ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42309
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110157364 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Г. Ю. А. срещу „***“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
По реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната
страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя
нарочни справки и извлечения, поради което искането за задължаване на ответника за
представяне на справка за плащания е неоснователно.
На следващо място задължаване ответника да представи копие от стандартен
европейски формуляр не се явява необходимо, тъй като цели събиране на доказателства за
установяване на факти, за които направилата искането страна не носи доказателствената
тежест.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще с
произнесе след изслушване становището на страните в първото по делото съдебно
заседание. За целта и за отделяне спорните от безспорните обстоятелства е необходимо
страните да уточнят твърденията си до о.с.з.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок:
1. да отстрани противоречията в исковата молба като ясно посочи каква сума твърди да е
получил и върнал на ответника /с оглед различията в твърденията на л. 6 от ИМ и
1
останалата част на ИМ/;
2. ясно да посочи пълният размер на вземането, за част от което предявява частичен и за
погасяване на претендирани от ответника какви вземания твърди, че е заплатил тази
сума.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да посочи признава ли и в какъв размер
извършени от ищеца плащания, респективно за погасяване на какви вземания /като посочи
по размер всяко вземане и всяко погашение по пера/.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2024 г. от
09,40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190
ГПК на ответника да представи Стандартен европейски формуляр за предоставена
информация за потребителските кредити /преддоговорна информация/, както и справка от
счетоводството си за всички извършени плащания.
ОТЛАГА за първото открито съдебно заседание произнасянето по искането за
съдебно-счетоводна експертиза.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от Г. Ю. А.
срещу „****“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв.,
представляваща част от цялата сума в размер на 341,38 лв. – недължимо заплатена сума по
договор за потребителски кредит № 10159385/27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.10.2022 г. до изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2022 г. страните по делото сключили договор
за потребителски кредит № **** г., по силата на който ответникът като кредитодател
предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 255,65 евро или левовата
равностойност в размер на 500 лв., която последният се задължил да върне. Посочва, че в
договора е уговорен годишен лихвен процент в размер на 40.09%, ГПР бил 39,92 %, като
получената сума следвало да бъде върната от ищеца на 13 двуседмични вноски. Поддържа,
че според чл. 12 от процесния договор ищецът следвало в седемдневен срок от датата, на
която същият бил сключен да предостави на кредитора обезпечение – гарант, трето
физическо лице, отговарящо солидарно с главния длъжник за задължението, който от своя
страна следвало да отговаря на подробно описаните в договора изисквания. Задължението за
предоставяне на обезпечение в предвидения за това срок било скрепено със санкция при
неизпълнение съгласно чл. 12, ал. 4 от договора, която представлявала неустойка в размер от
341,38 лв., платима от кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Ищецът не предоставил на ответника предвиденото обезпечение, поради което му
била начислена неустойка в посочения размер още преди изтичане на посочения
седемдневен срок. Поддържа, че е изплатил изцяло на кредитора сумата по договора,
включително и начислената неустойка. Релевира възражение за нищожност на процесния
договор, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, както и тъй като
договорът имал невъзможен предмет и накърнявал добрите нрави, евентуално твърди
нищожност на клаузата, с която е уговорена неустойка при липса на предоставено
обезпечение на същите основания. В този смисъл излага подробни твърдения за липса на
предвидената от закона форма, неизпълнение на задължението на кредитора за надлежно
предоставяне на необходимата преддоговорна информация на ищеца, нарушаване на
изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, всички негови елементи да
са представени еднакво по вид, формат и размер на шрифта не по-малък от 12 пункта, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, в договора не бил посочен ГПР,
2
както и методиката за неговото формиране, не се установявало как се съотнасят ГПР и ГЛП,
предвидените в договора такси и разходи увеличавали размера на разходите по кредита.
Поддържа, че действителният размер на ГПР надвишава предвидения в закона максимум,
краткият срок и множеството изисквания за предоставяне на обезпечения поставяли
кредитополучателя в изначална невъзможност за изпълнение на задължението. С клаузата за
неустойка в полза на кредитора се уговаряло допълнително обезщетение за евентуално
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Кредиторът изменил законоустановените
последици от непредставяне на обезпечение, като вместо да обяви предсрочна изискуемост,
начислил на ищеца неустойка, чието плащане било разсрочено. Отделно от това клаузата за
неустойка била недействителна, тъй като излизала извън присъщите си обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Счита, че неустоечната клауза е с неравноправен
характер. Поддържа, че посочването в договора на ГПР в по-малък размер от действителния
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Твърди, че клаузата, с
която е уговорена дължимостта на възнаградителна лихва по договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор. Била
налице и разлика между посочената в договора сума, подлежаща на връщане и действително
платеното от ищеца, като освен това намира, че договорът бил сключен при явно неизгодни
условия. Предвид изложеното счита, че е дължал връщане само на главницата по процесния
договор, поради което претендира връщане на посочената в исковата молба сума като
получена от ответника без основание. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че между страните по
делото е налице сключен договор за потребителски кредит № 10159385/27.06.2022 г.
Твърди, че процесният договор за кредит не е сключен при Общи условия, а в резултат от
индивидуално договаряне на условията, като на потребителя бил надлежно предоставен
СЕФ и той разполагал с възможност за взимане на информирано решение дали да сключи
договора, или не. Сочи, че не се доказва в тежест на ищеца да е била начислена твърдяната
неустойка, както и последният действително да е заплатил стойността . Счита за
недоказани твърденията на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора за връщане
на получената в заем сума ведно с уговорената надбавка. Поддържа, че процесната
неустойка представлява разход при неизпълнение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, който не следва
да се включва в ГПР. Посочва, че в процесния договор за кредит е включено нормативно
предписаното в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание. Оспорва твърдението на ищеца за
недействителност на договора поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото
последната правна норма е относима към променливи лихвени проценти, а лихвеният
процент по договора между страните е фиксиран. Сочи, че в договора ясно е посочено от
какви пера е съставена общодължимата сума. Твърди, че размерът на неустойката не е
можело да се включи в размера на приложимия ГПР и тъй като към датата на сключване на
договора същата е била недължима – уговорена е под отлагателно условие. В условията на
евентуалност поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не влече
недействителност на целия договор, доколкото последната има относително самостоятелен
характер и е част от несъщественото съдържание на съглашението. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума като
част от месечни вноски по договор за потребителски кредит от 27.06.2022 г. за погасяване
именно на договорна неустойка, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочената парична сума.
ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
3
страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит № 10159385/27.06.2022
г., съгласно който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 500 лв.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4