№ 186
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20225001000026 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Жалбоподателят „А.*Б.“ ЕАД, редовно призован, за него се явява
адв. Р., представя пълномощно.
Ответникът по жалбата „Х.-Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, редовно
призован, за него се явява адв. К., представя пълномощно.
Синдикът Б. Л.. Б., редовно призован, явява се лично.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Синдик Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се същото.
Образувано е по въззивна жалба на „А.*Б.“ ЕАД против решение от
26.10.2021 г., постановено по т.д. № 6/2020 г. на О.С.-П., в следните части:
В частта, с която са обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на „Х.-Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ прихващания, извършени
1
както следва: С изявление за прихващане от 28.03.2018 г. за сумата 415 438,51
лв., с изявление за прихващане от 28.03.2018 г. за сумата 16 403,52 лв., с
изявление за прихващане от 30.03.2018 г. за сумата 77451,35 лв., в частта, с
която е осъдено дружество „А.*Б.“ ЕАД да заплати в масата на
несъстоятелността на „Х.-Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ посочените суми –
415 438,51 лв., дължимата на основание договор от 01.12.2005 г., сумата 16
403,52 лв., дължима на основание договор по 01.12.2005 г. и сумата 77451,35
дължима на основание посочения договор от 01.12.2005 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до
окончателното изплащане и с което е осъдено дружеството да заплати по
сметка на О.С.-П. държавна такса в размер на 40 743,48 лв.
Изложени са оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен
акт и за противоречието му с материалния закон, и наличие на съществени
процесуални нарушения, поради което се претендира отмяна на акта в
посочените обжалвани части. Изложени са подробни съображения.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Постъпил е отговор от синдика на дружеството по въззивната жалба,
с който се изразява становище за нейната неоснователност и се иска
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в посочените
обжалвани части.
Адв. Р.: Поддържам жалбата. Нямам искания за доказателства.
Представям списък на разноските с доказателства за извършени плащания.
Синдик Б.: Оспорвам жалбата. Считам, че решението е правилно и
законосъобразно. Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
С оглед изразените становища, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представените списък на разноските с доказателства за
извършени плащания.
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
2
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, искам да обърна внимание на
някои моменти, като най-напред искам да кажа, че първоинстанционният съд
правилно е установил датите, на които са извършени прихващанията - трите,
съответно първите две са извършени на 23.02.2018 г., т.е. преди датата на
несъстоятелността, а третото прихващане, което е за 77 451 лв. е извършено
на 30.03.2018 г., т.е. след датата на несъстоятелността. Искам да обърна
внимание, че искът, който е предявен от синдика е по чл. 645 ал.3 от ТЗ, няма
предявен иск по чл. 645 ал.4, т.е. началната дата на несъстоятелността не би
следвало да има отношение към разглеждането на спора, такъв иск е
преклудиран, съответно спорът би следвало да се развие само затова дали
„А.*Б.“ ЕАД е знаело или не е знаело за това, че „Х.-Т.“ ЕООД е
неплатежоспособно към момента, в който са извършени съответните сделки,
съответно прихващания.
В този смисъл искам да кажа, че мнението ни е, че решението на
първоинстанционния съд почива изцяло на предположения и на една
практика на ВКС по аналогия, която е приложена, която смятаме за напълно
неоснователна.
Прихващанията са извършени за суми, които „Х.-Т.“ ЕООД е
събирало за сметка изцяло от името и за сметка на „А.*Б.“ ЕАД, т.е. това са
пари на „А.*Б.“ ЕАД, не са пари на „Х.Т.“, които суми е събирало от клиенти
от „А.*Б.“ ЕАД, които „Х.Т.“ е следвало да привежда на следващия работен
ден на „А.*Б.“ ЕАД, и това е видно и от съдебно счетоводната експертиза в
отговор по въпрос 1 от нея.
Следващото заключение на съда, че „А.*Б.“ ЕАД е знаело за
неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД, искаме да кажем, че както от
свидетелските показания, така и от експертизата в първата инстанция е видно,
че в нито един момент „А.*Б.“ ЕАД не е разполагало, не са му предоставени
каквито е било документи или информация за ликвидни или финансови
затруднения от страна на „Х.-Т.“ ЕООД. От експертизата е видно, че само
около 28 % от приходите на „Х.-Т.“ ЕООД са постъпвали от „А.*Б.“ ЕАД, а
останалата част е била от други дейности на дружеството, като тук не се
отчитат трансферните плащания, т.е. пари, които „А.*Б.“ ЕАД е плащало на
„Х.-Т.“ ЕООД, за да може „Х.-Т.“ ЕООД да покрива свои разходи към трети
лица или субсидии към абонати на „А.*Б.“ ЕАД, т.е. от тези пари нищо не е
3
оставало за „Х.-Т.“ ЕООД и те не са приход.
От доказателствата, събрани по делото е видно, че „Х.-Т.“ ЕООД
никога не е изразявало някакви финансови притеснения или опасения, че
може да изпадне в неплатежоспособност. В отговор на нотариалната покана
от 27.02.2018 г., с която „А.*Б.“ е потърсило тези свои, събрани сметки от
абонати, представителят на „Х.-Т.“ ЕООД на 28.02. е отговорил, че
дружеството ще изчисти задълженията си с „А.*Б.“ ЕАД съвсем скоро, към
края на март, когато изтича договора, т.е. оттам по никакъв начин не се вижда
дружеството да е имало някакви притеснения или финансови затруднения.
Позоваването на практиката на ВКС, че поради извършено в съвсем
отделно производство, което няма отношение към настоящето, изявление на
процесуалния представител на „А.*Б.“ ЕАД, че датата несъстоятелността е
трябвало да бъде в началото на март 2018 г., позоваването на такава практика
е неоснователно, защото дори такова изявление да е извършено, с каквато и
да е цел, то на първо място е извършено много след като са били извършени
сделките, от които са възникнали задълженията и самите прихващания за тези
насрещни задължения, т.е. няма как то да се използва за доказвате на по-рано
настъпили факти и обстоятелства. Още повече процесуалният представител
не е имал никакво отношение към сделката, от които са възникнали
задълженията, нито извършването на самите прихващания.
Смятам, че всичко събрано по делото доказва, че „А.*Б.“ ЕАД не е
знаело и не е имало как да знае че „Х.Т.“ е в неплатежоспособност и моля да
отмените решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да
уважите жалбата на „А.*Б.“ ЕАД.
Моля да ни се присъдят направените разноски в полза на „А.* Б.“ за
първа и втора инстанция.
СИНДИК Б.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам жалбата, като
моля да потвърдите първоинстанционното решение. Съображения за това съм
изложил в писмения отговор.
Първоинстанционният съд много подробно се е мотивирал защо
счита, че „А.*Б.“ ЕАД е знаело за възникването на неплатежоспособността на
„Х.-Т.“ ЕООД. Напълно споделям изложените мотиви на съда. Не съм
съгласен с изложеното в днешното съдебно заседание, че посочването от
страна на „А.*Б.“ ЕАД на началната дата на неплатежоспособността на „Х.-
4
Т.“ ЕООД, която е месец преди извършените прихващания не означавало
нищо. Напротив, това означава, че „А.*Б.“ ЕАД са знаели и признават
въпросната дата на неплатежоспособност.
Моля да вземете предвид съображенията ми в писмения отговор.
Относно разноските по делото, в случай, че са над минималните
съгласно Наредбата за минималните адвокатските възнаграждения оспорвам
същите.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, считам за правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение.
Знанието на „А.*Б.“ ЕАД считам за доказано по отношение
настъпила неплатежоспособност на „Х.-Т.“ ЕООД, по отношение на
извършените прихващания в края на месец март 2018 г. поради следното:
Двете дружества имат дългогодишни търговски отношения над 13
години, които търговски отношения са били през годините изменяни
постоянно с анекси, приложения и т.н. Предвид факта, че съгласно
приложените по делото документи „А.*Б.“ ЕАД, е предоставило стоков
кредит на „Х.-Т.“ ЕООД за сума над 800 000 лв. и е допуснало възможността
„Х.-Т.“ ЕООД да събира в търговските си обекти суми от сметки на абонати в
значителни ежедневни размери, а това говори, че дружеството „А.*Б.“ ЕАД е
да следи финансовото състояние на партньора си, особено при положение, че
„Х.“ е било основен партньор. С оглед дългогодишните отношения,
предоставянето на големи размери суми като стоков кредит и като събиране
на суми от сметки от абонати, това говори за знанието през целия период на
договора на „А.*“ за финансовото състояние на „Х.“.
В началото на февруари месец 2018 г. „А.*“ извършва първото
прихващане, което е за сума над 800 000 лв., което е една съществена сума,
която е част от прихода на „Х.“, но „Х.“ не я получава заради извършеното
прихващане.
Две седмици по-късно „А*“ пуска уведомление за разваляне на
договора на „Х.“, като считано от момента на извършване на прихващането
до началото на месец февруари 2018 г. „А.*“ спира да извършва каквито и да
е плащания по този договор по сметките на „Х.“.
На датата, на която „А.*“ изпраща уведомлението за разваляне на
5
договора или ден-две по-късно, но в рамките на ден-два от уведомяването на
„Х.“ за разваляне на договора, „А.*“ спира какъвто и да е всякакъв достъп на
„Х.“ до системи, т.е. „Х.“ не може нито да сключва договори с абонати, нито
има правото да събира суми от сметки от абонати, поради което изложеното
във въззивната жалба, че „Х.“ един месец след това е продължило да
получава приходи от дейността по договора с „А.*“, първо е невярно, второ е
недоказано, т.е. „Х.“ директно приключва да получава постъпления още с
извършване на първото прихващане от февруари 2018 г. Извършвайки това
прихващане, пускайки уведомлението за разваляне на договора около две
седмици по-късно, считам че „А.*“ още при извършването на самото
прихващане е било наясно, че ще развали този договор, т.е. те не са го решили
последните две седмици, така че още в момента на извършване на
прихващането „А.*“ е било наясно, че ще спре да пуска всякакви суми по
договора на „Х.“, „А.*“ било е наясно, че това е основната дейност, която
извършва „Х.“ и че без тази дейност „Х.“ няма как да продължи, бивайки
лишено от всички постъпления от този договор.
По отношение на молбата за присъединяване като кредитор и датата
02.03., която са посочили колегите, не се съгласявам, че това не означава
нищо, тъй като тя е посочена на по-късен етап, след извършване на
прихващанията, но това е изявление от „А.*“ по отношение на тяхното
мнение за настъпилата неплатежоспособност на „Х.“, което реално след като
на по-късен етап са имали предположението, че на дата 2.3. е настъпила тази
наплатежоспособност, не считам, че може да се пренебрегне по какъвто и да е
било начин, в случая, доказвайки знанието на „А.*“ за финансовото
състояние на „Х.“.
В производството пред първата инстанция от разпитаните свидетели
Т. и Г.Т. стана ясно, че двете дружества са провеждали поне три пъти
преговори за това „А.*“ да купи „Х.“. Търговският обичай изисква при такива
преговори да се предоставя пълна информация на финансовото състояние на
дружеството, включително дейността, с която се занимава, приходите, които
получава и разходите които има, активи, пасиви и т.н..
По време на тези преговори със сигурност „А.*“ е било наясно, както
за това, че „Х.“ развива основна дейност по договора с „А.*“ така и за
допълнителни дейности, които „Х.“ развива, като спомагателни на тази
основна дейност, а със сигурност са предоставени справки и „А.*“ има
6
представата като цялост за това какъв % заемат допълнителните дейности от
основния приход и работа на „Х.“.
Тези допълнителни дейности, както казах и пред първата инстанция,
те са изцяло спомагателни на дейността на „Х.“ по договора с „А.*“, защото
те са кредитно посредничество, т.е. идвайки клиентите на "**" в магазините
на „Х.“, клиентите ако искат да си закупят устройство, да им се отпусне
кредит и с парите от тези кредит да си закупят устройството, застрахователно
посредничество - последните, закупувайки устройството, да си направят
застраховка на телефона, изипей услуги – да получат пари, да си закупят
стока и т.н. Каквито и да са били тези дейности, а те са основните,
спомагателни дейности, те са били в подкрепа на дейността с „А.*“, но „Х.“
не е могло да продължи да съществува, осъществявайки само тези дейности
без договор с „А.*“, за което „А.*“ са били напълно наясно. Има експертизи
пред първа инстанция, които са приети, които не са оспорени и те показват
дела на приходите на двете дейности, като наетите от „Х.“ във връзка с
дейността му по договора с „А.*“ 110 магазина на територията на цялата
страна и над 500 служители, които да обслужват таз идейност, няма как при
развалянето на договора с „А.*“, да продължат да бъдат поддържани и това
със сигурност ръководството на „А*“ е било наясно с тези неща.
Не мога да се съглася с посоченото във въззивната жалба, че „Х.“ е
имало възможността са сключи договор с друг оператор и да се организира в
рамките на 3 дни. Даден е пример с „Г.Н.С.“ или друга фирма. Говорим за
един договор от 2005 г., на който многократно е бил удължаван срока му,
дори понякога са подписвани анекси от страните за удължаването му след
изтичането на срока.
В случая страните са били по време на преговори за удължаване на
срока на договора и не е имало никаква индиция от страна на „А.*“, че няма
да се удължи срока на договора. Чл. 29 от договора от 2005 г. между страните,
в него има изрична забрана за „Х.“ по време на срока на договора с „А.*“ да
води преговори с конкуренти за „А.*“ или да извършва конкурентна дейност,
като санкцията за едно такова нарушение мисля, че беше 500 000 евро. „Х.“
ЕООД е нямало абсолютно никаква възможност по време на срока на
договора да води преговори с когото и да било или да извършва конкурентна
дейност. „Х.“ е било в преговори с „А.*“ за удължаване срока на договора в
7
момента, в който получава уведомление за разваляне със 7-дневен срок.
„Х.“ абсолютно не е имало възможност как да реорганизира
дейността си за такъв кратък срок, да намери финанси от някъде, при
положение, че от един месец вече не получава приходи от „А.*“ и да
продължи да развива каквато и да е дейност.
Това са обстоятелства, които са били напълно ясни на „А.*“, още
повече, че свидетелите казаха, че преговорите за удължаване срока на
договора между двете страни са започнали около 6 месеца преди изтичането
на срока на договора. Няма как при положение, че тук говорим за
съществуващ договор, няма как да предполагаме дори, че може за 3 дни, една
седмица или за един месец след развалянето на договора, „Х.“ да сключи
договор с друг оператор или някак да продължи изобщо да съществува, още
повече, че „Х.“ прекратява дейност незабавно, до края на март освобождава
служителите и магазините си, а „А.*“ междувременно наема част от тези
магазини и част от тези служители.
Считам за напълно доказано знанието на „А.*“, затова, че към датата
на извършване на прихващанията към края на март, дружеството или
ръководните му органи са имали знанието за настъпилата
неплатежоспособност на „Х.“ вследствие развалянето на договора и с тези си
действия, с извършването на тези прихващания „А.*“ е целяло
минимализиране на собствените си загуби, още по-малко, че към датата на
подаване на уведомлението за разваляне и следващия около един месец,
информацията за разваления договор е била най-ясно известна на „А.*“.
Моля да отхвърлите жалбата.
Адв. Р.: /реплика/ Нещата, които се казаха, нямат нищо общо с
доказателствата по делото. Разпитаните свидетели, те са свидетели на
насрещната страна, а не на „А.*“. Това са хората, които са участвали по време
на преговорите и те изрично заявиха, че никаква финансова информация не е
била обменяна по време на тези преговори. Те заявиха подкрепяха, че
никакви финансови данни не са давани, това е финансовият директор на
„Х.Т.“.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
8
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9