№ 1069
гр. Плевен, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430103162 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДискр.
Производството по гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС е образувано по искова молба на Г. В. В.,
ЕГН **********, понастоящем в ***, представлявана от главен директор, с адрес ***, с
посочени искания: 1)за признаване за установено, че ответникът третира дискриминационно
ищеца като лишено от свобода лице, 2)за осъждане на ответника да преустанови
противоправното си поведение и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни
дискриминационни отношения, 3)за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането. С допълнителна молба от
12,09,2023 г. ищецът е уточнил, че противоправното деяние е осъществено на 28,12,2018 г.
По гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС на 21,02,2024 г. е постъпил, в срока по чл.131 от ГПК,
отговор на ИМ от главен комисар Г. ***, в качеството на главен директор на ***.
С определение №4585/10,10,2023 г. по гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС, на основание чл.213 от
ГПК производството по гр.д.№4122/2023 г. на ПлРС е присъединено към производството по
гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС, за разглеждане в общо производство и постановяване на общо
решение по тях.
Производството по гр.д.№4122/2023 г. на ПлРС е образувано по искова молба на Г. В. В.,
ЕГН **********, понастоящем в ***, представлявана от главен директор, с адрес ***, с
посочени искания: 1)за признаване за установено, че ответникът третира дискриминационно
ищеца като лишено от свобода лице, 2)за осъждане на ответника да преустанови
противоправното си поведение и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни
1
дискриминационни отношения, 3)за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането. С допълнителна молба от
23,08,2023 г. ищецът е уточнил, че противоправното деяние е осъществено на 07,02,2019 г.
По гр.д.№4122/2023 г. на ПлРС на 27,10,2023 г. е постъпил, в срока по чл.131 от ГПК,
отговор на ИМ от главен комисар Г. ***, в качеството на главен директор на ***.
Ищецът основава претенцията си за дискриминация на твърденията, че на 28,12,2018 г. и на
07,02,2019 г. ответникът го е третирал дискриминационно, като го е конвоирал на първата
дата от ОЗ Ловеч до ОЗ Плевен, а на втората дата - от ОЗ Плевен до сградата на съда в
гр.Ловеч, и след приключване на делото, е конвоиран обратно в ОЗ Плевен, като
конвоирането е осъществено от двоен конвоен наряд на ГДО към МП и на МВР-ГДЖСОБТ,
с водещ този на МВР, състоящ се от повече от четири специализирани автомобила, вкл. от
бус на МВР с тежко въоръжени и с дългоцевни автоматични оръжия маскирани охранители
с постоянно включени звукови и светлинни сигнали. Темпото на придвижване било
стресово, с тройни изпреварвания, мръсна газ и спирачки, застрашаващо живота и здравето
на ищеца, вкл. с предизвикване на катастрофи, отцепване от МВР на цяло трасе в градовете
и на цялата съдебна сграда в голям радиус около съда. Докато траело делото не се допускали
граждани да влизат в сградата, както и журналисти, въпреки проявения интерес от тях. По
време на конвоя ищецът сочи, че е окован неподвижно с белезници на ръце към колан на
кръста с вериги на краката, без възможност да се защити от отблъскване в решетките от
неразумно каране. До настоящия момент ищецът твърди, че не е получил мотивирана
заповед от която да е видно основанието за така организираното конвоиране. Счита в тази
връзка, че е лишен от упражняване на право на защита срещу организираното конвоиране,
което било част от изпълнението на присъдата. Посочва, че други лишени от свобода /М. С.,
*** и др./ със същия правен статут като него биват конвоирани до съдилищата и обратно в
затвора само от конвоен наряд на ГДО, без конвой на МВР, без постоянно включени сирени
и светлини, без рисковано и стресово конвоиране, без отцепване на трасе, градове и на съда,
както и без маскирани конвоиращи с автоматични оръжия и възможност да си подготвят
делата. Ищецът счита, че е дискриминиран на защитен признак „лично положение“ поради
това, че е лишен от свобода и изтърпява това наказание в затвор. Той се намирал в сходни
сравними обстоятелства със същото правно положение и статут лишени от свобода, но бива
третиран неравностойно и по-неблагоприятно. Не знае причината, поради която го третират
неравностойно спрямо другите с неговия статут, защото не му е връчен документ. В
заключение ищецът твърди, че лишените от свобода, които не го познават, като видели
конвоя, го кръстили „***“ и го наричали така, което според ищеца го свърза с мафия и
наркотици, с които ищецът твърди, че няма нищо общо, но му се приписва. Поради това
счита, че вследствие организираното от ГДО конвоиране търпи вреди от нематериален
характер, изразяващи се в душевно страдания, тормоз, репресия, нечовешко отношение като
лишен от свобода. Тези вреди сочи още, че са системни и продължителни във времето, но
настоящото производство е за вреди от дискриминацията, осъществена на 28,12,2018 г. и на
07,02,2019 г. до настоящия момент.
2
В отговорите на исковата молба /подадени по гр.д.№4122/2023 г. и по 3162/2023 г., двете на
ПлРС, с идентично съдържание/ ответникът счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен, тъй като от исковата молба и доказателствата по делото не се установявали
елементите от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, сред които и наличие на неизпълнение
на вменено от закона задължение от страна на ответника. Не се установява и осъществена
пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр за да се приеме, че е
нарушен принципът за равно третиране спрямо ищеца. Ответникът установил, че е издадена
конвойна заповед №З-1108/28,12,2018 г. на началника на ОЗ „Охрана-Ловеч“ за конвоиране
на ищеца самостоятелно до гр.Плевен с усилено строг конвой (УСК), както и конвойна
заповед №З-166/06,02,2019 г. на началника на ОЗ „Охрана-Плевен“ за конвоиране на ищеца
самостоятелно до гр.Ловеч и обратно с усилено строг конвой (УСК). При изпълнение на
УСК на ищеца е поставен колан с фиксирани белезници на ръцете и допълнителни
белезници на краката като са спазени тогава действащите разпоредби чл.18, ал.6 от Правила
за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД
„Охрана“, утвърдени със заповед №ЛС-04-1228/2017 г. от Министъра на правосъдието.
Придадените сили от МВР са на основание постановление на ВКП с гриф за сигурност
„Поверително“, с което е указано лишеният от свобода Г. В. В. да се конвоира от УСК и
съвместна организация на действията между МВР и ГДИН-МП. Автомобилите, с които
ищецът е конвоиран, били със специален режим на движение съгласно чл.27, ал.1, т.5 от
Правилата. Планирането и осъществяването на конвойната дейност е извършена от
служители на ГД „Охрана“ на база получена информация от съответните възложители –
органи на съдебната власт, съгласно Правилата. Счита за излишно да се представят заповеди
за конвой от 28,12,2018 г. и от 07,02,2019 г., тъй като не оспорва факта, че на тези дати
ищецът е бил конвоиран. Документите за конвоиране на ищеца извън тези дати били
неотносими към делото. С оглед на тези твърдения, ответникът счита, че предявените искове
не са доказани в своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В с.з. ищецът поддържа предявените искове. Адв.Кр.Я. – определен за осъществяване на
правна помощ на ищеца, моли съда да уважи исковете като доказани от събраните
доказателства. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок – на 29,07,2024 г.,
адв.Я. развива подробни теоретични постановки по ЗЗДискр., цитира множество решения на
ЕСПЧ и ВКС, преразказва показанията на разпитания свидетел С., обосновавайки наличието
на дискриминационно отношение спрямо ищеца и съответно уважаване на исковете.
В с. з. ответникът не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:
конкретни действия по нарушаване на негови права, представляващи неравенство в
третирането и преследване, осъществено спрямо него от страна на ответника, които да са от
3
естеството да обосноват извод за дискриминация.
Не е спорно между страните, че за периода 28,12,2018 г. – 28,07,2022 г., ищецът Г. В. В. е
изтърпявал наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора в гр.Плевен, като е
пребивавал в 5-та група – Зона за повишена сигурност.
От Заповед №З-1108/28,12,2018 г. на началника на ОЗ „ОХРАНА“ - Ловеч се установява, че е
назначен конвоен наред в състав от пет служители на ОЗ „Охрана“ Ловеч, за осъществяване
на конвой от Затвора гр.Ловеч до Затвора гр.Плевен със СА с ДК №СА0425ММ и ДК
№СА7146КВ, при спазване на правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна
дейност.
От Заповед №З-166/06,02,2019 г. на началника на ОЗ „ОХРАНА“ - Плевен се установява, че е
назначен конвоен наред в състав от шест служители на ОЗ „Охрана“ Плевен, за
осъществяване на конвой по маршрут №6 - от Затвора гр.Плевен до гр.Ловеч и обратно, със
*** при спазване на правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност.
Възложител на искането за конвой е Административен съд, за явяване по дела №158/2018 г.
и 63/2017 г.
От показанията на свид.М. С. С., се установява, че се познава с ищеца, тъй като са
пребивавали заедно в затвора Плевен в периода 28,12,2018 г. - 28,07,2022 г., в една и съща
група – пета група. Посочва, че когато е конвоиран по дела, е конвоиран с общ конвой – една
специализирана кола. Твърди, че когато са пътували заедно по дела на ищеца, неговия
конвой бил със светлини и звукови сигнали, а на свидетеля – обикновен конвой. Според
свидетеля ищецът се транспортира в отделна кола, и има и пилотни коли. Свидетелят не си
спомня през м.февруари 2019 г. дали е транспортиран заедно с В. – през февруари имал дела
в Административен съд София и СРС, дори в София стоял десетина дни. Свидетелят
посочва, че буса, с който го транспортират, е със затъмнени стъкла, но отвътре навън се
вижда всичко. Споделя за случай наскоро, в който са ходили до съда в *** и специалните
сили отцепили целия район. Според свидетеля режимът на конвоиране на ищеца е
възприеман негативно от другите лишени от свобода със срочни присъди в ОЗ Плевен, и го
наричали „***“ – „*** пак отива на дело“ – това били коментарите. Свидетелят сочи, че е
разговарял с В. защо го конвоират така, но той не знаел – споделял, че преди 2017 г. не бил
охраняван така, но след това имало някакво разпореждане от ВКП, което никой не го е
виждал. Свидетелят споделя, че е чувал от началниците на затвора, че няма как да му свалят
точките на риска на В., тъй като го „карали с дискотека“. Свидетеля сочи, че не му е
известно да е осъществяван опит за бягство от ищеца, но същевременно не знае и
причините, поради които го конвоират с допълнителен конвой от МВР. Свидетелят твърди,
че е разговарял много пъти с ищеца и последният се чувствал унизен, приемал подигравките
болезнено и възмутително. Случвало се след конвой да му става зле, бил разстроен, тъй като
сирените работели постоянно.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени
средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с доказателствена сила
съгласно чл.178 и чл.179 от ГПК и са неоспорени.
4
Съдът не дава вяра на показанията на свид.С. в частта относно споделените му от ищеца
болки и страдания, тъй като показанията в тази част не представляват допустимо
производно доказателствено средство. Ищецът, като главна страна в производството, не
може да има качеството на свидетел, респ.неговите твърдения не представляват показания
на свидетел, които да бъдат възприети и възпроизведени като такива от друг свидетел.
Съдът не дава вяра на показанията и в частта, в която свидетелят заявява, че на 28,12,2018 г.
ищецът се оплакал от тормоз и репресия, тъй като от една страна е житейски нелогично да
се посочи спомен за конкретна дата преди близо 6 години, а от друга страна няма данни към
онзи момент ищецът и свидетелят да са се познавали, за да си споделят каквото и да било
веднага след срещата. Показанията за отцепване на района на съда в ***, което е възприето
пряко от св.С., са неотносими към делото, доколкото става въпрос за случай отскоро, а
процесните дати, за които се води настоящото дело са 28,12,2018 г. и 07,02,2019 г. В
останалите части, съдът дава пълна вяра на показанията на свидетеля, тъй като са
последователни, логични и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са допустимо обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от ЗЗДискр., основани на твърденията, че спрямо ищеца е осъществен
дискриминационен акт чрез осъщественото конвоиране на 28,12,2018 г. и на 07,02,2019 г.
чрез двоен конвоен наряд от служители на ГДО и МВР.
Законът за защита от дискриминация въвежда абсолютна забрана за пряка или непряка
дискриминация, като с нормата на чл.4, ал.1 се очертава кръга на защитените признаци
/Решение №690 от 20,01,2021 г. по адм.д. №10531/2020 г. на ВАС/. Твърденията на ищеца
очертават хипотезата на пряка дискриминация, която представлява всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Тоест не
всяко третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един
от посочените в чл.4, ал.1 признаци. Този вид дискриминация е забранена и законът не
допуска случаите на пряка дискриминация да бъдат преценявани с оглед на това дали
преследват легитимна законова цел и съответност на средството, освен в изчерпателните
хипотези на чл.7 от ЗЗДискр.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр. доказателствената тежест в процеса е възложена на ищеца, като
същата се обръща едва тогава, когато страната, която твърди, че е жертва на дискриминация,
докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Тоест
трябва да създаде в съзнанието на съда съмнение за наличие на дискриминация, за да се
прехвърли тежестта на доказване върху ответната страна. Установяването на такова
съмнение и неуспешното доказване на равното третиране от страна на ответника, обуславя
основателност на иска по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. В този контекст, ищецът следва да
проведе доказване, въз основа на което да може да се предположи, че е жертва на
дискриминация – неблагоприятно третиране, изразяващо се в по-строг режим на
5
конвоиране, сравнение с други лишени от свобода изтърпяващи наказание „доживотен
затвор“ в сходно положение, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и причината за него /защитения признак въведен от ищеца –
лично положение/.
Настоящият съдебен състав при спазване на принципа на диспозитивно начало и
установените факти по делото намира, че в разглеждания случай ищецът не е провел
успешно доказване на фактите, които на пръв поглед да са достатъчни, за да се обоснове
предположение за дискриминация, осъществена на 28,12,2018 г. и на 07,02,2019 г. спрямо
него. На първо място, може да се направи извод, че е налице различно третиране спрямо
ищеца при неговото конвоиране на 28,12,2018 г. и на 07,02,2019 г. в сравнение със свид.С.,
защото е конвоиран с двоен конвоен отряд с придадени сили от МВР – хипотеза на чл.18,
ал.8, т.2 от Правилата. Това обстоятелство - УСК с придадени сили от МВР е факт, който
следва от признанието на ответника в отговорите на исковата молба, а не от заповедта на
началника на ОЗ Охрана, т.е. налице е хипотезата на чл.18, ал.8, т.2 от Правилата.
Ответникът ГД „Охрана“ не само не оспорва, но и признава, че са придадени сили от МВР
при конвоирането на ищеца на двете процесни дати, но не се установява то да е имало
неблагоприятен ефект върху ищеца за конкретните дати, доколкото показанията на свид.С.
касаят общи положения и други случаи, различни от процесните /конвоиране до ***/. По
делото се установява, че ответникът от своя страна е извършил конвоирането при спазване
на Правилата за конвоиране, действащи към онзи момент, а придадените сили на МВР са на
различно основание от това, което е обусловило издадените заповеди /№З-1108/28,12,2018 г.
на началника на ОЗ „ОХРАНА“ - Ловеч и №З-166/06,02,2019 г. на началника на ОЗ
„ОХРАНА“ – Плевен/ за конвоиране – чл.22 вр. чл.18 от Правилата. Съгласно чл.18 от тези
правила, при конвоиране разчетът на силите и средствата, мерките за изолация и охрана се
определят от степента на обществена опасност на деянието и личността на конвоирания за
всеки конкретен случай, и при конкретни изрично изброени изисквания. Ал.2 на
разпоредбата посочва, че въоръжението, технически, помощни и защитни средства също се
определя от оценката на риска, оперативната обстановка по маршрути за движение и
конкретна конвойна задача. Ал.3 регламентира задължението конвоираните винаги да са с
поставени белезници. Съгласно ал.6, конвоирането на особено опасни за бягство лица,
осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, задължително: 1) се
поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнителни на краката
или специален комплект белезници за ръце и крака; 2) се конвоират индивидуално в СА или
в индивидуална клетка на СА. По смисъла на следващата алинея 7, усилен конвой (УК) се
организира за лицата по чл.18, ал.6 от Правилата при следните изисквания: лицето да се
конвоира от трима конвойни служители, оборудвани с допълнително въоръжение, защитни
жилетки, индивидуални средства за защита и комуникация. Разпоредбата на чл.18, ал.8
урежда усилено строгия конвой /УСК/ на отговарящи на условията по чл.18, ал.6, за които
обаче има конкретна информация за бягство, съпротива, нападение, осуетяване на конвоя и
представляват обществен и медиен интерес. За УСК се изготвя план, като се задължително
взимат участие по-голям брой служители, пилотиращ или осигуряващ автомобил. При
6
изпълнение на този конвой с придадени сили от МВР, планът се изготвя от инспектор или
началник сектор и се утвърждава от началника на структурното звено на МВР. След това се
уведомява отдела на ГД „Охрана“. При тази нормативна уредба, съдът намира, че свид.С. е
конвоиран с УК съгласно чл.18, ал.6 от Правилата, в който са включени служители,
оборудвани с допълнително въоръжение и т.н. Ищецът е конвоиран с УСК, при който
разликата в служителите е само в техния брой и има пилотиращ или осигуряващ автомобил.
Останалите обстоятелства са идентични, тъй като се прилагат същите правила като при УК -
чл.18, ал.6 от Правилата. Основанието за различно, по-строго конвоиране според нормата
може да е различно /конкретна информация за бягство, съпротива, нападение, осуетяване на
конвоя и представляващо обществен и медиен интерес/. Конкретното основание не се
установява, макар ответникът да твърди, че се дължи на указания на ВКП и същевременно
отказва да предостави документа, без да установи някои от хипотезите на чл.191 от ГПК.
Установяването на този обективен факт изключва сравнението между ищеца и свид.С.,
защото хипотезите на конвоиране са различни. На второ място, планът за придадените сили
се изготвя от инспектор и утвърждава от началник на структурно звено на МВР, а не ГД
„Охрана“. В този контекст, ГД „Охрана“ не е третирал по-неблагоприятно ищеца при
конвоирането му на 28,12,2018 г. и на 07,02,2019 г., а дори да се приеме, че е налице
неблагоприятно третиране, то не се установява твърдения от ищеца защитен признак „лично
положение“, нито пък причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения
признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Защитеният признак „лично положение“, на който се
позовава ищеца, според трайната съдебната практика представлява качество, белег
иманентно присъщ на личността, който го отличава и в конкретна фактическа ситуация е
причина за неравно третиране / Решение № 11900 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. №
4979/2016 г., V о., Решение № 1429 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2020 г., V о./.
Ищецът обаче не определя такива белези, а изрично твърди, че не знае на какво се дължи
различното третиране и че следва да се установи в процеса. В хода на производството не се
установяват други факти, които да бъдат подведени под този защитен признак – от
показанията на свид.С. се установява, че той също не знае защо ищецът е конвоиран
различно. Тази неопределеност и неустановеност води до решаващия извод, че не е налице
неблагоприятно третиране чрез извършеното на 28,12,2018 г. и на 07,02,2019 г. конвоиране с
придадени сили на МВР, на основата на защитен признак „лично положение“.
Понятието „тормоз“ регламентирано в чл.5 от ЗЗДискр е дефинирано с §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр и представлява всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1
от Закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна
среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата
разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в
причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат –
да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за
него среда. Тоест предпоставка по чл.5 от ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е
7
основано на защитен признак по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Настоящият съдебен
състав споделя горните съображения и за този фактически състав, тъй като не се установява
пряка връзка между конвоя с придадени сили от МВР и защитения признак „лично
положение“.
Неуспешното доказване на фактите от които може да се направи предположение, че ищецът
е третиран по-неблагоприятно на основата на посочения от него защитен признак, каквато
доказателствена тежест носи съгласно чл.9 от ЗЗДискр., обуславя неоснователност на
предявения иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. Обусловените от него искове по чл.71, ал.1, т.2
и т.3 от ЗЗДискр следователно са също неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Ловеч,
срещу ГД „Охрана“ към МП, представлявана от главен директор, с адрес ***, иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно
третиране на ищеца по признак „лично положение“ при конвоирането му на 07,02,2019 г.
от Затвора - гр.Плевен до Затвора – гр.Ловеч и обратно в Затвора – гр.Плевен, изразяващо се
в различно третиране в сравнение с други лишени от свобода по отношение конвоирането
му от двоен конвоен наряд – на ГДО към МП и на МВР-ГДЖСОБ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Ловеч,
срещу ГД „Охрана“ към МП, представлявана от главен директор, с адрес ***, иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно
третиране на ищеца по признак „лично положение“ при конвоирането му на 28,12,2018 г.
от Затвора - гр.Ловеч до Затвора – гр.Плевен, изразяващо се в различно третиране в
сравнение с други лишени от свобода по отношение конвоирането му от двоен конвоен
наряд – на ГДО към МП и на МВР-ГДЖСОБ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Ловеч,
срещу ГД „Охрана“ към МП, представлявана от главен директор, с адрес ***, иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. – за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, възстановяване на положението преди нарушението, както и задължаване на
ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Ловеч,
срещу ГД „Охрана“ към МП, представлявана от главен директор, с адрес ***, иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. – за осъждане на ответника да плати на
8
ищеца обезщетение за неимуществени вреди – в резултат на системно и продължително
унижаване на човешкото му достойнство с нечовешко конвоиране против волята му,
придружено със системно продължително мъчение и изтезание, е причинен
психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание,
подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, в резултат на
различното третиране, в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 07,02,2019 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Ловеч,
срещу ГД „Охрана“ към МП, представлявана от главен директор, с адрес ***, иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. – за осъждане на ответника да плати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди – в резултат на системно и продължително
унижаване на човешкото му достойнство с нечовешко конвоиране против волята му,
придружено със системно продължително мъчение и изтезание, е причинен
психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание,
подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, в резултат на
различното третиране, в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 28,12,2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Плевенски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9