Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 13963/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
30.04.2018 г., постановено по гр. дело № 65033/2016 г., по описа на СРС, 28
състав, е отхвърлен предявения на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от
Министерство на правосъдието срещу „Г.Б.“ АД, иск за заплащане на сумата от
5760 лева - неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение по договор №
93-00-374/08.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба - 15.11.2016 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен. Предвид изхода на спора, в полза на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК са присъдени съдебни разноски, в размер на 823,10 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на
правосъдието, чрез юрк. Л. Д.и юрк. П. Р., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че
ответникът по делото е бил изправната страна по договор № 93-00-374/08.07.2015
г., както и че в периода от 27.07.2015 г. (когато изпълнителят, е предал на
възложителя изработеното по договора) до 09.10.2015 г. (когато окончателно е
сформирана комисия по приемането от страна на Министерство на правосъдието) „Г.Б.“
АД не е следвало да извърши действия по изпълнение на своите задължения по
договора. Сочи се, че срокът за изпълнение на уговореното по договора е
29.07.2015 г., като едва на 19.10.2015 г. „Г.Б.“ АД е предал на възложителя
извършените дейности по първата дейност и документацията за изградената
„Информационна система на дирекция „Процесуално представителство на Република
България пред Европейския съд по правата на човека“ в Министерство на
правосъдието, в резултат на което изпълнителят е издал фактура № ********** от
19.10.2015 г., в размер на 40 320 лв. с ДДС - за окончателно плащане по договора.
В тази връзка се поддържа необоснованост на изводите на съда за бездействие на
ищеца, тъй като неговите действия са обусловени от изпълнението на ответника,
което е било забавено. Изтъква се, че предвидената
в чл. 1, ал. 3, т. 2 от договора втора дейност - обучение, съгласно чл. 3, ал.
1, т. 2 е следвало да бъде проведено в срока за изпълнение на поръчката -
29.07.2015 г. и е забавено с 68 работни дни, като е приключило на 04.11.2015 г.
Навеждат се съображения, че и двете дейности по договора не са изпълнени в
уговорения срок, поради което за ищеца, в качеството му на възложител, е
възникнало вземане за неустойка в претендирания размер. Моли съда да отмени решението
на СРС и уважи предявения иск.
Въззиваемият-ответник „Г.Б.“ АД,
чрез пълномощника си – адв. Н.П., с надлежно учредена представителна власт по
делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложени в отговора съображения и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Сочи, че
изпълнението е прието точно и навременно, за което е налице изявление и на
самия ищец, като провеждането на обучение и приемането на работата е било
извършено от Министерство на правосъдието едва на 19.10.2015 г. поради собствената
забава на изпълнителя и е налице хипотезата на чл. 95 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса
за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават
част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи
във въззивните жалби, съдът намира следното:
3а да бъде ангажирана
отговорността на ответната страна на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е необходимо
да е налице валидно възникнало договорно задължение, чието неизпълнение да е
обезпечено с неустойка, уговорена между страните по договора. В тежест на ищеца
е да установи конкретното задължение и валидна неустоична клауза, предвидена
при неговото неизпълнение, при което ответникът следва да установи, че е
изпълнил задължението, съобразно договореното.
Между страните по делото не
съществува спор, а и от представените по делото писмени доказателства,
безспорно се установява, че на 08.07.2015 г. е бил сключен договор с peг. № 93-00-374/08.07.2015
г. между Министерство на правосъдието, в качество на възложител, и „Г.Б.“ АД, в
качество на изпълнител. Съгласно чл. 1, ал. 3 предметът на договора включва три
дейности: 1. изграждане на информационни система на дирекция „Процесуално
представителство на България пред Европейския съд по правата на човека“ в
Министерство на правосъдието“; 2. обучение; и 3. гаранционна поддръжка, като
срокът за изпълнение на първите две дейности е до 29.07.2015 г. Според чл. 11
от договора при забавено изпълнение на дейностите по договора за повече от пет
дни, изпълнителят дължи на ищеца неустойка в размер на 0,3% за всеки просрочен
ден от стойността на договора, но не повече от 10% от нейния размер с ДДС.
Не е спорно още, че след
извършена проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция е установено,
че ответникът е бил в забава по изпълнението на договора с 68 работни дни - за
периода от 30.07.2015 г. до 04.11.2015 г., в резултат на което следвало да
заплати неустойка в размер на 4800,00 лв.
С оглед доказване изпълнението на
договорните си задължения ответникът е представил двустранно подписан
приемо-предавателен протокол от 27.07.2015 г., според съдържанието на който „Г.Б.“
АД е предоставило на представител на Министерство на правосъдието отчетните
документи на информационната система, включително план за обучение и
внедряване, окончателен доклад, както и изходния код на информационната система
на ДВД.
Представен е и подписан на
19.10.2015 г. между страните приемо-предавателен протокол, с който извършената
от „Г.Б.“ АД работа по предмета на договора е приета от възложителя, без
възражения, като изрично е записано, че работата е изпълнена точно, качествено,
отговаряща на изискванията и в срок, съгласно договореностите.
Горепосочените два протокола
обективират изявлението на представител на ищеца, че договореното по процесния
договор е изпълнено точно в количествено, качествено и времево отношение, и при
липса на доказателства, ангажирани от ищеца, неговите твърдения за забавено
изпълнение се явяват неоснователни. Следва да се отбележи, че с първия протокол
извършената работа е предадена на възложителя, а с втория протокол същата е
изрично приета, което кореспондира и с уговореното в договора: според чл. 10 ,
ал. 1 извършената услуга се удостоверява с приемо-предавателен протокол, а
според чл. 10, ал. 2 изпълнението се приема от комисия, определена от
възложителя. Ето защо приемането на работата едва на 19.10.2015 г. не е
еднозначно на неизпълнение, тъй като изработеното по първата дейност
(изграждане на информационни система) е предадено в уговорения срок по чл. 3,
ал. 1 от договора – 29.07.2015 г., с оглед представения протокол от 27.05.2015
г. Този извод кореспондира и с отразеното в доклада за извършена финансова инспекция
(л. 37 от делото на СРС), че по обяснения на директора на Дирекция „Процесуално
представителство на Република България пред Европейския съд по правата на
човека“, забавянето в приемането на изпълнението на договора се дължи на невъзможност да се прегледа големият обем
от документация, която е с
технически характер, а обучението на служителите се е забавило поради
ангажираност на служителите на Министерство на правосъдието и ползване на
платен отпуск.
Ищецът не е изложил конкретни
твърдения, нито е представил доказателства относно конкретната работа, извън
отразената в приемо-предавателния протокол от 27.07.2015 г., която е следвало
да ответникът да извърши и предаде от ответното дружество. Този протокол,
преценен в съвкупност с протокола за приемане на работата от 19.10.2015 г. и
отчитайки обстоятелството, че предаването и приемането е било технически
неосъществимо в един и същи момент, мотивира настоящият състав да приеме, че
срокът за изпълнение - 29.07.2015 г. е бил спазен от страна на изпълнителя, а
приемането на работата на по-късна дата и то без забележки от страна на възложителя,
не поражда право на последния да претендира неустойка за забавено изпълнение.
Макар и безспорно обучението на
служителите да е проведено на 04.11.2015 г., забавянето не е по вина на
ответника. Съгласно чл. 3, aл. 1, т. 2.1 датата за обучението се съгласува
между страните, като за целта изпълнителят отправя предложение до възложителя,
към което трябва да представи план за обучение, който следва да бъде одобрен от
възложителя. Такъв план за обучение е бил представен на ищеца с
приемо-предавателния протокол от 27.07.2015 г., което обстоятелство съобразено
с показания на свидетеля Бозова, че комуникацията за обучението е била
предприета едва след приемането на работата с протокола от 19.10.2015 г., води
до извод, че сам ищецът не е оказал необходимото съдействие за своевременно
провеждане на обучението, поради което е обоснован извода, че в този случай не е налице забава от страна на
ответника.
С оглед на
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че „Г.Б.“ АД е
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора и не е допуснал по своя
вина забава и не е неизправна страна по договора.
Тъй като
правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на СРС следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
Депозирана е и
частна жалба от „Г.Б.“ АД срещу определение от 27.06.2018 г., на СРС,
постановено по реда на чл. 248 ал. 1 в първоинстанционното производство, с
което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в
частта с разноските и присъждане на сумата от 567,60 лв. с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за заверка на преписи от документи по чл.
32 от ЗАдв.
Настоящият
състав намира обжалваното определение за правилно по изложените в него мотиви.
Следва да се отбележи, че представянето на заверен препис от документ по делото
е само една възможност за страната, която ще се ползва от него, като тя може да
представи и заверен от самата нея препис на документ, а при оспорване да
представи и самия оригинал, в който случай би избегнала разноските. Ето защо и
липсва причинно-следствена връзка между претендираните разходи по чл. 6, т. 13
от НМРАВ и поведението на ищеца, макар и последният неоснователно да е
предизвикал правния спор.
При този изход
на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 741,60 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производството срещу подадената от Министерство на правосъдието въззивна жалба.
С
оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.04.2018 г., постановено по гр. дело №
65033/2016 г., по описа на СРС, 28 състав.
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието, БУЛСТАТ ******, с адрес в гр. София, ул. „******, да заплати
на „Г.Б.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, сумата от 741,60 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производството за процесуално представителство и защита срещу подадената
въззивна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 27.06.2018 г., постановено по гр. дело №
65033/2016 г., по описа на СРС, 28 състав, с което е установено без уважение
искането на „Г.Б.“ АД, ЕИК ******, за изменение на постановеното по делото
решение в частта с разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: