№ 48159
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110143079 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22
от ЗПК, от М. А. М. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за прогласяване на нищожност
на Договор за потребителски кредит №**********/23.04.2024 г., под
евентуалност иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за
прогласяване на нищожност на клаузата от договора, която предвижда
заплащане на такса за застраховка по чл. 8, чл. 7.2.2., и чл.19; и за прогласяване
на нищожност на Договор за потребителски кредит №**********/10.05.2024 г.,
под евентуалност иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за
прогласяване на нищожност на клаузата от договора, която предвижда заплащане
на такса за застраховка по чл. 8, чл. 7.2.2., и чл.19.
В искова молба са изложени твърдения, че между ищецът, като
потребител, е сключил всеки един договор за кредит по реда на ЗПФУР, но всяко
съглашение е недействително поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
обявеният ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, тъй като в
него не е включена уговорката за застрахователната премия и неустойка за
недадено обезпечение, която е начислена още със сключването на договора.
Твърди, че договорите не са подписвани нито с обикновен подпис, нито с
квалифициран електронен; същите не отговарят на изискването по чл. 10 от ЗПК
да са написани по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид и размер шрифт;
липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР. Счита, че размерът на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, а за ГЛП не са посочени
условията за начисляването. Пояснява, че няма клауза за неустойка за недадено
обезпечение поръчителство.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че уговорките в договора
съответстват на нормативните изисквания по чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а относно
т. 12 намира за неотносима – касае случай, в който потребителят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се
поражда право да получи нов погасителен план, и в този случай планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. В чл. 11, ал. 2 от
всеки договор се съдържа пълна информация за погасителния план. В чл. 9 са
посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането
му в съответствие с §1 т.4 от ДР на ЗПК и по арг. от §1 т.4, т.5, т.5а и т.6 от ДР на
ЗПК е обявен в проценти, а не валута. Ответникът поддържа, че ГПР е обявен е
1
точно с общата дължима сума по всеки договор, а как е изчислен ГПР, кои
разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал.
2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма
задължение да я предоставя на потребителя, защото няма такова изискване и
тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за
потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора
за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен във
формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни
твърденията, че таксата за застрахователна премия е нищожна, както и че тя
следва да бъде включена при изчислението на ГПР, поради което и не е.
Съгласието на потребителя за сключването на застраховка, като допълнителна
услуга. Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, която е
изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото
сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от
потребителя, за да получи желания кредитен продукт. Незадължителният
характер на застраховката се обуславяло от пълната свобода на потребителя да
прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна
премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било
последици в договора за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на
съответния договор, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или
уговорката е недействителен по изложените в искова молба твърдения. Указва,
че не сочи доказателства за установяване вид и размер шрифта, както и че ГПР е
в друг размер. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът
следва да установи, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
Представените от страните документи са допустими и относими.
Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца не е необходимо, доколкото с отговор на
искова молба ответникът представя исканите документи. Искането по чл. 186 от
ГПК не е относимо.
На осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК следва да се допусне ССчЕ на разноски на
ищеца, чиято е тежестта на доказване на наведените основания за нищожност на
всеки договор.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да
отговори на въпроса от какви компоненти се формира годишният процент на
разходите по Договор за потребителски кредит №**********/23.04.2024 г. и
Договор за потребителски кредит №**********/10.05.2024 г.; в какъв размер
2
възлиза годишният процент на разходите по Договор за потребителски кредит
№**********/23.04.2024 г. и Договор за потребителски кредит
№**********/10.05.2024 г., вземайки предвид размера и срока на отпуснатия
кредит, и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към
чл.19, ал. 2 от ЗПК, ако в разходите по кредита се включи стойността на
застрахователната премия.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице 380,00 лева, което ДА се
внесе от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, по сметка
на Софийския районен съд и представи платежен документ с вписано основание
на плащане-номера на делото. При неизпълнение доказателството не се събира и
съдът приема за доказани твърденията на насрещната страна, на осн. чл. 161 от
ГПК.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 и чл. 190 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път, за
преписите им предварително ДА се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от
ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК. При неизпълнение се носи отговорност по чл.
77 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път да са
подписани с квалифициран електронен подпис, а ако са електронен образ на хартиен
носител в заверен електронен образ с удостоверително изявление "Вярно с оригинал"
и квалифициран електронен подпис, на осн. чл. 183, ал. 2 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2026 година от 11,35 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
3
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
препис от отговорна искова молба, с приложения, съобразно посочения от всяка
страна начин, в т.ч. на ел. адрес!
ДА се призове вещото лице след внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4