Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА А. МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 6167 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на А.Н.М. и Д.А.М., действащ чрез неговата
майка и законен представител Н.Х.П., срещу решението по гр.д. № 71757/2019 г. на
СРС, 117 състав.
А.Н.М. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е уважена
молбата на Н.Х.П. за защита по ЗЗДН. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като са изложени съображения за това.
Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови
друго, с което да се остави без уважение молбата на Н.Х.П. за защита по ЗЗДН.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н.Х.П. оспорва въззивната жалба на А.Н.М. и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Д.А.М., действащ чрез неговата майка и законен представител Н.Х.П., е
обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е оставена без уважение молбата
му за защита по ЗЗДН срещу А.Н.М.. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като са изложени съображения за това.
Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго,
с което да се уважи молбата му за защита по ЗЗДН срещу А.Н.М.. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна А.Н.М. оспорва въззивната жалба на Д.А.М. и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответника и от единия молител в първоинстанционното производство, имащи правен
интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваните му части.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Н.Х.П. и малолетните
деца Д.А.М. и М.А.М., действащи чрез
тяхната майка и законен представител Н.Х.П., срещу А.Н.М. за защита от домашно
насилие, с твърдения за извършването му на 26.11.2019 г. и 06.12.2019 г., подробно
описано в молбата от 10.12.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията за наличие на домашно насилие.
С решението, постановено по гр.д. № 71757/2019 г., СРС, 117 състав, е оставил
без уважение молбата на децата Д.А.М. и М.А.М. за защита по ЗЗДН срещу баща им А.Н.М.,
но е издал заповед за защита в полза на Н.Х.П., като е задължил А.Н.М. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.Х.П. и е забранил
на А.Н.М. да се доближава на по-малко от 100 метра от адреса на Н.Х.П., от
местоработата й и от нея самата, с изключение на/в съдебни и полицейски сгради,
както и в дните и часовете, определени по гр.д. № 59321/2019 г. на СРС, 83
състав, за контактите им с общите деца, за срок до 18.09.2021 г. Първоинстанционният
съд, също така, е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН,
наложил е на ответника глоба в размер на 1000 лева, осъдил е ответника да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 80 лева и е осъдил
ответника да заплати разноски на Н.Х.П. от 800 лева.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Обжалваното решение в частта, в която е оставена без уважение молбата на
детето Д.А.М. за защита по ЗЗДН срещу А.Н.М., е правилно. Целта на ЗЗДН е да се
защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не разрешаването на
спорове за родителски права и/или за режим на лични отношения между децата и
родителите – за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред. Т.е.,
твърдението, че ответникът не е позволил на молителката да види детето Д. на
06.12.2019 г. около 14.30 часа, не представлява акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Същевременно, от показанията на разпитаната от
районния съд свидетелка С.М.не може да се направи извод, че ответникът е
поставил в опасност сина си Д. на 06.12.2019 г. – А.М. е потеглил с
управлявания от него автомобил с отворена предна врата, а детето е било на
задната седалка. От друга страна, декларация за извършено насилие спрямо
малолетно дете, подадена от неговия законен представител, е недопустимо
доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, вр. чл. 8, т. 1 ЗЗДН). Ето
защо, обжалваното решение на районния съд в частта, в която оставена без
уважение молбата на детето Д. за защита по ЗЗДН, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважена молбата на Н.Х.П.
за защита по ЗЗДН срещу А.Н.М. обаче е неправилно. Молителката не е доказала по
безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна
на ответника. Представената от Н.Х.П. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не
представлява годно доказателствено средство за установяване на процесното
насилие, защото в нея не са посочени часовете (точни или приблизителни) и
мястото (адрес) на твърдяното насилие на 26.11.2019 г., както и часа (точен или
приблизителен) и телефонните номера на отправяне и получаване на заплахите на
06.12.2019 г. „сутринта“, мястото (адрес) на твърдяното насилие на 06.12.2019
г. около 14.30 часа и часа (точен или приблизителен) и мястото (адрес) на
твърдяното насилие на 06.12.2019 г. „вечерта“. Разпитаните от първостепенния
съд свидетели Н.П., Й.С.и А.Р.не съобщават за никакво домашно насилие, което А.Н.М.
да е извършил спрямо Н.Х.П., а свидетелката С.М.не е дала показания за
твърдяното насилие на 26.11.2019 г. и не е била очевидец на срещата между
молителката и ответника на 06.12.2019 г. вечерта.
Предвид горното,
решението в частта, в която е издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на Н.Х.П.
срещу А.Н.М. с наложените защитни мерки, вкл. относно предупреждението за
последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, и в частите относно наложената глоба и
присъдените такса и разноски, е неправилно и следва да се отмени, а молбата на
Назрет Х.П. за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Като съобрази
изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата Н.Х.П. да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за защита, както и държавна
такса в размер на 12.50 лв. за въззивната жалба на А.Н.М..
Предвид изхода на
делото, въззиваемата страна Н.Х.П. няма право на разноски, нито за
първоинстанционното производство, нито за въззивното, но тази страна се осъжда
да заплати на въззивника А.Н.М. сумата от 266.67 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство. Други разноски на
въззивника А.Н.М. за първоинстанционното производство не се следват, тъй като молителите Д.А.М. и М.А.М. не са навършили
18-годишна възраст и останалата част от заплатеното от А.М. за производството
пред СРС адвокатско възнаграждение от 800 лева трябва да остане в негова тежест
(арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН). По същите съображения детето Д.А.М. не
дължи държавна такса за жалбата си и разноски на А.Н.М. за въззивното
производство, още повече че такива разноски А.М. не е сторил, т.е. А.Н.М. няма
право на разноски за настоящото производство, въпреки уважаването на жалбата
му. С оглед неоснователността на жалбата на детето Д.А.М., то също няма право
на разноски в настоящото производство, а и не е заплатило такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 71757/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 117
състав, в частите, в които е издадена заповед за защита от домашно
насилие в полза на Н.Х.П. срещу А.Н.М. с наложените защитни мерки и
предупреждението за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, наложена е на А.Н.М. глоба
от 1000 лева и А.Н.М. е осъден да заплати на СРС такса от 80 лева, а на Н.Х.П.
– 800 лева разноски, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.Х.П., родена на *** г., за издаване на заповед за съдебна защита срещу А.Н.М., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 71757/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 117
състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.Х.П. да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в
размер на 37.50 лева.
ОСЪЖДА Н.Х.П. да заплати на А.Н.М. сумата от 266.67 лева –
разноски за първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на Н.Х.П. за
присъждане на разноски за първоинстанционното производство и за въззивното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А.Н.М. и Д.А.М., действащ чрез неговата майка и законен
представител Н.Х.П., за присъждане на разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.