 20.05.2021г.

Независимо от презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608 ал. 3 от ТЗ,
предвид че установяването на презумпцията, свързана с неизпълнение на вземане на
отделен кредитор, винаги крие сериозен риск обективно да не е налице състояние на
неплатежоспособност на търговеца, включително когато той не изпълнява безспорно
по своя характер вземане в определени от законодателя срокове, то съдът винаги
следва да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на
длъжника, защото неплатежоспособността е обективно трайно икономическо
състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника – търговец и се
различава от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на
неизпълнение на задълженията. Т.е. трябва да се изследва дали търговецът „Струма
Про Инженеринг“ ЕООД с ЕИК: ********* е неплатежоспособен търговец по смисъла
на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, което е заявеното от молителя главно основание за откриване на
производство по несъстоятелност. В случая, съдът трябва да извърши преценка за това
дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
заплати както възникналите в негова тежест задължения за заплащане на
задълженията си към молителя-кредитор, а също така и всички други свои
краткосрочни, съответно текущи задължения, тъй като предмет на производството не е
вземането на кредитора, а състоянието на неплатежоспособност.
За установяване на горното, по делото е изслушана и приета съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение установява следното:
Най-напред се установява, че непогасените задължения на ответника-длъжник
към дружеството-молител възлизат на 41 325,66 лева – главница и 16 426,84 лева –
законна лихва за забава.
На следващо място се установява, че общата стойност на активите на
дружеството-длъжник, съгласно тяхната пазарна цена, възлизат на 4 876,66 лева, като
вещото лице е отразило, че досежно заприходените новозакупени транспортни
2
средества през 2021г. е невъзможно да се определи обективното им състояние към
настоящия момент, като в случай на предоставяне на индивидуални данни за
новопридобитите през 2021г. активи, преоценената стойност може да бъде в размер до
хипотетичната стойност от 20 647,49лв. В съдебно заседание, вещото лице е изяснило,
че върху 11 от общо 14 броя леки автомобили на дружеството-длъжник, са наложени
запори. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че справката, която е била
поискана от ОД на МВР, но не е постъпила по делото към момента на приемане на
експертизата, не би променила заключението по експертизата, тъй като от
представената в съдебно заседание справка се установява, че превозните средства
нямат валидни застраховки, съответно същите не са в движение и за тях няма как да се
извадят пазарни данни.
Съобразно експертизата, когато коефицентът за обща ликвидност е около 2, е
приети да се счита, че фирмата е високо платежоспособна. Експертизата установява,
че в настоящия случай, почти през целия анализиран период, стойността на
коефицента на обща ликвидност е под единица, а именно: към 31.12.2020г. със
стойност от 0,8497; към 31.12.2021г. със стойност от 0,6455; към 31.12.2022г. със
стойност от 0,8031. Коефицентът на бърза ликвидност към 31.12.2020г. е със стойност
от 0,2322, към31.12.2021г. със стойност 0,6170, а към 31.12.2022г. коефицентът е 0,8031
и е идентичен на коефицента на обща ликвидност към 31.12.2022г. Коефицентът на
незабавна ликвидност е идентичен са коефицента на абсолютна ликвидност, тъй като
дружеството не сочи наличие на други инвестиции с текущ характер и стойността на
коефицента през анализирания период е както следва: 0,1321 към 31.12.2020г.; 0,1133
към 31.12.2021г. и 0,1447 към 31.12.2022г.
Вещото лице е посочило още, че коефицентът за платежоспособност е познат
като коефицент за финансова автономност и показва каква част от задълженията
(пасивите) се покриват със собствения капитал. Собствения капитал на фирмата би
следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури
възможност за разплащане в дългосрочен план. За общ норматив се приема коефицент
на платежоспособност 0,33.
Към 31.12.2020г. коефицентът на платежоспособност бележи отрицателна
стойност от 0,0692, която е под референтната стойност на коефицента. През
следващите два периода, референтните стойности на коефицента отново са под
референтната стойност, а именно: към 31.12.2021г. е отрицателна стойност -0,1754
(минус 0,1754), а към 31.12.2022г. -0,0849 (минус 0,0849). Тези стойности показват, че
през анализирания период дружеството не е в състояние да погасява задълженията си
в дългосрочен план.
Същевременно, коефицентът на задлъжнялост е със стойности над единица,
което е индикатор за наличието на задлъжнялост, която поставя дружеството в
зависимост от кредиторите на дружеството, а именно: към 31.12.2020г. е 14,45, към
31.12.2021г. е със стойност от -5,70, а към 31.12.2022г. е 11,78. Препоръчителната
стойност на коефицента е между 0,25 до 1.
От заключението на приетата експертиза се установява, че по последния
изготвен баланс на ответното дружество към 31.12.2022г., непогасените му задължения
възлизат на 1 437 000,00 лева, като имат следната структура:
Задължения от получени аванси от доставчици до 1 година –
3
100 000,00 лв.;
Задължения към доставчици до 1 г. – 1 082 000,00 лева;
Осигурителни задължения – 45 000,00 лева;
Данъчни задължения – 89 000,00 лева;
Други задължения до 1 година – 121 000 лева.
Вещото лице е посочило, че фирмата, осъществявала счетоводната дейност на
„Струма Про Инженеринг“ през периода от 2021г. – 2022г. не предоставя исканата
информация за непогасените задължения, поради което експертизата не разполага с
данни по кредитори.
Експертизата установява, че за отчетната 2021г. активите на ответното
дружество възлизат на 1 128 000,00 лева, а пасивите – на 1 368 000,00 лева, т.е.
пасивите превишават активите с 240 000, 00 лева. За отчетната 2022г. активите на
дружеството са възлизали на 1 315 000,00 лева, а пасивите – на 1 437 000,00 лева, т.е.
пасивите превишават активите със 122 000,00 лева.
В заключение експертизата установява, че ответното дружество започва дейност
през 2019г. и приключва своята дейност с печалба от 43 000,00 лева. Последно
изготвения финансов отчет е за 2022г., като генерираният текущ финансов резултат на
дружеството по години е както следва: 2020 г. – загуба от 100 000, 00 лева, 2021г. –
загуба от 299 000,00 лева и 2022г. – печалба от 118 000 лева.
От приетото по делото Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
за лице, издадено от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Перник, се
установява, че на името на дружеството – длъжник няма вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 30.04.2019г. до 15.10.2024г.
С оглед гореизложеното, отчитайки всички финансови показатели за
дружеството, могат да се направят два основни извода :
Първият е, че дружеството има публични задължения, които не са платени и
което е самостоятелно основание за обявяване на дружеството в несъстоятелност на
друго основание - чл. 608, ал.1 т. 4 от ТЗ.
Вторият е, че затрудненията на длъжника не са временни, а са постоянни,
сериозни и необратими, както и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите
С оглед гореизложеното Пернишкият окръжен съд намира, че молбата се явява
основателна и доказана.
Налице е хипотезата на чл. 608, ал.1 т. 1 от ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, поради
което следва да се обяви неплатежоспособността на ответника и се открие
производство по несъстоятелност на дружеството. Следва да бъде уважено и искането
на молителя да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му
едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност.
По отношение началната дата на неплатежоспособност на длъжника в
производство по несъстоятелност, съдът съобрази формираната последователна и
непротиворечива, задължителна практика на ВКС / Решение № 33 по т.д.№ 915/ 2009 г.
на ІІ т.о., Решение № 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 90 по т.д.№ 1152 /
2011 г. на І т.о., Решение № 44 по т.д.№ 983 / 2011 г. на І т.о., Решение № 64 по т.д.№
959/2009 г. на ІІ т.о. , Решение № 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о., Решение № 225 по
4
т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на ВКС и др. /, според която началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични
задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ , с наличните си краткотрайни активи,
се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като
проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се
възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят
задълженията към в с и ч к и кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички
кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на
плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна
степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за
обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната
преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване
вземането на кредитора.
Тъй като последно установено плащане е извършено на 17.06.2021г. (плащане в
общ размер на 10 000 лева, от която сума частично по фактура 1376 в размер на
6 665,08лева) за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена
именно тази дата – 17.06.2021г. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че по
делото не са установени други данни за плащания от страна на дружеството – длъжник
(както към молителя – кредитор, така и към други кредитори), което до известна
степен се дължи на отразеното от вещото лице обстоятелство, че управителя на
дружеството не е осъществил съдействие за търсената информация. Съдът съобрази и
отразеното от вещото лице, че от страна на управителя на ответното дружество е
направено уточнение, че в последните две години – 2023 и 2024г. дружеството не е
имало действащо счетоводство и не са публикувани годишни отчети.
Предвид установените активи на дружеството се налага извода, че наличното
имущество (в размер на 4 876,66 лева) е недостатъчно за покриване на началните
разноски, то съдът определя такива в размер на 8 000 лева, които следва да бъдат
предплатени от всяко заинтересовано лице в 2-седмичен срок от вписване на
настоящото решение, като в противен случай, производството ще бъде спряно.
С оглед крайния изход на делото, право на разноски има само молителя.
Същият, обаче, не претендира такива.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ №
95, вх. Д, ет. 7, ап. 117.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 17.06.2021г.
5
ОТКРИВА производството по несъстоятелност на „Струма Про Инженеринг“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо
Димитров“ № 95, вх. Д, ет. 7, ап. 117.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Струма Про
Инженеринг“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров“ № 95, вх. Д, ет. 7, ап. 117.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Струма Про Инженеринг“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо
Димитров“ № 95, вх. Д, ет. 7, ап. 117.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото „Струма Про
Инженеринг“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров“ № 95, вх. Д, ет. 7, ап. 117.
УКАЗВА всяко заинтересовано лице в 2-седмичен срок от вписване на
настоящото решение да предплати сумата от 8 000,00 лева, необходима за покриване
на началните разноски, като в противен случай, производството ще бъде спряно.
УКАЗВА на кредиторите на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ №
95, вх. Д, ет. 7, ап. 117 в открито производство по несъстоятелност, че могат да
предявят писмено / в два екземпляра/ вземанията си по т. д. № 57/2024г. по описа на
Окръжен съд – Перник, в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ – в срок от един месец от
вписване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписването му в търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

6